Робърт Дохърти
Отговорът (4)

3.

Не беше никак лесно да се разчитат буквите върху малкия екран на лаптопа, макар да се намираше под сянката на палатката, скрит зад плътен слой брезент от убийствените лъчи на слънцето, от които камъните в южния край на големия вулкан на Великденския остров, се бяха нажежили нетърпимо. Пръстите на Кели Рейнолдс бягаха чевръсто по клавишите, следвайки с известно закъснение мислите й, докато се опитваше да формулира, с най-лаконични и точни думи, значението на откритието, което бяха направили. Все още беше под впечатлението на погребението на Джони, издирването на виновните и разкритията около действията на „Меджик-12“.

„Намирането на извънземния компютър, известен като «стража», скрит повече от пет хиляди години тук, на най-големия от Великденските острови, беше едновременно най-значителното и най-разочароващото откритие в цялата човешка история. Значително, защото най-сетне разполагаме с недвусмислено доказателство, че човечеството не е само във вселената. Разочароващо, защото вече не можем да черпим от неизмеримите информационни запаси на този компютър. Подобно на хакери, които се промъкват в забранени за обикновения потребител места, ние можем да четем имената на файловете, но не разполагаме с необходимия код, за да ги отворим и да се запознаем с тайните, които се крият вътре. Стражът затвори всякакъв достъп към себе си преди по-малко от четиридесет и осем часа, след като изпрати в неизвестна посока съобщение, смисъла на което дори не можем да си представим.

И така, макар да се намираме само на ръка разстояние от истината за конструкцията на двигателите на скакалците и на кораба-майка, на «изтребителите фу» и дори за строежа на самия страж, тази информация остана ревниво пазена във вътрешността на извънземния компютър. Както и сведенията за това откъде точно са пристигнали тайнствените същества, наричащи себе си аирлианци.

Все пак разполагаме с известни сведения за онези събития отпреди пет хиляди години, когато Аспасия — предводителят на пришълците, взел трудното решение да изличи всички следи от присъствието на неговите сънародници на Земята, за да я съхрани само и единствено за бъдещето на човечеството, както и да я запази от аирлианските смъртни врагове, наречени кортади. Ала след като обявил решението си, Аспасия бил принуден да се сражава с бунтовници сред собствените си хора, които не пожелали да следват примера му. В хода на последвалата битка бил разрушен цял един континент, познат от митовете като Атлантида, където тогава била разположена главната база на аирлианците.

Но отвъд тези неоспорими факти има още много въпроси, чакащи своя отговор.

Какво се е случило е Аспасия и другите пришълци?

Кой е скрил аирлианската атомна бомба в галерията на Голямата пирамида? Съществуват предположения, че тази пирамида е изпълнявала ролята на космически маяк.

Какво точно се е случило с Атлантида и действително ли там е била разположена главната база на аирлианците? Какви страховити оръжия са били използвани за разрушението й?

И може би най-важният въпрос: за кого е предназначено съобщението, изпратено преди по-малко от четири дни от стража? И какво се съдържа в него?

И още нещо — как да включим отново извънземния компютър?“

Кели се намръщи над последното изречение. Пръстът й дори замря върху клавиша за изтриване. Мнозина от учените все още се придържаха към становището, че не е трябвало да се търси връзка с компютъра. Те се бояха от онова, което би могло да пристигне от открития космос по покана на стража. В медиите определяха тази група като „изолационисти“, но тъкмо те подклаждаха развихрящата се истерия на всеобща параноя. Сега, когато целият проект беше под непосредственото ръководство на Комитета за изучаване следите от пребиваване на пришълци или съкратено КИСПП, последният бе подложен на постоянни атаки.

Майната им, помисли си Кели. Най-вероятно съобщението е без адресат, имайки предвид, че вече пет хиляди години никой не се бе заинтересувал от съдбата на аирлианската колония. Нищо чудно родната планета на аирлианците отдавна да е унищожена от кортадите, а сетне те също да са се запилели из космоса.

Както следваше да се очаква, движението на изолационистите имаше своята опозиция, в лицето на прогресивистите, според които извънземният компютър съдържа маса важни решения за сложните въпроси, пред които предстои да се изправи човечеството в хода на своето развитие.

Съвсем естествено, част от програмата на прогресивистите включваше незабавни изпитания с кораба-майка — нещо, с което Кели и другарите й веднъж вече се бяха преборили. С откриването на стража бяха научили причината да не го допускат: включването на междузвездния двигател можеше да предупреди кортадите за съществуването на Земята, което, според предположенията на аирлианците, щяло да доведе до нейното неизбежно унищожаване. Разбира се, в случай че кортадите съществуваха, а прогресивистите смятаха тази възможност за малко вероятна.

