Невил Годард
Чувството е тайната (4)

Трета глава
Молитва

Молитвата, подобно на съня, също е начин за влизане в подсъзнанието.

„Когато се молиш, влез в стаята си, и като затвориш вратата, помоли се на Отца си, който е в тайно, и Отец ти, който е в тайно, ще ти въздаде наяве.“ [Матей 6:6]

Молитвата е илюзия за сън, която отслабва впечатленията от външния свят и прави ума по-възприемчив към внушенията отвътре. Умът по време на молитва е в състояние на отпуснатост и възприемчивост, подобно на състоянието, в което изпада непосредствено преди заспиване.

Молитвата не е толкова какво искаш, колкото как се подготвяш за получаването му. „Каквото и да желаете, когато се молите, вярвайте, че сте го получили, и ще го имате.“ [Марк 11:24]

Единственото условие е да вярвате, че молитвите ви вече са осъществени.

Молитвата ви трябва да получи отговор, ако изпитвате чувството, което бихте изпитали, когато молитвата ви се сбъдне. В момента, в който почувствате желанието като реален факт, подсъзнанието намира средства за неговото осъществяване. Следователно, за да се молите успешно, трябва да се оставите на желанието, т. е. да почувствате желанието изпълнено.

Перфектно дисциплинираният човек винаги е в хармония с желанието като свършен факт.

Той знае, че съзнанието е единствената реалност, че идеите и чувствата са действителност на съзнанието и са толкова реални, колкото и обектите в пространството. Затова никога не изпитва чувство, което не допринася за щастието му, защото чувствата са причините за действията и обстоятелствата в живота му.

От друга страна, недисциплинираният човек трудно вярва в онова, което не се потвърждава от сетивата и обикновено приема или отхвърля само въз основа на впечатленията на сетивата. Поради склонността да се вярваме само на сетивата, е необходимо да ги изключим, преди да започнем да се молим, преди да се опитаме да почувстваме онова, на което те се противопоставят. Винаги, когато сте в състояние на ума „бих искал, но не мога“, колкото повече се стараете, толкова по-малко сте в състояние да се отдадете на желанието. Тогава привличате не това, което искате, а онова, което съзнавате, че е.

Молитвата е изкуството да почувстваш, че си и имаш това, което искаш.

Когато сетивата твърдят, че желанието е нереално, всички съзнателни усилия да се противопоставите са безполезни и по-скоро засилват внушението им.

Молитвата е изкуството да се подчиняваме на желанието, а не да го налагаме. Винаги, когато чувството е в конфликт с желанието, чувството надделява. Доминиращото чувство неизменно се реализира. Молитвата трябва да бъде без усилия. При опит да се фиксира нагласа на ума, която е в противоречие с чувствата, усилието е фатално.

За да приемете успешно желанието като осъществен факт, трябва да изпаднете в пасивно състояние, вид мечтателност или медитативно размишление, подобно на чувството, което предшества съня. В това отпуснато състояние умът се отклонява от обективния свят и лесно приема субективното състояние за реалност. Това е състояние, в което сте в съзнание и сте напълно способни да се движите или да отворите очи, но нямате желание да го направите. Лесен начин да постигнете това пасивно състояние е да се отпуснете в удобен стол или на легло. Ако сте на легло, легнете по гръб с глава на едно ниво с тялото, затворете очи и си представете, че ви се спи. Почувствайте — сънлив съм, толкова сънлив, толкова много сънлив.

След известно време ви обхваща усещане за отдалеченост, придружено от обща отпадналост и загуба на желание за движение. Чувствате приятен, комфортен покой и не сте склонни да променяте положението си, въпреки че при други обстоятелства това положение може изобщо да не ви е удобно. Когато достигнете това пасивно състояние, представете си, че сте осъществили желанието си — не как е било осъществено, а просто, че е изпълнено. Представете си в картинна форма това, което искате да постигнете в живота си, а след това се почувствайте така, сякаш вече е постигнато. Мислите пораждат малки речеви движения, които могат да бъдат чути в пасивното състояние на молитвата като изказвания отвън. Тази степен на пасивност обаче не е от съществено значение за осъществяването на молитвите ви. Всичко, което е необходимо, е да създадете пасивно състояние и да почувствате, че желанието е изпълнено.

Всичко, от което може да се нуждаете или да желаете, вече е ваше. Не се нуждаете от помощник, който да ви го даде; то е ваше сега. Извикайте желанията си, като си представите и почувствате, че са изпълнени. Когато формулирате целта, трябва да останете напълно безразлични към евентуален неуспех, защото формулирането на целта води до създаването на средства за постигането й. Когато излезете от момента на молитвата, се усещате сякаш ви е бил показан щастливият и успешен край на една пиеса, въпреки че не ви е било показано как се е стигнало до този край. Въпреки това, след като сте станали свидетели на края, независимо от всякаква антиклимактична^[1] последователност, вие оставате спокойни и сигурни в знанието, че краят е бил напълно определен.