Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (32)

32.

Балард получи точно онази нощ, която бе чакала цяла седмица. Никакви обаждания за детектив, никакви искания на подкрепление и никаква необходимост да помага на полицай в нужда. Прекара цялата смяна в детективското бюро и дори си поръча храна, която бе доставена на дежурния полицай. Това й даде време да се съсредоточи и да събере сили за преглед на последните картони от разпит на терен.

Първите два кашона почти не наложиха отделяне на картони за последващо разследване — Балард отдели само два в купчинката, която бе започнала да се трупа от началото на проекта им. Но третият донесе пет картона, сред които три, които тя почувства, че трябва да отидат на купчината.

Три седмици преди убийството на Дейзи Клейтън двама полицаи бяха спрели колата си, за да проверят товарен бус, паркиран в нарушение до тротоар в Гауър, южно от „Сънсет“. Когато се бяха приближили, бяха чули гласове в буса и бяха видели вътре светлина. На двете задни врати бе имало прозорци и полицаите бяха забелязали, че шито на ръка перде се е изместило. През пролуката бяха видели мъж и жена да правят секс на матрак, докато втори мъж снима акта им с камера.

Полицаите бяха сложили край на купона и бяха проверили документите за самоличност на всичките трима. Жената — многократно задържана за проституция — бе потвърдила, че както сексът, така и снимането са по взаимно съгласие. Бе отрекла, че й е заплащано, както и че се занимава с проституция.

Не се бе стигнало до арести, защото никой от тримата не можеше да бъде обвинен в каквото и да било престъпление. Съгласно буквата на закона полицаите биха могли да извършат арест само заради непристойно поведение на обществено място, и то ако подалият сигнала гражданин се е почувствал засегнат. Така че тримата бяха пуснати с предупреждение и посъветвани да си вървят.

Бяха попълнени три индивидуални КРТ. Вниманието на Балард бе привлечено от описанието на вана, както и от това, че единият от мъжете бе описан като „порноактьор“. Казваше се Курт Паскал, 26-годишен към момента на инцидента, живущ на улица „Кестър“ в Шърман Оукс.

От малкото подробности в картона Балард можа да направи правдоподобното заключение, че полицаите са прекъснали заснемането на порноакт във вана. Паскал и операторът — някой си Уилсън Гейли, 36-годишен — бяха платили на проститутката Таня Викърс, 31-годишна, да изиграе роля във вана. Балард направи още една крачка в същата посока и си представи нощ, три седмици по-късно, когато същите мъже подбират друга проститутка за следващ клип, но впоследствие установяват, че са извършили престъпление, понеже момичето се е оказало непълнолетно. Едно от решенията на проблема им би било да ликвидират проститутката, като представят убийството като дело на сексуален садист.

Отлично разбираше, че това са само догадки — екстраполация върху друга екстраполация. Но нещо във въображаемия сценарий задържаше вниманието й. Трябваше да се занимае по-подробно с тези три картона и тя знаеше откъде да започне.

Вдигна поглед към стенния часовник и видя, че смяната й се е изнизала неусетно. Вече бе почти пет сутринта и едва сега тя осъзна, че Бош не се бе явил, както бе обещал да направи. Помисли дали да не му позвъни, но реши да не го буди — може би той бе преценил, че има нужда от една нощ пълноценен сън.

Погледна трите картона на бюрото. Искаше веднага да се захване с тях, но беше обвързана с Бош и помнеше какво бе казал той за начина, по който трябва да се преглеждат картоните. Затова пристъпи към последния кашон и започна да прелиства картоните в него.

След два часа беше приключила. Този кашон не бе донесъл храна за размисъл. И Бош не се бе появил. Погледна си телефона, за да се увери, че не е пропуснала повикване или есемес, но нямаше нищо. Затова реши да му прати съобщение:

След 30 тръгвам за УЮК. Идваш ли?

Изпрати го и зачака. Не получи незабавен отговор.

Захвана се пак с работата и използва следващия половин час преди тръгването за УЮК, за да пусне трите имена от вана в компютъра с надежда да получи текущи адреси и състояние на отношенията с правоохранителните органи. Така разбра, че през четирите години след инцидента с вана Таня Викърс е била арестувана девет пъти за проституция и наркотици, преди да почине от свръхдоза хероин на 35 години.

Порноактьорът, Курт Паскал, нямаше досие и съгласно архива на Агенцията за регистрация на МПС продължаваше да живее на „Кестър“ в Шърман Оукс, но последната актуализация на местоживеенето бе отдавна — шофьорската му книжка бе изтекла преди две години и не бе подновена.

Операторът Уилсън Гейли също бе изпаднал от полезрението. През 2012 беше осъден ефективно за преднамерено заразяване на друг човек с болест, прехвърляна по сексуален начин. Беше излежал три години в затвора и изкарал една година условно на свобода. И след това бе изчезнал безследно. Балард не успя да открие да му е била издавана шофьорска книжка в никой щат.

Харесваше й да се рови из базите данни, но вече беше осем сутринта и след трийсет минути трябваше да се срещне с професор Колдър в УЮК, за да получи от него данните в ГРАСП. Не можеше да си позволи да пропусне уговореното време, защото от девет той имаше по програма тричасови упражнения в компютърната лаборатория.

Сложи четирите кашона с КРТ върху кантонерките покрай стената на бюрото, взе ровъра от станцията за зареждане и излезе през задната врата.

Когато излезе от паркинга и вече не можеше да става дума за събуждане на Бош, минаваше осем. Но позвъняването й бе веднага препратено към гласовата му поща.

— Бош, Балард съм. Какво става с теб? Мислех, че работим заедно. На път съм за УЮК. Обади ми се. Намерих няколко картона, които наистина ми харесват.

