Невил Годард
Чувството е тайната (2)

Първа глава
Законът и неговото действие

Светът и всичко в него е обективизирано условно съзнание на човека. Съзнанието е както причината, така и същността на целия свят.

Затова трябва да се обърнем към съзнанието, ако искаме да открием тайната на сътворението.

Познаването на закона за съзнанието и метода за неговото прилагане ще ви позволи да постигнете всичко, което желаете в живота.

С познаването на този закон можете да изградите и поддържате идеален свят.

Съзнанието е единствената реалност — не в преносен, а в действителен смисъл. За по-голяма яснота тази реалност може да се оприличи на поток, който се дели на две части — съзнателна и подсъзнателна. За да можем интелигентно да оперираме със закона за съзнанието, е необходимо да разберем връзката между съзнанието и подсъзнанието.

Съзнанието е лично и селективно; подсъзнанието е безлично и неселективно. Съзнанието е царството на следствието, а подсъзнанието — царството на причината. Тези два аспекта са мъжкото и женското разделение на съзнанието. Съзнанието е мъжко; подсъзнанието е женско.

Съзнанието генерира идеи и внушава тези идеи на подсъзнанието; подсъзнанието приема идеите и им придава форма и израз.

По силата на този закон — първо замисляне на идея и след това влагане на замислената идея в подсъзнанието — всички неща се развиват от съзнанието и без тази последователност нищо не се създава.

Съзнанието впечатлява, оставя отпечатък^[1] в подсъзнанието, а подсъзнанието го изразява; проявява всичко, което го е впечатлило.

Подсъзнанието не създава идеи, а приема за верни тези, които съзнанието смята за верни и обективизира^[2] приетите идеи по начин, известен само на него.

Следователно благодарение на способността да си представя и чувства и на свободата да избира идеята, която ще му хрумне, човек има контрол над творението. Контролът над подсъзнанието се осъществява чрез контрол над вашите представи и чувства.

Механизмът на сътворението е скрит в дълбините на подсъзнанието — на женския аспект или утробата на сътворението.

Подсъзнанието е отвъд разума и е независимо от индукцията^[3]. То разглежда (съзерцава — бел. ред.) чувството като факт, съществуващ вътре в него и въз основа на това започва да действа, за да го изрази. Творческият процес започва с идея, цикълът му протича като чувство и завършва с воля за действие.

Идеите се отпечатват върху подсъзнанието чрез чувствата.

Нито една идея не може да се вложи в подсъзнанието, докато не бъде почувствана, но веднъж почувствана, независимо дали е добра, лоша или неутрална, тя трябва да бъде изразена.

Чувството е единственото средство, чрез което идеите се предават на подсъзнанието.

Затова човек, който не контролира чувствата си, може лесно да впечатли подсъзнанието си с нежелани състояния. Под контрол на чувствата не се разбира ограничаването или потискането им, а по-скоро самодисциплина — да си представяте и да се наслаждавате само на такива чувства, които допринасят за вашето щастие.

Контролът върху чувствата е важен за пълноценния и щастлив живот.

Никога не изпитвайте нежелани, неприятни чувства, нито пък мислете със съжаление за грешките под каквато и да е форма. Не се занимавайте със собствените си несъвършенства или с тези на другите — да го правите, означава да ги внушавате на подсъзнанието си. Не влагайте чувство в онова, което не искате да се случи на вас или на някой друг. Това е целият закон на пълноценния и щастлив живот. Всичко останало е коментар.

Всяко чувство прави впечатление на подсъзнанието и то трябва да го изрази, освен ако съответното чувство не бъде неутрализирано от друго по-силно и противоположно чувство.

Доминиращото от двете чувства е това, което е изразено. „Аз съм здрав“ е по-силно чувство от „ще бъда здрав“. Да чувстваш „ще бъда“, означава да признаеш, че „не съм“; „аз съм“ е по-силно от това да „не съм“.

Това, което чувствате че сте, винаги доминира над това, което чувствате, че бихте могли да бъдете; следователно, за да бъде осъществено, желанието трябва да се почувства като състояние, което е, а не като състояние, което не е.

Усещането предхожда проявлението и е основата, върху която се базират всички проявления. Бъдете внимателни към настроенията и чувствата си, защото има непрекъсната връзка между чувствата ви и вашия видим свят. Тялото ви е емоционален филтър и носи безпогрешните белези на преобладаващите във вас емоции. Емоционалните смущения, особено потиснатите емоции, са причина за всички болести. Да изпитвате силно чувство за нещо негативно, без да го изразявате, е началото на болест — неразположение — както в тялото, така и в обкръжаващата среда. Не се забавлявайте с чувството на съжаление или неуспех, защото разочарованието или откъсването от целта водят до болести.

Мислете с чувство само за състоянието, което желаете да постигнете. Пътят към всички привидни чудеса е способността да почувствате реалността на търсеното състояние и да живеете и действате според това убеждение за реалност. Всички промени в изразяването (от подсъзнанието — бел. ред.) се осъществяват чрез промяна на чувствата. Промяната на чувствата е промяна на съдбата. Цялото творение се случва в областта на подсъзнанието. Следователно това, което трябва да усвоите е способността за рефлексивен^[4] контрол върху работата на подсъзнанието, т. е. контрол върху вашите идеи и чувства.

Шансът или случайността не са отговорни за нещата, които ви се случват, нито пък предопределената съдба е причина за вашия късмет или нещастие. Подсъзнателните ви впечатления определят условията във вашия свят. Подсъзнанието не е избирателно; то е безлично и без отношение към личността. [Деяния 10:34; Римляни 2:11] Подсъзнанието не се интересува дали това, което чувствате е истина или лъжа. То винаги приема за вярно това, което чувствате, че е вярно. Чувството е това, което убеждава подсъзнанието да се съгласи, че онова, което е обявено за истина, е истинно. Благодарение на това качество на подсъзнанието, за човека няма нищо невъзможно. Всичко, което човешкият ум може да възприеме и усети като истина, подсъзнанието може и трябва да обективизира. Чувствата ви създават модела, от който е изграден вашият свят, и промяната им води до промяна на модела.

