Майк Резник
Оракула (19)

18

През следващите три дни Чандлър прекарваше повечето време в пансиона, излизаше само вечер, за да вечеря във „Върколака“. Обмисли дали да се срещне с някои от потенциалните клиенти на Хирурга, за да продължи с преструвките, че е дошъл да се наложи тук, но се отказа. В края на краищата вече и Оракула, и Демокрацията се бяха опитали да го убият. Май нямаше сериозна причина да поддържа измислицата.

На четвъртата вечер влезе в ресторанта заедно с Джин, който отново го возеше из града, макар рамото му да беше стегнато в превръзка. Върколака ги забеляза и веднага дойде при тях.

— Последвайте ме, моля.

Въведе ги в малка кръгла стая в задната част на залата, където Княз Луцифер вече се бе настанил до шестоъгълната маса.

— Добър вечер, господин Чандлър.

— Добър вечер — отвърна Свирача и остана прав, за да огледа помещението, макар че неговият шофьор побърза да си избере място.

След малко извади от джоба си миниатюрно устройство и го притисна към стената, където то увисна, щом Чандлър си дръпна ръката.

— Това пък какво е? — учуди се Върколака.

— Предпазва от подслушване. Ще обърка сигналите на всеки предавател, ако има такъв наблизо.

— Изключително предпазлив сте, господин Чандлър — отбеляза Княз Луцифер.

— Затова съм още жив.

— Свирач, да ти донеса ли нещо? — намеси се съдържателят. — Току-що получих нова партида цигниански коняк.

— По-късно.

— А вечеря?

— Ще ти кажем, когато сме готови с поръчката.

Върколака вдигна рамене и се върна в залата, а Чандлър най-после седна.

— Е, какво става? — обърна се към елегантния подземен главатар.

— По-трудно е да ви пратим на Хадес, отколкото си мислех. След смъртта на Бома Сините дяволи са затегнали мерките за сигурност на совалките, които сноват между планетата и спътниците. Разбира се, не е невъзможно, но ще изисква значително по-голяма изобретателност… и време. — Княз Луцифер се засмя. — Господин Чандлър, тя явно не изгаря от желание да се срещне с вас лично.

— Ако в приказките за нея има нещо вярно, не вярвам да си е загубила съня заради мен. Вероятно Сините дяволи се престарават…

Той млъкна изведнъж, сякаш осенен от неочаквана идея. Княз Луцифер се вторачи в него.

— Какво има, господин Чандлър?

— Я помислете за това, което казах току-що. Няма никаква причина една жена, способна да предвиди бъдещето, да се тревожи от намерението ми да я убия. Значи акцията сигурно е организирана от Сините дяволи. — Взря се в очите на главатаря. — Какво ви подсказва това?

— Че те не искат да стигнете до нея.

— Естествено е да не искат — нетърпеливо продължи Свирача. — Но защо? Знаят докъде се простира могъществото й, нали точно тя ги отървава засега от Демокрацията. Тогава защо са неспокойни?

— Ясно! — в същия миг се ухили Княз Луцифер.

— Да, ама на мене нищичко не ми е ясно — оплака се Джин. — Ей, няма ли да ми кажете с прости думи за какво се досетихте?

Чандлър се обърна към него.

— Бях нает да я отведа оттук и да я убия само в краен случай. Още не съм измислил как бих успял да я убия, а и те нямат повод да се притесняват, че това изобщо е възможно. Е, какъв извод можеш да направиш от това?

Джин вдигна рамене.

— Де да знам — измънка смутено. — А какъв извод трябва да направя?

— Страхуват се, че тя ще тръгне доброволно с господин Чандлър — смили се над него Княз Луцифер.

— Досега действах според предположението, че тя е останала на Хадес по своя воля — добави Свирача. — Ами ако не е вярно?

— Доста неща ми разправи за нея — възрази шофьорът, — и не виждам как ще задържат насила жена с такава дарба.

— Затвори я в килия със стени, по които си пуснал високо напрежение, включи силово поле около килията и постави двама пазачи. Тогава никакви предсказания няма да й свършат работа. Ако във всяко възможно бъдеще тя си остава затворничка, значи няма да се измъкне.

— Пак има нещо гнило — възпротиви се Джин. — Щом вижда в бъдещето, защо изобщо е позволила да я затворят?

