Лариса Йон
Неудържимо желание (21)

Глава 20

Кайнан не успя да открие нито Шейд, нито Руна. Ейдолон и Рейт също бяха изчезнали нанякъде. Той се върна в болницата и тъкмо когато възнамеряваше да започне отново да набира всичките номера поред, телефонът му иззвъня. Върху екрана му се изписа домашният номер на Ейдолон. — Да?

— Тейла е — изрече тя с треперещ от страх глас. — Нещо се е случило с Ейдолон. Боже, Кайнан, с него се е случило нещо много лошо.

Той усети как стомахът му се присвива и как кръвта му започва да се блъска в слепоочията, но се опита да се вземе в ръце и да говори спокойно:

— Почакай, разкажи ми всичко отначало.

В слушалката се чуха приглушени хлипания.

— Той ми позвъни от работа преди няколко часа. Спомена само, че с Рейт се е случил поредния срив и че той тръгва към него, за да се срещнат у Шейд. И повече не можах да се свържа с него. О, боже!

Кайнан усети как по гърба му плъзва студена тръпка. Ако братята бяха заедно, а на един от тях се беше случило нещо лошо, то най-вероятно и тримата бяха затънали в неприятности.

— Тейла, чуй ме! Ти все още го усещаш, нали? И така разбра, че го боли?

— Да. Трябва да стигна до него.

— Можеш ли да го откриеш с помощта на връзката ви?

— Мога… Той спомена нещо за някакво подземие на Роуг. Някъде в Ирландия. Веднага тръгвам натам.

— Не можеш да отидеш сама. Ще дойда с теб.

— Ти не можеш да се възползваш от портала.

Кай въздъхна. Той съвсем беше забравил за това. Смъртните можеха да преминат през Хароугейт само ако в този момент не бяха в съзнание. Тази мисъл го накара да настръхне, защото хората, които идваха на себе си по време на преминаването през порталите, умираха.

— Има начин това да се заобиколи — каза той. — Ела в болницата.

— Имам нужда от Джем. Можеш ли да се свържеш с нея?

— Ще й позвъня.

— Тя не отговаря. Джем беше много разстроена заради някакъв глупак, който я унизил, и възнамеряваше да отиде във „Вамп“. Можеш ли да я вземеш оттам?

По дяволите! Демонският клуб на готите. И Кайнан беше наясно кой точно глупак имаше предвид Джем.

— Тей, не постъпвай глупаво и не се опитвай да го направиш сама. Изчакай ни с Джем в болницата. Разбра ли?

— Побързай, Кайнан!

Той изключи телефона и тръгна към „Вамп“. В клуба беше тъмно, шумно и странно. Стори му се, че вечерта беше посветена на death metal. Кай си поправяше път сред тълпата от извиващи се тела, стиснал зъби, и потръпваше от случайните докосвания. Върху болшинство посетители имаше прекалено малко дрехи, а върху останалите — почти нищо. Джем, разбира се, вероятно щеше да бъде в числото на последните. При тази мисъл той стисна юмруци от недоволство, което нямаше право да изпитва.

Отпред проблесна синьо-черна коса и той се насочи натам. Кай първи забеляза Джем и едва не се задъха от гняв, когато видя как в нея най-безсрамно се отърква някакъв дългунест вампир. Той нямаше как да не признае, че тя изглеждаше потресаващо както винаги — дълги крака, обути във високи боти с токчета, и с татуировка на роза с дълго и извито стъбло върху стройно бедро. Червеният корсет с връзки апетитно повдигаше още повече гърдите й и се съединяваше с широкия кожен нашийник с шипове около гърлото й с верига. Кайнан, обикновено равнодушен към готския стил, изведнъж реши, че той беше много подходящ за Джем. Обзе го внезапно желание да се озове на мястото на неудачника, който танцуваше с нея.

Но съществуваше възможност именно неудачникът да може да й даде онова, което той не можеше. Да я отведе вкъщи и да прави любов с нея нежно, а не грубо. Да й достави удоволствие, движейки в нея, докато целува и гали копринената й кожа.

Но лошото беше, че Кайнан изобщо не можеше да си представи младежа с поддържаното лице, черен молив около очите и черно червило върху устните, като добър любовник. И от мислите за евентуалните любовниците на Джем, изобщо не му стана приятно.

Тя сякаш усети присъствието му и се обърна. В зелените й очи проблясна изненада, която бързо беше заменена от предизвикателство.

