Лариса Йон
Неудържимо желание (13)

Глава 12

Руна почти нямаше спомен за изминалата нощ. Или поне от момента, когато излезе от душа и тръгна към веригата, за да се окове сама. Докато не се появи Шейд. След това — нищо. Имаше някакъв смътен спомен, че по някое време двамата едновременно бяха приели човешка форма. Тя все още му беше сърдита, но малко по-късно отстъпи под наплива на собствените си бушуващи хормони. Паметта й беше съхранила чистото удоволствие от осъзнаването, че до нея най-накрая имаше някого, който да удовлетвори желанието, от което беше обхваната всяка сутрин след пълнолуние.

Шейд я беше обладал три пъти, без да каже нито дума и без да й даде почивка. Двамата продължиха да мълчат дори когато се бяха строполили върху леглото. Тя остана много изненадана, когато той я придърпа и я притисна към себе си. И заспаха така. „Страхува се, че ще избягам, докато спи“ — реши в онзи момент тя. Но ако беше така, защо тогава галеше пръстите й толкова нежно?

Руна се събуди след около шест часа. Шейд все още спеше и тя наметна халата си докато претърсваше пещерата за телефон. Намери го в стаята с телевизора. Върна се тихо до вратата на спалнята, за да провери дали Шейд не се беше събудил, и когато се убеди, че не е, излезе навън.

Влажният и задушен въздух на джунглата я погълна. По някакъв начин в пещерата винаги беше сухо и прохладно, макар че тя не видя климатик. Странно. Улови се, че размишлява над това, вместо да позвъни. Истинският й живот не беше тук, в това странно място, където съдбата я беше довела най-неочаквано. Сега Руна за кратко трябваше да се върне в своя свят. С натежало сърце тя набра номера на брат си, който вдигна след третия сигнал.

— Ерик?

— Руна, къде си? Помня, че се уговорихме да се чуем утре, но въпреки това очаквах да ми позвъниш по-рано.

Тя рядко се губеше за повече от три-четири дни, а заради Подразделението водеше много уединен живот. Извън работата колегите й не искаха да общуват с нея и по този начин единственият й отдушник оставаше Ерик. Вероятно защото смъртните не обичаха да се сприятеляват с шифтъри. Тя се отмести от входа на пещерата и облегна гръб на едно дърво.

— При мен възникнаха усложнения.

— Наред ли е всичко? — Напрежението в гласа му се усещаше дори през шума и пукането на връзката.

— Да. Искам да потърсиш нещо за мен. Става въпрос за Злосърдието.

Тя чу как Ерик си го записа.

— Какво е това?

— Нямам представа.

— Ще ми разкажеш ли какво става?

Руна се измъкна иззад дървото и погледна към входа на пещерата. Нямаше никого.

— Заловиха ме упири.

— Какво? Къде си сега? Имаш ли нужда от помощ?

— Успокой се. На безопасно място съм. — Или почти.

Потокът от ругателства на другия край на линията можеше просто да разтопи микрочиповете на сателитите, които предаваха разговора им.

— Казвах аз на Дейвис да не те изпраща на това задание. По дяволите! Трябваше самият аз да тръгна да търся Кайнан.

Още от самото начало Ерик възразяваше против работата й за Подразделението. Но кафенето затвори, Шейд й разби сърцето, а самата тя се беше превърнала в шифтър. За пръв път в живота й нямаше нищо, което да попречи да се заеме с нещо интересно.

Работата й беше много интересна. И дори прекалено опасна от време на време. Например веднъж, когато преследваше шифтър лъв по улиците на Мадрид, се озова в самото сърце на прайда, и то тогава, когато всичките му членове се бяха събрали извън града и се готвеха да тръгнат лов. Спасило я беше единствено умението й да се преобразява по желание.

— Полковникът не е виновен — въздъхна Руна. — Ти беше зает, а аз много се зарадвах на възможността да се върна в Ню Йорк.

