Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Второто нашествие на марсианците (9) (Записки на един здравомислещ)

9 юни

Температура — плюс шестнадесет, облачност — пет бала, лек дъждец. Подутината съвсем изчезна, но както предсказа Ахилес, всичко около окото доби безобразен зеленикав оттенък. Не можеш да излезеш на улицата — нищо, освен глупави шеги, няма да чуеш. Сутринта позвъних в кметството, но господин Никострат беше благоволил да бъде във весело настроение и не съобщи абсолютно нищо ново по повод пенсията. Разбира се, това ме развълнува, опитах да се успокоя с марките, но и те не ме утешиха. Тогава изпратих Хермиона в аптеката за успокоително, но се върна с празни ръце. Оказва се, че Ахилес бил получил специално циркулярно нареждане да дава успокоителни само по рецепта на градския лекар. Ядосах се и му позвъних, захванахме кавга, а да си кажа правичката — каква вина има той? Всички лекарства съдържащи наркотици, най-строго се водят на отчет от полицията и от специални пълномощници на кметството. Какво да правиш — покрай сухото гори и суровото. Взех, че ударих коняче направо пред очите на Хермиона. Помогна. Даже нещо повече. А Хермиона — нито дума.

Сутринта при Миртил, който все още живее на палатка, се върна семейството му. Честно казано, зарадвах се. Това е сигурен признак, че положението в страната се стабилизира. И изведнъж след обяд виждам, че Миртил отново ги нарежда в автобусчето. Какво става? „Добре де, добре — отговаря Миртил в обичайния си маниер. — Всички сте тарикати, само аз съм глупак…“ Ходил, значи, на „петачето“ и узнал, че марсианците се гласят да подведат под отговорност ковчежника и архитекта заради разхищенията и машинациите им; дори вече ги били призовали бог знае къде. Опитвам се да обясня на Миртил, че това е на добре, че е справедливо, но къде ти! „Добре де, добре — отговаря той. — Справедливо… Днес ковчежника и архитекта, утре кмета, а вдругиден — дявол знае кого, може и мен. Нямо що! Ето, по окото те фраснаха — и това ли е справедливо?“ Не се говори с него, остави го.

Позвъни господин Корибант, той, оказва се, замествал Харон във вестника. Гласецът му — жалък, треперещ, имали неприятности с властите. Молеше се да му кажа скоро ли ще се върне Харон. Естествено, говорих му със съчувствие, но не споменах, че Харон вече веднъж е идвал. Интуитивно чувствувам, че за това не трябва да се говори наляво и надясно. Бог знае къде е сега Харон и какво прави. Само политически неприятности ми липсват! Никому не говоря за него, забраних и на Артемида, и на Хермиона. Хермиона веднага ме разбра, но Артемида направи сцена.