Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (6) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Лошото съвремие

Вече четвърт век човечеството на планетата се лута в неизвестност как, накъде, с кого и с какво да поеме новото си прогресивно, т.е. цивилизовано развитие?

Пишейки относно стадиите на човешката цивилизация, която аз нарекох не цивилизация, а само историческа стълбица на човешкия живот, политическите и историческите аналитици до момента са пропуснали нещо много съществено, третирайки тезата цивилизованост.

Разглеждайки отношенията между хората, между народите и в сегашното до-цивилизовано време, историческите аналитици винаги въртят темите около материалната част и развитие на интереси. Единствено от натрупаните материални ценности градират грешно цивилизоваността на човека в обществата.

Всичко се свежда до материално частния интерес на отделни субекти, интереси на цели държави и вече интернационално, междуконтинентално, материално-глобалния интерес в сегашното до-цивилизовано време на отношения.

Защо наблягам на факта до-цивилизовано време, в което живеем сега?

Защото е вярно, че движещият фактор в отношенията, било на отделни исторически личности, групи, държави и даже континенти, е именно човекът, но даже, развивайки се материално, създавайки теории, науки и открития за по-удобни и красиви вещи и предмети, този фактор задоволява само материалния интерес, без ни най-малко да облагороди човека духовно и да го възвиси морално.

Както каза проф. Н. Чомски: „Създадоха се финансови комисии за борба с дефицита, но не и такива за борба с безработицата“.

А ние българите казваме за още нещо, което е по-страшното, че няма закони и комисии за контрол на партийните кражби от бюджета, няма закони и комисии за борба срещу котерийността в държавния сектор, както и строг закон срещу кражбата на суверенитет и родолюбие на народа, в борбата му за оцеляване сред глобалните, раболепни промени.

Няма закон в света, който да е най-строгият към всички държавни служители-крадци на „родолюбие“, и още по-строги закони — срещу „чуждопоклонството, котерийността и кражбата на суверенитет“!

Създадоха се закони за финансова и материална защита срещу кражби на пари и средства, а закон за защита на честа, морала, суверенитета и най-вече — родолюбието на честната част от човечеството, няма.

Така например при нужда честната част от населението е принудена сама да доказва честността си пред обществото, чрез свидетелства за съдимост. Доста неприятен е фактът, че при нужда на доказване невинността си, честният индивид трябва да оставя отпечатъци от палци, ириса на очите и прочее, доста обидни процедури, подронващи морално интелекта.

За каква цивилизованост говорим тогава?

Човекът с претенциите си за цивилизованост, не е създал все още закон, който да го защити от насилствената кражба на родолюбието му, заставен без референдум на влияния от външни сили, чрез налагане на чужд бит, култура, език, закони и власт, несъответни с етноса и природната му идентичност!

Това явление се третира като „кражба на държавен суверенитет“!

Срещу това престъпно явление (като факт налагано от еврототалитаристите) и задокеанските, англосаксонски милитарист-терористи, няма никакъв ефективен международен закон.

Закон за защита на държавния суверенитет, който да е неприкосновен и над всички останали закони.

Фактите за това са безбройните тайни, необмислени, безреферендни и безразсъдно налагани решения на държавните служители и правителства, пренебрегвайки желанията на народа като цяло.

Няма закон за защита на човешкото родолюбие, а жонглираме с думата цивилизованост.

Кражбата на пари или предмети се нарича лудост или безумие, а не престъпление!

Срещу него има някакви откуп-търгашни закони.

А срещу кражбата на родолюбието от душата на човека (най-вече кражбата на родолюбие от душата на младото поколение) като най-жестоко престъпление на държавните служители и правителства, няма никакви строги закони!

Затова няма и демокрация!

Кражбата на държавния суверенитет и родолюбието от душите на младото поколение, на няколкото чуждопоклонни правителства, разпродажбата на Държавната собственост и природни ресурси на чужденци, както и без-референд-НАТО-ризирали целия народ, е най-жестокото престъпление срещу българския народ и държава, от както съществуваме, (ненаказано до момента).

След горбачёвската анархо-перестройка българската държавно ръководна, котерийна администрация, поради пълната си нелоялност на поста, филантропски бягайки от отговорност, прехвърли задълженията си на чужденци. Факт, който до момента насилствено е затрил родолюбието в душата на младото българско поколение, прогонвайки го на гурбет в чужбина.

Против такива престъпни и жестоки кражби човек трябва да приеме най-строгия закон!

Защо?

Защото все още „не сме цивилизовани“, защото не приемаме природните и културните си разлики!

Живуркаме с липса на морал безприемствено, все още във времето на пред-цивилизацията.

