Лий Бардуго
Шест врани (18)

17. Иней

Йеспер беше готов да се метне през борда заради едното разнообразие. „Още шест дни.“ Още шест дни на кораба — ако извадеха късмет с вятъра — и най-после щяха да стигнат до суша. Западното крайбрежие на Фйерда беше непристъпно, цялото в коварни рифове и стръмни скали. Единствените безопасни подстъпи бяха при Дйерхолм и Елинг, а понеже охраната и на двете места беше затегната, трябваше да заобиколят чак до северните китови пристанища. Йеспер тайничко се надяваше да ги нападнат пирати, само дето корабът им беше твърде малък и не обещаваше ценен товар. Това ги правеше безинтересна мишена и им осигури спокоен преход по най-използваните търговски маршрути на Истинското море под неутралния флаг на Керч. Скоро навлязоха в студените води на севера на път към Исенвее.

Йеспер обикаляше по палубата, катереше се по такелажа, играеше карти с екипажа, чистеше оръжията си. Липсваха му сушата, хубавата храна и добрата бира. Липсваше му големият град. Ако си мечтаеше за широки пространства и тишина, щеше да остане на границата и да поеме фермата на баща си. На кораба нямаше какво да се прави, освен да разглежда за пореден път чертежите на Ледения палат, да слуша мрънкането на Матиас или да дразни Вилан, който по цял ден се опитваше да разгадае механизма на външните порти.

Каз беше впечатлен от чертежите му.

— Мислиш като касоразбивач — беше казал на Вилан.

— Не е вярно.

— Имам предвид, че възприемаш пространството триизмерно.

— Не съм престъпник — възмути се хлапето.

Каз го изгледа с нещо като съпричастие.

— Да, ти си флейтист, попаднал в лоша компания.

Йеспер седна до Вилан.

— Научи се да приемаш комплименти. Каз не ги раздава с лека ръка.

— Това не е комплимент. Аз не съм като него. Мястото ми не е тук.

— Няма да споря с теб.

— Твоето място също не е тук.

— Какво рече, търговче?

— Планът на Каз няма нужда от стрелец, така че каква е твоята роля, освен да обикаляш насам-натам и да изнервяш всички?

Йеспер вдигна рамене.

— Каз ми има доверие.

Вилан изсумтя и взе писалката си.

— Сигурен ли си?

Йеспер се размърда неспокойно. Естествено, че не беше сигурен. Постоянно се опитваше да отгатне какво мисли Каз Брекер. И ако наистина беше спечелил в някаква степен доверието му, заслужено ли беше?

Потропа с палци по револверите си и каза:

— Като започнат да летят куршуми, ще се радваш, че съм наоколо. Тези хубави картинки няма да ти опазят кожата.

— Плановете са ни нужни. А и, ако не си забравил, една от моите светлинни бомби помогна да се измъкнем от пристанището в Кетердам.

Йеспер изпухтя.

— Гениална стратегия!

— Но свърши работа, нали?

— Ослепи и нас, заедно с Черните шипове.

— Беше премерен риск.

— Не, беше от онези рискове, дето стискаш палци и се надяваш да ти излезе късметът. Знам разликата, повярвай ми.

— И аз така съм чувал.

— Това пък какво трябва да значи?

— За никого не е тайна, че скачаш на битка и облог, без значение какви са шансовете за успех. Това значи.

Йеспер вдигна глава и примижа към платната.

— Когато не си роден с привилегии, се научаваш да поемаш рискове.

— Аз не съм… — Вилан млъкна и остави писалката си. — Защо си мислиш, че знаеш всичко за мен?

— Знам достатъчно, търговче.

— Браво на теб. А аз живея с чувството, че никога няма да знам достатъчно.

— За кое?

— За всичко — измърмори Вилан.

Напук на себе си Йеспер отстъпи пред любопитството.

— Например? — подкани той хлапето.

— Ами за тези пистолети — каза Вилан и кимна към револверите на Йеспер. — Механизмът им е особен, нали така? Ако можех да ги разглобя…

— Хич не си го и помисляй.

Вилан сви рамене.

