Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Второто нашествие на марсианците
Записки на един здравомислещ - Оригинално заглавие
- Второе нашествие марсиан ((Записки здравомыслящего)), 1968 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Агоп Мелконян, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (3 февруари 2008 г.)
- Корекция
- NomaD (11 февруари 2008 г.)
- Форматиране и корекции
- Mandor (2008 г.)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2015 г.)
Издание:
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна, 1979
Библитека „Галактика“ № 7
История
- — Добавяне
- — Корекция
14 юни
Температура — плюс двадесет и два, облачност — нула бала, безветрие. Пуснаха най-после нови марки. Боже мой, каква прелест! Купих цялата серия в карета, а след това не издържах и си купих цели листове. Стига икономии. Вече мога да си позволя това-онова. Ходихме с Хермиона да даваме стомашен сок, вече ще ходя сам. Говори се, че уж пристигнало циркулярно писмо от Министерството на просветата, потвърждаващо предишното положение с пенсиите, но подробности не научих. Господин Никострат не дойде на работа — изпратил по-малкия си брат да каже, че се простудил и кара грип. Твърди се обаче, че съвсем не карал грип, а невнимателно паднал някъде и получил вътрешни увреждания. Ех, този Харон! Артемида е по-тиха от водата, по-ниска от тревата.
Да, съвсем забравих. Днес надниквам в гостната и виждам: седи Харон, а до него някакъв приятен господин с големи очила. Познах го и буквално се вцепених. Беше онзи бунтовник, когото фермерите заловиха пред очите ми. Той също ме позна и също се вцепени. Известно време се гледахме един друг, след това се опомних, поклоних се и излязох. Не знам какво е наговорил на Харон за мен. Впрочем той скоро си отиде. Смело заявявам: това не ми харесва! Ако ще се занимават с легална борба, както официално им е предложено, с всякакви там митинги, брошурки, вестници, тогава — моля. Но ако още само веднъж видя в своя дом автомати и прочие железа, тогава извини ме, скъпи зетко, нашите пътища се разделят. Не мога повече!
За да се успокоя, прегледах вчерашния запис на разговора ми с Харон. Според мен логиката ми е безупречна. Той така и нищо не можа да възрази. Жалко само, че съм го записал по-свързано и по-убедително, отколкото съм го казал. Съвсем не умея да говоря, това ми е слабото място.
В сутрешните вестници имаше интересно съобщение за всеобща демобилизация и пълна демилитаризация на страната. Слава богу, на края го измъдриха! Трябва да се разбира в смисъл, че марсианците изцяло са взели отбраната в свои ръце и на нас сега това няма да ни струва пукнат грош, ако не смятаме, разбира се, стомашния сок. В речта на президента по този въпрос нищо не е казано буквално, но се чете между редовете. „Досегашните военни разходи, казва той, се насочват към повишаване на благосъстоянието и за развитие на корабостроенето, предстоят някои трудности, свързани със съкращаването на военната промишленост, но това явление е съвсем временно.“ И той подчертава още, че никой няма да пострада от реорганизацията. Разбирам го в смисъл, че военните магнати и генералите ще получат добър пай. Богат народ са тези марсианци! А демобилизацията вече започна. Парал разпространява слуховете, че и полицията ще бъде премахната. Пандарей искаше да го тикне в ареста, но не му позволихме. Слуховете, разбира се, са си слухове, но на мястото на Пандарей бих се държал по-предпазливо.
Не, нищо не ми се иска да записвам днес. Ще си взема вчерашната реч пред Харон и ще я препиша на чисто. Хубава реч!