Даниъл Силва
Къщата на шпионите (75)

Бележка на автора

„Къщата на шпионите“ е художествено произведение и не бива да се разглежда по никакъв друг начин. Имената, героите, местата и случките, описани в нея, са продукт на въображението на автора или са използвани фиктивно. Всяка прилика с реални личности, живи или мъртви, предприятия, компании, случки и локации е напълно случайна.

На Рю дьо Гренел в Париж има много красиви стари сгради, абсолютно непокътнати, но в никоя от тях не се помещава елитно антитерористично поделение на ГДВС, наречено група „Алфа“, защото такова поделение не съществува. Също така напразно бихте търсили централата на израелското тайно разузнаване на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив; то отдавна е преместено в северната част на града. Разузнавателният комплекс „Либърти Кросинг“ в Маклийн, Вирджиния — седалището на Националния антитерористичен център и кабинета на директора на националното разузнаване, — бе разрушен от терористична атака в „Черната вдовица“, но за щастие не и в реалния живот. Служителите на двете агенции работят денонощно, за да пазят сигурността на американската земя.

Габриел Алон и семейството му не живеят на ул. „Наркис“ №16 в Йерусалим, но от време на време могат да бъдат забелязани във „Фокача“ или „Мона“, два от любимите им квартални ресторанти. В центъра на Сен Тропе има няколко галерии, някои по-добри от другите, но никоя от тях не се казва „Оливия Уотсън“. Посетителите на квартал Сейнт Джеймс в Лондон няма да открият никого на име Джулиан Ишърууд, Оливър Димбълби или Роди Хъчинсън. Картините, споменати в „Къщата на шпионите“, са очевидно използвани фиктивно. Авторът няма коментар за начина на придобиването им. Нито иска да намеква, че жестокият управник на Сирия има сметка в уважаваната Национална банка на Панама.

Заглавието на третата част на „Къщата на шпионите“ е вдъхновено от изречение в „Чай в пустинята“, шедьовъра на Пол Боулс. То се появява и в текста на романа ми заедно с част от следващото изречение и едно от заглавията на част от книгата на Боулс. Заимствал съм образността от Боулс и поезия от Стинг — също почитател на Боулс — при описанието на кратката нощна разходка на Натали Мизрахи из пясъчните дюни на Сахара. Очевидно Габриел е черпил с пълни шепи от „Великият Гетсби“ и „Нежна е нощта“ на Франсис Скот Фицджералд, когато е планирал операцията, и в резултат на това тя се получи по-елегантна. Почитателите на филмовата версия на „Д-р Но“ без съмнение ще се досетят откъде Кристофър Келър се е вдъхновил при описанието на пистолет „Валтер ППК“.

Завърших първата чернова на „Къщата на шпионите“, в която се описват два терористични атентата на ИДИЛ в Лондон — един успешен и един провален, на 15 март 2017 г. В 14:40 ч. на 22 март Халид Масуд, петдесет и две годишен мъж, приел исляма, се качи на Уестминстърския мост в хюндай под наем. Докато пресичаше река Темза със скорост близо 120 км в час, той помете няколко безпомощни пешеходци по южния тротоар и след това заби колата в парапет на Бридж стрийт пред Парламента. Там уби с нож четиресет и осем годишния полицай Кийт Палмър, преди да бъде застрелян от въоръжен полицай от специалните части. Цялата атака трая осемдесет и две секунди. Шест души загинаха, включително и Масуд, и повече от петдесет бяха ранени, някои много тежко.

По това време нивото на тревога беше много високо, което означаваше, че атентат е „силно вероятен“. Четири месеца по-рано обаче Андрю Паркър, генерален директор на МИ5, беше още по-суров в оценката си: „Във Великобритания ще има терористични атаки — каза той пред вестник «Гардиън». — Заплахата е постоянна и това е предизвикателството за поколение напред“. Тактиката на ИДИЛ се различава от тази на Ал Кайда. Жилетка с експлозиви, пушка, нож, автомобил, камион: това са оръжията на новите терористи джихадисти. Но ИДИЛ имат по-големи амбиции. Отделът за външни операции на групировката трескаво се опитва да построи бомба, която да може да бъде качена незабелязано на търговски самолет. И има много улики, които сочат, че ИДИЛ се опитват да се сдобият с части на устройство за радиоактивно разпръскване, или „мръсна бомба“.