— Или за ледения роб — продължи той и почука с пръст по чертежа пред себе си. — Според Матиас ледът не бил твърд, а само тънък и хлъзгав слой над ледена вода, открит отвсякъде и невъзможен за преминаване.

— Какво за него?

— Откъде идва всичката тази вода? Палатът се намира на възвишение, така че къде е акведуктът, който качва водата? Или използват подпочвени води, които улавят по някакъв начин?

— Има ли значение? Ще минем по моста, а не по леда.

— Но не ти ли е любопитно?

— Светци, не. Дай ми печеливша система за Колелото на Макер или за Трънка за трима. Тогава ще събудиш любопитството ми.

При тези думи Вилан наведе отново глава над чертежите си, видимо разочарован.

По някаква причина Йеспер също изпита разочарование.

* * *

Йеспер наглеждаше Иней всяка сутрин и всяка вечер. Мисълта, че е можела да загине при засадата на пристанището, го беше потресла. А и въпреки усилията на Нина искрено се страхуваше, че Привидението няма да прескочи трапа.

Но една сутрин я завари седнала и облечена — бричове, подплатена жилетка и туника с качулка.

Нина се беше навела пред нея и се опитваше да нахлузи на краката й странните пантофки с гумени подметки.

— Иней! — изграчи Йеспер. — Не си мъртва!

Тя се усмихна едва-едва.

— Не повече от всички останали.

— Щом ръсиш депресиращи сулийски мъдрости, значи си по-добре.

— Недей да стърчиш там — сопна му се Нина. — Помогни ми да й нахлузя тези неща.

— Ако ме оставиш да… — започна Иней.

— Не се навеждай — повиши глас Нина. — И никакви подскоци, никакви резки движения. Ако не обещаеш да караш полека, ще забавя сърцето ти и ще лежиш в кома, докато не оздравееш напълно.

— Нина Зеник, веднага щом открия къде си ми скрила ножовете, двете с теб ще има да си говорим.

— Да, и гледай първите ти думи да са нещо от сорта: „Благодаря ти, велика жено, задето посвети всеки миг от това гадно плаване да спасиш жалкия ми животец“.

Йеспер очакваше Иней да се засмее и се стресна, когато тя хвана в шепи лицето на Нина и каза:

— Благодаря ти, че ме задържа на този свят, докато съдбата ме дърпаше всячески към следващия. Задължена съм ти с живота си.

Нина се изчерви като домат.

— Бъзиках те, Иней. — След кратка пауза добави: — Мисля, че и двете сме натрупали предостатъчно дългове.

— Този ще го нося с радост.

— Добре, добре. Като се върнем в Кетердам, може да ме черпиш гофрети.

Сега вече Иней се засмя. Свали ръце и се замисли.

— Гофрети срещу живот? Не ми се вижда равносилно.

— Очаквам да са от най-хубавите гофрети.

— Знам точното място — обади се ентусиазирано Йеспер. — Имат един ябълков сироп, който…

— Ти не си поканен — прекъсна го Нина. — А сега ми помогни да я изправим.

— И сама мога да се изправя — изръмжа Иней, плъзна се от ръба на масата и стъпи на крака.

— Угоди ми, моля.

Иней въздъхна, хвана се за ръката на Йеспер, двамата излязоха бавно от каютата и поеха към палубата, следвани по петите от Нина.

— Това е тъпо — каза Иней. — Добре съм.

— Ти може и да си добре — отвърна Йеспер, — но аз едва се държа на крака, така че внимавай.

Щом излязоха на палубата, Иней силно стисна ръката му в знак да спре. Вдигна глава и вдиша дълбоко. Денят беше мрачен, морето сивееше, насечено от разпенени вълни, тежки облаци задънваха небето. Силен вятър издуваше платната и тласкаше малкия кораб напред.

— Този студ е приятен — измърмори тя.

— Този студ?

— Вятърът в косата ти, морските пръски по кожата. Студът на живите.

— Две минути разходка по палубата — нареди Нина. — И обратно в леглото.

После тръгна към Вилан при кърмата. Тоест, отбеляза си наум Йеспер, възможно най-далече от Матиас.

— През цялото време ли са така? — попита Иней, като местеше поглед между Нина и фйерданеца.

