Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Feeling is the secret, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране
RD (2024)

Превод и редакция: RD, 2023

История

  1. — Добавяне

Втора глава
Сън

Сънят — животът, който живеем през една трета от престоя ни на земята, е естествената врата към подсъзнанието.

Затова сега ще се занимаем със съня. Съзнателните две трети от живота ни на земята зависят от това колко внимание отделяме на съня. Нашето разбиране и удоволствието от това, което сънят може да ни даде, ще ни накара вечер след вечер да бързаме към него, сякаш сме си уговорили среща с любим човек.

„В сън, в нощно видение, когато дълбокият сън обзема хората, когато дремят на леглото; тогава той отваря ушите на хората и запечатва наставленията им.“ [Йов 33]

По време на сън и молитва (състояние, подобно на съня) човек влиза в подсъзнанието, за да остави впечатленията си и да получи указания. В тези състояния съзнанието и подсъзнанието са творчески свързани. Мъжкото и женското начало стават една плът. Сънят е времето, когато мъжкият или съзнателният ум от света на чувствата се насочва да търси своята любима или подсъзнателния си Аз.

За разлика от жената, която се омъжва за мъжа, за да го промени, подсъзнанието не желае да променя съзнателното, будно състояние, а го обича такова, каквото е, и вярно възпроизвежда подобието му във външния свят на формите.

Условията и събитията в живота ви са ваши създания, оформени в шаблоните на подсъзнателните ви впечатления по време на сън; създадени по образа и подобието на най-вътрешното чувство, за да могат да се разкрият пред самите вас.

„Както на небето, така и на земята.“ [Матей 6:10; Лука 11:2] Както в подсъзнанието, така и на земята.

Каквото имате в съзнанието си, докато заспивате, такъв е и критерият, по който се изразявате през двете трети от живота си на земята в будно състояние.

Нищо не ви пречи да осъществите целта си, освен неуспехът да почувствате, че вече сте това, което искате да бъдете или че вече притежавате желаното. Вашето подсъзнание дава форма на желанията ви само когато почувствате, че желанието ви е изпълнено.

Безсъзнанието по време на сън е нормалното състояние на подсъзнанието. Тъй като всички неща идват от самите вас и представата ви за себе си определя това, което сте, винаги трябва да чувствате желанието си изпълнено, преди да заспите.

Вие никога не извличате от дълбините на себе си това, което искате; вие винаги рисувате това, което сте, и вие сте това, което чувствате, че сте, както и това, което чувствате като истина за другите.

Следователно, за да бъде реализирано, желанието трябва да се превърне в усещане за съществуване, притежание или очевидност на търсеното състояние. Това се постига, като се изпита усещането за изпълнено желание. Чувството, което се появява в отговор на въпроса „Как бих се чувствал, ако желанието ми се осъществи?“, е чувството, което трябва да монополизира и прикове вниманието ви, докато се отпускате в съня. Преди да заспите, трябва да сте със съзнанието, че сте или имате това, което искате да бъдете или да имате.

Веднъж заспал, човек няма свобода на избор. Целият му сън е доминиран от последната му будна представа за себе си.

Оттук следва, че преди да се оттегли в съня си, човек винаги трябва да изпитва чувство на удовлетворение и задоволство: „Дойдете пред мен с пеене и благодарност.“ [Псалм 95:2]; „Влезте в портите Му с благодарност и в дворовете Му с хваление.“ [Псалм 100:4] Настроението ви преди сън определя състоянието на съзнанието ви, когато навлизате в обсега на невидимата сила на вечната си любима — подсъзнанието.

Тя ви вижда точно такива, каквито се чувствате. Ако, докато се подготвяте за сън, настроите и поддържате съзнание за успех, като почувствате „аз съм успешен“, трябва да сте успешен. Легнете по гръб с глава на едно ниво с тялото си. Чувствайте се така, както бихте се чувствали, ако притежавахте желаното и спокойно се отпуснете в безсъзнателността на съня.

