Читателски коментари (за „Майстора и Маргарита “ от Михаил Булгаков)

Не познавам времето на „соца“ и историческия контекст, които са толкова тежко и мъчително описани в книгата. За мое щастие съм се родил малко по-късно. Засъжаление обаче не познавам (все още) и така известените на всички тук — велики литературни класици. С други думи — мнението ми за романа ще да е лишено от всякакъв авторитет, а мирогледът ми — много тесен и субективен.

След като прочетох обаче всички коментари стигнах до извода, че или 1) съм плитък човек с недостатъчни умствени способности, или 2) сме чели различна книга.

В Майстора и Маргарита действието се развива безумно бавно, удавено под пластове ненужно описание. (Много е важно да разбера как са облечени всички второстепенни и третостепени герои, които повече никога няма да срещнем) Многото сюжетни линии не създават „многопластово и дълбоко“ повествование. Напротив, създават хаотичен бълвоч, в който се загубих няколко пъти. В добавка главните герои не са развити или поне до половината на романа няма и ни най-малка наченка на такова развитие. Персонажите си остават статично драматични. А най-голямата драма е в това че не ми пука за тях. Авторът ме пуска в случка без контекст и очаква изведнъж да ми е интересно какво ще стане с Римски. Не ми е.

Също така се уморих да разбирам за характера на героите с плоски описания ала „Димитрий, който попринцип е умен и педантичен, отиде… ..“. Това се прави или в диалога или се описва косвено чрез действията на героя. Иначе стои фалшиво, както повечето герои в тази книга.

Фантастичните елементи стоят като кръпка, а не като част от историята. Изведнъж имаме вампир. Та дам!!! А три глави по-късно и гола вещица. Та дам! Някой настръхна ли? Чухте ли скърцането на пода? Видяхте ли кървавите очи и неистовия глад, които дебнат в мрака? И аз не ги видях. Просто ми казаха, че в стаята има вампир. След това един петел изкукурига — наближава изгревът явно. И вамоирът отлетя. Успокоихте ли се? Как само намалихме напрежението, а? :D

Не отричам историческата стойност на тази книга. Прекрасно описва онази отминала вече епоха. Само не разбрах защо този абсурден хаос от случки и герои наричаме „класика“ в литературата? Тази книга ме измъчи и въпреки страхотните ми усилия да я избутам до края май няма да успея. За мен една книга е добра, когато те накара да се запиташ „И тогава какво стана?“, а не когато се зачудиш „Ох още колко абзаца ще описваме суровите скариди и парфюмът ѝ?“