Затвори в очакване веднага да й позвъни.

Но той не го направи.

Потърси номер в указателя си и го набра. Беатрис Бопра беше режисьор на филми за възрастни и някогашна участничка в такива. Общо взето бе в този бизнес от двайсетина години. Балард я познаваше, понеже предната година я бе спасила от мъж, който имаше планове да я убие. Заради това Бопра й беше длъжница и Балард се надяваше да получи нещо в отговор.

Знаеше, че в този час от денонощието Бопра или приключва нощен сеанс в студиото си в Чатсуърт, или спи и е като мъртва за света.

Но тя й отговори на първия сигнал.

— Да?

— Беатрис, Рене Балард съм.

Бопра бе позната под няколко имена в порнобизнеса. Много малко хора знаеха истинското й име и се обръщаха към нея с него.

— Балард, какво става? Готвех се да си лягам. Работих цяла нощ.

— В такъв случай се радвам, че те хванах. Трябва ми експертната ти помощ.

— Експертна? Да не искаш да опиташ СМ^[1] или нещо подобно?

— Не точно. Имам няколко имена и ми е интересно дали ще ти подскажат нещо.

— Казвай.

— Първият е Курт Паскал. Предполага се, че е порноактьор. По-скоро е бил преди девет години.

— Девет години? Господи, в нашия бизнес нещата са се превъртели два пъти за толкова време. Хората идват и си отиват… разбирай го както щеш.

— Значи не го познаваш?

— Виж, аз познавам тези хора по сценичните им имена, а това име не е такова. Чакай да видя в компютъра дали го имам под истинското му име.

— Коя база данни ползваш?

— Порно кастинг. Задръж така…

Балард я чу да трака на клавиатурата. После:

— Паскал… П-А-С-К-А-Л?

— Това е, което имам, да.

— Ха… тук е. Снимката му ми е непозната, така че почти сигурно не съм работила с него. Какво е направил?

— Нищо. Пише ли къде живее?

— Не, няма нищо. Има кой му е агентът, възрастта му и данни за тялото му. Двайсет и пет надървен, което обяснява как е попаднал при нас и явно е останал. Но е на трийсет и пет, което го прави старичък за тази игра.

Балард се замисли за момент кой е най-добрият начин да се свърже с Паскал. Реши да остави това за по-нататък.

— А нещо за Уилсън Гейли? Възможно е да е оператор.

— Това сценичен псевдоним ли е? — попита Бопра. — Ако е, да знаеш, че не правя гей порно, така че едва ли го знам.

— Не, истинското му име. Така поне мисля.

— Мислиш.

Балард я чу отново да въвежда.

— Не, не е в базата данни — съобщи след малко Бопра. — Но… да ти кажа право, името ми напомня нещо. Разбираш ли, пич с име за гей порно, но в нормалната игра… Хм, ще поразпитам за него.

— Лежал е в затвора преди пет години за съзнателно заразяване на друг с венерическа болест — допълни информацията Балард.

— О… почакай малко — сети се Бопра. — Онзи ли?

— Кой?

— Мисля, че е той. Имахме един тип преди време, който беше набрал срещу едно момиче — изпълнителка, — което говореше мръсотии за един от партньорите му. Така че той я нае за един епизод и се включи в него. В резултат й лепна сифилис и я принуди да напусне бизнеса. Тя пък отишла в Порока^[2], защото някой й казал, че продуцентът — и точно неговото име ми звучи като Гейли — го направил нарочно. С други думи, знаел, когато я чукал. И в Порока се заинтересували от него. Отворили медицинското му досие и каквото там още трябвало. Доказало се, че е знаел, и го тикнали в затвора.

— Чувала ли си нещо за него оттогава? Излязъл е на свобода преди две години.

— Не мисля. Просто си спомних историята. Трудно се забравя такова нещо — това е най-страшното, което може да се случи в нашия бизнес.

Балард знаеше, че ще трябва да изтегли досието на Гейли, за да получи потвърждение. Но засега изглеждаше като че ли говорят за един и същи човек.

— Да се върнем на другия… Паскал — каза тя. — Би ли могла да го наемеш за снимки през базата данни?

— Бих могла да проверя през агента му дали е на разположение — отговори Бопра.

— И ще има ли… кастинг или нещо подобно?

— Не. При нас гледаме негов клип, който агентът му ще ми изпрати, и после или го наемаш, или не. Тарифата му е по триста на епизод. Пише го тук.

— Би ли го наела за снимки днес?

— Какво говориш? Какви снимки?

— Без снимане. Искам само да го извикаш при теб, за да мога да поговоря с него.

След продължителна пауза Бопра каза:

— Не знам, Балард. Ако се разчуе, че правя услуги на полицията, това сериозно ще ми навреди. Не съм сигурна дали ще мога да наемам други хора. Особено през неговата агенция. Тя е една от големите.

Беше ред Балард да замълчи; надяваше се Бопра да схване посланието: „Длъжница си ми, Бопра“.

И стратегията й сработи.

— Окей… мисля да се престоря на невинна — въздъхна накрая Бопра. — Ще кажа, че си била истински продуцент или нещо такова.

— Каквото трябва — окуражи я Балард.

— За кой ден?

— Например днес?

— Наемането за същия ден е малко подозрително. Никой не прави така.

— Добре, а утре?

— В колко?

— В девет.

— За вечерта говорим, нали?

— Не, сутринта.

— Никой не работи сутрин.

— Добре, добре, да бъде както го правите.

— Значи в такъв случай ще го ангажирам и ще ти се обадя. И ти ще дойдеш?

— Ще дойда.

И двете затвориха, след което Балард отново опита Бош и отново му остави съобщение на гласовата поща.

Телефонът на Бош май беше изключен.