„Онзи, който пази Израил[1], няма да задреме, нито ще заспи.“ [Псалм 121:4] Въпреки това „Той дава сън на любимите си.“ [Псалм 127:2]

Подсъзнанието никога не спи. Сънят е вратата, през която съзнателният, буден ум преминава, за да се свърже творчески с подсъзнанието.

Сънят прикрива творческия акт, докато обективният свят го разкрива.

По време на сън човек впечатлява подсъзнанието си със своята представа за себе си.

Какво по-красиво описание на тази романтика между съзнанието и подсъзнанието от това, разказано в „Песен на песните“[2]: „Нощем на леглото си търсех този, когото душата ми обича [3:1] … Намерих оногова, когото душата ми обича; задържах го и не го пуснах, докато не го заведох в дома на майка си и в стаята на оная, която ме е заченала.“ [3:4]

Подготвяйки се да заспите, се почувствайте в състояние на търсене на отговор на желанието и след това се отпуснете в съня. Това, което търсите е реализираното желание. През нощта, в леглото си, търсите чувството за изпълнено желание, за да отнесете това чувство със себе си в „стаята на оная, която ме е заченала“, т.е. в съня или в подсъзнанието, което ви е дало форма, за да може това желание също да бъде изразено. Това е начинът да откриете и отведете желанията си в подсъзнанието. Почувствайте се в състояние на осъществено желание и спокойно заспете.

Нощ след нощ трябва да пораждате чувството, че сте, имате и сте очевидец на това, което искате да бъдете, да притежавате и да видите проявено. Затова никога не си лягайте с чувство на обезсърчение или неудовлетвореност; никога не заспивайте със съзнанието, че сте се провалили.

Подсъзнанието, чието естествено състояние е сънят, ви вижда такива, каквито вярвате, че сте и независимо дали убеждението ви е добро, лошо или неутрално, подсъзнанието ще го формира точно. Както чувствате, така го впечатлявате, а то придава форма на тези впечатления.

„Хубава си, любов моя, нямаш петно.“ [Песен на песните 4:7] е нагласата на чувството, което трябва да имаме, преди да заспим.

Абстрахирайте се от видимото и почувствайте, че нещата са такива, каквито искате да бъдат, защото „Той нарича невидимите неща сякаш са били и невидимото става видимо.“ [Прибл., Римляни 4:17] Да допуснете чувството на удовлетворение означава да задействате условията, при които то ще се прояви.

„Знаците следват, а не предшестват.“

Доказателството, че сте, ще последва съзнанието, че сте, а няма да го предшества.

Вие сте вечен мечтател, който сънува не-вечни сънища. Сънищата придобиват форма, когато придобиете усещане за тяхната реалност.

Не се ограничавайте само с миналото.

Знаейки, че за съзнанието няма невъзможни неща, започнете да си представяте състояния отвъд преживяванията от миналото.

Каквото човешкият умът може да си представи, човек може да го реализира. Всички обективни (видими) състояния първо са били субективни (невидими) състояния и вие сте ги призовали във видими, като сте поели усещането за тяхната реалност.

Творческият процес се състои в това първо да си представим, а след това да повярваме в това, което си представяме. Винаги си представяйте и очаквайте най-доброто.

Светът не може да се промени, докато вие не промените представата си за него. „Както вътре, така и вън.“

Нациите, както и хората, са само това, което вярвате, че са. Без значение какъв е проблемът, къде се намира, кого засяга, не можете никого да промените, освен себе си и нямате нито противник, нито сътрудник в осъществяването на промяната в себе си. Не ви остава нищо друго, освен да се убедите в истинността на това, което искате да видите проявено.

Щом успеете да се убедите в реалността на исканото, следват резултати, които потвърждават твърдото ви убеждение. Невъзможно е да предложите на другия състоянието, което искате да изразява; вместо това се убеждавате, че той вече е това, което искате да бъде.

Осъществяването на желанието се постига, като изпитате усещането за изпълнено желание. Не можете да се провалите, освен ако не успеете да се убедите в реалността на желаното. Промяната на убеждението се потвърждава от промяна във външното проявление.

Всяка вечер, когато заспивате, се чувствайте удовлетворени и безупречни, защото субективното подсъзнание винаги формира обективния свят по образа и подобието на вашата представа за него, съпроводена от вашето чувство.