След като Съединените щати и техните съюзници подложиха халифата на ИДИЛ на обсада, потокът от чужди бойци от западни и други близкоизточни държави намаля много. Въпреки това ИДИЛ са доказали, че са способни да привличат нови членове в редиците си. Често те са с криминално минало. ИДИЛ не ги отпраща. Точно обратното: активно вербува нови бойци с досиета, особено от Западна Европа. „Понякога хората с най-тъмно минало строят най-светлото бъдеще.“ Това гласи съобщение в социална мрежа на „Раят ал Таухид“ — свързана с ИДИЛ група от Лондон. Посланието е ясно. ИДИЛ иска да наеме престъпници, за да сбъдне мечтата си да построи световен ислямски халифат.

Връзката между престъпността и радикалния ислям е една от най-притеснителните нови тенденции, пред които се изправят антитерористичните служби от САЩ и Западна Европа. Да вземем например случая с Абделхамид Абауд, предполагаемия мозък на терористичната атака на ИДИЛ през ноември 2015 г. Роден в Белгия и израснал в квартал Моленбек, Брюксел, той е лежал поне в три затвора за нападение и други престъпления, преди да се присъедини към ИДИЛ. Салах Абдеслам, съучастник и приятел от детството на Абауд, също е дребен престъпник; двамата дори са арестувани заедно за влизане с взлом в гараж. Ибрахим ел Бакрауи, който се самовзриви на летището в Брюксел през март 2016 г., е стрелял по полицаи с автомат „Калашников“ при опит за грабеж на обменно бюро през 2010 г. По-малкият му брат — Халид, който се самовзриви в брюкселска метростанция, има дълго криминално минало, което включва и присъди за няколко кражби на коли, банков обир, отвличане и незаконно притежание на оръжие.

Множество агенти на ИДИЛ идват от света на наркотиците. ИДИЛ се свързва с контрабандата на наркотици в Източното Средиземноморие още от създаването си. Но вече съществуват доказателства, че в сегашното си затруднено финансово състояние групировката е замесена в печелившата търговия с хашиш в Северна Африка. Малко след падането на Муамар Кадафи в Либия през 2011 г., западноевропейската полиция забеляза рязко увеличение на потока на хашиш от Мароко и промяна на традиционните контрабандни канали — стоката вече тръгва от пристанищата на Либия. Дали ИДИЛ, която показва присъствие в Либия след Кадафи, не се бе прикачила по някакъв начин към търговията на хашиш? Европейската полиция не можа да отговори със сигурност. Но получи окуражителна новина в края на 2016 г., когато мароканските власти арестуваха Зиан Берхили, един от предполагаемите най-големи производители на хашиш в света. Берхили бе собственик на голяма компания за десерти в Мароко. Но според италианските власти, той печелел по-голямата част от парите си от контрабанда на близо четиристотин тона хашиш годишно в Европа. Цената на дребно на тези наркотици е някъде около 4 милиарда долара.

Мароко изнася за Европа не само наркотици; изнася и терористи. Абделхамид Абауд, Салах Абдеслам и Ибрахим и Халид ел Бакрауи имат повече общи неща от криминалното минало. Всичките са от марокански произход. Повече от хиляда и триста мароканци са се присъединили към ИДИЛ заедно с още няколкостотин етнически мароканци от Западна Европа, най-вече от Франция, Белгия и Нидерландия. По време на проучвателно пътуване до Мароко през зимата на 2017 г. видях страна под силна тревога. И за това си има причина. Шефът на мароканската антитерористична служба предупреди през април 2016 г., че неговите служители са разкрили двайсет и пет заговора на ИДИЛ в Мароко само за последната година, като един от тях е включвал иприт. Силната туристическа индустрия на Мароко, която привлича хиляди западни граждани в страната всяка година, е основната цел.

Предполага се, че Съединените щати и техните партньори ще победят във войната с ИДИЛ в Ирак и Сирия. Но дали загубата на халифата ще означава край на тероризма, вдъхновен или организиран от ИДИЛ? Отговорът най-вероятно е „не“. Физическият халифат вече се заменя с дигитален, в който виртуалните заговорници вербуват и планират под прикритието на анонимността на киберпространството. Но кръвта ще се лее в реалния свят — по гарите, летищата, кафенетата и театрите на Запада. Движението на глобалния джихадизъм се оказа обезпокоително приспособимо. Западът също трябва да се приспособи. И то бързо. Иначе ще оставят ИДИЛ и нейните неизбежни отрочета да определят качеството и сигурността на живота ни в „новото нормално“.