— Искаш да кажеш, на възможността отново да видиш демона.

Руна не си губи времето да убеждава брат си в обратното, защото беше сигурна, че всичко ще завърши с поредната им караница. И защото чувствата й към демона бяха плод на истинско безумие. Самата тя все още не разбираше защо се беше върнала — за да го накаже, или просто за да го види още веднъж.

— Та, какво, казваш, направиха с теб упирите? — попита Ерик, тъй като тя замълча.

— Дълга история, но сега по-важното е, че съм свързана с Шейд.

— В какъв смисъл свързана? — Руна прекалено добре познаваше брат си и лесно си представи как той стиска зъби.

— Не зная. Имам нужда да изясниш всичко и за това. Например може ли да се прекъсне тази връзка.

— По дяволите!

— Съгласна съм. Но имам и добри новини. Намерих Кайнан — облегна тя глава на ствола на дървото — Той работи в болницата за демони.

— Мамка му! Шегуваш ли се? Той пръв ни разказа за нея! — Освен това Шейд беше показал кадуцея си на Ерик. Руна бързо събра две и две и се досети, че демонът също беше свързан с болницата.

— Зная. Видях го с очите си как лекуваше брата на Шейд, Рейт.

— Била си вътре?

Тя притвори очи и се вслуша в шума на листата над главата си. Предположи, че сигурно се дължи на някакво дребно зверче.

— Шейд ме заведе там. Той работи в нея заедно с братята си. И не, не успях да поговоря с Кайнан, затова не зная нищо.

— Къде е тази болница?

От дървото излетя птица и Руна я проследи с очи. Жалко, че не може да отлети като нея. Вместо да се чувства разделена на две — от едната страна, беше армията, а от другата — Шейд. Дали щеше да проговори, или да премълчи, единият от тях винаги щеше да бъде предаден.

— Руна, къде се намира тя?

— Не мога да ти кажа.

— Не можеш или не искаш?

Страхотен въпрос, на който нямаше отговор. Разбира се, не би могла да нарисува карта на брат си. Но дори и да можеше, би ли го направила?

— Не мога. Преместихме се в нея чрез един от порталите, а аз все още не умея да ги използвам.

— Това не ми харесва. Връщай се вкъщи.

— Не е възможно.

— Шейд те държи като заложница? Ние ще изпратим група…

— Не е това. — Макар че в някакъв смисъл беше и това. — Всичко е заради връзката, Ерик. Той има нужда от мен.

Гласът на брат й сега прозвуча тихо и заплашително.

— За какво?

Ами, защото изпитва нужда да прави секс с мен по няколко пъти на ден, и защото — уви! — единствено аз мога да го удовлетворя. Интересно, а ако тя не беше наблизо? За него това беше важно като дишането… Дали в такъв случай можеше да умре?

— Нужна съм му и толкова.

— Връщай се!

— Смятам да го направя. Но първо искам да разбера колкото се може повече за връзката помежду ни. Като например какво ще стане с мен, ако го напусна. Разбери го. И то бързо. — С всеки изминал ден тя все по-силно се привързваше към Шейд и нямаше как да не си даде сметка, че съвсем скоро самата тя нямаше да иска да го напусне.

Звуците наоколо изведнъж стихнаха и по гърба й се плъзна тръпка. Руна се огледа внимателно, но не забеляза нищо. Ала неприятното усещане не изчезна.

— Трябва да затварям. Ще ти позвъня, когато мога.

— Почакай…

Някъде наблизо изпука съчка. С лудо разтуптяно сърце Руна се обърна и се вгледа в сумрака между дърветата. Боже мили! В тъмнината светеха очи. Яркочервени очи.

Тя неловко отстъпи назад, като продължаваше да стиска телефона. Спъна се в някакъв корен и едва не падна. Очите се приближиха, а мракът около тях се сгъсти и придоби форма. От ужас, в гърлото й сякаш заседна буца. Силуетът се уплътни. Шейд. От телефона, който Руна все още стискаше в ръка, се чуваше разтревожения глас на Ерик.