Джем отблъсна вампира и тръгна през тълпата, без да сваля очи от Кайнан, който застина неподвижно, като омагьосан, докато я наблюдаваше как се приближава плътно до него и го докосва с гърди. Тя стисна двата края на ризата му, придърпа го към себе си, и обви с крак бедрото му. Възбуденият му член веднага я притисна в корема и тя отърка горящите си слабини върху крака му.

„Отмъщава си“ — досети се Кайнан. Той с радост би й позволил да го дразни, а после би й обърнал гръб на тръгване, но сега имаше хора, чийто живот беше в опасност. Въпреки това, той не се отказа от удоволствието да обхване бедрата й с ръце, да я притисне и да се раздвижи леко, демонстрирайки собствената си версия на непристойния танц, който я видя да изпълнява с вампира. И ако можеше да съди по учестеното й дишане, явно му се получаваше много по-добре.

Очите на жената в ръцете му горяха от страст и желание и той не устоя — нахвърли се върху й с жадна и яростна целувка. Не трябваше да го прави, защото не беше дошъл тук за това, но вече не беше възможно да си поеме дъх. Мислите му се разлетяха на всички страни и той едва не забрави името си. Най-накрая все пак успя да се откъсна от нея.

— Не те търсих за това — извика той, в опит да надвика грохота на музиката.

Джем сви ръце в юмруци.

— Какво говориш? А аз като първокласна идиотка реших, че след като не ти стиска да ме чукаш насаме, ще го направиш в клуб, пълен с народ.

Какво пък, заслужаваше си го.

— Тейла има нужда от помощ — и той я хвана за ръката и я повлече към изхода, но тя се дръпна и това го накара да спре.

— Каква помощ?

Кай я избута встрани от тълпата, преди да изрече:

— Ейдолон, Шейд и Рейт са изчезнали. Руна също. А Тейла усеща болката на Ейд.

— Роуг?

— Най-вероятно. Ще ги намерим.

Телефонът му иззвъня. Той го извади от джоба си, като едновременно с това се стараеше да не изостава от Джем, която тичаше към „Мустанг“-а си. Върху екрана беше изписано името на Ерик.

— Слушам.

— Намери ли сестра ми?

— Имам следа, но повече нищо не мога да кажа.

Ерик изруга.

— Аз тръгвам за Ню Йорк, но трябва да й съобщя нещо. Ако я откриеш първи, предай й нещо.

Кайнан мълчаливо го изслуша, без да има ни най-малка представа за какво говори той. Но обеща съвсем точно да й предаде думите му. Ако, разбира се, преживееха тази нощ.

 

 

Шейд чакаше. Чакаше кога ще се върне Роуг, за да продължи веселието си.

Веселие. Как ли пък не! Да ги пребие и ги надупчи — него и Ейд — с нажежени до червено железни колове… Веселие и половина. Добре, че най-накрая събра подчинените си, заедно с приятелката си — зомби, и си тръгна. Така им се беше появила възможност да си отдъхнат малко на тишина.

Ейдолон седеше в далечния ъгъл на клетката си и съсредоточено се опитваше да потисне болката си, за да не позволи на Тейла да го открие чрез връзката им. Но Шейд хранеше подозрения, че вече беше прекалено късно за това. Той разсеяно разтри бедрото си там, където раната беше най-дълбока. За щастие, разтопеното желязо като изгаряше, така и запечатваше кръвоносните съдове, и кръв почти нямаше.

Роуг го заплашваше, че ще позволи на слугите си да изнасилят Руна, но засега това не се беше случило. А и негодникът все още не беше стигнал до Рейт, който страдаше най-много от всички. Докато гледаше как изтезават братята му, той беше изпаднал в безумна ярост. И почти през цялото време, докато мъченията им продължаваха, той не спираше да се блъска в решетките. Цялото му лице се беше превърнало в кървава каша. Вцепенен и неподвижен, той внимателно наблюдаваше стълбите, по които влизаше Роуг. В очите на брат си Шейд прочете смъртната му присъда, но долови и някаква безумна и безполезна идея. Изглежда, Рейт се беше пренесъл в мислите си там, където Шейд не би поел риска да го последва.

Вече бяха изминали няколко часа, без по-малкият му брат изобщо да помръдне. И без да проговори, колкото и да се опитваха да го принудят двамата с Ейд да го направи. Шейд започна да се пита дали Рейт изобщо щеше да се съвземе някога. И дали ще пожелае да остане сред живите.

Опита се да си представи какво още им беше приготвил Роуг и потръпна. Смъртта не беше най-страшното. Но да вземе без упойка органите на Рейт, които не му достигаха, и да принуди Ейдолон да му ги присади…

Шейд започна да разтърсва решетките на клетката, за да привлече вниманието на Руна.

