Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (18) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Защо БЪЛГАРИЯ няма да бъде Държава, ако не върнем суверенитета й?

Защото по думите на известния английски философ Норман Дейвис, който каза за българите:

„Държава, която следва предназначението си, само тя ще преуспее.“.

Нашите прадеди са знаели и стриктно са следвали предназначението като Българи.

А ние, сегашните балканци, следваме ли го? Не, разбира се, даже не го и знаем.

Защото Българите сме единствен род с историческото предназначение да ръководим и направляваме живота на Човечеството в правилна насока!

А ръководство без самоуправление / суверенитет, не може да има!

Това значи, не да се влачим в раболепни съюзи с откраднат суверенитет, под заповеди инструкции, санкции и разпоредби, не годни и чужди на бита ни, а да дадем правилна насока, в новите международни отношения!

Именно това са исторически обособени черти в характера на българина, с които малко народи могат да се похвалят като:

Изключителна справедливост, чувство на пресантиман, далновидност, безпогрешност в решенията за действие, правилен подход към всеки различен нам род, отговорност, силен дух, закрила на онеправдания и по-слабия, омраза към алчността, изключително родолюбие, самоотверженост, трудолюбие, бързина, храброст, добро здраве и силен, природен имунитет, закърмени с млякото на коня, са определили от векове историческото ни предназначение.

Тези ни черти в характера безпогрешно подсказаха, че вътре-държавното, социално преустройство се наложи да се проведе в България (за жалост, което не направихме), преди влизането ни в €вро-конгломерата поради няколко причини:

Разбирайки истинските причини за упадъка на икономическото положение в страната и за стабилизиране на социално жизнения уровен на народа, Българското тогавашно ръководство, с (ПОСТАНОВЛЕНИЕ №50 на МС от 10.11.1979 г.), постави началото на Истинския демократичен процес не само в Европа, но и в Света.

Най-гениалното и изключително талантливо в него бе решението — единствено със собствени сили, сами, без всякакви външни заеми (даже и от СИВ), да решим проблема с кризата!

След опита ни за промяна с това постановление, може да кажем с гордост, че единствено България прозря правилния жизнен път на мирната промяна, а не промените, настъпили анархично в Европа под названието Горби-Перестройка и €вро-съюз!

Те не са истински демократични промени, а обратно, анархични промени, глобално заробващи Човека!

Защо?

Защото както казах, съществуват единствено два вида държави:

Суверенни и Колонизирани!

Средно положение няма.

Истински демократичната промяна е именно онази промяна, която се зароди, приложи и не завърши до момента в България още в разгара на студената война и тоталитаризма през 1976 г.

Като даде правото-субвенция, на производителя работник, да бъде активен участник не само в производството на печалби, но и равноправен участник в пропорционалното разпределение на печалбите от труда му!

А правото, както бе споменато по-горе, от гледна точка на юриспруденцията, е система от социални правила и морал, Конституционно узаконени, които следваме ежедневно, и норми на справедливост и свобода, залегнали като основа в истинската демокрация.

Животът ни е подчинен на същите тези правила-закони и норми.

Важно е да ги познаваме, защото те регламентират всяка морално правилна постъпка от живота в ежедневието ни.

А най-учудващ е фактът, че:

не знаем с колко много права разполагаме;

не знаем колко много забрани нарушаваме;

не знаем на колко много рискове се излагаме,

не знаем и че:

„Законите са създадени за бдящите, а не за спящите.“

Древна римска поговорка

България първа в света гарантира чрез „Българската перестройка“

T.е. „Единната Държавна Стопанска Сметка“ законното право на производителя работник да бъде активен участник не само в производството, но и равноправен участник в Пропорционалното разпределение на печалбите.

Да, именно пропорционално разпределение на печалбите, защото е грешно да се говори и изисква равноправно разпределение на печалби при наличието на субективни разлики в дадения труд.