— Добре съм — изрече тя в слушалката. — Ще ти се обадя пак — и натисна бутона за прекъсване на разговора. Усети леко неудобство от мисълта колко ли от разговора им беше успял да подслуша Шейд. Очите му просветнаха в по-наситен цвят, докато погледът му я пронизваше.

— Моята половинка — изхриптя той така, сякаш беше забравил да говори.

— Шейд? Какво ти е? — Тя го хвана за ръката, но той се олюля и затвори очи.

— Прераждането — успя да простене Шейд. И понеже беше гол, Руна погледна към слабините му. Членът му беше толкова възбуден, че със сигурност му причиняваше болка. Кожата му светеше и тялото му излъчваше непоносима горещина. Символите върху ръката му се извиваха и гърчеха, а този на гърлото му пулсираше в такт с туптенето на сърцето му.

— Това ли е? — попита тя и той кимна. Шейд не беше споменавал как точно протича процесът на с’генезиса и колко продължава. Но Руна определено не очакваше той да бъде толкова болезнен за него.

— Боли — потвърди думите й той и цялото му тяло конвулсивно потръпна.

— Какво да правя?

Върху лицето му се появи мъчително изражение.

— Ти… си ми… нужна.

Руна веднага забрави за недоволството си. Тя му беше нужна.

— Готова съм. Прави каквото трябва.

Очите на Шейд се отвориха широко. Без предупреждение той я притисна с тялото си към ствола на дървото. Нещо се заби в гърба й и Руна възкликна, преди устните му да покрият нейните.

— Прости ми — мърмореше той между целувките. — Прости ми за това, което ще сторя с теб.

Шейд се събуди и простена. Мускулите му потръпваха, в слепоочията му пулсираше болка, а кожата му гореше така, сякаш я бяха залели с киселина. Върху голия под до него лежеше Руна, свита на кълбо. Тя отвори подпухналите си очи и дрезгаво изхриптя:

— Още веднъж ли?

Демонът си пое въздух, наситен с миризмата на многочасовия им секс. Жаждата му беше отстъпила, но желанието му оставаше. И дори се беше усилило. Руна беше неговата половинка и сега, когато прераждането му беше завършило, животът и желанието му бяха съсредоточени единствено върху нея. Той беше нетърпелив да й остави семето си, за да може тя да зачене… А това щеше да се превърне в истинска катастрофа. Той и без това беше обсебен от нея. И дори не можеше да мисли какво беше длъжен да направи, за да спаси собствената си кожа. А ако тя забременееше…

Не — гласът на Шейд също беше пресипнал и дрезгав в резултат на секс маратона им. Той не спря да стене или вие в продължение на часове през целия вчерашен ден; първо в човешка форма, а после, когато и двамата се бяха трансформирали — през цялата нощ.

— Почини си. Мисля, че всичко свърши.

— Сигурен ли си?

— Да. — При Ейдолон прераждането беше преминало по различен начин и беше продължило едва няколко дни. Либидото му не беше толкова силно, защото той го сдържаше от месеци благодарение на експерименталното лечение с преливане на кръв. При Шейд този процес беше завършил по-бързо, но беше по-напрегнат. За щастие, до него се намираше неговата половинка, която му помогна да се справи това.

Срамът се завъртя в корема му подобно на топка. През цялото това време той се дразнеше, че го бяха обвързали с измама, но въпреки това с радост използва Руна, за да облекчи прераждането си. Какъв негодник беше само!

Спомените му за последните 18 часа бяха откъслечни. В тях основно се съдържаха еротични образи на онова, което той правеше с Руна отново и отново. Тя не му възрази нито веднъж, а се отдаваше лекота и удоволствие. Макар че нямаше богат избор.

Шейд опипа врата си и се намръщи от болка.

— Нови знаци ли имам?

