Майкъл Конъли
Дълга тъмна нощ (36)

36.

Балард чакаше Бела Лурдес до портата на улица „Койот“ за сервизния път, водещ нагоре в хълмовете и изоставения комплекс за тренировка на животни. Разглеждаше въздушните снимки, изпратени й от Хедър Рурк, и се опитваше да реши кое е по-добро: да се стигне до горе пеша или да се рискува с някаква кола по черния път.

Базата не бе много на високо и се намираше на открито място, което правеше невъзможно незабелязаното приближаване с кола. Реши да го направи пеша и да повика помощ от хеликоптера само ако се наложи някаква демонстрация на сила от страна на ЛАПУ.

Лурдес пристигна. Водеше си партньор, когото представи като Дани Систо, и като усети загрижеността на Балард, гарантира за него с думите, че дори самият Бош би му се доверил безусловно. Балард прие думите й и ги запозна с последните новини около ситуацията. Показа им и снимките от облитането.

— Добре… мисля, че знам връзката тук — изненада я Лурдес.

— Каква е тя? — попита Балард.

Лурдес гледаше Систо за потвърждение, докато говореше:

— Преди две години „Защита на животните“ проведоха тук голяма операция — започна тя. — Мястото било тренировъчна база на животни, използвани във филми и телевизията, но било изоставено от години. Санферите някак го надушили и започнали да провеждат тук горе боеве между кучета и между петли. Само че от „Защита на животните“ разбрали и сложили край на това.

— Помня случая — обади се Систо. — Голяма история. Струва ми се, че и вие бяхте част.

Последното се отнасяше до Балард и беше свързано с това, че ЛАПУ се бяха присъединили към „Защита на животните“ в прекратяването на тази незаконна дейност в комплекса. Балард обаче не помнеше нищо за събитията или вниманието, което медиите им бяха обърнали. Но потвърждението, че това е място, за което санферите са знаели и са използвали преди, беше важно. Сега вече усещаше, че са на правилното място.

Систо й посочи телефона, чийто екран продължаваше да показва въздушната снимка на комплекса.

— Ще претърсваме постройките, нали? — попита той. — А имаме ли заповед? Изоставена или не, това все пак е частна собственост.

— Нямаме време — обясни Балард.

— Изключителни обстоятелства от началото до края — подхвърли Лурдес.

Огледаха снимките и подбраха три отделни пътеки, минаващи през храстите и стигащи до комплекса. Преди всеки от тях да тръгне по своята, Балард се обади на Рурк, обясни плана им и й каза да чака в готовност. Хеликоптерът все още бе на земя в близката тренировъчна база на ЛАПУ и Рурк я увери, че е в готовност и на разположение.

Балард свърши разговора и погледна Лурдес и Систо.

— Добре, сега да намерим Хари.

Балард бе избрала за себе си най-прекия маршрут към комплекса — черния сервизен път. Държеше се близко до високите шубраци, които се издигаха отстрани, но качването бе по-лесно и съответно времето за стигане до набелязаната поляна — най-кратко.

На финалния завой, преди да излезе на поляната, чу силно дрънчене откъм комплекса. Идеше на неравни интервали. Пет-шест тежки удара и тишина. След няколко секунди всичко се повтаряше.

Балард извади телефона си, за да се обади на Лурдес или да прати есемес, но видя, че вече е извън обхват. Беше оставила ровъра в колата, понеже не искаше операцията да се координира в открит ефир. Така че сега всеки от тях трябваше да се придвижи самостоятелно, без да знае докъде са стигнали другите.

Реши да избере прекия подход. Излезе на поляната, извади пистолета си в спусната покрай тялото ръка и тръгна към първата от двете полуразрушени постройки. Зави на ъгъла и зърна Лурдес да се задава по пътеката отдясно на нея. Систо не се виждаше никакъв.

Балард се готвеше да направи знак на Лурдес да прегледат първата сграда, когато ударите се разнесоха отново. Беше ясно, че идат откъм другата сграда — по-малка постройка в края на поляната. Балард я посочи. Лурдес кимна и двете тръгнаха към източника на звука.

