Милан Асадуров
Мистерии (19)

Историята с първия кхмерски геноцид обаче е направо цвете за мирисане в сравнение с поразиите, които старият Хогбен е направил по времето на Ной. От Библията се знае, че Ной е бил праведник. И той намерил благодат пред очите на стария Хогбен тъкмо когато бащата на Хък се разкайвал, загдето създал човека, и решил да изтреби всичко живо на Земята.

Старият Хогбен посветил Ной в намерението си да прати потоп на Земята (по причини, които ще ни станат ясни по-нататък) и му заръчал да си направи ковчег от гоферово дърво с дължина триста лакти, ширина петдесет лакти и височина трийсет лакти, на три ката и с врата отстрани. Ной получил още заръка да вземе в ковчега жена си и тримата си сина — Сим, Хам и Иафет заедно с жените им, по седем двойки от всички чисти животни и птици и по две двойки от нечистите, както и всякаква храна.

Поройният дъжд се изсипвал четирийсет дни и четирийсет нощи, водната стихия покрила и най-високите планини, а Ноевият ковчег кротко се носел по водата и всичко живо, що не било в него, измряло. След сто и петдесет дни старият Хогбен най-сетне се смилил и изпратил вятър. И, когато земята изсъхнала, ковчегът се спрял върху Араратската планина и всичките му обитатели излезли.

Съградил тогава Ной жертвеник и принесъл жертва на стария Хогбен, който пък сключил с него завет, че няма вече да проклина Земята заради човека, нито ще поразява всичко, що живее. Ной започнал да обработва земята и насадил лозе.

Дотук историята е добре известна, само дето в по-сетнешните версии старият Хогбен се явява под името Господ. По-слабо познат и често премълчаван е финалът, когато, подобно на Юрий Гагарин и други знайни и незнайни герои, Ной изглежда не издържал на споходилата го слава и се пропил. Падението му обаче не е случайно. Всъщност още преди потопа Ной бил първа дружка по чашка на стария Хогбен.

Тази история е толкова добре потулена от шумерите в епоса за Гилгамеш, където те кой знае защо наричат Ной Утнапищи, че в Библията е останал един-единствен ред за пиянството му. Но нека да оставим на мира моралния облик на патриарха-продължител на човешкия род (хората мразят да ги съдяг дракони!), и да видим каква е съдбата на неговия знаменит ковчег, който след потопа в крайна сметка заседнал на планината Арарат. Работата е там, че до началото на ХХ век останките от него не само можели да се видят в околностите на връх Арарат, но дори и да се пипнат. И някои хора са го правили!

Ето кои са според Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч 10-те най-достоверни източника за съществуването и местонахождението на Ноевия ковчег:

Арарат

Масис или Майката на света, както арменците наричат Арарат, е един от най-внушителните и красиви вулкани в света. В околната равнина с надморска височина 900 м внезапно и стръмно на още 4200 м се издига възвишение, овенчано с двоен връх — Големия и Малкия Арарат. От него се спускат няколко ледника и най-големите на места са дебели до 60 м. За последен път вулканът изригва в 1840 г., когато от лицето на земята са изтрити село Ахора и арменският манастир „Св. Яков“, за който споменава доктор Парот.

Находката

През лятото на 1916 г. в разгара на Първата световна война лейтенант Росковитски излита от своята база на 40-тина километра от Арарат с наблюдателен самолет на руските имперски военновъздушни сили, за да събира сведения за придвижването на турските войски в района. Росковитски и вторият му пилот Хък Хогбен, подвизаващ се по това време в руската армия под кръщелното си име Хампарцум Магърдич Хампарцумян, са снабдени с кислородни маски и имат заповед да извършат някои опити на голяма височина. Те подхождат към Арарат от североизток, заобиколят два пъти планината и по време на второто облитане Росковитски забелязва полузамръзнало езеро върху една тераса по склона. Щом се приближават, вторият пилот му посочва странен, полупотопен и леко килнат на една страна обект, който напомня на огромен ковчег.

Из дневника на Хък Хогбен:

13 юли 1916 г. …Ние слязохме на по-малка височина, доколкото ни позволяваше безопасността и направихме няколко кръга около него. Бяхме изненадани от необичайната големина на предмета, защото беше дълъг като жилищен блок и по размери можеше да се сравни със съвременните бойни кораби. Той беше заседнал на дъното на езерото, като една четвърт от него се намираше под водата. Единият му борд, близо до кърмата, бе отчасти разрушен, а на другия борд имаше голям отвор за врата с площ около 6 кв. м, но самата врата липсваше…

Интересно е, че тези думи на Хък дословно са повторени от лейтенант Росконитски 23 години по-късно пред списание „Ню Идън Магазин“. Какво става по-нататък? Щом се връщат в базата, Росконитски докладва на своя командир, че немците май са докарали някаква гигантска подводница на връх Арарат! Силно впечатлен от разказа му, капитан Курбатов заповядва на Росковитски да го отведе със самолета над езерото.

