Джон Сандфорд
Заровени жертви (25)

25

— Дай да видя раните — каза Дел, като се наведе над Лукас с парче кухненска хартия, за да избърше кръвта от челото му. — Не е толкова зле — заключи, след като погледна и рамото му. — Добре те е рязнал над веждите, но не се вижда костта. Отзад пък якето ти е поело по-голямата част от пораженията. Ще трябва само да те зашият.

Притиснаха още хартиени кърпи към раната на главата му в опит да спрат кръвотечението и той остана да лежи на пода в очакване на линейката. Местният шериф и хората му пристигнаха броени минути след стрелбата и бяха посрещнати от Дженкинс. После линейката дойде и Лукас отиде сам до нея, прекрачвайки пътьом падналото по лице тяло на Хансън. Собственичката на къщата не бе пострадала, но се намираше в шок и също бе откарана в болницата заедно с него.

В спешното отделение превързаха и дезинфекцираха раните, а след още четвърт час се появи и докторът — пластичен хирург, който ги огледа внимателно и каза:

— Повърхностни са, но възстановяването може да е малко дискомфортно. Да вървим да ви закърпим.

Извършиха операцията с местна упойка, плюс някакъв интравенозен мускулен релаксант. Преди да започнат, Лукас се обади на Уедър и я хвана тъкмо на излизане от клиниката. Каза й, че е попаднал в схватка и е получил няколко драскотини. Тя поиска подробности и той предаде телефона на лекаря. Още след първите няколко реплики последният възкликна: „А, да, познавам ви“ и обясни, че пациентът е получил повече от драскотини, но въпреки всичко ще си бъде у дома същия следобед.

— Уедър Каркинен, значи — каза, след като затвори. — Явно ще се наложи да дам всичко от себе си.

Вече зашит и бинтован, Лукас трябваше да остане в болницата още известно време. Дел влезе в стаята и седна до леглото му.

— Докторът каза, че щом ти се избистри главата, можем да те откараме у дома. Преди това обаче щял да мине още веднъж да те види.

— Какво правят останалите? — промърмори Лукас, още леко замаян.

— Жената от къщата е тук. Казва се Бети Лудуиг и се е отървала само с охлузвания. Дадоха й успокоителни хапчета. Дженкинс е прострелял Хансън два пъти в гърдите. Той и Шрейк са още в Уакония, дават показания и уреждат нещата с шерифа. Местните са ни леко ядосани, задето не сме ги уведомили. Искат да разпитат и теб, но не е задължително да стане днес.

— Не е голям проблем. — Лукас се чувстваше по-добре от разговора, гласът на Дел му даваше нещо, върху което да се концентрира. — Има ли новини от Джонстън? Как е минал обискът в дома на Хансън?

— Намерили са доста трофеи. Кичури коса, бельо, детско герданче. Както и домашни клипове. Включително видеокасети със сестрите Джоунс.

— Не искам да ги гледам — поклати глава Лукас.

— Надали някой ще иска. Какъв е смисълът? Знаем кой ги е заснел, а сега той е вече мъртъв.

Докторът се появи скоро, огледа превръзките и зададе на Лукас един-два въпроса. После му даде рецепта за антибиотици и болкоуспокояващи и му каза, че може да си върви.

— Нека жена ви смени бинтовете утре, а след това през ден. Добре дошли сте и при мен, но мисля, че няма да се наложи.

Лукас му благодари и се сбогува.

— Ще ми обясниш ли сега — попита Дел, докато изкарваше колата от паркинга на болницата — какво, по дяволите, правеше в онази кухня?

— Исках просто да го пипна в ръцете си — отвърна Лукас. — Гонех го на няколко крачки разстояние, когато влезе в къщата, и знаех, че няма пистолет. А после, когато заплаши жената с ножа, бях набрал толкова инерция, че не успях да спра. Трябваше по някакъв начин да я предпазя, да я откъсна от него. Този тип беше толкова луд, че можеше да я заколи просто ей така. А и нали вие идвахте веднага след мен.

— Значи, не си се надянал на ножа му само за да се наложи Дженкинс да го застреля?

— Да не съм откачил? — изгледа го Лукас. — Откакто влязох, докато стигна до него, мина само половин секунда. Мислех единствено как да го съборя и да отърва жената.

Хирургът беше прав — възстановяването наистина се оказа дискомфортно. Дискомфортът започна още с влизането им у дома, когато Уедър ги притисна в ъгъла и настоя да разбере как точно е пострадал Лукас. Щом разбра, го нахока порядъчно и го прати да си ляга. Оказа се, че с порязванията по челото и гърба му няма удобен начин за лягане, затова той просто приседна в леглото, подпрян с възглавница на кръста.

