Радой Ралин
Мълчание

Ти, момиче, стоиш до прозореца

в третокласното старо купе.

Никой нищо край теб не говори.

Свири влакът със звук притъпен.

 

Равнината отвънка приижда

безнадеждно обхваната в лед.

Ти всред нея отчетливо виждаш

силуета на своя съсед.

 

Кой е той?… За къде ли отива?

И защо е така мълчалив?

Обърни се и виж предпазливо:

Той е млад. Той е даже красив.

 

Тези погледи кратки, бездънни

ти подсказват за южната страна

и за морското изгарящо слънце.

Но нали там е също война?

 

Ако ти се усмихнеш неволно,

ако само му кимнеш с глава,

това старо купе меланхолно

ще се стопли от нежни слова.

 

Вън се мръква. И светва в купето.

Силуетът му с твоя се сля.

Вие двамата мълчахте, додето

той си слезна. А теб заболя…

 

Влакът свирна. Мълчанието страшно

като смърт повсеместна цари,

по-жестоко от бой ръкопашен…

Пищи влакът. И няма искри.

 

1942