Руна погали горящата му кожа с пръсти и докосването го успокои.

— Да, във вид на пръстен от преплетени символи.

Значи, вече можеше да има деца. Шейд притвори очи и неволно се наведе към нея, наслаждавайки се на ласкавите й докосвания.

— Ти добре ли си?

— Да. А ти?

Шейд преглътна. Той отвори очи и погледна към синините върху раменете й. А после към раните от нокти по дупето и гърба. Не заслужаваше загрижеността й. Нито нея. Той изруга, преди да скочи на крака, и забърза към водопада, без да обърне внимание на вика на Руна.

— Шейд!

— Дявол да го вземе! — изръмжа той. — Какво?

Тя стоеше гола, обвила ръце около себе си така, сякаш вече съжаляваше, че е изскочила от пещерата без дрехи.

— Какво щеше да се случи, ако беше останал сам по време на прераждането?

— В смисъл, ако не бяхме обвързани? — студената вода успя малко да облекчи разгорещената му кожа. — Щеше да ми се наложи да търся жени — и смъртни, и демони. Толкова, колкото биха ми стигнали, за да се наситя. И нямаше да им искам разрешение. — Догади му се, когато си спомни, че миналата нощ, на пика на прераждането си, желанията на Руна изобщо не го интересуваха. Защото беше ръководен само и единствено от непоносимата си и болезнена потребност да свърши в нея.

— Ти не си ме принуждавал за нищо, Шейд.

Той зяпна изумено, след което се съвзе и затвори уста. Руна нямаше откъде да знае за усещанията му, защото връзката им беше едностранна, но по някакъв начин тя явно се беше досетила какво го измъчва.

— Аз не ти оставих избор.

Тя се приближи и хвана ръката му в нежните си длани.

— Бих могла да ти се противопоставя, ако го бях поискала.

Тя беше права. Можеше да се трансформира в шифтър и да му даде сериозен отпор например.

— Трябваше да го направиш.

Много малко семинуси доживяваха до сто години. Онези, които успяваха, често загиваха при с’генезиса си — или поради липсата на секс, или от ръцете на жените, които се опитваха да изнасилят. Или ги убиваха съпрузите на жертвите им.

— Сега сме заедно, независимо дали го искаш, или не — изрече Руна и Шейд едва не се разсмя. Проклятие! Тя не беше свързана с него и вероятно щеше да му се наложи да я убие, за да може да се освободи от тази връзка Това не беше брак, извършен на небесата, а по-скоро в ада.

— И какво сега? — попита тя.

Шейд усети как очите му припламват, макар че се опитваше да се сдържи с всичка сила.

— Ти можеш да забременееш. — Конвулсивното й вдишване се чу дори през шума на водопада и той побърза да я успокои. — Все още не се е случило нищо. Времето не е подходящо за теб.

Те все още се държаха за ръце и Шейд не можа да устои. Той проникна в тялото й с помощта на дара си, за да разбере колко време й оставаше до овулацията. Защото той можеше да ускори процеса. По дяволите, изкушението беше прекалено силно. Руна прибра кичур коса зад ухото си и внимателно го погледна.

— Преобрази се.

— Какво?

— Искам да видя какво ще стане. Ти вече можеш да се преобразяваш, в когото си поискаш, нали?

— Само в живи същества, долу-горе с моя размер. Но не и в такива, които снасят яйца. Бих могъл да увелича ръста си почти двойно, но няма да се получи да стана по-малък.

Жените трябваше да бъдат силни, за да са в състояние да износят децата на семинуса, а това беше опасно за видовете с крехки телосложения. Шейд изведнъж осъзна, че гали китката й с палец, придърпва я по-близо и мълчаливо я уговаря да се отпусне. Типичните трикове за инкуба. Но този път самият той беше очарован. Коя смъртна на мястото на Руна би могла толкова бързо и безболезнено да се адаптира към живота в света на свръхестественото? Прераждането му би трябвало да я доведе до ужас, но тя съхраняваше самообладание във всяка ситуация — и когато го беше обзело неудържимото желание, и когато разбра, че той може да й направи дете, когато пожелае. А сега тя искаше той да се трансформира. Руна беше невероятна. И ако не беше проклятието, Шейд би благодарил на щастливата си звезда, подтикнала Роуг да избере именно нея за негова половинка.

