Майк Резник
Оракула (23)

22

— Я махни това — изрече пренебрежително Чандлър. — Нали искаш да пренесеш дейността си и на Хадес, а единствено аз съм способен да ти помогна. Все още играем в един отбор.

— Щом сме в един отбор, не би трябвало да ми се измъкваш под носа и да убиваш, без да съм се съгласила.

Откъм коридора се чуха стъпките на много тежък извънземен, който се прибираше в стаята си.

— Мястото и моментът не са много подходящи за подобни спорове — отбеляза Свирача. — Тези трупове няма да останат неоткрити цяла нощ… Тимо и един от телохранителите бяха в спалнята. Откъде да знам, може и да са повикали помощ, преди да ги очистя.

Нефрит помисли и кимна.

— Така да бъде. — Тя прибра пистолета си. — Значи ще продължим разговора в „Утробата“.

Спуснаха се с асансьора във фоайето и побързаха да излязат.

— С кола ли дойде? — попита Свирача.

— Оставих я зад оня ъгъл — посочи жената.

Мълчаха, докато Нефрит караше към публичния дом. От гаража се пренесоха в стаята на Чандлър, а оттам веднага отидоха в кабинета на съдържателката.

— Е, сега какво ще правим? — попита тя.

— Сега ще изберем нова жертва.

Кралица Нефрит поклати глава.

— Няма да ти помагам, докато не се уверя, че не ме манипулират.

Свирача сви рамене.

— Значи ще трябва сам да се оправям.

— Без информация от мен само ще изтребиш куп невинни Сини дяволи, които вероятно нямат нищо общо с Оракула.

— Не се налага да избия мнозина от тях — възрази Чандлър. — Ако оставям символа на Оракула на всяка жертва, или тя ще дойде да ме спре след най-много две седмици, или ще знам, че й пречат да напусне Хадес и сам ще отида там… Все пак бих си спестил излишни неприятности, ако знам кой работи за нея.

— Не и докато си изясня всичко! — упорито изрече Нефрит.

— Достатъчно ти е да знаеш едно-единствено нещо — успокои я Чандлър, — а то е, че ще станеш богата… всъщност още по-богата, независимо дали ще ликвидирам онази жена или ще я отведа. За останалото просто нищо не можем да си изясним. Можеш да си блъскаш главата отсега до края на света и пак няма да разбереш дали постъпваме според желанията й, или решаваме сами.

— Само че пропускаш един факт.

— Нима? Кой по-точно?

— Каза ми, че агенти на Демокрацията се опитали да те убият в Порт Маракеш. Защо?

— Не се сещам. Вероятно не са искали да изпълня поръчката.

— Коя поръчка? — натърти Кралица Нефрит. — Да ликвидираш Оракула или да я заведеш при тях?

— Не знам.

— Е, поне за това би трябвало да се замислиш — увери го домакинята. — Ако са успели да научат нещо за Оракула, след като са те наели, и са решили, че е твърде опасно да я оставят жива, значи изобщо не бива да мислиш как да я отведеш от Хадес.

— Щом си убедена, че тя е способна да манипулира мен или тебе, защо да не манипулира и тях?

— Но защо ще иска от тях да те убият, щом си решил да я измъкнеш от планетата?

— Мога да измисля веднага какви ли не причини. Току-виж, оказало се, че е доволна и щастлива на Хадес. Или пък е уредила това покушение срещу мен, защото е знаела, че ще остана жив, но ще се прехвърля от Порт Маракеш в Порт Маракайбо, където ще успея да убедя Сините дяволи, че трябва да я насъскат срещу мен. Освен това се сетих, че тя може би има зъб на човека, който ме нае. Представи си, че според нея, ако аз съм мъртъв, той ще реши сам да изпълни поръчката. — Той се замисли и тръсна глава. — Няма как да проверя, преди да застана лице в лице с нея.

— Тогава ще е твърде късно! — отсече Нефрит. — Не знам дали насочва събитията, както си седи на Хадес, но всичко чуто досега ме убеждава, че поне няма да има проблеми с тебе, ако сте в една стая.

— Но аз не съм дошъл тук с твърдото намерение да я убия — възрази Чандлър. — Това й е ясно предварително.

— Само че ще я убиеш, ако се наложи — веднага му напомни жената. — Това също й е ясно.

— Да, ако не се уверя, че е склонна да дойде с мен, вероятно ще бъда принуден да я ликвидирам. Твърде опасно е човек да се надхитря с нея.

— Тя ще знае какво си намислил.

— Значи ще трябва да я поставя в такова положение, че осведомеността да не й помогне с нищо.

— Не е възможно.

— Ще видим — отвърна Свирача по-самоуверено, отколкото се чувстваше в момента. Помълча и попита: — Имаш ли да ми казваш още нещо?

— Засега нямам.

— Ако нямаш нищо против, искам да си залъжа стомаха.

— Най-добре поръчай да ти донесат храната в стаята. Ще ти е от полза, ако някой може да се закълне, че те е заварил тук.

Чандлър кимна и се върна в стаята си. Поръча си сандвичи и се загледа в холографския пейзаж на фалшивия „прозорец“, докато чакаше да му ги донесат.

Сигналната лампичка на видеофона светна и той го включи.

— Да?

На екрана се появи лицето на Син дявол.

— Няма да стане, Свирач.

— За какво говориш?

— Върви си у дома — троснато изрече съществото. — Върви си, за да останеш жив.

Връзката прекъсна.

