Метаданни
Данни
- Серия
- Теодор Буун (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Accomplice, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Джон Гришам
Заглавие: Теодор Буун; Съучастникът
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Вяра Николчева
Художник: Bob Krasner; iStock
Коректор: Симо
ISBN: 978-954-769-477-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11384
История
- — Добавяне
14
Рано в събота сутринта съдия Франк Пендърграст дремеше в коженото си кресло в хола, все още по пижама. Отново беше прекарал дълга безсънна нощ. Вече десет поредни нощи блъдхаундът му полудяваше някъде към полунощ, започваше да лае, да вие и да се мята към вратата на кухнята. За пореден път съдията беше излязъл във вътрешния двор и беше слушал невярващо как всички кучета на улицата лаят и вият истерично в несекващ хор. Нещо караше кучетата в квартала да се побъркват посред нощ и врявата траеше с часове. Беше говорил със съседите си — никой не можеше да спи. За пръв път виждаха кучетата си да се държат така. Все едно призрак обикаляше от врата на врата и подлудяваше животните. Налагаше се да предприемат нещо, но какво? Как се лови призрак?
Точно когато Пендърграст задряма отново, звънна телефонът му и той го грабна. Грешка. Познат глас каза:
— Добро утро, Франк. Обажда се Марсела Буун. Много съжалявам, че те безпокоя у дома, но е важно. Дано не те притеснявам.
О, не, Марсела, днес е просто събота, почивният ми ден, а аз не съм спал вече много нощи. Освен това ме наричаш „Франк“, а не „съдия Пендърграст“. Той преглътна мъчително и отговори:
— Добро утро, Марсела. На какво дължа тази чест? — попита, но вече имаше предчувствие.
— Става дума за братята Ламбърт, Франк. Още са в ареста. Събрахме парите за гаранцията им и вчера следобед се опитахме да ги измъкнем, обаче е наложена забрана заради някакво сбиване в ареста. Не могат да излязат преди понеделник. Истинско безобразие.
Тонът й не оставяше почти никакво съмнение, че Марсела е напълно убедена в правотата на каузата си и е готова за борба. Франк открай време й се възхищаваше — на нея и на съпруга й — и не искаше неприятности. Повечето местни юристи, адвокати и съдии, се познаваха помежду си и се стремяха да се разбират. Нищо нямаше да спечелят от дрязги и разправии, макар да представяха противни страни. Бяха една цивилизована общност и всички се гордееха с професионализма си.
Съдията се изправи, почеса се по главата и каза:
— Не съм сигурен какво става, Марсела. Не помня да съм чувал за сбиване.
— Надзирателите си измиват ръцете с теб. Казаха ни, че си наказал момчетата, защото са се сбили в ареста. Вярно ли е?
— Не е. За пръв път чувам. Не съм наясно какво става.
— Чуй ме, Франк, ето какво става. Братята Ламбърт са арестувани във вторник вечерта и са обвинени във въоръжен грабеж. Момчето с пистолета, което е карало колата, внесло гаранцията си в сряда сутринта и в момента се забавлява в социалните медии. Семейството му разполага с пари, а семейство Ламбърт не. В ареста момчетата били нападнати от друг непълнолетен нарушител на име Джок. Сигурна съм, че го знаеш, а той вече е освободен. С молби и увещания събрахме нужната сума за гаранцията — по десет хиляди долара на човек, което намирам за прекалено. Въпреки че имаме парите обаче, момчетата не могат да излязат. Ето това е.
Ако бяха в съдебната му зала, съдията вероятно щеше да намекне на госпожа Буун да посмекчи тона. Имаше усещането, че тя го укорява. Само че съдебната зала беше далече, той стърчеше насред хола си по пижама и чувстваше как силата му се изпарява.
— Марсела, кълна се, че не помня нищо за никакво сбиване — каза той.
— Не съм изненадана. Арестът е истински зверилник, а и знаеш колко често се губят документи. Може ли да ти предложа да им се обадиш и да наредиш да подготвят момчетата за освобождаване? Току-що говорих с човека за гаранцията — може да се срещнем с него в ареста след един час. Както казах, Франк, имаме парите.
Беше глупава битка, много незначителна. Освен това съдията знаеше, че Марсела няма да отстъпи. Страшно му се искаше да се излегне отново в креслото си, да се завие хубаво и да се помъчи да дремне.
— Разбира се, Марсела.
— Благодаря ти, Франк. И предай на Каролайн, че ще се видим на обяд другата сряда.
— Непременно.
* * *
Час по-късно Тео и майка му се срещнаха с Дейзи Ламбърт в затвора. Господин Боб Хоули от фирмата за парични гаранции „Екшън“ пристигна усмихнат и навреме. Госпожа Буун изготви два чека за по хиляда долара от доверителната сметка на кантората, а Дейзи подписа нужните документи. Отне им още час да измъкнат братята Ламбърт. Върнаха им мобилните телефони и личните вещи, после ги предадоха на майка им. Когато излязоха навън, момчетата спряха, поеха огромна глътка чист въздух и се насладиха на слънцето. Последваха прегръдки и благодарности, после Уди и Тони се качиха в колата на майка си и отпътуваха.
Докато заедно с майка си ги гледаше как се отдалечават, Тео каза:
— Е, лесно беше.
Последното, което си представяше Уди за първия си следобед на свобода, при това съботен, беше да се нагърби с домашните си. Нямаше избор обаче. В изпълнение на споразумението между майка му, господин Маунт, госпожа Гладуел и Тео той чинно се яви в прогимназията в Стратънбърг в два следобед за интензивни занимания.
Когато пристигна, Уди призна, но само пред себе си, че всъщност това място му е липсвало. Срещна се с Тео и с господин Маунт в празната им занималня и много им се зарадва. Поговориха си половин час за престоя му в ареста и на Уди му беше приятно да разказва. Посмяха се и съдебните му несгоди за момента отстъпиха на заден план. Под ръководството на господин Маунт Уди учи цели три часа.
Вечерта тайфата обгради Уди. Тео, Чейс, Брайън, Джъстин, Рикардо и Арън се срещнаха с него в „Гъф“, после отидоха на кино в центъра и гледаха „Спайдърмен 7“. В десет Уди се прибра и погледа телевизия с майка си и Тони — хрупаха пуканки и се шегуваха колко им липсва Джок.