Командирът им явно е по-начетен от лейтенанта, защото му трябва само един поглед, за да установи, че странният обект в седловината на върха не е никаква секретна немска подводница, а легендарният ковчег на Ной.

Експедициите

Капитан Курбатов тутакси докладва в Санкт Петербург за находката и скоро пристига императорска заповед да изпрати две сапьорни роти в планината. След близо месец двата екипа от общо 150 души най-сетне се добират по различни пътища до обекта.

Из дневника на Хък Хогбен:

29 август 1916 г. Направихме пълни измервания, множество планове и снимки на ковчега. В него открихме стотици малки помещения и няколко по-големи, съградени от талпи, с дебелина 60 см, и високи тавани, а цялата конструкция бе покрита с дебел слой, подобна на восък, боя. Освен това ковчегът в ледника почти през цялата година е замръзнал и това обяснява как се е запазил през хилядолетията.

Докладът, заедно със събраните материали, са изпратени на Николай II, но никога не стигат до него, защото болшевиките вече са разбунили Русия. Самият Росковитски избягва и след дълги митарства се озовава в САЩ, а Хък е погълнат от водовъртежа на болшевишката революция и за дълго време забравя историята с ковчега на Ной. В дневника му открих само още една бележка, която ще цитирам след малко.

Години по-късно доста почтени господа, оцелели от руската армия след сраженията в района, си спомнят за необичайната случка. Лейтенант Пьотр Леслин например съобщава в 1921 г. как чул за откритието не като слух, а като новина от старшия адютант на дивизията, че Ноевият ковчег е открит в седловината между двата върха на Арарат. Полковник Александър Кор, който през 1945 г. пише специална статия за събитието в емигрантското списание „Русия“, издавано в Ню Йорк, пък цитира своя приятел, сержант Борис Руянски от състава на втори сапьорен батальон, изкачил се през лятото на злополучната 1916 г. по заповед на Николай II на ледника и още веднъж изследвал находката.

Снимките

Из дневника на Хък Хогбен:

7 юни 1918 г. Упорито се носи слух, че снимките и изобщо всички материали от експедициите до връх Арарат са изчезнали, защото са привлекли вниманието на Леон Троцки и той ги унищожил или ги сложил в папка, засекретена за вечни времена, а мълчанието на специалния куриер било осигурено завинаги, като го екзекутирали.

Това са последните записки на Хък за епохалното откритие. По време на Втората световна война американски летци, поддържащи линия за военни доставки между Тунис и Армения, зърват край Арарат нещо, което прилича на голям ковчег и на връщане вземат със себе си военен фотограф. Той прави снимка и по-късно я публикува на първа страница в средиземноморското издание на органа на американската армия — вестник „Старс енд Страйпс“. Кой знае защо обаче днес тъкмо този брой на вестника не може да се намери в никой архив?!

През 1952 г. нефтеният специалист Джордж Джеферсън Грийн лети с хеликоптер над североизточния склон на Арарат и съзира нещо като нос на голям кораб, стърчащ от ледника. Грийн възбудено заснема цяла лента и по-късно показва снимките на познати. След 10 години обаче той става жертва на злодейско убийство в Британска Гвиана, а багажът му, заедно с всички снимки на Ноевия ковчег, изчезва безследно. Мнозина са виждали снимките на Грийн, ала те и до ден днешен не са открити?!

U-2 и спътниците

Днес, в епохата на космическите совалки би трябвало да са на лице по-сериозни доказателства за мистериозната находка на Арарат. Наистина има много доклади на пилоти, летели на шпионските самолети U-2 преди руснаците да свалят Пауърс, и дори една снимка, направена от спътника ERTS, разисквана в Американския сенат, но бедата е там, че ледниците на Арарат са подвижни образования и ковчегът постепенно се свлича по склона, снеговалежите го затрупват и той се открива само при по-голямо затопляне на времето.

Според мнозина участници в руската експедиция от 1916 г. по това време находката се намира на височина около 4200 м. През 1948 г. обаче турският селянин Рашид попада на ковчега на височина около 3400–3900 м. Според него от ледника стърчи само носа на ковчега и този нос е голям като къща! Най-любопитното в съобщението на Асошиейтед прес е, че Рашид често обхождал този район, но при предишните си посещения изобщо не бил виждал нищо подобно. Още едно доказателство, че в днешно време ковчегът ту се скрива в ледовете, ту се показва

Разказът на Агопян

Рашид, разбира се, не е единственият местен жител, който съзира Ноевия ковчег. Много преди него, още в 1908 г., арменецът Георги Агопян, роден до езерото Ван, бивш войник от турската армия, по-късно емигрант и затворник в СССР и накрая американски гражданин, попадна на Ноевия ковчег, докато придружава вуйчо си на лов в дефилето Ахора. Почти всички изследователи на проблема, включително и най-известния сред тях — Ерил Къмингс, който се е качвал 18 пъти на Арарат и е събрал архив с дебелина 15 м — се срещат с Агопян и го интервюират в продължение на година и половина, но разказът на 70-годишния старец не се променя. Ковчегът все си стърчи над скален перваз, отчасти покрит от сняг, по горната му част има редица от плоски отвърстия като прозорци, а на покрива се мъдри голяма дупка.

