Димитър Пеев
Аберацио Иктус (16)

Хубавенски се завърна още на същия ден вечерта. Показанията на Попов се потвърдиха. На 5 май 1966 година Пепи е постъпила в районната болница в Ихтиман с диагноза акутен апандисит. Оперирана е била от доктор Кубрат Каролев. Изписана е била на 21 май.

Да, това обясняваше много. Пътувала е може би за Бургас с влака или с някоя кола, по пътя е получила остра атака, слязла е в Ихтиман, настанили са я в болницата и уплашена за живота си, е изпратила телеграмата до Попов. Искала е в този момент любимият човек, любим въпреки всичко, да бъде до нея. Но той не се явил.

Настъпилата тишина внезапно наруши Консулов.

— Е, а сега накъде, както е казал поетът?

— Какъв поет? Кой поет? — сепна се Антонов.

— Абе толкова поети има, толкова стихове са съчинили, все някой ще го е казал.

— Не ми прилича на изказване на поет. Освен ако е бил посткриминалист. Ти какво, разочарован ли си, че показанията на Мери се потвърдиха?

— Аз не за това го казах, а така, въобще за положението. А че този път Мери по изключение не ни излъга (и защо ли ще ни лъже за някаква си телеграма), не виждам нищо особено. Това може да се случи и на най-големия ментърджия. Аз въобще не намирах смисъл в тази проверка — какво значение може да има повикването, пребиваването на Пепи преди девет години било в Ихтиман, било в село Три кладенци. Изобщо боя се, че твоят полковник ще се окаже прав — ще трябва да дадем заден ход и отново да се занимаем с класическото трио Сивков—Бедросян—Попов. Така де, особено Сивков, бил човекът там в момента на смъртта, направил всичко възможно, за да се укрие, а ти му повярва, че не той е убиецът!

Антонов не можа да разбере шегува ли се Консулов, или говори сериозно.

— Ами Бедросян? — обади се Хубавенски. — Дали не е бил в сговор със Сивков и…

— Преди това трябва да установим дали въобще са се познавали — прекъсна го Антонов. — Нещо, в което се съмнявам. И тогава ще остане да включим в играта Мери — „човекът способен да убие“. Каква идилия, а! Ще си имаме и човек на местопрестъплението, и човек с мотивите, и човек, способен да убие. Само че са трима и нямат нищо общо помежду си! Виждате ли в какво блато сме затънали.

— Добре де, със скръстени ръце ли да чакаме да ни осени гениално хрумване?

— Докато не отговорим на два въпроса: как и защо е била дадена отровата, няма да помръдне от мъртвата точка.

— Хайде, отговори де!

— Там е работата, че не мога.

Едва когато остана сам, Антонов можа напълно да си даде сметка в какво безизходно положение бяха изпаднали. Те продължаваха да действуват, дори си разпределиха обектите — нали бяха „трима на трима“ — Консулов продължи да разработва версията Сивков, Хубавенски — Бедросян, а на него остана Попов. Но за първи път на Антонов му мина мисълта — няма ли да е по-правилно, по-честно да докладва, че не могат да открият престъпника, заради което засега да замразят следствието. Подобен позор досега бе изживявал само два пъти. Нима беше дошъл редът и на третия път. Не, още не. Поне морално той още не беше готов да капитулира, да се признае за победен.

Прибра се рано. И нямаше защо да се задържа, пък и чакаха гости. Трябваше да помогне, поне да купи напитките и повече газирана вода.

Жена му обичаше да посреща гости и винаги така приготвяше, че и гостите обичаха да идват у тях. Те имаха, така да се каже, три компании: неговата, нейната и общата. Макар че отдавна и трите да бяха станали общи. Този път беше ред на нейната. Особено забавен беше мъжът на една от колежките й, оня, дето за именния му ден му беше подарил обесеното човече, което и сега виси на полилея. Както той сам се препоръчваше — човекът, който знае шест хиляди вица плюс всички най-нови. И наистина ги знаеше.

Гостите се разотидоха с последния трамвай и Антонов, преди да си легне, докато жена му прибираше масата, влезе в банята да се освежи. Като се съблече, огледа недоволен корема си. Особено след вечерята бе видимо нараснал. А през дясната му стана белегът бе някак хлътнал, бе станал още по-забележим. Белегът от операцията от апандисит, единствената операция, на която се бе подлагал отдавна, още когато беше студент по право първи курс. И Пепи е имала значи белег като неговия. Само че дали е бил такъв дълъг, хлътнал и зачервен като неговия. Сигурно я е загрозявал, а жена като нея… сигурно е държала и коремът й да изглежда „както трябва“!