Робърт Хауърд
Нещото в гробницата (6)

5. Дуел с мъртвеца

Те бавно се въртяха в кръг. Конан с жар замахна, но трябваше да отстъпва крачка след крачка пред невъзможността да спре движението на мъртвеца.

Ударът, нанесен по останалата ръка, пропусна своята цел, понеже мумията рязко дръпна крайника си от пътя на меча; от силата на замаха Конан се завъртя и преди да възвърне равновесието си, нещото бе почти отгоре му. Ноктите се стрелнаха към него, вкопчиха се в туниката и смъкнаха прогнилата тъкан от тялото му, оставяйки го гол, с изключение на сандалите и набедрената превръзка.

Конан отскочи назад и замахна към черепа на чудовището. Мумията наклони глава и Конан трябваше пак да излази встрани, за да се запази от захват. Накрая успя да нанесе разтърсващ страничен удар в главата, отсичайки единия от роговете на шлема. Нов удар запрати самия шлем с дрънчене в ъгъла. Следващият се заби в сухия кафяв череп. За момент острието се заклещи — момент, който едва не се оказа последен, защото кожата му бе одрана от древните черни нокти, докато той неистово се опитваше да освободи оръжието си.

Мечът отново попадна в ребрата на гиганта, отново за една почти фатална секунда се заклещи в гръбнака и със сила пак бе освободен. Изглеждаше, че нищо не може да го спре. Какво повече можеше да се случи на мъртвия? След всеки удар той се заклащаше и отново се насочваше с провлачената си походка, неуморим, непоколебим, макар тялото му да понесе рани, от които цяла дузина могъщи воини щяха вече да стенат в праха.

Как да се убие нещо, което е мъртво? Въпросът ехтеше бясно в главата на Конан. Той се повтаряше и повтаряше, докато юношата помисли, че ще полудее от тези повторения. Дробовете му работеха с труд; сърцето му биеше, сякаш щеше да се пръсне. Колкото и да сечеше и да удряше, нищо не успяваше дори да забави мъртвото нещо, което се движеше подир него.

Следващия път той нанесе по-хитър удар. Осъзнавайки, че ако нещото не може да ходи, то няма и да го преследва, Конан стовари жесток удар в обратна посока срещу коляното на мумията. Костта се счупи и мумията се свлече сякаш раболепно в праха на пещерния под. Но неестественият живот все още гореше в изсъхналите й гърди. Тя се изправи на крака и се хвърли след младежа, влачейки повредения си крак.

Конан стовари нов удар, който отнесе долната половина от черепа на мъртвото нещо; челюстите изтракаха някъде в сенките. С лице, разкрило само счупената бяла кост под тайнствения блясък на очните кухини, то продължаваше преследването на противника си по един неуморим, механичен начин. Конан пожела да бе останал вън при вълците, вместо да търси убежище в прокълнатата гробница, където неща, които би трябвало да са умрели преди хиляда години, все още дебнеха и убиваха.

И тогава го хванаха за глезена. Загубил равновесие, той падна по цялата си дължина на грубия каменен под, ритайки с всички сили, за да освободи крака си от кокалестия захват. Погледна надолу и кръвта му замръзна, когато видя отсечената ръка на трупа, здраво вкопчила се в ходилото му. Кокалестите й пръсти се забиваха в плътта.

После над него се изправи страховитата фигура, извадена сякаш от ужаса на кошмара и лудостта. Счупеното обезобразено лице на трупа му се ухили и ръката с извити нокти се стрелна към гърлото му.

Конан реагира инстинктивно. С всичката си мощ заби обутите си в сандали нозе в хлътналия стомах на мъртвото нещо, извисило се над него. Захвърлено във въздуха, то падна с трясък зад него, точно в огъня.

Конан сграбчи отсечената ръка, все още вкопчена в крака му. Насила я откъсна, изправи се на крака и запокити крайника в огъня след останалата част на мумията. Поспря се да си вземе меча и се извърна обратно към огъня… за да види, че битката е приключила.

Изсушена от безбройните столетия, мумията гореше като прахан. Неестественият живот в нея все още не бе угаснал, защото тя се надигна, обгърната в пламъци, превърната в жива факла. Направи крачка да излезе от огъня, но повреденият й крак поддаде и тя рухна в ревящото огнище. Пламналата ръка потръпна като извиващ се клон. Черепът се търколи върху въглените. След няколко минути мумията изгоря напълно, оставяйки след себе си само няколко блестящи въглена почерняла кост.