— Кой знае? — каза Чандлър. — Когато дошла на Хадес, била е само на осем години. Може да не е имала такава сила по онова време. Пристигнала с някакъв извънземен на име Лъжекостенурката. Нищо чудно той да я е предал. Или просто не е разбрала какво ще й направят. — Той млъкна и се замисли. — Или всички са си живели в мир и любов до деня, когато решила да се махне, а Сините дяволи се сетили, че без нея Демокрацията ще ги налапа бързичко.

— А може да бъркаш жестоко — промърмори шофьорът, когото никакви разсъждения не успяха да убедят.

— Вероятно е — допусна Свирача. — Но нека в момента приемем, че съм прав. — Пак се запъна за момент. — Да, това би обяснило и защо Демокрацията иска да ме отстрани. Ако се боят, че тя ще тръгне с мен, искат да си спестят главоболието да я търсят отново, а както изглежда, тя не е лесна за намиране, реши ли да се крие… Опитайте се да погледнете на нещата през техните очи — Сините дяволи не са кой знае каква военна заплаха, при това внимават да не се сближават прекалено с враговете на Демокрацията. Да предположим, че не могат да убият жената. Значи тук е най-безопасно за всички да бъде задържана. Изтръгне ли се от Сините дяволи, би могла да отиде на канфоритските планети-близнаци или пък на Лодин ХI — светове, които могат да воюват срещу Демокрацията.

— Да, ама си мисля, че грешиш — разпалено отвърна Джин.

— Докажи.

— Лесно е — махна с ръка шофьорът. — Ако е искала да я спасиш, защо е пратила Синия дявол да те убие?

— Не го е пратила тя. Действал е сам или по заповед на своето правителство.

— Тогава как е научил кой си и къде да те намери?

— Чудесен въпрос — одобри Княз Луцифер и се взря любопитно в Чандлър. — Имате ли отговор?

— Когато боравим с толкова оскъдни сведения, отговори няма, остава ни да умуваме над хипотези — натърти Свирача. — Но ако предположим, че тя предварително е знаела за неуспеха на Бома в опита за убийството ми… и да речем, очаквала е да стигна до тези заключения… Нима това не е най-добрият начин да ми съобщи, че иска да се махне оттук?

— Много предположения станаха — скептично каза Джин. — На такова нещо аз поне няма да си заложа главата.

— И аз нямам намерение да си рискувам живота — увери го Чандлър. — Във всеки случай засега. — Опита се да подреди мислите в ума си. — Все пак предчувствието ми подсказва, че съм прав. Май е време за съвсем нов план.

— Какво ще правите, господин Чандлър? — попита Княз Луцифер.

— Е, както изглежда, не мога да отида на Хадес точно сега, щом претърсват старателно всяка совалка.

— Тогава какво остава?

— Струваше ми се, че отговорът е очевиден. Щом не мога да стигна до нея, единственият начин е да я накарам тя да дойде при мен.

— Никога няма да дойде на спътниците — заяви главатарят на подземния свят. — И да иска да тръгне с вас, Сините дяволи няма да й позволят за нищо на света. А ако грешите и тя желае да умрете, има си предостатъчно агенти в Порт Маракеш, които да свършат работата вместо нея.

— Нямам никакво намерение да остана в Порт Маракеш — обясни Свирача. — Тези твари вече знаят кой съм, а и Демокрацията се опитва да ме очисти.

— Не мога да се досетя за плановете ви — озадачено промърмори Княз Луцифер.

— Има още два спътника. Къде Сините дяволи са повече?

— В Порт Маракайбо — намеси се шофьорът. — В Порт Самарканд май няма нищо друго, освен ферми и заводи.

— Значи Свирача ще бъде пленен от прочутия си противник Княз Луцифер, който ще го затвори в тунелите под Платиновия квартал, докато някой плати откупа му от… хъм, да не се оценявам твърде евтино… нека бъдат десет милиона кредита. — Чандлър се засмя. — Естествено, никой няма да плати. Демокрацията и без това иска да не се меся, а Ледения няма да бръкне в собствения си джоб заради мен… А утре един мъж с нова и неподлежаща на проверка самоличност ще се появи в Порт Маракайбо. Ще живее кротичко, ще бяга от известността със същата упоритост, с която Свирача я търсеше в Порт Маракеш. И преди да е минал един месец, ще всели такъв смут в душите на агентите на Оракула, че самите Сини дяволи ще настояват тя да се намеси и да сложи край на злодеянията му.

