Крис Картър
По следите на злото (71)

71.

Думите на Трейси издълбаха черна дупка в стомаха на Хънтър, която изсмука кръвта от лицето му и думите от устата му. През следващите няколко секунди той се втренчи в нея с поглед, който Трейси не беше виждала дотогава. Поне не от Хънтър.

— Каква извратена и глупава шега — продължи тя. — Не знам дори защо си позволих да се разстроя. Може би заради гласа му… студен, без абсолютно никакви чувства…

— Трейси — прекъсна я Хънтър, — моля те, опитай се да си спомниш какво точно ти каза човекът по телефона, ако можеш, дума по дума.

Различният тон на гласа му изпълни Трейси с още по-силно безпокойство.

— Защо? Беше шега, Робърт. Много безвкусна. Нека ти покажа. — Тя отново взе телефона си. — Ще се обадя на майка си и ще видиш.

— Трейси, моля те, преди да се обадиш на майка ти, кажи ми какво точно каза човекът по телефона.

Тя повдигна вежди, но след една-две секунди отстъпи. Преди да заговори, изпи на един дъх остатъка от уискито си.

— Добре — започна Трейси. — Той ми каза, че днес следобед е посетил родителите ми в дома им и ги е убил.

Черната дупка в стомаха на Хънтър започна да поглъща душата му.

— Каза, че било истинска касапница и че имало адски много кръв. — Тя млъкна. Очите й се бореха със сълзите. — Дори знаеше адреса им, можеш ли да повярваш? Когато му казах, че това е извратена шега, отговорът му беше да издекламира адреса на родителите ми, сякаш това щеше да придаде достоверност на тъпата му шега.

— Къде живеят родителите ти?

— В Дауни.

— Верен ли беше адресът, който ти каза човекът по телефона?

— Да — потвърди Трейси и каза адреса на Хънтър. — Що за извратено копеле може да направи такова нещо, Робърт? — Тя отново се ядоса. — Повярвай ми, ще разбера кой е бил и този човек ще има такива неприятности, че няма да престане да съжалява за този ден.

— Какво друго каза? — попита Хънтър.

Трейси пак го погледна непреклонно.

— Моля те, Трейси.

Тя се облегна назад на стола.

— Да не забравя да кажа на „скакалеца“ за обаждането.

Хънтър затвори очи.

Трейси повдигна рамене.

— Нямам представа какво означава това, по дяволите. И накрая той ми каза някакво фалшиво име.

Хънтър вече знаеше отговора, но трябваше да попита.

— Какво име ти каза?

— Няма значение, Робърт, защото името очевидно е фалшиво. Освен ако този тип не е толкова глупав, колкото е болен.

— Трейси, какво име ти каза?

Тя въздъхна ядосано.

— Той каза, че името му е Лушън.