Йеспер кимна.

— Като два котарака, които се дебнат отдалече.

Иней се засмя под нос.

— Чудя се какво ли ще стане, когато решат да си скочат.

— Ще се издерат до смърт.

Иней завъртя очи.

— Нищо чудно, че постоянно губиш в игралната зала.

Йеспер я поведе към парапета, където можеха да се поразходят, без да се пречкат на никого.

— Бих те заплашил, че ще те хвърля във водата, но Каз ни гледа.

Иней кимна. Не погледна към Каз, който стоеше при Спехт край кормилото. Йеспер го направи обаче и му махна жизнерадостно. Изражението на Каз не се промени.

— Ще го убие ли, ако се усмихва от време на време? — измърмори той.

— Най-вероятно.

Моряците я поздравяваха искрено, желаеха й бързо оздравяване и Йеспер усещаше как Иней поизправя глава при всеки ентусиазиран поздрав. Дори Матиас й се поклони неумело и каза:

— Разбрах, че благодарение на теб сме се измъкнали живи от пристанището.

— Имало е и други причини, предполагам — каза тя.

— Аз съм една от тях — подхвърли услужливо Йеспер.

— Въпреки това — каза Матиас, без да го погледне, — благодаря ти.

Продължиха нататък и Йеспер видя доволна усмивка да прекосява лицето на Иней.

— Изненадана ли си? — попита я той.

— Малко — призна Иней. — Твърде много време прекарвам с Каз. Явно…

— Не си свикнала разни хора да ти благодарят.

Тя се изкиска и веднага притисна ръка към ребрата си.

— Още ме боли, като се смея.

— Радват се, че си жива. Аз се радвам.

— Дано е така. Никога не съм се чувствала докрай на мястото си сред Утайките.

— И с право.

— Благодаря.

— Нашите интереси се броят на пръсти, а ти нито играеш комар, нито псуваш, нито се напиваш редовно. Но нека ти кажа каква е тайната на популярността — рискуваш живота си, за да спасиш кожата на другарите. Най-добрият начин да си намериш приятели.

— Стига приятелството да не върви задължително с ходене по купони.

Когато стигнаха до предната палуба, Иней се облегна на парапета и зарея поглед към хоризонта.

— Той дойде ли изобщо да ме види?

Йеспер знаеше, че пиша за Каз.

— Всеки ден.

Иней се обърна да го погледне с тъмните си очи, после поклати глава.

— Ама ти наистина не умееш да блъфираш, Йеспер.

Той въздъхна. Мразеше да разочарова хората.

— Така е.

Тя кимна и се загледа отново в океана.

— Мисля, че не обича болници, лазарети и прочие — каза Йеспер.

— Че кой ги обича?

— Имам предвид, че не му е било по силите да те гледа така. През онзи първи ден, след като те раниха… той направо откачи.

Не му беше лесно да го признае. Щеше ли Каз да побеснее така, ако Йеспер лежеше с рана от нож?

— Нормално. Планът е за шестима души, а аз му трябвам да се изкатеря по шахтата на пещта. Ако умра, целият план отива по дяволите.

Йеспер не тръгна да спори с нея. Истината бе, че нямаше представа какво ръководи действията на Каз.

— Чакай да те питам нещо. За какво толкова са се скарали Вилан и баща му?

Иней стрелна с бърз поглед Каз, после погледна през рамо, явно искаше да е сигурна, че никой от моряците не се навърта наблизо. Каз беше пределно ясен, че всичко, свързано със задачата, трябва да си остане между тях шестимата.

— Не знам точно — каза накрая тя. — Преди три месеца Вилан се появил в един приют близо до Ребрата. Представил се с друга фамилия, но Каз държи под око всички новаци в Кацата и ме изпрати да го проуча.

— И?

Иней сви рамене.

— Прислугата на Ван Ек е добре платена и е трудно да я подкупиш. Не научих много. Само слухове, че са хванали хлапето на кълбо с един от частните му учители.

— Стига бе! — възкликна невярващо Йеспер. „Тихите води и прочие…“

— Само слух. А и не е като Вилан да е избягал от къщи, за да заживее с любовника си.

