Джон Гришам
Теодор Буун — Съучастникът (17)

17

Семейството на Гарт Тъкър притежаваше строителна компания, която строеше евтини мотели по вътрешнощатските пътища.

Бащата на Гарт беше наследил фирмата от своя баща и се славеше като добър бизнесмен. Затова никой не се изненада, когато той нае Клифърд Нанс да защитава сина му в съда.

Нанс беше може би най-добрият защитник по наказателни дела в радиус от километри. Тео много пъти го беше наблюдавал в съда — за последен път в процеса за убийство на Пийт Дъфи. Когато Клифърд Нанс участваше в съдебен процес, обвиненията бяха сериозни и обвиняемият разполагаше с пари да наеме най-добрия.

В девет сутринта в сряда сутрин Нанс седна на масата на защитата до младия Гарт. За случая Гарт носеше тъмен костюм и вратовръзка и очевидно беше минал през бръснарницата. Имаше вид на красив невинен младеж, неспособен да извърши престъпление. Баща му се настани зад него.

На съдийското място беше съдия Гантри, който разлистваше документи и се ориентираше в натоварения си график.

— Добро утро — поздрави той. — Първа точка днес е предварителното изслушване на господин Гарт Тъкър. Нека протоколът да отрази, че обвиняемият присъства заедно с адвоката си, господин Клифърд Нанс. Обвинението готово ли е да започне?

Прокурорът ветеран Джак Хоугън се надигна от мястото си.

— Да, господин съдия. Сигурен съм, че имате полицейския доклад и обобщението на обвиненията.

— Имам ги. И искам да напомня на всички, че това е само предварително изслушване, а не съдебен процес, затова бъдете кратки.

— Разбира се. Щатът призовава господин Клем Хам на свидетелското място.

Господин Хам чакаше до ложата на съдебните заседатели и сега с готовност пристъпи напред да се закълне. След като се намести на стола, той се усмихна на съдията и се помъчи да овладее неловкостта си. Джак Хоугън му зададе няколко основни въпроса, за да установи, че той е собственикът на „Кал“ — денонощен магазин на шосе 22, северно от града. И че вечерта на 18 октомври, към единайсет часа, той е бил на касата и е вършел обичайните неща в онази спокойна нощ. В магазина нямало никой друг. Влязъл младеж, приближил се до хладилника с бирата, взел едно кашонче, отнесъл го на касата, заявил, че няма пари, бръкнал в джоба си и измъкнал пистолет. Насочил го право в лицето на Клем и му наредил да отвори касовия апарат. Клем се подчинил, отстъпил назад, вдигнал ръце и помолил младежа да не стреля.

— Виждате ли човека с пистолета в тази съдебна зала? — попита Хоугън.

— Ето го там — посочи Клем Гарт.

— Какво стана после?

— Той взе парите, натъпка ги в джоба си и грабна бирата. На излизане насочи пистолета към носа ми и дръпна спусъка. Едва не припаднах. В очите ми пръсна топла вода. Младежът се изсмя и извика: „Бум, бум. Да не си посмял да извикаш ченгетата, че пак ще стрелям“.

— Какво направихте после?

— Няколко секунди бях толкова изплашен, че не можех да помръдна, затова само стоях. После чух вратата на колата му да се затръшва, затова се приближих до прозореца и го видях как потегля с въртене на гуми и сред дъжд от чакъл. След като отпраши, изтичах да заключа входната врата и се обадих в полицията.

— Каква кола караше?

— Зелен мустанг, от онези тунингованите коли.

— Колко пари взе от касата?

— Двеста и четиринайсет долара.

— Господин Хам, когато младежът насочи пистолета към вас, разбрахте ли, че е само играчка?

— Не, господине, не разбрах. Изглеждаше истински и аз се уплаших до смърт. Реших, че ще ми види сметката. Сърцето ми спря, за няколко секунди престанах да дишам.

Хоугън се приближи до масата под съдийското място и взе пистолет в найлонов плик. Бавно го извади и го подаде на Клем.

— Изглежда ли ви познат?

Клем го взе, разгледа го и отговори:

— Изглежда точно като пистолета, който той насочи към мен.

— Благодаря ви. — Хоугън взе пистолета и го върна върху масата. — Господин Хам, в магазина ви има ли охранителни камери?

— Да, господине, навсякъде.

Затъмниха залата, а Джак Хоугън се приближи към голям екран. Четири от камерите бяха записали краткото посещение на Гарт в магазина.

Първата камера беше отвън и беше насочена към бензиновите колонки. В единия ъгъл на кадъра се виждаше как мустангът пристига и как Гарт излиза от колата. След броени секунди камерата го беше заснела да се връща с каса бира.

Втората камера беше поставена вътре в магазина и снимаше клиентите, които влизат и излизат. Малко по-късно тя беше заснела Гарт как излиза с бирата. Третата камера беше поставена високо в задната част на магазина и снимаше големите хладилници с бира, бутилирана вода и безалкохолни напитки. Гарт отвори една врата, грабна бирата и изчезна от кадър. Четвъртата камера беше скрита над касата и в красноречиви подробности беше заснела как той оставя бирата върху плота, вади пистолета, казва нещо на Клем, взема парите в брой и дръпва спусъка.

Що за кретен ограбва магазин с толкова много охранителни камери?

На предните редове в съдебната зала Уди и Тони седяха до адвоката си Родни Уол. Те нямаше да участват в предварителното изслушване, но господин Уол искаше те въпреки това да присъстват. Важно беше да видят с какви доказателства разполага обвинението. Докато Клем описваше всяко видео, Родни Уол се наведе към Тони и прошепна:

— Този тип е пълен глупак.

Тони кимна в знак на съгласие и прошепна:

— Твърди, че е бил пиян и не е съзнавал какво върши.

Господин Уол само поклати глава. На нито един от записите не се виждаха братята Ламбърт в колата.

Отново включиха осветлението и Клем Хам освободи свидетелското място. Следващият свидетел беше разследващ полицай с тъмен костюм. Джак Хоугън му подаде пистолета и го помоли да го опише.

— Намерихме го в предния ляв джоб на господин Гарт Тъкър — каза служителят на реда. — Това е пластмасов воден пистолет, точно копие на компактен деветмилиметров рюгер. Трябва да добавя, че е много убедителна имитация. Изпълнен е с впечатляващи детайли. От три метра не бих могъл да посоча разликата между него и истински.

— Кой произвежда тези пистолети?

— Не знам откъде е, но намерихме фирма, производител на играчки в Тайван, която изработва всякакви водни пистолети. Изглежда, има няколко производители.

Уди беше съгласен. Още помнеше ужаса, който изпита, когато Гарт дръпна спусъка. За части от секундата беше толкова шокиран, че въобще не проумя какво се случва.

— Нямам повече въпроси, господин съдия — каза Хоугън. — Обвинението моли делото да бъде насочено към голямото жури за по-нататъшно разглеждане.

— Господин Нанс? — попита съдия Гантри.

Клифърд Нанс се понадигна на мястото си и отговори:

— Засега нямам въпроси, господин съдия.

Не беше нито времето, нито мястото да пледира от името на клиента си. Като повечето адвокати защитници по наказателни дела, господин Нанс използваше изслушването да се запознае с доказателствата и да прецени какви свидетели ще бъдат призовани срещу Гарт.

И видя достатъчно. Нямаше да се стигне до процес и до съдебни заседатели. Нанс вече работеше над вариант Гарт да не влиза в затвора и кроежите му включваха двамата непълнолетни, които го бяха придружавали.