Подсъзнанието никога не пропуска да изрази това, което му е било внушено.

В момента, в който получи впечатление, то започва да разработва начини за неговото изразяване. Подсъзнанието приема внушеното му чувство като факт, съществуващ вътре в него и веднага се заема да произведе във външния или обективния свят точното подобие на това чувство.

Подсъзнанието никога не променя общоприетите вярвания на човека. То ги пресъздава до последния детайл, независимо дали са полезни или не.

За да впечатлите подсъзнанието с желаното състояние, трябва да изпитате чувството, което бихте имали, ако вече бяхте осъществили желанието си. При определянето на целта си трябва да се интересувате единствено от самата цел. Не трябва да разглеждате начина на проявление на желаното или свързаните с осъществяването му трудности. Да мислите с чувство за някое състояние, прави впечатление на подсъзнанието. Затова, ако се спирате на трудности, пречки или забавяне, подсъзнанието, поради самата си неселективна природа, приема усещането за трудности и пречки като ваше искане и пристъпва към тяхното създаване във външния ви свят.

Подсъзнанието е утробата на сътворението. То получава идеята за себе си чрез чувствата на човека. То никога не променя получената идея, но винаги й придава форма. Следователно подсъзнанието извайва идеята по образа и подобието на чувството, което изпитвате. Усещането за безнадеждност или невъзможност за нещо, означава да се внуши на подсъзнанието идеята за провал.

Въпреки че подсъзнанието служи вярно на човека, не бива да се смята, че връзката е като между слуга и господар, както се е смятало в древността. Древните пророци са го наричали роб и слуга на човека. Свети Павел го олицетворява като „жена“ и казва: „Жената трябва да се подчинява на мъжа във всичко.“ [Ефесяни 5:24; също 1 Коринтяни 14:34, Ефесяни 5:22, Колосяни 3:18, 1 Петър 3:1] Подсъзнанието наистина служи на човека и вярно придава форма на неговите чувства. Въпреки това подсъзнанието има подчертана неприязън към принудата и реагира по-скоро на убеждаване, отколкото на заповед; следователно то прилича повече на любимата съпруга, отколкото на слугата.

„Мъжът е глава на жената“ [Ефесяни 5:23], може и да не е вярно за мъжа и жената в техните земни отношения, но е вярно за съзнанието и подсъзнанието или за мъжките и женските аспекти на съзнанието. Тайната, за която говори Павел, когато пише: „Това е велика тайна [5:32] … Който обича жена си, обича и себе си [5:28] … И двамата ще бъдат една плът [5:31]“, е просто тайната на съзнанието. В действителност съзнанието е едно и неделимо, но заради природата на сътворението изглежда разделено на две.

Съзнателният (обективен) или мъжкият аспект наистина е главата и доминира над подсъзнателния (субективен) или женския аспект. Това доминиране обаче не е на тиранина, а на влюбения.

И така, като изпитвате чувството, което бихте имали, ако вече сте постигнали целта си, подтиквате подсъзнанието да изгради точно подобие на онова, което допускате за възможно.

Желанията ви не се приемат подсъзнателно, докато не изпитате усещането за тяхната реалност, защото само чрез усещането идеята се приема подсъзнателно и само чрез това подсъзнателно приемане тя може да се прояви.

По-лесно е да припишеш чувството си на събитията в света, отколкото да признаеш, че условията в света отразяват твоето чувство. Въпреки това вечна истина е, че външното е отражение на вътрешното.

„Както вътре, така и вън.“ [„Както горе, така и долу; както долу, така и горе; както вътре, така и вън; както вън, така и вътре.“ — „Кореспонденция“, вторият от Седемте принципа на Хермес Трисмегист].

„Човек не може да приеме нищо, ако не му е дадено от небето.“ [Йоан 3:27] и „Небесното царство е вътре във вас.“ [Лука 17:21] Нищо не идва отвън; всичко идва отвътре — от подсъзнанието.

Невъзможно е да виждате друго, освен съдържанието на собственото си съзнание. Вашият свят във всеки негов детайл е обективизирано съзнание. Обективните състояния свидетелстват за подсъзнателните впечатления. Промяната на впечатлението води до промяна на проявлението.

Подсъзнанието приема за вярно това, което чувствате като вярно и тъй като сътворението е резултат от подсъзнателни впечатления, чрез чувствата си определяте сътворението.

Вие вече сте това, което искате да бъдете и отказът ви да повярвате в това е единствената причина да не го виждате.

Да търсите отвън това, което не чувствате, че сте, означава да търсите напразно, защото никога не намираме това, което искаме; намираме само това, което сме.

Накратко, вие изразявате и притежавате само това, което съзнавате, че сте или че притежавате. „На този, който има, му се дава.“ [Матей 13:12; 25:29; Марк 4:25; Лука 8:18; 19:26] Отхвърлянето на доказателствата на сетивата и приемането на усещането за изпълнено желание е начинът за реализиране на желанията ви.

Овладяването на самоконтрола над мислите и чувствата е най-високото постижение.

Въпреки това, докато не постигнете съвършен самоконтрол, при който въпреки реалността да можете да чувствате всичко, което искате да чувствате, използвайте съня и молитвата, за да си помогнете в реализирането на желаните състояния.

Сънят и молитвата са двете врати към подсъзнанието.