— Тогава защо го е изритало татенцето?

— Не мисля, че Ван Ек го е изритал. Пише му писма всяка седмица, но Вилан дори не ги отваря.

— Какво пише в писмата?

Иней се облегна предпазливо на парапета.

— Приемаш, че съм ги чела.

— А не си ли?

— Съм, естествено. — Смръщи чело в опит да си спомни. — Повтаряше се едно и също. „Ако четеш това, значи знаеш колко много искам да се върнеш вкъщи.“ Или: „Моля се да прочетеш това и да осъзнаеш на какво си обърнал гръб“.

Йеспер погледна към Вилан, който си приказваше с Нина.

— Тайнственото търговче. Чудя се какво толкова е направил Ван Ек, та синчето му да избяга в Кацата.

— А сега ти ми кажи нещо, Йеспер. Защо реши да се включиш в тази мисия? Наясно си колко е трудна задачата и какви са шансовете да се върнем живи и здрави. Знам, че обичаш предизвикателствата, но това е прекалено дори и за теб.

Йеспер погледна към сивата морска шир и вълните, които маршируваха в строй към хоризонта. Не обичаше океана, не обичаше усещането за незнайни дълбини под краката си, за разни гладни създания с големи зъби, които само дебнат да го повлекат в мрака. А точно така се чувстваше напоследък, всеки ден, дори на сушата.

— Имам дългове, Иней.

— Ти винаги имаш дългове.

— Не. Този път наистина е зле. Взех пари назаем от лоши хора. Казвал съм ти, че баща ми има ферма, нали?

— В Новий Зем.

— Да, на запад. И тази година най-после е излязла на печалба.

— О, Йеспер, не може да си направил това…

— Имах нужда от заем. Излъгах го, че парите ми трябват, за да завърша университета.

Тя го зяпна ококорено.

— Баща ти си мисли, че си студент?

— Затова дойдох в Кетердам, да уча. Още първата седмица отидохме на Източната дъга с групичка състуденти. Заложих няколко крюге на масата. Ей така, за проба. Дори не знаех правилата на Колелото. Но когато крупието завъртя рулетката, осъзнах, че по-красив звук не съм чувал. Спечелих и продължих да печеля. Беше най-хубавата нощ в живота ми.

— И оттогава се опитваш да я повториш.

Той кимна.

— Трябваше да си остана в библиотеката. Печелех. После започнах да губя. Изгубих още. Имах нужда от пари, затова започнах да приемам поръчки за бандите. Една нощ двама ми скочиха в тъмна уличка. Каз ги смота набързо и оттогава двамата си помагаме.

— Сигурно сам е наел онези двамата, за да решиш, че си му задължен.

— Не, той не би… — Йеспер млъкна рязко, после се разсмя. — Естествено, че би направил нещо такова. — Стисна и разпусна юмруци, после се загледа в линиите върху дланта си. — Каз е… не знам, не прилича на никого другиго, когото познавам. Постоянно ме изненадва.

— Да. Като пчелен рояк в чекмеджето на раклата ти.

Йеспер се изсмя силно.

— Нещо такова, да.

— Тогава защо сме тук?

Йеспер се загледа отново в морето и усети как страните му се сгорещяват.

— Надяваме се да съберем мед, предполагам. По възможност без пчелите да ни нажилят до смърт.

Иней го бутна с рамо.

— Значи, ако не друго, поне и двамата сме еднакво тъпи.

— Не знам какво е твоето извинение, Иней. Моето е ясно — никога не мога да обърна гръб на лоши карти.

Тя го хвана под ръка.

— Това те прави лош картоиграч, Йеспер. И отличен приятел.

— Твърде добра си за него, да знаеш.

— Знам. Същото важи и за теб.

— Да походим още малко?

— Да — каза Иней и двамата поеха бавно покрай парапета. — А после трябва да разсееш Нина, за да си потърся аз ножовете.

— Лесна работа. Просто ще й заведа Хелвар.

Йеспер погледна към кормилото, докато двамата с Иней обръщаха посоката. Каз не беше помръднал. Все така ги следеше с поглед и неразгадаема физиономия. Както винаги.