Франсис Пол Уилсън
Среднощна меса (12)

XII

Докато вампирите бягаха към безопасността на нощта, следвани от подлизурковците си, Зев заби поглед в ужасната локва разложена материя, която бе останала от вампира, който Палмери наричаше Фредерик. Погледна към Карл и видя замаяното изумление на лицето му. Зев докосна повърхността на олтара — чист, блестящ, всеки милиметър от мрамора беше излъскан.

Някаква невероятна сила имаше пръст в това. Неизмерима сила. Вместо да го ободри, тази мисъл го потисна. Колко дълго щеше да продължи? На всяка меса ли се случваше? Защо бе прекарал целия си живот, лишен от това знание?

Обърна се към отец Джо.

— Какво се случи?

— Аз… не знам.

— Чудо! — рече Карл, плъзгайки дланта си по олтара.

— Едно чудо и едно разтапяне — констатира отец Джо. Вдигна от земята празната кутийка от „Пепси“ и я загледа. — Както знаеш, първо отиваш в семинарията, после те ръкополагат, минаваш през безброй меси, вярвайки в Преосъществяването. Но след всичките тези години… наистина да знаеш…

Зев го видя как пъхна пръста си в отвора на кутийката, след което го извади и опита. Направи физиономия.

— Какво има? — попита Зев.

— Все още има вкус на кисело барбароне… с аромат на „Пепси“.

— Няма значение на какво има вкус. Докато не се нрави на Палмери и компания, за мен наистина е кръвта на Бог.

— Не — каза свещеникът с тънка усмивка на уста. — Това е просто кола.

И тримата започнаха да се смеят. Не беше толкова смешно, но Зев направо се късаше, заедно с двамата си другари. По-скоро изпускаха парата, отколкото нещо друго. Заболя го коремът. Трябваше да се облегне на олтара, за да не падне.

Смехът им секна едва когато вишитата се завърнаха. Нахълтаха вътре, носейки тежко огнеупорно одеяло. Този път отец Джо не остана пасивен към натрапването им. Застана пред олтара, готов да ги посрещне.

Беше толкова голям и страшен в очите им. Огромната му фигура и вдигнати юмруци ги сплашиха за няколко мига. После обаче явно се усетиха, че имат числено предимство — дванадесет срещу един — и го нападнаха. Нанесе тежък удар точно в лицето на водача на вишитата. Онзи изгуби почва под краката си и се стовари върху един от спътниците си. И двамата паднаха.

Зев клекна на едно коляно и се пресегна към пушката. Имаше намерение да я ползва този път, да застреля тези паразити, закле се да го стори!

Тогава обаче някой се приземи на гърба му и го събори на пода. Докато се опитваше да се изправи, видя отец Джо, заграден, размятащ юмруците си, нокаутирайки по едно виши всеки път, когато влизаше в контакт с тях. Но те бяха прекалено много. Когато свещеникът бе съборен под натиска им, тежък ботуш се стовари на главата на Зев. Потъна в мрак.