Почти всеки запознат с проблема земен жител имаше свое мнение по въпроса, но контролът върху изучаването на извънземните технологии и информацията на стража — дълго време притежание на секретен отдел към ВВС на САЩ — сега бе предаден на КИСПП, тъй като подобен проблем очевидно надхвърляше всякакви национални граници. След десетилетия на дълбока секретност достъпът до скакалците — девет дисковидни летящи тела, предназначени за движение в пределите на земната атмосфера — и кораба-майка най-сетне бе разрешен и за широката публика.

Кели продължи със статията:

„В края на краищата всичко опира до два ключови въпроса, единият от които поглежда назад, а другият напред във времето:

1. Каква е истината за земната история, след като вече знаем, че преди десет хиляди години на нашата планета е бил построен извънземен наблюдателен пост, разрушен пет хиляди години по-късно.

2. Какво ни чака в обозримото бъдеще, след като една от машините, принадлежащи на пришълците, изпрати съобщение в неизвестна посока, и какво правим с големия кораб, предназначен за междузвездни пътешествия?

Дали човечеството да поеме към звездите, преди да е узряло самостоятелно за подобно дело и ако го стори — кой или какво ни очаква там горе? А може би решението за този първи пряк контакт вече е взето от една машина и в такъв случай нищо чудно в отговор гигантски кораби да се носят към нашата планета. Кой обаче пилотира тези кораби, ако те наистина идват? Миролюбивите аирлианци или сеещите опустошение кортади?“

Нечия сянка закри входа на палатката и Кели спря да пише. Усмихна се, когато откри, че Питър Нейбингър е наминал към нея, Питър беше първият човек, установил контакт със стража и получил по телепатичен път от него подробна информация за събитията отпреди пет хиляди години. Освен това той си бе спечелил популярност с успешния превод на аирлианския рунически език, надписи на който археолозите бяха откривали по време на различни разкопки. Той бе насочил Кели и приятелите й към Великденските острови, малко преди тук да се появят изпратените от „Меджик-12“ военни кораби.

Нейбингър беше едър, висок мъж, с черна брада и очила с телени рамки. Работеше в Бруклинския музей, където завеждаше секцията по археология. На Кели й беше приятно да разговаря с него и често се възхищаваше на невероятната му ерудиция. Нейбингър обичаше да се шегува с факта, че макар обществеността открай време да е предопределила на астронавтите или в краен случай на радиоастрономите главната роля при „първия контакт“, случаят бе пожелал този контакт да стане под формата на археологическо откритие на Земята. Доскоро бе принуден да скрива увереността си, че Земята е била посещавана от извънземни, за да не бъде изложен на присмех от страна на колегите си, нещо, за което допринасяше и умишлено раздухваната НЛО-истерия под вещото ръководство на „Меджик-12“ с помощта на скритите в Зона 51 летящи чинии.

— Здрасти, Кели — той се надвеси над нея и я прегърна през рамо. — Кога пристигна?

— Тази сутрин. Ама имам усещането, че съм летяла вечно. Чух, че стражът ти бил дузпата.

— Целият свят го знае вече — въздъхна Нейбингър и седна до нея. — Скоро островът съвсем ще опустее. На хората взе да им доскучава.

— Е, поне големите информационни компании и Си Ен Ен ще оставят по един пост. Едва ли ще преглътнат идеята да бъдат изпреварени, ако стражът отново реши да проговори. Останалите просто не могат да си го позволят. Да ти се похваля, в момента съм наета от най-малко шейсетина вестника.

Имаше с какво да се гордее, защото само допреди две седмици трябваше да чака на опашка, за да й публикуват някоя статия. Но кариерата й пое стремглаво нагоре от момента, когато се разбра, че е участвала в групата, разкрила тайните на Зона 51 и първа бе пристигнала на Великденския остров, за да се срещне със стража.

— Е, сега — продължи тя с лукава усмивка, — след като така и така си при мен, ще ми позволиш ли едно интервю? Искам да знам от първоизточника какво всъщност става?

— Стражът продължава да функционира — обясни Нейбингър. — Знаем го, защото все още черпи енергия. Само дето спря да говори с нас.

— И защо го направи?

— Вероятно, защото е осъзнал, че не сме аирлианци — отвърна Нейбингър. — Нали затова са го скрили чак тук — да е далеч от лапите на хомо сапиенс.