Имаше дъсчена врата на ролки, която бе отворена над метър. Това позволяваше на Балард и Лурдес да надникнат от различни ъгли към вътрешността на бараката, но формата й бе правоъгълна и нямаше начин да се види всичко.

Когато стигнаха на няколко крачки от отворената врата, блъскането спря.

Замръзнаха и зачакаха. Този път не се поднови. Като гледаше напрегнато отворената врата, Балард извика:

— Хари Бош?

Миг тишина и после:

— Тук съм!

Балард погледна Лурдес.

— Прикривай ме. Влизам.

Влезе в постройката с вдигнат пистолет. Отне й момент зрението й да се адаптира, след което се обърна надясно. Стената бе скрита под ръждясали клетки за кучета — два реда един върху друг по четири на ред. Бош седеше в третата клетка на първия ред, притиснал в тясното пространство колене към гърдите си. През решетката се виждаше, че китките и глезените му са вързани. По ризата му имаше кръв, в горната част на лявата му буза, под отеклото око, се виждаше порезна рана.

Балард огледа останалата част от помещението с насочен пистолет, за да е сигурна, че няма пряка опасност.

— Чисто е — обади се Бош. — Но вероятно ще се върнат.

Ритна вратата на клетката с ходила, издавайки шума от блъскане, който Балард бе чула отвън — безполезно усилие да се измъкне.

— Окей, Хари, задръж така и ще те измъкнем — каза тя. — Как си? Да викаме ли линейка?

— Никаква линейка — отсече Бош. — Добре съм. Две натъртени ребра и схванати както никога крака. Сигурно ще имам нужда от два-три шева под окото. Не искаха да ме пребиват до смърт, преди Транкило да е пристигнал тук с кучетата си.

Балард не очакваше, че Бош ще иска линейка — не беше в стила му. Приближи се до клетката и огледа катинара, който я държеше заключена.

— Нали не са оставили тук някъде скрит ключа? — без особена надежда попита тя.

— Не съм го виждал — отговори Бош.

— Мога да стрелям в ключалката, но ме е страх рикошетът да не те улучи.

— Това сработва само във филмите.

— Бела? Чисто е…

Лурдес влезе в бараката.

— Добре ли си, Хари? — бяха първите й думи.

— Ще бъда след като ме освободите — каза той. — Това коляно просто ме убива!

— Добре — каза Балард. — Ще взема щангата от колата и ще счупим катинара.

— Правилно — коментира Бош. — Ти ли прати хеликоптера тук?

— Да.

Бош кимна в знак на благодарност.

— Веднага се връщам — каза Балард.

Систо вече чакаше на поляната с гръб към бараката, за да осигури прикритие. Докато минаваше покрай него, Балард попита:

— Провери ли другата постройка?

— Всичко е чисто — успокои я той.

— Ще ми трябваш да разбием една ключалка.

— Готов съм. Той наред ли е?

— Ще се оправи.

— Чудесно.

Докато се спускаше по пътеката, телефонът й, изглежда, влезе в обхват и веднага се получи есемес от Рурк. Беше контролно обаждане и тя искаше да разбере какво става. Балард й се обади и й каза да продължават да имат готовност. След като освободяха Бош, трябваше да решат какво да правят — да заложат капан за бандитите, в случай че те решат да се върнат, или да се изнесат без забавяне и да продължат по друг начин.

Взе щангата, взе и ровъра и забърза обратно по пътеката. По средата на пътя чу характерния звук на двигател на пистов мотоциклет зад гърба си. Обърна се рязко и видя мотоциклетист на тъмнозелен мотор да спира на стопа на „Койот“. Той я погледна. Носеше каска в съответстващ цвят и затъмнено предпазно стъкло. Двамата се гледаха няколко секунди, после мотоциклетистът зави рязко в обратната посока и отпраши.

Балард разбра, че първата възможност — издебване от засада на бандитите — вече е отпаднала, така че се обади на Рурк по радиото и поиска хеликоптерът да се вдигне. Каза й да огледат комплекса отгоре за всеки случай и да потърсят тъмнозелен пистов мотоциклет.

Беше задъхана, когато стигна пак горе. Връчи щангата на Систо, сякаш му предаваше щафетна палка, и влязоха в бараката. Систо вкара щангата в халките на вратата, напъна и те се скъсаха от заварките. Балард и Лурдес внимателно помогнаха на Бош да излезе.