Проявленията в будните две трети от живота винаги потвърждават подсъзнателните ви впечатления. Действията и събитията през деня са последици, а не причини. Свободната воля е само свобода на избора.

„Изберете си днес, кому да служите“ [Иисус Навин 24:15] е вашата свобода да изберете вида настроение, което ще изпитвате; но изразяването на настроението е тайна на подсъзнанието.

Подсъзнанието получава впечатления само чрез чувствата и по известен само на него начин, придава форма и израз само на тези впечатления.

Действията на човека се определят от неговите подсъзнателни впечатления.

Илюзията му за свободна воля, вярата му в свободата на действие е само незнание за причините, които го карат да действа. Той се смята за свободен, защото е забравил връзката между себе си и събитието.

Будният човек няма как да не изразява подсъзнателните си впечатления. Ако в миналото безконтролно сте впечатлявали подсъзнанието си, сега започнете да променяте мисълта и чувствата си, защото само така ще промените своя свят. Не изпитвайте нито за миг чувство на съжаление, защото да мислите с чувство за грешките от миналото, означава да се заразявате отново и отново. „Нека мъртвите погребват мъртвите.“ [Матей 8:22; Лука 9:60] Игнорирайте привидното и изпитайте чувството, което бихте изпитали, ако вече сте този, който искате да бъдете.

Усещането за определено състояние води до това състояние.

Ролята, която играете в този свят, се определя от вашата представата за себе си.

Като чувствате, че желанието ви е изпълнено и тихо се отпускате в съня, вие се вживявате в звездната роля, която ще изиграете утре на земята, и докато спите, репетирате и получавате инструкции за ролята си.

Приемането на целта автоматично води до средствата за нейното осъществяване. Не се заблуждавайте по този въпрос. Ако, докато се подготвяте за сън, не се почувствате съзнателно в състояние на изпълнено желание, тогава ще вземете със себе си в покоите на тази, която ви е заченала[3] сбора от реакциите и чувствата на будния ден; и докато спите, ще бъдете инструктирани за начина, по който те ще бъдат изразени утре. Ще се събудите с убеждението, че сте свободно действащ, без да осъзнавате, че всяко действие и събитие от деня е предопределено от представата ви за себе си, когато сте заспивали. Тогава единствената ви свобода е свободата ви на реакция. Свободни сте да избирате как да се чувствате и да реагирате на драмата на деня, но драмата — действията, събитията и обстоятелствата на деня — вече е определена.

Ако съзнателно и целенасочено не определите умствената нагласа, с която да заспите, тогава несъзнателно ще заспите с умствена нагласа, определена от всички чувства и реакции през деня. Всяка реакция оставя впечатление в подсъзнанието и, освен ако не бъде неутрализирана от противоположно и по-доминиращо чувство, е причина за бъдещи действия.

Обгърнатите от чувство идеи са творчески действия. Използвайте божественото си право разумно. Благодарение на способността си да мислите и чувствате имате власт над цялото творение.

Докато сте будни, сте като градинар, който избира семена за градината си, но „Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само̀; но ако умре, дава много плод.“ [Йоан 12:24] Вашата представа за себе си, когато заспивате, е семето, което пускате в почвата на подсъзнанието. Когато заспивате с чувство на удовлетворение и щастие, във вашия свят се появяват условията и събитията, които потвърждават тази нагласа на ума.

Сънят е вратата към рая. Това, което изпитвате като чувство, го извеждате като състояние, действие или обект в пространството. Затова заспивайте с усещането за изпълнено желание.

Бележки

[1] В Стария завет Господ дава името Израил на Яков, син на Исаак и внук на Авраам (Битие 32:28; 35:10). Името Израил може да се отнася за самия Яков, за неговите потомци или за царството, което тези потомци са притежавали по времето на Стария завет (2 Царе 1:24; 23:3). — Б.р.

[2] „Песен на песните“ е приписвана на цар Соломон; тя е Седемнадесетата книга на Танаха (еврейската Библия, известна още като Стария завет). — Б.р.

[3] Подсъзнанието. — Б.р.