— Сериозно ли се надявате, че ще я пратят в Порт Маракайбо, за да ви открие? — усъмни се Княз Луцифер.

— Няма да търпят безкрайно дълго моя терор, а е немислимо да обявят война срещу населението на спътниците, защото веднага ще дадат повод на Демокрацията да защити хората с цялата си сила. Рано или късно ще решат, че най-умният ход е да пратят Оракула в ролята на тяхна спасителка.

— А ако преценят, че тя е твърде ценна, за да рискуват? — настоя главатарят.

— Тогава — кисело промълви Свирача, — все още ще имам четири месеца да измисля нещо друго.

— Не че искам да ви обидя, господин Чандлър, но това е слабичък отговор на въпроса ми.

— Да, беше нескопосан опит за шега — призна си Свирача. — Всъщност не успея ли да я подмамя на Порт Маракайбо, според мен шансовете ми да я отведа може и да нараснат.

— Пак ме обърка — въздъхна Джин.

— Боя се, че и аз не мога да вникна в логиката на разсъжденията ви — добави Княз Луцифер.

— Ако тя е искрено предана на Сините дяволи, ще се опита да ми смъкне кожата в момента, когато започна да ги притискам. Вероятно се смята за непобедима, така че от нейна гледна точка няма да поеме никакъв риск. Просто ще се погрижи за реда и спокойствието. А ако наистина се стреми да напусне Хадес и онези твари вярват, че могат да я контролират, значи съм надценил способностите й. Окаже ли се обаче, че ги е страх да я пуснат в Порт Маракайбо, това ще потвърди всичко, което вече чух за нея. В такъв случай те се боят да й дадат каквато и да било свобода на действие. Ще ми остане само да й отворя вратата, а тя ще свърши останалото.

Княз Луцифер се усмихна.

— Както го казвате, изглежда лесно, но не вярвам да не срещнете никакви затруднения.

— Е, ако беше лесно, някой друг отдавна да се беше добрал до нея — подхвърли Чандлър. — Не знам вие как сте настроени, но аз вече съм готов да опитам прехваления коняк.

— И на мен ми звучи добре — обади се Джин.

Свирача се обърна към шофьора си.

— Тогава защо не отидеш при Върколака? Кажи му да донесе по чаша за всеки.

— Ей сега.

Джин стана веднага и излезе от кръглата стаичка.

— Научете за него всичко възможно — тихо помоли Чандлър.

— За Джин? — учуди се главатарят. — Че той е тук от доста години.

— Няма значение.

— Имате ли причина да подозирате, че работи за Оракула?

— Доколкото знам, тя не наема хора.

— И аз не съм чувал такова нещо — Княз Луцифер сви вежди. — Тогава защо не му вярвате?

— Нали помните, че не само Оракула се опитва да ме премахне?

— Но Джин едва не умря при онзи опит да ви ликвидират — възрази главатарят.

— И прекара два дни в болницата заради едно изгорено рамо — добави Чандлър. — А трябваше да го пуснат още на следващата сутрин. Знаели са, че го наех за шофьор. Може да са го притиснали, докато лекарите му възстановяваха кожата. Ако така е станало, искам да знам на кого докладва.

— Ще се погрижа за това — обеща Княз Луцифер. — Все пак си мисля, че напразно се безпокоите. Я го вижте — та той направо ви боготвори.

— Ако не съм забравил старите митове, Юда също е боготворял Исус — намусено промърмори Свирача.

— Схванах мисълта ви. Между другото, хрумна ми, че ще имате полза от някой местен човек в Порт Маракайбо.

— И несъмнено вече сте се сетил за най-подходящия? — предположи Чандлър.

— Избрах най-добрата възможност — увери го Княз Луцифер. — Но Джин вече се връща с коняка, така че нека обсъдим нещата по-късно.

— Прав сте — съгласи се Чандлър.

— Страхотно е — обяви шофьорът, оставяйки на масата поднос с бутилка и три чаши. — Опитах го да проверя дали наистина си струва, както разправят. — Напълни чашите.

— Бих желал да вдигна тост, господин Чандлър.

— Разбира се.

— Да пием за Оракула — предложи Княз Луцифер. — Тя направи живота ни значително по-интересен.

— Да, добър тост — каза Свирача и допря чашата до устните си. — Но дано не е направила живота ни и доста по-кратък.