Чандлър незабавно се върна в кабинета на Кралица Нефрит и я завари да се мръщи пред монитора на компютър.

— Какво има? — попита го тя.

— Успяхме, при това доста по-скоро, отколкото се надявах.

— В кое сме успели?

— Току-що ме предупредиха да се махам.

— Оракула ли те пъди?

— Всъщност да — увери я Свирача. — Направи го чрез един Син дявол.

— Но как са те открили толкова бързо?

Той вдигна рамене.

— Нямам представа. Може да са ме следили още откакто слязох от кораба.

— И си ги насочил право към „Утробата“?!

— Не беше нарочно — успокои я Чандлър. — Пък и се свързаха с мен, а не с тебе. Знаят кой е виновен за произшествието в хотела. Нямат основание да те подозират в съучастие.

— Щом са те видели в „Нешлифованият диамант“, видели са и мен. Какво точно ти каза Синия дявол?

— Че нямало да стане каквото искам. — Той се запъна и заяви: — По този начин тя ми подсказва сам да я потърся на планетата.

— Измисляш си.

— Аз не мисля, че си въобразявам.

— Може би Сините дяволи се опитват да те прогонят от Порт Маракайбо, за да не се наложи да пратят Оракула срещу тебе.

Свирача поклати глава.

— Повярвай ми, самата тя се е намесила.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото Сините дяволи и без това знаят къде да ме намерят, ако тя поиска да ме очистят. Щях да получа куршум или лазерен лъч, а не да си бъбря по видеофона… Но ако тя иска да я измъкна, точно това е начинът да ми го каже.

— Тази вечер ти уби седем Сини дяволи. Какво те кара да мислиш, че няма да ти отмъстят, без да чакат заповеди от Оракула?

— Защото им е казала вече нищо да не предприемат срещу мен. И защото само тя е могла да нагласи нещата така, че Демокрацията да ги остави на мира.

— Никакъв смисъл не виждам! — оплака се Кралица Нефрит. — Първо ми я описваш едва ли не като затворничка, после излиза, че те се боят дори да й възразят.

— Може би двете възможности не се изключват взаимно — подсказа Свирача. — Представи си, че условието е да й запазят живота само докато им дава ценни напътствия… но веднъж да сгреши, ще я унищожат. Ако положението е такова, значи изчакват първо да се уверят във враждебните й намерения към тях, иначе им остава единствено да я убият. Пък и замисли се над посланието й — наглед тя само ми демонстрира силата си и се опитва да ме сплаши.

Нефрит не проговори цяла минута, после кръстоса поглед с този на Чандлър.

— Не можеш да отидеш на Хадес.

Той направи кисела гримаса.

— Пак ли те загризаха съмненията?

— Докато ти беше в стаята си, свързах се с главната база данни на Делурос.

— Е, и?

— Поисках да ми предостави цялата достъпна информация за Оракула. Компютърът уточни, че информацията е действителна само в случай, че Гадателката и Оракула са едно и също лице. Но някои от подробностите съвпаднаха с онова, което чух от тебе.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — раздразнено попита Чандлър.

— Когато е била само на осем години, успяла е да изтреби някои от най-добрите ловци на глави по Вътрешната граница. Била е момиченце, но сега е зряла жена и е логично да се очаква, че е несравнимо по-силна. — Погледът й не се отделяше от очите на Чандлър. — За един следобед е пречукала осмина тежковъоръжени преследвачи на планетата Убийствен рай. Не искам да имам нищо общо с нея — не си струва при такава опасност.

— Ако беше лесно да я отвлечеш или убиеш, нямаше да дават толкова пари за нея.

— Нима още не си проумял? — разгневено възкликна Нефрит. — Тази жена е способна да се пребори с Демокрацията. Твоите жертви още не са изстинали, а тя вече знае, че ти си ги убил. Ако я държат на Хадес против волята й, ще кажа само: браво на Сините дяволи! Нека си я пазят! Съветът на онази твар е добър — прибери се у дома.

— Първо трябва да си свърша работата — спокойно каза Свирача. — А ти не си ли любопитна да научиш какво точно може да прави Оракула? Защото аз съм.

— Не искам аз да съм човекът, който ще й позволи да се развихри в галактиката.

— Не е нужно да се замесваш. Искам само да знам как да сляза на планетата, без да ме открият веднага.

— И ти няма да се замесваш.

— Не се опитвай да ми попречиш! — заплашително изсъска Свирача.

— Няма да й позволя да избяга от Хадес — изрече непреклонно Кралица Нефрит.

— Нямаш избор.

— Напротив! — заяви домакинята и в същия миг пистолетът се оказа в дясната й ръка. — Вече ти казах веднъж, че не си единственият убиец тук. Досега ти пощадих живота, но се боя, че вече е невъзможно.

— Наистина ли смяташ да ме убиеш? — промърмори Чандлър.

— Точно така.

— А откъде знаеш, че не правиш каквото Оракула иска от тебе?

Нефрит сви вежди, сякаш се замисли сериозно над въпроса му. Свирача се възползва от моментната й разсеяност и замахна с лявата си ръка. Жената изпъшка и изтърва пистолета. От шията й стърчеше дръжката на метателен нож.

Чандлър застана до нея.

— Съжалявам, но и ти се канеше да ме убиеш.

— Ти си глупак — дрезгаво прошепна тя. — Съсипа всички ни.

Кралица Нефрит се килна върху бюрото си и умря.

Свирача се забави само колкото да си прибере ножа, върна се в стаята си, спусна се в гаража и излезе в нощта на Порт Маракайбо.