Великденският остров, известен още като Рапа Нуи, без съмнение бе най-изолираното място на планетата. Тъкмо по тази причина — според преводите на Нейбингър на руническите надписи и информацията, предадена от стража — Аспасия го бе избрал за скривалище на стража-компютър. Непосредствено под дъното на вулканичното езеро, разположено в кратера на Рано Као — един от двата големи вулкана на острова — аирлианците бяха изкопали подземна галерия, където бяха разположили компютъра и компактно термоядрено устройство, което да го захранва. Учените така и не успяха да се приближат до реактора, който, оказа се, бе защитен със солидно силово поле. Наложи се обаче да бъдат доставени няколко допълнителни генератори, тъй като силите на реактора бяха на секване. В момента компютърът на извънземните отново получаваше пълна порция енергия, но въпреки това не се забелязваше никаква активна дейност.

— По дяволите — ядосваше се Нейбингър. — Дори не знаем със сигурност, дали стражът е компютър. Наричаме го така, защото това е най-близкото до същността му определение според представите ни, но той може да върши много повече. През последните два дни опитаха всичко, включително и хипноза, за да ми върнат контакта с него. Хората от КИСПП си блъскат главите ден и нощ над този проблем, но резултатът е нулев. — Нейбингър вдигна рамене. — Може пък да съм имал късмет и компютърът да е бил настроен за контакт с първото живо същество, но само докато се ориентира в обстановката. Изключил ме е веднага щом е осъзнал, че не съм аирлианец.

— Но преди това все пак нареди на „изтребителите фу“ да унищожат биолабораторията на „Меджик-12“ в Дълси — отбеляза замислено Кели.

И двамата вдигнаха глави, когато един силен порив на вятъра разклати стените на палатката.

— Да, така е — кимна Нейбингър. — Но от тогава няма и следа от „фу“-тата. Единственото, което знаем, е, че са базирани някъде под повърхността на океана, на неколкостотин километра северно от тук. Мисля, че кораби на флотата поеха към предполагаемото място, но дали са открили нещо, нямам представа. Готов съм да се обзаложа, че дават мило и драго за онзи лъч, дето разруши лабораторията при Дълси.

— Виж, това не го знаех — подметна Кели. — Имаш ли представа дали КИСПП са в течение на опитите на флотата?

— В началото смятах, че действат заедно. Оказа се обаче, че представителят на КИСПП на острова не знае нищо по въпроса. Или по-важни клечки от комитета са дали съгласие, или нашите пак се опитват да действат на своя глава.

Отново се възцари мълчание, през което двамата слушаха екота на далечния прибой в скалистия бряг. Нейбингър се намести неспокойно.

— Комитетът крие още факти от пресата — проговори накрая Нейбингър. — Опитват се да открият дали аирлианците не са оставили и други следи. Изглежда, че групата от „Меджик-12“ не е била единствената, която е съхранявала тайни за посещението на извънземните. Говори се, че руснаците също разполагали с катастрофирал аирлиански съд и че други страни, или може би международни корпорации, са събирали активно сведения от подобен характер, като са ги пазели скрити от обществеността.

— Дявол да го вземе, все си мислех, че сме сложили кръст на цялата тази излишна секретност — ядоса се Кели. Сетне втренчи поглед в него. — Ей, стражът не те е взел под свой контрол, нали? — Усмихваше се, но лицето й бе напрегнато.

— И да е така, щях ли да зная? Генерал Гулик и останалите членове на „Меджик-12“ до последния момент са били уверени, че действат за благото на обществото. Все пак се подложих на изследвания със скенер, според които всичко е наред с мозъка ми.

— Та казваш, че и други разполагат с извънземни артефакти? Но защо си мълчат, след като вече всичко се знае?

— Защото, които и да са те, ще изгубят контрол. Помисли си за икономическите перспективи на корпорация, която разкрие тайните на аирлианската технология. Какво са нашите възможности в сравнение с тези на някоя богата корпорация? Ами флотата — там пък си гризат ноктите заради онзи всеразрушаващ лъч. Освен това, изолационистите имат силни позиции в отделни страни, но се боят, че вътре в комитета прогресивистите вземат превес.

— А ти какво правеше в редките мигове, когато началството те оставяше да действаш самостоятелно?

Нейбингър размаха една папка, натъпкана с рисунки и компютърни разпечатки.

— Работя върху руническите надписи. Беше ми интересно да гледам филмчетата на стража, но да не забравим все пак, че съм археолог. Мисля, че всички са твърде разтревожени от бъдещето и забравят онова, което е станало в миналото.

— Логично — след като ще трябва да живеем в това бъдеще — кимна Кели.

— Не можеш да разбереш настоящето, ако не разбираш миналото — укори я Нейбингър.

Кели Рейнолдс се намръщи.