— Мила, добре ли си?

От момента, в който мъчителят им си беше тръгнал, тя не сваляше очи от Шейд. Също като Рейт, тя едва не изгуби здравия си разум, докато Роуг се веселеше. Глезенът, за който беше прикована към стената, беше охлузен до кръв.

— Ще го убия… — гласът й беше станал дрезгав от виковете, но Руна говореше твърдо и уверено. Тя щеше да изтръгне сърцето на Роуг при първа възможност. Шейд вдиша дълбоко и усети как гърдите му се изпълват с гордост. Той я беше обикнал и това чувство беше толкова хубаво и опияняващо, че очите му се насълзиха.

— Шейд, мамка му — скочи на крака Ейдолон.

— Не, Шейд! Не! — извика и Руна.

Той погледна надолу и усети как земята под краката му се разлюлява. Тялото му беше станало почти напълно прозрачно. И, съдейки по гледката, вероятността да изчезне напълно след броени минути беше голяма.

 

 

Кайнан, Джем и Тей стояха пред Хароугейт в отделението за Бърза помощ. Тейла беше изгубила няколко безценни часа в изучаване на местността около порталите в Ирландия, преди да се убеди, че най-накрая е открила онзи, който търсеха. Затова тя се пренесе там, уби демона, който го охраняваше, и се върна за Кайнан и Джем.

— Поиска ли подкрепление от ирландското подразделение на Егида? — попита Джем Тейла, като демонстративно игнорира Кайнан. Тя не му беше проговорила от момента, в който бяха излезли от клуба.

— Исках — отвърна сестра й — но се страхувам, че те няма да се задоволят само с убийството на лошите демони.

Кай само кимна.

— Съгласен съм. Ако вие двете се преобразите, ще се наложи да давате обяснения. И освен това има кой да ни помогне.

От тълпата, която ги беше заобиколила, се чуха одобрителни възгласи. Персоналът на болницата също беше настоял да участва в спасяването на пленените. Беше се отзовал почти всеки сътрудник, а това говореше много за предаността им към братята семинуси, защото демоните имаха славата и репутацията на същества, равнодушни към чуждата болка. Тейла събра дългата си рижа коса във висока опашка и се усмихна.

— Кой би могъл да си помисли, а? — Тя беше облечена в обичайния си боен костюм от червена кожа, въпреки че голяма част от демоните не различаваха добре цветовете. Но Тейла си имаше своите пристрастия — върху червената кожа кръвта не си личеше така, както върху черната.

— Да, не всички демони са лоши. И това ме учудва. — Кайнан погледна крадешком към Джем, но после бързо се обърна настрани. — Готови ли сме?

— Готови сме — каза Тейла и протегна ръка към него. Кай сложи в дланта й приготвената предварително спринцовка. Съдържанието в нея щеше да го извади от строя за пет минути — повече от достатъчно, за да минат през портала. Той беше подбрал дозата така, че да не се събуди по време на преминаването, но и да не остане в безсъзнание прекалено дълго. Ако му беше писано да загине — по-добре в битка, отколкото при преминаването през портала.

— Нали всички помнят плана? — попита Тейла и обходи с поглед насъбралите се демони пред нея. — Когато преминем през портала, аз влизам вътре първа. Онези негодници вероятно ще ме очакват и затова ще им позволя да ме пленят. Вие тръгвате след мен. Щом ме отведат в подземието — нападате. Всичко ли е ясно?

На Кайман изобщо не му харесваше, че Тейла трябваше да се предаде в ръцете на враговете им, макар и за кратко, но нямаше друг избор. Тълпата зашумя в знак на съгласие. Джем преметна през рамо чантата с оръжието. По цялото тяло на Тейла имаше скрити ножове, но Роуг щеше да бъде подготвен и за това. За Кайнан остана обичайният му армейски боен комплект в раницата, която приятно и успокояващо тегнеше върху раменете му. Освен това беше събрал в една торба почти всичко необходимо за оказване на първа помощ. Той спря Тейла, която се готвеше да му сложи инжекцията.

— Ако след телепортацията в продължение на четири минути не дойда на себе си, нека Джем ми бие епизол. Той е в чантата.

Препаратът на основата на адреналин беше измислен от Ейдолон и се прилагаше както на полусмъртни, така и на полудемони, а за Кайнан беше наложително веднага да се възстанови до пълната си бойна готовност.

— Разбира се.