Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Теодор Буун (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Accomplice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Джон Гришам

Заглавие: Теодор Буун; Съучастникът

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Вяра Николчева

Художник: Bob Krasner; iStock

Коректор: Симо

ISBN: 978-954-769-477-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11384

История

  1. — Добавяне

23

Голямото жури на окръг Стратън се събираше два пъти месечно в главната съдебна зала, за да разглежда обвинения в тежки престъпления. Имаше единайсет членове, регистрирани гласоподаватели в окръга, и беше с мандат от шест месеца. Голямото жури се контролираше от Джак Хоугън, който представяше случаите пред заседателите. Като повечето такива журита, и това почти винаги постъпваше според желанието на прокурора.

Повечето случаи бяха кристално ясни. Обвиняемите бяха виновни и имаше предостатъчно свидетели да го докажат.

За жалост, всяко заседание беше натоварено с дълъг дневен ред — в окръг Стратън се извършваха доста престъпления. Господин Хоугън представяше всеки случай, обобщаваше фактите, понякога представяше един-двама свидетели, а после молеше членовете на журито да гласуват за предявяване на обвинение. Обвинителният акт беше официалното уличаване в престъпление.

Делата, свързани с наркотици, бяха осемдесет процента от всички разглеждани случаи, затова половин час след началото на заседанието членовете на журито вече бяха отегчени.

Събраха се в три следобед в четвъртък, само час след като съдия Гантри приключи с изслушването по някои искания. Изпразниха съдебната зала и един полицай подсигури поверителността на процедурата.

Джак Хоугън възнамеряваше да им представи делото за въоръжен грабеж срещу Гарт Тъкър. Клем Хам чакаше да свидетелства за обвинението. В последния момент обаче Клифърд Нанс убеди Хоугън да отложи процедурата за следващия месец. Нанс увери прокурора, че работи над споразумение с тримата обвиняеми, което ще бъде приемливо за всички. Хоугън не се възпротиви. Имаше си по-сериозни проблеми от осемнайсетгодишен хлапак, който се лигави с воден пистолет.

Делото „Щатът срещу Гарт Тъкър“ беше отложено до второ нареждане.

 

 

Другото дело не беше. Официалното му наименование беше „Делото на Тони и Удроу Ламбърт“ и беше включено в графика на Съда за непълнолетни като първа точка в сряда сутринта. Бяха призовани всички страни с изключение на господин Теодор Буун, който нямаше никаква роля и беше заточен в прогимназия „Стратънбърг“.

 

 

Предишния следобед Тео се отби в офиса на Айк за спешна среща. Обади му се предварително, обясни на чичо си, че положението е сериозно, и му разказа всичко. Айк го изслуша внимателно и направо не можа да повярва, че осемнайсетгодишен обвиняем предлага подкуп от пари в брой на евентуален свидетел.

— Те не бива да вземат парите! — отсече Айк. — Не ме интересува колко са, момчетата не бива да ги вземат.

— Те вече мислят по въпроса — отговори Тео. — Отначало бяха категорично против, но после започнаха да обмислят какво биха могли да направят с парите, как биха подпомогнали семейството си и биха облекчили майка си, такива работи.

— Глупости, Тео. Ето какво ще се случи най-вероятно. Да допуснем, че Гарт наистина има парите и Тони реши тайно да ги приеме. Ами ако банкнотите са белязани? Ако Гарт носи подслушвател? Ако има камера, която записва всичко? Е, тогава Тони ще се злепостави. Гарт не може да отиде в полицията и да обвини Тони, защото е виновен точно колкото него, дори повече, обаче вече има инструмент за влияние над Тони. Може да е капан, Тео. Сделката е лоша, защото Гарт се опитва да подмами Тони да излъже, и е противна, защото има вероятност Гарт да се опитва да накисне Тони. Кажи на Уди, че и дума не може да става.

— Така си и мислех, но се тревожа за тях. Уди е много разстроен.

— Предай му да се довери на инстинкта си и да откаже. Нищо хубаво няма да излезе. Майка им знае ли за подкупа?

— Според мен не. Уди твърди, че е споделил само с мен. Да кажа ли на нашите?

Айк отпи от бирата си и се почеса по носа.

— Не. Знаеш ги колко са принципни. Те са служители на съда и етиката ги задължава да съобщават за всякакви нарушения, особено ако са свързани със съдебната машина. Ако знаят, че един свидетел се опитва да подкупи друг, сигурно ще откачат и веднага ще изприпкат при съдията. Да не ги замесваме засега.

— Съгласен. Само ще усложнят нещата. А да съобщя ли на съдия Гантри? С него сме големи приятели.

— Засега казвам „не“, но нека го обмисля.

Двамата дълго мислиха — чуваше се само Боб Дилън, който пееше за изгубената любов. Накрая Тео попита:

— Откъде Гарт има пет хиляди долара в брой?

— Кой знае? Едва ли са негови. Съмнявам се, че Клифърд Нанс знае нещо по въпроса. Той е етичен адвокат. Затова най-вероятно парите са от семейството на Гарт. Баща му е голям играч, който взема огромни заеми и поема сериозни рискове. Може би е преценил, че пет хиляди долара са нищо, ако така синът му няма да влезе в затвора. Кой знае? Важното е приятелите ти да странят от това хлапе и от парите му. Кажи им да се явят в съда, да кажат истината и да поемат последиците.

— Вече го казах на Уди — неведнъж.

— Това е тревожно, Тео. И е опасно.

— Непрекъснато ли се случват такива неща, Айк? Знаеш колко обичам процесите и съдебната зала и колко дълбоко уважавам закона, затова не съм допускал, че свидетел лъже само защото е получил подкуп.

— Не знам, Тео. Нямам голям опит в съдебната зала. Освен това системата ме изхвърли, така че не съм подходящият човек, на когото да зададеш този въпрос. Но не вярвам да се случва постоянно. Доста е безразсъдно. Осемнайсетгодишно хлапе да предлага подкуп!

— Отвратително е.

* * *

Без знанието на Тео Уди водеше подобен разговор недалече, в дневната на майор Лудвиг. Изобщо не беше чудно, че реакцията на майора приличаше на реакцията на Айк. Той се шокира от идеята за подкупа и настоя категорично Уди и Тони за нищо на света да не го вземат.

— Тони всъщност виждал ли е парите в брой? — попита майорът.

— Не, били в бял плик. Гарт го извадил от джоба на якето си.

— Значи може и да е блъф.

— Може би — съгласи се Уди крайно изумен. — Не знам какво да мисля и какво да правя. Тони само за това говори — как трябва да вземем парите и да помогнем на мама.

— Ти, Тони и майка ти ще се оправите по един или друг начин и без да вземате парите на Гарт. Знаем, че не е много умен, а постъпката му е поредното доказателство. Много е глупаво да се опитваш да подкупиш свидетел. Нищо хубаво няма да излезе от това.

— Съгласен съм. Просто се тревожа за Тони.

— Аз ще поговоря с Тони преди процеса, за да изясним нещата. Вие трябва да кажете истината, момчета!

— Да, господине.