Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (43)

43.

В 20:10 радиото на мустанга се събуди за живот и едно след друго започнаха да постъпват съобщения, че мишената — Транкило Кортес — е забелязана да излиза. Интерпретирайки радиокода, използван от СО, Бош заключи, че съпровождан от неидентифициран телохранител, Кортес се е качил в бял „Крайслер 300“ с ниско окачване. Колата бе с незаконно затъмнени прозорци, правещи невъзможно да се разпознаят всички в нея.

Крайслерът потегли на изток по „Роско“ и Сеспийдс нареди на антуража от коли на СО да го последва, преди да включи и мустанга в играта. Той обаче се държеше много изтеглен назад, в случай че Кортес предприеме някакво противодействие на евентуално проследяване от рода на втора кола с голямо изоставане. Когато се увери, че опасенията му са неоснователни, се включи в трафика и настигна останалите. Като командир на групата, задачата му бе да стои в сянка и в готовност да застане в един от ъглите на движещата се „кутия“, заобиколила крайслера, например в случай че някоя от сменящите позициите си проследяващи коли бъде засечена от заподозрения или не може да продължи по някаква друга причина.

Бош чу по радиото, че крайслерът е завил на север по „Бранфорд“, която водеше направо в парка и голф игрището край язовира „Хансен“. Слушаше колите да се идентифицират по радиото като „Водеща“, „Задна врата“, „Опорна първа“ и „Опорна втора“, докато продължаваха да подават неспирен поток информация за хода на проследяването. Гласовете бяха сдържани и спокойни, сякаш описваха развитието на голф състезание по телевизията.

— Къде отиваме в парка? — не издържа Бош.

— На паркинга на голф игрището — отговори Сеспийдс. — Той вече трябва да е празен. Голф на тъмно не става, нали така?

Бош бе задал въпроса повече като опит да подкани Сеспийдс да обясни плана. Бяха вече на километър и половина от парка, а Бош продължаваше да няма представа каква е стратегията и тактиката след като стигнат набелязаното място.

— В крайна сметка всичко ще се сведе до елементарен избор — наистина продължи Сеспийдс. — Винаги е така.

— Какво искаш да кажеш? — не го разбра Бош. — Какъв избор?

— Да живееш или да умреш. Планът по подразбиране е за задържане. Ще го поставим в ситуация, в която да разбере, че няма измъкване. И тогава той ще трябва да избере дали да напусне на два крака или по гръб. Изумително е колко много от тези хора правят грешния избор.

Бош само кимна.

— Това е човекът, който те е отвлякъл — ненужно поясни Сеспийдс. — И то от мястото, което е дом на твоята дъщеря. А после е смятал да те изтезава и да нахрани кучетата си с теб.

— Така беше — съгласи се Бош.

— Напомня ми за един филм, който гледах навремето.

— Чух някой да го споменава. Изглежда, съм го пропуснал.

— Да… ами трябва да научим тези хора, че филмите не са истинският живот. Да внесем малко реализъм в ситуацията, ако ме разбираш?

— Разбирам те напълно.

— Как се развива разследването срещу него?

— Никак. Имаме човек в кома… полицай. Ако излезе от комата и реши да говори, може да имаме достатъчно за обвинение.

— И ти не си видял Кортес, нали така? Имам предвид, докато си бил в клетката.

— Не.

— С други думи, нямате нищо. Ако го хванем за тази дивотия във връзка с детската издръжка, ще имаш възможност да говориш с него и да се надяваш, че, първо, няма да поиска веднага адвокат, и второ, че ще се изпусне за нещо и ще се самоуличи.

— Да, горе-долу е така.

— Е, да се надяваме, че тази нощ ще направи грешния избор.

Радиото пак оживя с доклади, че крайслерът с Кортес в него навлиза в развлекателния център „Хансен“. Две от проследяващите коли бяха избързали и бяха влезли там преди него, така че сега изчакваха да захлопнат капана около Кортес.

— Имаме кола за заблуда на паркинга — каза Сеспийдс. — Форд пикап като онзи, който кара мъжът, чийто телефон използвахме. Когато Кортес се приближи до него, започваме.

Бош кимна. Ако се извиеше достатъчно над централната конзола на мустанга, можеше да види под ъгъл екрана на лаптопа и изображението, подавано там от камерите на проследяващите коли. Забеляза, че две от колите още се движат с общия трафик и не са навлезли в парка, докато имаше други две вече спрели. Картината от последните две беше инфрачервена. Едната показваше алеята покрай сграда, която Бош предположи, че е клубът към голф игрището. Другата гледаше през паркинга към пикапа, изтеглен на свободно място в далечния заден край на паркинга.