Рисунките

По разказа на Агопян художникът Елфред Лий прави подробна рисунка в присъствието на стареца, следвайки указанията му. Без да познава Агопян и който и да е от съвременните търсачи на Ноевия ковчег, в 1983 г. лейтенант Швингхамър от 428-ма ескадрила за тактическо наблюдение на САЩ съзира от самолета си корабоподобен предмет на Арарат и веднага след полета моли познат художник да нарисува видяното по негови указания, докато не се е размило в паметта му. По-късно Швингхамър и Чарлс Берлиц, друг виден изследовател на проблема, сравняват двете рисунки и откриват удивителни прилики.

Упоритият Навара

Един от най-ентусиазираните съвременни търсачи на Ноевия ковчег е фабрикантът от Бордо Фернан Навара. Първата му експедиция през 1952 г. най-сетне развенча едно голямо скално образувание, което монасите от Ечмиадзин от време оно имат обичай да показват на поклониците през манастирския телескоп като Ноевия ковчег. На височина 5000 м Навара и съекипникът му дьо Рекие прекосяват един от ръкавите на ледника, изкачват се върху леден конус и когато поглеждат надолу, съзират под леда дълго и тъмно тяло. Щом го измерват с крачки, се оказва, че то е дълго около 130 м. На следващата година Навара отново се връща на Арарат и успява да заснеме предмета под леда, но снимките не стават много убедителни. През 1955 г. Навара за трети път атакува върха и макар природата и местните власти да са против него, след множество перипетии, описани в книгата му „Аз открих Ноевия ковчег“, той изглежда не само успява да отмъкне парче от ковчега, но дори го изнася от Турция. Специалистите от археологическия отдел на музея в Кайро го определят като бял дъб (прословутото гоферово дърво?) на възраст между 5000 и 6000 години. Между другото, днес бял дъб може да се намери чак на 900 км от Арарат.

След 1965 г. Навара предприема още няколко експедиции и продължава да носи образци от ковчега, но повечето специалисти смятат, че той се е вманиачил на тема Ноевият ковчег и пренася дървените парчета от други места. Все пак мнозина сериозни учени смятат, че при толкова много свидетелства на очевидци през вековете може би наистина има нещо на Арарат?!

Вторият ковчег

През 1959 г. на 27 км от Арарат в друга по-ниска планинска верига, наричана от местното население Ак Яйла, е открит друг корабоподобен обект, удивително напомнящ на библейското описание на Ноевия ковчег. Той е дълъг почти 150 м, най-голямата му ширина е 45 м, а височината на перилата е 13,5 м. И за разлика от трудно достъпният мистериозен обект сред ледниците на Арарат днес вторият ковчег на хълма Махшер в планината Ак Яйла може да бъде посетен и заснет от всеки, при условие че получи разрешение от турските власти, разбира се. Проблемът е, че ако в Ак Яйла има дървен корпус на огромен дори за днешните ни представи кораб, то той е затрупан под мощен слой от пръст и камъни, приел формата на този корпус.

От лятото на 1960 г. насам са организирани няколко експедиции, в които участват множество изтъкнати специалисти, включително американския астронавт Джеймс Ъруин, дето е стъпвал на Луната. Първият успех е отбелязан през 1985 г., когато с помощта на молекулярно-честотен скенер е установено, че под могилата има голям корпус или някакъв друг предмет. Положени са ленти по линиите на посоките, които показват концентрация на метал, и те очертават корпуса на истински кораб.

Според Дейвид Фасолд, ревностен привърженик на тезата, че това е истинският Ноев ковчег, той някога се намирал високо в планината Ак Яйла, но с времето се е плъзнал по склона и се спрял в голямо скално образувание, което днес пронизва борда му. После ерозията и свлачищата го покрили с кал и пясък, започнал процес на силиконизация^[1] и в края на краищата корпусът се вкаменил, запазвайки формата си. Дори всичко това да не е вярно, трябва да признаете, че разказът на Фасолд за съдбата на Ноевия ковчег е много по-красив от мъглявото описание на Хък.

Лично аз съм склонен да приема тезата на Дейвид Фасолд не защото ми е по-симпатичен от останалите изследователи на Ноевия ковчег, а понеже всичките ми опити да накарам Хък да си размърда задника и да ме заведе на мястото, където през 1916 г. е проучвал останките от ковчега, за да го открием наново, все удрят на камък. Започвам да си мисля, дали този (и само този ли?!) текст от дневника на Хък е мистификация? От семейство Хогбен всичко може да се очаква!