— Не съм много умел — призна той.

— Е, когато аз трябва да се трансформирам, но не по времето на пълнолуние, просто си представям как го правя и… то се получава.

И Ейдолон говореше нещо за подобно. Когато наблизо имаше друг демон, много лесно можеш да се превърнеш в негово копие — най-важна беше концентрацията. Шейд премина мислено през няколко образа и накрая реши да не я плаши прекалено. И избора демон сора. Настрои се и… след малко усети как се разтяга кожата му, как костите му се деформират от непоносима болка и след секунда се превърна в яркочервен демон с дълги нокти и опашка като камшик. Страхотно!

Руна отстъпи крачка назад, за да го огледа. И то без страх, а по-скоро с любопитство.

— Приличаш на дявола от комиксите. Само вилата ти липсва.

Шейд се разсмя, защото Тейла казваше почти същото за Циска. Тази медсестра умееше да прави такива неща с опашката си… Спомените го наведоха на една мисъл. Шейд замахна във въздуха с опашката, обви я около талията на Руна и я придърпа към себе си. Тя послушно се приближи, но звучно преглътна, когато забеляза ерекцията му. Шейд също се погледна и се съгласи, че членът му изглеждаше страховито — тъмночервен на цвят и с широк връх, на чийто край блестеше прозрачна капка. Но Руна не миришеше на страх.

— Толкова лесно ти се получава — измърмори тя.

— Кое?

— Съблазняването. Прелъстяването на жените.

Шейд я погали с пръст по гърдите.

— Така съм роден — и той прокара бавно опашката по голото й дупе. — Разтвори крака.

Тя се позабави малко, но се подчини. Той се плъзна между бедрата й и леко я приласка, като едва се докосваше плътта й. Руна издаде тих, гърлен звук, последван от женствено изхлипване. Шейд обожаваше да го чува. Той се докосна до зърната й, прокара острите си нокти по нежната й кожа, като едновременно с това я погали с опашка. Удобно нещо. Изглежда, че в прераждането все пак имаше някакви плюсове. Или поне в случаите, когато си имаш половинка.

Шейд се наведе и близна устните й с настойчива молба да го пусне. Руна се подчини и той плъзна език в устата й. Усети лекия вкус на пастата за зъби и се учуди кога беше намерила време и сили да си измие зъбите. Прииска му се още. Той прокара език по нейния, навлезе между устните й и започна да я гали. Това я накара да впие пръсти в раменете му и да започне неудържимо да се отърква в слабините му.

Преди той не обичаше да се целува, защото ги смяташе за нещо прекалено лично. Но Руна сякаш влагаше душата си във всяка от тях. Личеше си, че не й достига опит, но тя запълваше този недостатък със старание и желание.

Тя успя да мушне ръка между телата им и да прокара връхчетата на пръстите си по върха на члена му, като размаза влагата. Шейд простена и отметна глава. Той й беше предоставил пълна свобода още от момента, когато започна кошмарът с прераждането. Руна толкова много му беше дала миналата нощ, че той искаше да й отвърне със същото.

Затова наведе глава и започна лекичко да я хапе за меката част на ухото.

— Ти миришеш на мен, Руна. Знаеш ли, че ароматът ми пропива в тялото ти всеки път, когато свършвам в теб? Той се натрупва в ноктите, в кръвта ти, навсякъде. — Тя потръпна, но Шейд не разбра защо. Дали заради думите му, или заради това, че опашката му бавно и нежно я галеше между краката. — Твоята кожа е станала на вкус като моята. И аз искам да те опитам.