Защото сме се модернизирали, за да се грабим раболепно с користното чувство за лично материална облага и печалба, но не и за интелектуално облагородяване.

Защото обществено социалният начин на живот даде тласък към концентриране, повече материални блага, в ръцете на малка, по-заможна група, хора, чрез умелата манипулация с държавните средства, чрез личните затова и (аматьорски) груп-увлечения на индивида.

Тези лични груп-увлечения и до ден-днешен в основата са три: идеология, религия и етнос.

С появата на паричната единица малка група спекуланти подсили користните интереси за повече материална облага на финансови БАНКстери-мошенници по борси и пазари.

Първобитнообщинният строй на отношения бе заменен от земеделския феодализъм на пред-средновековната инквизиция. Тя пък бе победена, и впоследствие заменена от бума на индустриалния феодализъм, т.е. от колониализма. От своя страна този колониално-индустриален бум създаде условията и на съвременното робство, „БАНК-колонизацията“ чрез ипотечен и финансов кредит на съвременния „борсов-капитализъм“ и „олигархия“.

Малък куриозен факт:

„Ако вземете ипотечен заем за 4 мил. ще трябва да го изплащате в продължение на 25 г. като в крайна сметка, ще платите двойно стойността му. Но ако пък откраднете 4 мил. ще ви съдят само на 7 г. затвор — подслонили ви, хранейки ви от бюджета на държавата безплатно.“

Този факт ме кара да се замисля къде са истината и правотата в съвременните, макар и „до-цивилизовани“ отношения, че да говорим за „цивилност“ и „цивилизация“?

Човечеството понастоящем в глобален мащаб приема мажоритарно всичко, което западно парламентарното мнозинство, т.е. (многотарията) или сивата маса, приема по калъп за НОРМА на юруша, т.е. масовото увлечение.

Многотарята или сивата, мажоритирала посредствеността си, маса, никога не е била, а и не може да бъде креативна, защото тя е малцинство сред обществото и се влияе силно и единствено от духа на личния ентусиазъм и сляпа вяра в идеите на групата, която се държат всички членове, хипнотизирано здраво.

Този личен полит-ентусиазъм, предимно сред групите котерийци, стремящи се единствено за власт и лични облаги, е силно подвластен на култово групираната идеологическа безтенденциозност, която не се споделя и не се приема единодушно от целия народ, най-вече многоетнически, защото лежи на променяща се и нестабилна, субективно идеологическа основа.

Полит-идеологическите субективни убеждения и тенденции, освен че са лично аматьорски увлечения, те винаги са споделяни само от малка част сред народа. От тях не може да изискваме професионализъм, защото лежат на нестабилна, променяща се според личността, субективна основа.

Ето защо, какъвто и числен (мажоритет) статус да има, парламент-мажоритиралата се полит-група остава винаги малцинство сред народа в държавата.

Копирали папагалски западно парламентарните отношения след промените, не забелязваме как личните ни култово безприемствени увлечения са основният фактор на народното разцепление / деконсолидацията на социалните отношения в държавата.

Противоестествено и даже вече не е хуманно, една аматьорска група да граби мандатно властта и налага над целия народ, свои порядки, виждания, закони, разпоредби и постановления, най-вече марионетно чужди.

Единствената и най-важна цел на такива многотарят-мандатници е самооцеляване сред техните опоненти до следващите избори.

Сляпата вяра в полит-тенденции и полит-идеологии, за да запази съществуването си сред опонентите, налага на всички единомишленици всячески своите виждания, което води до неспирни безприемствени противоречия с опонентите и ражда западно парламентарните поборства и цветущо епитетни разногласия.

Като тази неспирна полит-безприемствена борба, тотално е деконсолидирала народа в държавата.

Погледнато реално, целият този полит-ентусиазъм, членство и тенденции, които всеки един от нас сам носи в себе си, са повече или по-малко субективно избрани, не са наложени насила от някого, затова ги класифицирах като аматьорско хоби-увлечение.

В същите групи с аматьорско хоби, попадат и религиозните груп-култови увлечения и етнос култ-групировки. Това състояние държи народа социално неграмотен и индиферентен към избора на власт.

Това лошо състояние е заставило личността, таланта — човек, извън многотарията до пълното покорство с калъп-посредствените, парламент-многотарятски решения на сивата маса, които в основата са некреативни, а стадно-деградивни!

Така насилствено обезличен в днешно време талантът-човек извън многотарята живее с открадната индивидуалност, откраднати родолюбие и мировъзрение.

Западно-парламентарски Човекът е потъпкал и унищожил възможността си за свободна изява извън многотарята.

Изява на индивидуалността на личността и талантите сред обществото са пренебрегнати.