Дженкинс и Шрейк се появиха по-късно през деня с доклад от местопроизшествието. Казаха, че няма да има проблем заради стрелбата, поради факта че жената е била нападната, Лукас нарязан, а самият Хансън — сериен убиец на деца.

Съобщиха още, че Роуз Мари Ру, комисарят по обществена безопасност и пряк началник на Лукас, е посетила дома на Хансън и е видяла трофеите. Сред тях имало бельо на жертвите, както и видеокасети с домашни клипове от осемдесетте и деветдесетте. На тях присъствали и сестрите Джоунс. Веднага след това тя дала пресконференция, на която заявила, че той вероятно е убил поне шест или седем деца, в допълнение към собствения си чичо и Марси Шерил. Щели да са нужни седмици разследвания, за да се установи какво точно е извършил и кои са жертвите му.

Роуз Мари дойде тъкмо когато Дженкинс и Шрейк си тръгваха. Тя се съюзи с Уедър и двете заедно триха още сол на главата на Лукас.

— Приятелите ти се притесняват, че си им сърдит, задето са се опитали да те озаптят — каза Уедър. — Нали не си толкова сляп да не разбираш, че са го направили за твое добро?

— Именно — подкрепи я Роуз Мари.

— Те са добри момчета и аз съм им благодарен — увери ги Лукас.

— В такъв случай няма да е зле да им го кажеш — настоя Уедър.

Марси Шерил бе кремирана, а пепелта й — разпръсната над фермата на нейното семейство. Брайън Хансън бе погребан в гробището за ветерани, а сестрите Джоунс бяха положени до своята баба и своя дядо, в Сейнт Пол. Лукас отиде на всички погребения. Нямаше представа какво е станало с тялото на Роджър Хансън, а и не го интересуваше.

Тод Баркър едва не умря от белодробна инфекция, но в крайна сметка се излекува. Кели Баркър се появи още няколко пъти по Канал 3, да говори за своите преживявания покрай стрелбата, а после и около възстановяването на съпруга си, но така и не стигна до студиото на Опра. Дженифър Кери, която провеждаше повечето интервюта, по-късно сподели с Лукас, че според Тод Баркър основната му грешка била, че не е отишъл да отвори вратата с оръжие в ръка, но възнамерявал никога вече да не я повтаря.

— Даже си е купил още пистолети — каза тя. — Държи един и в гаража, за да му е наблизо, когато ходи да изхвърля боклука.

Даръл Хансън и жена му възнамеряваха да съдят щата за материалните щети, нанесени на къщата им, но в крайна сметка се съгласиха на извънсъдебно споразумение за скромна сума. Лукас научи от свой познат адвокат, че перспективата да бъдат публично свързани с Роджър Хансън променила решението им — и най-вече фактът, че ДНК пробата, взета от Даръл, е довела до идентифициране на убиеца.

Завеждащият лабораторията в Бюрото даде поредица интервюта за възможността да се хващат престъпници чрез ДНК тестове, извършвани върху роднини. Според него това отваряше вратите към време, когато практически всеки в страната ще бъде лесно проследим. Дори си поръча тениски с надпис „ДНК, Национално турне“. Всички ги намериха за грозни и безполезни, с изключение на домашната помощница на Лукас, която откри, че с тях чудесно се бърше прах.

Лукас бе почти напълно излекуван след две седмици. Уедър му махна конците, като си тананикаше, докато го правеше. Манипулацията бе леко болезнена, но това явно не я впечатляваше.

Най-сетне настъпи ден, когато къщата за момент се оказа празна и Лукас седна отново в своя кабинет, за да помисли върху преживяното. Отговорността за отвличането на сестрите Джоунс не бе негова — то беше изцяло дело на Хансън. Съдейки по видеокасетите, той ги бе държал сравнително кратко при себе си, преди да ги убие, тъй че дори Лукас да бе действал по-настойчиво, това е нямало да ги спаси.

Но всички останали жертви… те вероятно са щели да оцелеят, ако навремето той не се бе отказал от лова на Джон Фел. Уедър не спираше да му повтаря, че светът не е съвършен. Че добри, трудолюбиви, невинни хора постоянно умират от рак — и че Хансън е бил просто раково образувание в социалната система.

Лукас знаеше, че думите й са верни, но те не му носеха душевен покой. Не вярваше, че може да поправи света, но същевременно не спираше да се стреми към това.

Просто трябваше да се постарае повече.