— Мислех си, че имаме ясна представа за миналото от онова, което узна от стража. За Аспасия, кортадите и всичко останало.

Нейбингър шляпна една снимка на масичката между тях и я затисна с чашата за кафе.

— Това е подводна снимка от Бимини, където някога се е издигала Атлантида или аирлианският наблюдателен пост, ако решим да използваме терминологията, възприета от Комитета. Заинтригува ме, понеже от това място нацистите са се сдобили с информация за бомбата в Голямата пирамида. Руническият надпис е бил преднамерено заличен, но накрая успях да го възстановя с помощта на компютърни специалисти от ООН. Разполагам с достатъчна част, за да направя приблизителен превод на посланието.

— И? — подскочи развълнувано Кели. — Какво пише там?

— Първо се споменава Голямата пирамида. Има чертеж, където е посочено местонахождението на бомбата в долната галерия. Освен това се говори за кортадите — Нейбингър млъкна.

— Да разбирам ли, че новините не са особено добри?

— Странна работа — завъртя глава Нейбингър. — Колкото повече изучавам старите руни, толкова повече ми се струва, че разбирам езика и синтаксиса, но някои изрази просто нямат смисъл.

Рейнолдс изчакваше, доловила колебанието на събеседника си.

— Описва се, струва ми се, потенциалната опасност от идването на кортадите. После се дава информация за скритото в Голямата пирамида атомно оръжие. Посочват се и други места на Земята, свързани с пребиваването на аирлианците, но просто не мога да схвана принципите на тяхната координатна система. Далеч по-сложна е от нашите ширини и дължини.

Нейбингър отново взе снимката и я заразглежда.

— Ще ти призная, че съм объркан. Толкова е трудно да се придвижваш дума по дума, без да си сигурен за значението, когато текстът е сбит до краен предел. Винаги съм смятал, че трябва да бъдеш безгранично търпелив, когато разчиташ древни текстове, но май този път си взех белята.

— Така е, защото боравиш с понятия от изчезнала цивилизация — опита се да му вдъхне кураж Кели.

— Какво те кара да мислиш така? — попита я той. — Истината е, че направо пъхна пръст в раната. Защо никой не се интересува каква е била съдбата на аирлианците? Нима са изчезнали просто така? Извършили са масово самоубийство, след като са скрили кораба-майка и скакалците на сигурно място? Но защо са оставили стража? Ами бунтовниците? С тях какво е станало? Знаем, че по тяхно нареждане е била построена и ориентирана пирамидата, така че може би те са били божествените фараони. В такъв случай дали наследниците им все още не крачат по Земята?

Кели Рейнолдс се засмя. Напоследък това беше любима тема за спекулации сред журналистите.

— А може би ние всички в известна степен сме потомци на аирлианците — предположи тя. — Не знаем как точно изглеждат, освен че притежават червеникави коси и човекоподобно тяло. Статуите на този остров едва ли съответстват на действителните им размери.

— Едно ще ти кажа — вдигна пръст Нейбингър. — От решенията на ООН и на Комитета сега зависи съдбата на цялото човечество. Само че членовете на комитета са обикновени хора, каквито бяха и в „Меджик“. Със своите слабости, недостатъци и прочее. Пък и не забравяй, че големите играчи от Съвета за безопасност са настанили свои хора на ключовите места и изглежда вече се водят тайни преговори зад завесата.

— Затова съм тук — рече Кели и забарабани с пръсти по капака на лаптопа. — За да не позволя на истината да остане скрита от обществото. „Меджик“ оперираше в пълна секретност, сега поне имаме по-голяма гласност.

Нейбингър се засмя.

— Ще имаме гласност, докато изникне нещо по-важно. След това само гледай с каква бързина ще пуснат кепенците.

— Ей това е големият въпрос — съгласи се Кели. — Какво ще се случи сега? — Тя разглеждаше снимките. — Може да ти прозвучи глупаво, но защо е трябвало аирлианците да оставят всички тези съобщения, записани със стари руни, когато цялата информация се съдържа в компютъра? Не е ли малко примитивно за една толкова развита цивилизация?

— И аз си зададох същия въпрос — призна Нейбингър.

— И до какъв извод стигна?

— До никакъв. Смятам, че повечето от тези съобщения са написани от хора, познаващи сравнително добре аирлианския език, но не съм сигурен. Между другото, да знаеш къде се запиля Майк?

— Нямам представа. Замина за Вашингтон, за да свидетелства в съда заедно с Лиза Дънкан, но когато го потърсих по телефона, ми казаха, че отпътувал нанякъде.

— Виж ти. Интересно с какво ли пак се е захванал? Бас държа, че за разлика от нас не е седнал да си гризе ноктите.