Парламентарно по западен маниер е потиснато всяко едно индивидуално предложение или изява на индивида, защото в обществената сфера на отношения са приети за единствено и като „най-лоялни“, решенията на посредствена парламент-многотарятщина, т.е. решенията на полит-мажоритиралият се масов юруш, а не критерий!

Далновидността и идеите на таланта за възход в такава социално разпокъсана и фанатично култ-многотарятски групирала, посредственото решение, деконсолидирана система, са без всякакъв приоритет, незачитани.

Мажоритетът, или на български многотарята, е западно-парламентна система, на остарялото социално устройство в пред-цивилизованите държави, напълно изиграло ролята си в изминалия 20-ти век.

Защото тази парламент-остаряла, социално държавна, многотарятна система се базира на групираните лични, субективни, аматьорски увлечения като:

идеологии, религии и етнос увлечения, които (аматьорски групирано) разкъсват и поддържат деконсолидацията (разединеността) на народа.

Ползвам думата аматьорски, защото всеки сам избира в коя група да членува, на кого да се моли и по произход къде да се числи.

Никой не е заставен на сила за това!

При това положение и дума не може да става за професионализъм в социалните отношенията, а камо ли професионализъм и в държавното, ръководно устройство.

Това е жалък факт, още повече в държави с многоетническа общност като нас българите.

А всички говорим и искаме демокрация, без да сме разбрали как и какво значи тя!

За да се изгради едно професионално социално устройство, с професионални социални отношения, (без конфликти и войни), преди всичко трябва човекът морално и интелектуално да израсне!

Следващите редове обясняват някои най-важни предпоставки за този нов, градивен процес.

Всеизвестно е, че всяка една най-малка проява на индивидуалност и новаторство в сферата, социалният живот е била и е все още обект на много остра „бомбардировка“ от страна на консултанти в областта, политици, журналисти от подвластната бизнес преса или частно пропагандни масмедии.

Всички те, с разни „професор заСЛУГИ“ в бранша и „експерт-Гуру-званци“ претендират за лоялност, права и авторитет в сферата на социалното устройство, но без резултатна и праведна служба в името на народа.

Много от „съветите“, които дават, се оказват привидно „правилни“ и даже „плодотворно положителни“, но истината е, че повечето от съветите им се оказват неправилни, необмислени и даже агресивно завистливи към новаторската проява или новата идея на личността талант.

Аморалният консерватизъм на „парламент-посредственото, калъп-многотариятско“ мислене бавно и даже понякога трудно се изува.

Спомнете си какво направи човешкият аморал с Никола Тесла (сръбския гений на 20-ти век), приложил на практика революционното си откритие за безжична и безплатна електрификация на цялата планета.

Сблъсквайки се с капиталистическите интереси на съвременниците, начело с капиталиста Едисон, геният Тесла умря в самотност, като откритията и идеите му изпревариха развитието на масата човешки интелект със 100 г.

Така цялата планета до момента е Едисонски оплетена и вързана с медни проводи и жици, но на много места без електричество. Като капиталистическите стремежи на колониалиста Едисон, разграбвайки африканските медни рудници, облагородиха единствено неговия джоб, но не и всички хора, нуждаещи се от светлина и топлина по планетата.

Към замисъла на този труд ме подтикнаха резултатите от изследванията на причините и научните обосновки и съмнения около много събития, станали през 20-ти век досега.

Причините на войните (Първа и Втора, за войните в Корея, Виетнам, войните в Персийкия залив, Кувейт, Палестина, Афганистан и войните сега в 21-ти век: Сирия, Ирак, Либия, Югославия, Грузия, Украйна, Северна и Южна Осетия, Донетска, Луганск, новоросийски републики) доказаха и доказват пределно ясно, че никъде на тази планета няма свобода и истинска демокрация, а в центъра на всичко седи единствено човекът.

Кой е виновникът?

Ние, хората!

Човешката аморалност и алчност, за повече богатство и власт!

Една от тези всеизвестни причини сега даже гледа вече с милитаристично око и към Иран и Близкия изток.

Причината обаче за войните в Северна и Южна Осетия, Донецк, Луганск, новорусийски републики се различават коренно от всичките предхождащи ги войни.

Защото причината за тях е осъществяване на човешката мечта за истинска свобода и суверенитет.

Свобода такава, каквато няма никъде другаде на планетата.

Свобода и суверенитет, завоювани от народа, не посредством партийни, религиозни или етнически подбуди, а свобода, завоювана чрез новата форма на морална възвишеност на съзнанието, давайки живот на самоизява, съхранение на идентичност и социално приемствени отношения.

А без „толерантна приемственост“ като закон в Конституцията не може да има МИР и свят без войни.

Нека с малко отклонение да допълня: