Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (17)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- House of spies, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Даниъл Силва
Заглавие: Къщата на шпионите
Преводач: Елена Кодинова
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 14.08.2018
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
ISBN: 978-954-26-1834-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6891
История
- — Добавяне
63.
Среден Атлас, Мароко
Телефонът се движеше стабилно на юг през низините около Фес към подножието на Среден Атлас. Не можеха да са сигурни, че той е у Назир Бенсаид. След като дроновете вече ги нямаше, те не виждаха целта и нито АНС, нито Подразделение 8200 можеха да активират микрофона и камерата на телефона. Доколкото им бе известно, устройството беше в багажника на товарен автомобил и Назир Бенсаид бе някъде из лабиринта на древната медина на Фес.
В един и половина през нощта телефонът достигна берберския град Имузер. Забави скоростта, докато минаваше по централната улица. Габриел, който получаваше актуална информация от Ейдриън Картър, се почуди дали главната цел вече не е наблизо. Място като Имузер имаше много характеристики, които биха се сторили привлекателни на един беглец. Беше достатъчно малко, че западняците да се открояват лесно, но и достатъчно населено, за да може мъж в роба да се движи незабелязано. Необитаемите върхове на Среден Атлас бяха близо, ако на беглеца му се наложеше да се скрие, а благините на Фес се намираха на час път с кола. В ума на Габриел се появи образ — висок, здраво сложен мъж в джелаба с качулка, който крачи, накуцвайки, по тесните алеи на медината.
Но в 1:35 през нощта телефонът напусна Имузер и с по-бърза скорост пое към Ифран — изкуствено създаден ваканционен град, който изглеждаше така, все едно бе изтръгнат от Алпите и поставен в Северна Африка. Габриел отново се замисли дали не са близо. Този път облече целта в различно облекло — панталони и вълнен пуловер вместо джелаба — и си го представи как прекарва зимата след атаката във Вашингтон сред удобствата на хотел в швейцарски стил. Но когато телефонът напусна Ифран, Габриел заличи и този образ и зачака следващата информация от Ейдриън Картър в Черната дупка.
— По-бързо — настоя той. — Трябва да дадеш още газ.
— Карам възможно най-бързо — оправда се Яков.
— Не ти — каза Габриел. — Той.
Следващият град, през който премина телефонът, беше Азру. Оттам зави по N-13 — главното шосе, свързващо Среден Атлас със Сахара, същото, по което Келър, Михаил, Натали и Дина бяха поели на север. Мина през поредица от берберски селца — Тимахдит, Аит Уфела, Булаажул, — преди да се доближи на стотина метра до град Зайда. И там, на няколкостотин метра от източния край на града, телефонът спря, но поради какви обстоятелства, те можеха само да си представят. Къща, крепост, шатра от камилска вълна на открито поле, обсипано с големи камъни. Изминаха десет безкрайни минути, преди на телефона на Мохамед Бакар да пристигне съобщение. Келър го прочете на глас на Габриел.
— Назир казва, че братът е много лошо ранен.
— Колко жалко.
— Казва, че има спешна нужда от лекар. Иначе може и да не оживее.
— Възможно най-добрият изход.
— Нали не мислиш да оставиш всичко в ръцете на Аллах?
— Нито за минута — каза Габриел. — Предай му, че лекарят пътува. И че идва от Фес.
Настъпи мълчание, докато Натали пишеше съобщението на арабски и го изпращаше. Няколко секунди по-късно Габриел чу сигнала от отговора.
— Ал-хамду ли-ллах — каза Келър.
— Не бих могъл да бъда по-съгласен.
Габриел чу още един сигнал.
— Какво казва?
— Иска да знае къде съм.
— Нямах представа, че двамата сте приятели.
— Мисли, че съм…
— Да, знам — каза Габриел. — Предай му, че ти е отнело повече време, отколкото си очаквал, за да организираш транспорта. Кажи му, че ще си там до два часа, може и по-малко.
Пак настъпи мълчание, докато Натали пращаше съобщението.
— Някакъв отговор?
— Не.
— А пише ли отговор?
— Май не.
— Кажи му, че се тревожиш за сигурността на брата.
Минаха няколко секунди. След това Келър каза:
— Изпратено.
— А сега го попитай колко братя са с него в риада.
След нова размяна на съобщения Келър обяви:
— Четирима.
— Поинтересувай се дали имат оръжия, за да се защитават от неверниците.
Малко по-късно вече имаха отговора.
— Струва ми се, че са добре въоръжени — каза Кристофър. — Нещо друго искаш ли да го попитам?
— Никакви въпроси повече. Птичето ще ни каже всичко друго, което трябва да знаем.
— Къде сте сега?
Габриел погледна през прозореца към тъмния пейзаж.
— На Марс — каза той мрачно. — А вие?
— Малко селце на име Керанду. На стотина километра от Зайда. Ако няма повече блокади на пътя, ще сме там до деветдесет минути.
— Ние идваме след вас.
Габриел прекъсна връзката и позвъни в Черната дупка в Лангли.
— Спипахме го — каза той на Ейдриън Картър.
— Птичето ще бъде отгоре в четири часа ваше време.
— Сигурен ли си?
— Не се тревожи. Това е шпионски сателит — обясни Картър. — Горе няма много непредвиден трафик.