— Нямате представа колко е хубаво да стоиш прав — отбеляза той.

Направи с болезнена гримаса няколко крачки, прихванал жените през раменете.

— Мисля, че ще ти трябва линейка, Хари — загрижено каза Лурдес.

— Не — възрази Хари. — Мога да ходя. Само ми дайте…

Пусна ги и закуцука сам към вратата. Звукът на хеликоптер в далечината се приближаваше.

— Обадете им се да се отдалечат — каза Бош. — Онези типове може да се върнат. Тогава ще ги заловим.

— Няма да стане, аз провалих работата — призна си Балард. — Вече знаят, че сме тук. Тъмнозелен пистов мотоциклет?

Бош кимна.

— Да, той е.

— Видя ме, когато се върнах за щангата. И колите също.

— Мамка му.

— Съжалявам.

— Вината не е твоя.

Бош излезе на поляната и обърна лице към слънцето. Балард го наблюдаваше. Досещаше се, че през прекараната нощ сигурно е решил, че никога повече няма да го види.

— Хари, трябва да те прегледат и някой да се погрижи за шевовете на бузата ти — обади се Лурдес. — След това ще прегледаме заедно какво имаме за бандата и ще извадим заповеди за арест за мръсниците, които ще можеш да идентифицираш.

Балард знаеше, че СФПУ имат подробни албуми със снимки на известните членове на Санфер. Ако Бош можеше да разпознае онези, които не си бяха скрили лицата, арестите им бяха неминуеми.

— Не мисля, че бяха санфери — каза Бош. — Според мен Транкило е извикал eMe за тази работа. И сигурно се е погрижил всички негови хора да имат алибита за тази нощ.

— И Кортес не е идвал? — поиска да се увери Лурдес.

— Не, разбира се. Според мен е смятал да дойде днес. С кучетата си. — Бош се обърна към Балард. — Как ме откри?

— Дъщеря ти — обясни тя. — Приложението за проследяване на телефона ти.

— Тя дойде ли?

— Не, казах й да стои далече от дома ви.

— Трябва да й се обадя. Взеха ми телефона и го стъпкаха.

— Можеш да използваш моя, щом има обхват.

Лурдес извади телефона си, провери го и каза:

— Две чертички.

Подаде го на Бош и той набра номера. Балард чуваше само неговата страна на разговора.

— Здрасти… Аз съм. Добре съм.

Изслуша отговора и продължи успокоително:

— Не… наистина. Малко ме понабиха, но нищо сериозно. Ти как си?

Видя на лицето му да се изписва облекчение. Мади явно се бе вслушала в съвета й и не бе дошла.

— Счупиха ми телефона, така че ако имаш нужда, звъни на този номер, това е детектив Лурдес — каза той. — Можеш също да се обаждаш на детектив Балард. Имаш нейния номер, нали…?

Изслуша я и кимна, макар дъщеря му да нямаше как да види това.

— Ъ-ъ… не, няма я вече. Тръгна си преди няколко дни. Ще говорим за това по-нататък.

Отново я изслуша, този път по-дълго, преди да завърши разговора:

— И аз те обичам. Ще се видим скоро.

Затвори и върна телефона на Лурдес. Изглеждаше развълнуван след разговора или може би заради осъзнаването колко близко е бил стигнал до това да загуби всичко. После каза:

— Ще дойда утре да прегледаме албума за eMe. Сега искам просто да се прибера вкъщи.

— Няма начин — бързо се намеси Балард. — Там е местопрестъпление. Както и тук. Този път ще караме по учебника — обаждаме се на „Тежки престъпления“ и ще опитаме да разберем как са се добрали до теб. Как са научили къде живееш.

— И да не забравяме шевовете — напомни Лурдес.

Лицето на Бош помръкна — той започваше да осъзнава, че го чака тежък ден.

— Добре, първо ще посетя спешното. Вие извикайте въоръжена помощ. Но не искам да стоя тук повече.

И тръгна нестабилно надолу по пътеката. Накуцването му бе по-силно отпреди.

Вдигна поглед към прелитащия над тях хеликоптер и вдигна ръка с изпънат палец в знак на благодарност.