Димитър Пеев
Аберацио Иктус (19)

Когато Консулов изслуша на другия ден разказа му за пътуването до Ихтиман, първото нещо, което каза, беше:

— Е, най-после имаме хубав, солиден мотив — мотив, изпробван през многовековната история на хомо сапиенс — родителите пазят безценното си поколение със зъби и нокти, дори и с фосотион.

— Да, пазят — каза замислено Антонов, — но от Виена. Както установи справката, инженер Емил Донев и неговата съпруга доктор Ана Донева са пристигнали с колата си в София на 18 март и пак с колата си са заминали обратно на 31 март. Този път са били без сина си. И оттогава са си във Виена. Включително и на 21 април. Ако и това не е желязно алиби, здраве му кажи.

— Дали не са се срещали с Пепи, докато е била в София?

— Кой да ми каже? Каролев във всеки случай не знаеше. Преди това са били тук от 23 декември до 3 януари. Посрещали са Коледа и Новата година. Били са с Виктор. И не ме питай виждали ли са се тогава с Пепи. Пак не знам. Въобще прескачат често до България.

— Нещо повече за тия хора?

— Ако те удовлетворява какво пише в досиетата им — мога да ти кажа. Вчера, след като се завърнах, само с тях съм се занимавал. Той се числи в щата на Научноизследователския институт по химична технология. Старши научен сътрудник първа степен. Биографията му е тип-топ. Беден селски произход, завършил гимназия в Шумен като първенец, химия в София, след това специализация в ГДР, асистент в ХТИ, после, при основаването на института — постъпва като научен сътрудник. Често ходи в командировки из чужбина по симпозиуми и конгреси. Освен немски научил в курсовете в Банкя и английски. Въобще надежден научен кадър. Във Виена, изглежда, са го изпратили не с протекция, а защото заслужава. И тя, доктор Ана Донева, по баща Каролева, е горе-долу като него. С тази разлика, че произхожда от чиновническо семейство и е достигнала само до ординатор в трета градска болница. Баща й е бил данъчен началник в Плевен. Тя е специалист по детски болести. Женени са от 1954 година.

— Значи дванадесет години безуспешни опити да си направят сами дете — обади се Консулов.

— Защо само дванадесет! Опитите могат да продължават и досега — и като затвори дебелия си, гъсто изписан бележник, Антонов каза: — Те това е, Круме.

— Виждам, постарал си се яката. Но ползата какво е — нали те още през март са заминали за Австрия.

— Заминали са и повече не са се връщали. И на 21 са били там, и сега са там.

— Говориш така, сякаш си убеден, че те са убийците, че ако по това време са били тук, у теб нямаше да има никакво съмнение, че те са й дали отровата.

— Не знам кой я е дал, но тия поне са имали основание.

— Интересно дали Сивков не се е познавал с Доневи, дали не е близък с тях. И още по-интересно — дали не е ходил в Австрия.

— Знаеш, че беше в ГДР. Допускаш, че им е направил такава… „услуга“! Хайде де!

— Може би… без да подозира.

— Абе какви ги приказваш. Как така ще отрови любовницата си, „без да подозира“. Глупости!

— Не се дразни, мисля на глас.

— Винаги трябва да се мисли умно, особено пък на глас.

— Всеки мисли, колкото може. Ако са те, как тогава са й дали от Виена отровата, и то точно в момента, когато Сивков е бил при нея?

— Това, че Сивков е бил при нея, може и да е случайност.

— Ох, как не обичам такива „случайности“. Любовникът е единственият присъствуващ в момента, когато някой от Виена трови убитата. Нито може да е веро, нито пък е бен тровато.

— Ама ти… още ли подозираш Сивков?

— Нямаме право да не го подозираме.

— Добре, продължавай да го подозираш. Но не забравяй, че от голите ти подозрения полза няма. А сега ни предстои да разработим хипотезата Доневи. Те попе имат мотив за убийството. Ти сам го обяви за „хубав, солиден“.

— Мотивът си го бива, няма спор, но те са били във Виена!

— Стига с това „във Виена“, знам го! Това престъпление е извършено или присъствено, или задочно. Ако е присъствено — убиецът е Сивков. Но той не е. Вече се разбрахме защо и засега няма какво да го чоплим повече. Следователно трябва да е задочно. А щом е задочно, то може да е и Бедросян, и онзи хулиган Попов и… хикс. Помниш ли? А сега хикс се оформи като семейство Доневи. С мотив, дето дори ти, който нямаш деца, призна за уважителен.

— Хиксът може да не са Доневи, може да е някой друг.

— Може, но е малко вероятно. Чудно би било толкова много хора едновременно да искат да убият тази маникюристка. А да спорим на тази тема е рано. Преди това трябва да проучим основно хипотезата Доневи, да я изчерпим докрай и тогава ще решаваме.

— Как да го разбирам това?

— Разбирай го като намек, че трябва да минеш по всички връзки на Доневи, да разбереш що за хора са, не са ли се оплаквали някому, заканвали или изобщо…

— Именно… или изобщо… Задачка! А ти?

— А аз ще се заема със същата „задачка“, но откъм другия й край, откъм страната на Пепи. Ключът от апартамента у теб ли е?

— В твоята каса е.