Робърт Хауърд
Нещото в гробницата (7)

6. Мечът на Конан

Конан изпусна в дълбока въздишка въздуха от дробовете си и въздъхна отново. Напрежението сякаш се стичаше от него и оставяше чувство на безпомощност във всичките му крайници. Той избърса студената пот на ужаса от лицето си и причеса сплетените си черни коси с пръсти. Мумията на мъртвия воин най-сетне беше истински мъртва и великият меч бе негов. Той отново го претегли в ръка, преценявайки теглото и мощта му.

За момент помисли дали да не прекара нощта в гробницата. Беше смъртно уморен. Навън вълците и студът щяха да го довършат, а дори неговото вродено чувство за посока нямаше да му помогне да следва избрания път в една беззвездна нощ и една непозната земя.

И тогава го сграбчи усещането за отвращение. Пълната с дим гробница вонеше вече не само от праха на вековете, но и на изгорялата отдавна мъртва човешка плът — странна миризма, нищо познато за носа на Конан и абсолютно отвратително. Празният трон сякаш му се надсмиваше. Чувството за присъствие, изненадало го в началото, когато влезе в камерата, все още витаеше във въздуха. Косата му настръхна, по кожата му пролазиха мравки при мисълта да преспи в тази обитавана от духове камера.

Освен това новият меч го изпълваше с увереност. Гърдите му се разшириха и той размаха оръжието си в свистящи кръгове.

Миг по-късно, загърнат в стар кожен плащ, взет от сандъците, и хванал факел в едната си ръка и меча в другата, той излезе от пещерата. Поглед нагоре му подсказа, че небето се прояснява. Конан огледа звездите, които се виждаха между облаците, и отново се отправи на юг.