Сега настана ред на Шейд да потръпне. Той си спомни как миналата нощ я галеше с пръст долу и как после го облиза. Вкусът й се оказа богат и порочен. И нежен като сметана.

Изведнъж му се прииска да падне на колене и тази мисъл накара всичката кръв да нахлуе в главата му, преди да го стори. Шейд погали плоския й корем и прокара върха на езика си от пъпа до златистите къдрици на слабините. Руна ахна и той повдигна глава. Широко отворените й очи му подсказаха, че за пръв път я докосваха там с устни. Дори когато се срещаха преди година, той не си беше направил труда да й достави удоволствие по този начин.

Ама че глупак! Толкова време беше изгубено напразно.

— Разтвори по-широко крака — заповяда той и тя го послуша, без да отмества очи от неговите. Шейд вкара езика си в нея. Очите й се замъглиха, устните й се разтвориха, и ако той не беше коленичил по-рано, щеше да го направи сега. Шейд положи длани от вътрешната страна на бедрата и разтвори влажните й гънки с пръсти.

Той обхвана с устни нежната плът и я облиза, преди да я засмуче с дълги и леки движения. Руна впи пръсти в косата му, за да го задържи там, но той не смяташе да спира; не и преди нещо в него да се възпламени, докато опитваше най-сладкия еликсир на света.

— Да — изви бедра Руна и свърши. Тялото й се разтърси с такава сила, че на Шейд му се наложи да я удържа с две ръце. Когато оргазмът й стихна и тя затрепери, той се изправи леко замаян и с почти болезнена възбуда.

— Да се трансформирам ли обратно? — попита той, докато прокарваше пръсти нагоре-надолу по ръцете й.

— Няма нужда — с шепот отговори Руна. — Това така или иначе си ти.

Ад и преизподня! Емоцията, която долови у нея в този момент, го потресе дълбоко. Беше опасно, но той не можеше да устои. Изпитваше нужда да я обладае веднага и затова я повдигна. Тя обви крака около кръста му и той започна внимателно да навлиза в нея, за да й даде време да се нагоди към размера му.

— Причинявам ти болка — простена Шейд. — Ей сега ще се преобразя.

Руна взе лицето му в ръце и улови погледа му.

— Не, моля те.

Не му остана избор. Подчинен на волята й, той започна внимателни и бавни тласъци. Стегнатата и гореща плът го обгръщаше приятно. Той все пак успя да се сдържи няколко секунди, преди съвсем да изгуби контрол и да започне да нахлува в нея така, сякаш беше обладан. Тя викаше името му отново и отново, и на Шейд му се наложи да захапе вътрешната страна на бузата си, за да не свърши преждевременно.

Руна се притисна по-силно към него и зъбите й се забиха в рамото му. Той не издържа. Кулминацията му настъпи с такава сила, че черепът му едва не се пръсна. Руна също и извика свърши, като го стискаше здраво. Вълните на удоволствието се разбиваха в Шейд една след друга, докато той не им изгуби бройката.

Двамата все още стояха облегнати на мократа скала, докато той тръпнеше така, че едва успяваше да се задържи на крака. Единствено подкрепата на Руна му пречеше да се изсипе на пода в безформена купчина. И дори не беше забелязал, че се е преобразил. Чудно, как не беше усетил нищо. Той се размърда леко и се огледа, за да се убеди, че всичко е наред, и… сърцето му пропусна удар. За кратък миг ръцете му проблеснаха и станаха прозрачни, преди отново да придобият нормалния си вид. От ужас, сърцето му се разтуптя като лудо.

Боже… о, боже! Руна изведнъж се изви под тялото му с такава сила, че Шейд неволно се изплъзна от влажните й дълбини. Обхваналата го слабост едва не го накара да се свлече на колене, но той някак успя да задържи и двамата. Когато тялото й най-накрая се отпусна, Шейд погледна към ръцете си.

Проклятието се беше активирало.