— Има ли закъснение от камерите? — попита той.

— Около две и половина секунди — отговори Сеспийдс.

— Записва ли се?

— Записваме всичко.

Застъпващите се доклади от колите по радиото спряха и настъпи пълна тишина за близо трийсет секунди, преди капанът да щракне.

След малко Бош видя крайслерът да влиза в паркинга, хванат в полезрението на една от статичните коли. Но застина на място, преди да се доближи до пикапа.

— Какво прави? — разтревожено попита Бош.

— Очевидно проявява предпазливост — отвърна Сеспийдс.

След което се обади по радиото:

— Примигни му, Джими.

— Разбрано.

На камерата на една от следващите коли се видя как фаровете на пикапа примигват двукратно. Бош забеляза, че вече всички коли са спрели и подават инфрачервена картина.

— Имаш човек в пикапа? — констатира очевидното Бош.

Сеспийдс вдигна ръка: искаше тишина. Не беше сега времето да обяснява на Бош стъпка по стъпка. Отново се включи в радиообмена.

— Изчезвай, Джими. Махай се оттам.

Крайслерът започна да се приближава бавно към пикапа. Бош не забеляза някой да слиза от него. Сеспийдс изчисли скоростта на крайслера, отчете забавянето от камерите и натисна бутона за предаване на пода на колата.

— Сега! Всички… почвайте!

Изображенията от четирите камери се раздвижиха и започнаха да се приближават към мишената. Далече зад тях Сеспийдс натисна педала на газта и мустангът влезе в парка. Колата се разтресе по неравния път, докато се носеше на скорост към голф игрището, но Бош не можеше да откъсне поглед от екрана на лаптопа. Хвана се за една от дръжките с едната си ръка и за стойката на лаптопа с другата в усилие да запази равновесие и да наблюдава развитието.

Четирите проследяващи коли обкръжиха крайслера в момента, в който той спря на разчертано място успоредно на пикапа. Когато изображенията от камерите се увеличиха достатъчно, Бош забеляза, че пикапът е опрял със задница в покрита с бръшлян стена, така че да не може да се избяга покрай него.

Четирите коли спряха и крайслерът се оказа затворен с опрян в стената нос, а колите зад него се подредиха в дъга от 120 градуса.

Изображенията от колите вече се припокриваха и Бош видя полицаите от СО да отварят вратите им като щитове и да насочват оръжията си срещу крайслера. Нямаше звук, но Бош знаеше, че в момента те крещят и заповядват на хората вътре в крайслера да се предадат.

Бош забеляза двама полицаи в стойки за стрелба да се изнасят отляво и отдясно на крайслера за по-добро покритие на мишената, като внимават да не се озоват един срещу друг и да станат неволна жертва на кръстосан огън.

Десетина секунди не се случи нищо. Никакво движение в крайслера. Затъмнените му прозорци оставаха вдигнати, но мощните фарове на колите на отряда проникваха през тях и Бош забеляза вътре два силуета.

Мустангът най-сетне влезе в паркинга и на скорост се насочи към мястото на сблъсъка. Бош вдигна поглед от екрана, за да се ориентира, но побърза да погледне пак към прозорците на камерите и видя, че предните врати на крайслера се отвориха едновременно.

Видя ръцете на пасажера вдигнати високо — Транкило Кортес слизаше, за да се предаде. Носеше все същата бейзболна шапка на „Доджърс“, с която бе дошъл в деня, когато се бяха срещнали.

Последва го шофьорът, но той бе вдигнал само лявата си ръка.

Мустангът спря зад една от проследяващите коли и вече се намираше достатъчно близко, та Бош да чуе напрегнатите гласове на полицаите от колите. Вдигна поглед над лаптопа, за да проследи на живо оставащото, което щеше да се случи.

— Ръцете!

— Двете ръце!

— Горе ръцете!

И тогава предупреждението се превърна в тревога.

— Пистолет! Пистолет!

Бош можеше да види само главата и раменете на шофьора, понеже една от колите на СО бе точно пред него. Погледна надолу към екрана на лаптопа и потърси камерата, показваща крайслера от страната на шофьора. Шофьорът, набит мъж, който бе започнал да слиза от колата с извиване на тялото, сега излизаше изцяло от нея и едновременно с това изваждаше със замах дясната си ръка. Когато ръката му подмина тялото му, Бош зърна пистолета.

От всички страни се разнесе оглушителна канонада.

