Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя I (99)

1

Силно осветената шумна зала за отдих беше претъпкана с психлоси. Повечето бяха пияни. Голямото тържество преди деня на телепортирането беше в разгара си. Чар и още двама служители се връщаха у дома.

Имаше истински повод за празнуване — краят на службата на тази проклета планета. Келнерите сновяха насам-натам и носеха в огромните си лапи по пет-шест кутии кербанго едновременно. Психлоските, отърсили се от сковаващите ежедневни норми на поведение, се шегуваха свободно и дори позволяваха да бъдат потупвани отзад. Вече имаше няколко сбивания, завършили, без да се разбере причината за тях. В цялата тази суматоха някои играеха хазартни игри, други изпробваха точната си стрелба.

Към служителите, които си заминаваха, се отправяха мръсни и неприлични закачки: „Пий едно кербанго в «Кривия нокът», като се прибереш в Имперския град!“, „Недей да си купуваш повече жени, отколкото можеш да оправиш за една вечер!“, „Разкажи на онези крастави магарета в администрацията някои неща за това отвратително място!“.

Атмосферата беше толкова весела, че дори Кър се включи в пиршеството. С важен вид дребничкият психло се опитваше да бъде арбитър в една надпревара, при която трябваше да се изпие колкото се може повече кербанго с вързани отзад лапи, докато някой доброволец го сипваше в устата на състезателя.

Петима служители скандираха девиза на училището си, който звучеше приблизително така: „Психло, психло, психло, убий го, убий го, убий го…“ Това се повтаряше отново и отново, без никаква мелодия, но пък достатъчно гръмогласно.

А там навън, покрай площадката за телепортиране, безшумно преминаваха няколко коня с увити в кожа копита, за да не се чуват стъпките им. Те излязоха от дефилето и под прикритието на тъмнината се насочиха към моргата. Зеленикавите отражения от светлините на лагера достигаха до тях, но бяха съвсем слаби и не можеха да ги осветят. Чу се тихо метално издрънчаване, когато Ангъс Мактавиш отключи с шперц вратата на моргата.

Чар беше много пиян и едва се държеше на краката си. Приближи се с клатушкане до Търл. Той също изглеждаше пийнал, но в действителност беше трезвен и хладнокръвен.

— Много добра идея — каза Чар.

Имаше лошо пиянство и колкото повече пиеше, толкова по-проклет ставаше.

— Какво имаш предвид? — опита се Търл да надвика врявата.

— Ами че мога да разкажа нещичко на онези в администрацията на родната планета — изхълца Чар.

Търл замлъкна. Чар не успя да види как очите му се присвиха и в тях заиграха пламъчета. Тогава Търл каза пиянски:

— Ела замалко навън, Чар. Имам едно подаръче за теб.

Чар повдигна костните си клепачи:

— Нямам маска.

— Зад вратата има колкото щеш. Избери си една — отговори му Търл.

Излязоха незабелязано. Търл го поведе по коридора. Нахлузиха небрежно маските. Търл извлече Чар през херметично затварящата се врата.

Поведе го към клетките в зоологическата градина. Огън не се виждаше, беше твърде късно. Пред клетката нямаше никакъв вързоп.

Чар поизтрезня от хладния пролетен въздух и започна да демонстрира проклетията си.

— Животни — сви устни той. — Ти обичаш животните, Търл, а аз не мога да ги понасям.

Търл не го слушаше. Какво ставаше там, край моргата? Той се взираше внимателно. Долу имаше животни!

— Много си умен, Търл! Но все пак недостатъчно, за да излъжеш мен!

Търл направи няколко крачки към моргата, за да вижда по-добре. Извади джобно фенерче и насочи лъча му в тази посока. Какви бяха тези кафяви неща? Не можеше да види ясно.

Накрая разбра — стадо бизони. Всяка година със затоплянето на времето те идваха от север. Сред тях имаше и коне. Загаси светлината. В далечината се чуваха глухите стъпки на дивите животни. Те шумно пасяха — ясно се долавяше скубането и преживянето на жилавата пролетна трева. Някъде се обади бухал. Обикновените идиотски звуци на тази проклета планета! Той отново съсредоточи вниманието си върху Чар.

Прегърна го през рамо и го поведе към тясното пространство между куполите на лагера. Бяха скрити от чужди погледи, а и тук тъмнината беше непрогледна.

— Значи, не съм могъл да те излъжа, приятелю Чар? — попита Търл.

Бухалът отново се обади.

Търл се огледа. Не можеха да бъдат видени отникъде.

Чар го наблюдаваше подигравателно.

— Взривната капсула — каза той, като приближи лицето си до Търл. Олюля се и Търл го подхвана да не падне.

— Е, и какво?

— Ами чисто и просто изстрелите в канцеларията на Нъмф не бяха от лъчев пистолет. Това си беше най-обикновена взривна капсула. Какво си мислиш, стар миньор като мене винаги може да надуши разликата между пистолет и взривна капсула.

Търл се престори, че се чеше по гърба, и бръкна под колана си, като измъкна скрит нож. От дълго време се опитваше да намери аргументирана причина за изстрелването на бомбардировача на по-следващия ден. Изведнаж му се предостави такава възможност, и то без да рискува да си има неприятности с парапсихическите способности на животното.

— Назначението на Кър под такъв жалък предлог, и то само няколко часа преди това! О-о! — възкликна враждебно настроеният Чар. — Достатъчно си хитър, за да заблудиш всички, но за мен си направо прозрачен. Мен не можеш да излъжеш.

— Е, и какво мислиш за това? — попита Търл.

— Да мисля! Няма защо да мисля! Когато се прибера у дома, ще им разкажа някои неща. Не си толкова хитър, Търл. Смяташ ли, че не мога да различа миризмата на избухнала взривна капсула и на пистолетния изстрел? Все някой ще ми повярва у дома.

Търл заби тридесетсантиметровото острие в сърцето на Чар. Това беше стоманеният нож, който Джони бе дал на Криси.

Бавно положи отпуснатото тяло на земята. Покри го с едно захвърлено парче брезент.

Върна се при клетката и погледна вътре. Момичетата спяха.

Стадото бизони все още се точеше край моргата.

Влезе в залата за отдих. Тази вечер имаше да свърши още много неща, но компанията не биваше да усети отсъствието му точно в този момент. Той се присъедини към пеещите психлоси. Те бяха много пияни.

А в моргата мъжете работеха безкрайно внимателно, за да не раздразнят стадото, докарано нарочно за прикритие. Разтовариха и отведоха конете.

Никой не видя убийството на Чар. Беше невъзможно човек да се приближи на такова разстояние до куполите, без да бъде забелязан. В моргата продължаваха работата си. Те не знаеха, че се е случило нещо непредвидено.

Тържеството по случай изпращането продължаваше, врявата се чуваше далеч извън лагера. Никой не забеляза отсъствието на този, за когото то беше организирано.