Транкило Кортес плати за безразсъдното решение на телохранителя си да окаже въоръжена съпротива — оказа се в центъра на престрелката и се превърна в мишена. И двамата бяха улучени многократно от концентрирания огън на осмината ветрилообразно разположени около тях полицаи. Прозорците на крайслера се пръснаха и двамата мъже от двете страни на колата рухнаха на земята. Кортес се бе извърнал, може би търсейки някакъв заслон, и падна по лице обратно в колата. След това тялото му се изхлузи навън и той застина с увиснала глава, подпрян с лявата си страна на прага на крайслера. Шапката му така и не отхвръкна.

Стрелбата спря. През междината между две от проследяващите коли Бош можеше да види Кортес и плувналата в кръв предница на ризата му. Главата му конвулсивно потрепваше, докато тялото му бавно се парализираше. Засега още беше жив.

— Стой в колата, Бош — кресна Сеспийдс.

Самият той обаче изскочи и изтича между две от колите в гъстия дим на стрелбата. Последва двама от хората си, които предпазливо приближаваха крайслера с оръжия, насочени към мъжете на земята. Бош отново премести поглед към лаптопа, защото на него гледката определено бе по-добра, и сега вече го завъртя изцяло към себе си.

На земята до телохранителя имаше пистолет. Един от СО го изрита встрани и се наведе да провери тялото за пулс. После направи над главата си знак, показващ, че телохранителят е мъртъв.

Издърпаха Кортес изцяло на земята и друг полицай клекна до него. Дори на инфрачервената картина се виждаше, че още диша. Сега в картината на екрана се показа и Сеспийдс — вече говореше по мобилния си телефон. Бош предположи, че вика линейка или уведомява началниците си за изхода на операцията.

Бош искаше да слезе от мустанга и да се присъедини към другите, но остана както му бе заповядано, без да мърда. Ако усетеше, че Сеспийдс е забравил за него, щеше да слезе. Видя Сеспийдс да приключва първия си разговор и да набира следващ номер.

Погледна пак към екрана и видя повторение на точно същата картина, забравил за закъснението. Свали поглед към клавиатурата и натисна стрелка наляво. Видеото на екрана започна да връща назад. Той задържа пръста си върху клавиша и изчака изображенията да се върнат към момента преди стрелбата, когато двамата санфери още бяха живи в белия крайслер.

Повтори възпроизвеждането на сблъсъка, като почукваше от време на време клавиша за връщане, за да забави повторението, и изцяло повтори някои моменти. Не знаеше как да избере възпроизвеждане в забавен каданс. Фокусира вниманието си върху камерата в горния ляв прозорец на екрана. Тя беше насочена почти фронтално на шофьора, който бе слязъл от колата с една вдигната ръка.

Сега се загледа в дясната ръка на шофьора, която излизаше от сянката на колата. Когато ръката се изнесе изцяло иззад гърдите му, Бош видя пистолета. Но ръката не държеше оръжието за дръжката. Шофьорът наистина държеше пистолета, но не в положение за стрелба.

И тогава Бош видя забиването на куршум в рамката на вратата. Рамката се пръсна. Това бе първият изстрел. Беше произведен преди пистолетът да може да бъде ясно видян и намерението на шофьора да стане ясно. Бош свали пръста си от клавиатурата и остави картината да се възпроизведе до края на записа. Погледна през предното стъкло и видя Сеспийдс да се приближава към мустанга. Бързо сложи върху клавиша за ускорено възпроизвеждане, за да стигне до началото на картината в реално време едновременно с отварянето на предната врата от командира на СО.

Сеспийдс наведе глава в колата.

— Едва се държи, но е в съзнание, ако искаш да му кажеш нещо.

— Добре — каза Бош. — Да.

Сеспийдс се отдръпна и Бош слезе. Двамата минаха между две от колите на СО и се приближиха до дясната страна на крайслера. Над паркинга се стелеше задушлив дим.

Очите на Кортес бяха отворени и изглеждаха изплашени. На езика и по устните му имаше кръв и Бош се сети, че дробовете му са натъпкани с раздробено олово. Почти се смая колко млад изглежда. Мъжът, който само преди няколко дни се бе перчил в паркинга на лавандерията, беше изчезнал. Сега Кортес приличаше на изплашено момче с бейзболна шапка.

Бош разбираше, че моментът не е такъв, че да казва нещо, да се обявява за победител или да го дразни с отмъстителност.

Затова не каза нищо.

И Кортес не каза нищо. Вплете поглед с този на Бош и помръдна с окървавена ръка към маншета на крачола му. Сграбчи го здраво, сякаш така щеше да се вкопчи в живота и щеше да попречи да бъде всмукан от очакващия го мрак.

Но след няколко секунди силите му свършиха и той пусна крачола, затвори очи и умря.