Илия Петров Енчев
Необруленото историческо предназначение на българския дух (2) (Нов начин за социално управление в защита на държавния суверенитет, идентичност, самоопределение и народно единство)

Кратка историческа справка за българите: какви сме, откъде сме и защо сме на тази планета

„Уверен съм, че в историята има смисъл и цел на живота, които човек трябва да открие!“

Оливър Стоун

Днешният българин изпада в недоумение, когато чуе твърдения като тези:

„Българският род е ядрото на световната цивилизация, на нашата планета.“

„Българите са центърът на европейската цивилизация.“

„Българите са световна сила.“

Франсоа Митеран (26 октомври 1916 г. — 8 януари 1996 г.)

Всеизвестно е, че никой жив организъм на планетата не е създаден случайно, иначе няма да има баланс на живота в природата.

Едва ли с точност обаче всеки един род, племе, народност и държава знаят какво е истинското им предназначение.

Срамно е като българи това да не се знае и от нас.

А именно че:

ИСТОРИЧЕСКОТО НИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ КАТО БЪЛГАРИ

(не само балканци), а пръснати из цялата планета е:

„ДА НАПРАВЛЯВАМЕ ЖИВОТА й в ПРАВИЛНА НАСОКА“

Обяснявайки това становище, с кратко отклонение около историята ни искам да дам малък стимул и насока към съвременните историци, за това как сме длъжни да изправим и запазим историческите истини на произхода и възрастта ни, не само като българи, но и като старейшини на живота, запълвайки белите петна в историята ни.

Най-голяма вината за белите петна в историята ни имат както религията (с политеизма и монотеизма), така и съвременните български историци, международните съобщности по история, университетите и катедрите, така също и множеството претендент-професори със заСЛУГИ-званци, индиферентни към рода си.

Последните археологически изследвания доказаха, че най-голяма вина за неточностите и белите петна в човешката история имат:

Древноелинската (древногръцка) митология и религия.

Първоизточникът на древногръцката митология е книгата „За боговете“, чийто недоказан автор се предполага, че е атинският граматик Ἀπολλόδωρος / Аполодор, живял през 2 в. пр.Хр.

Този труд съдържа подробни описания на предания, легенди и случки от живота на човека и е единственото запазено съчинение, което описва най-подробно митовете на древните елини (гърци), макар че троянският цикъл на творбата е изгубен или умишлено унищожен в 9 в. сл.Хр.

Знаем, че един от най-точните способи да научим, макар и приблизително за произхода и възрастта на даден народ, е да открием кога са възникнали неговите божества.

С последните археологически артефакти учените (етнографи, филолози и етнолози) доказаха и продължават неопровержимо да доказват мистификацията и плагиатството на исторически факти и имена от гръцката митология.

Митологията, която до не отдавна се приемаше за „най-точният“ източник, обясняващ произхода на света и детайлите от живота на Човека.

За да придобие човек точна представа за гърците и столицата им (днешния град Атина) най-подробни данни ни е оставил известният наш археолог-историк Кръстю Мутафчиев в част трета на творбата си „Прабългарите в световната история“.

Ще цитирам автора:

„Племената, които са населявали островите в Егейско и Средиземно море (южните Балкани и днешна Гърция) през 3-то хилядолетие пре.н.е. са били идейските дактили, праотците на древните юдеи, нямащи нищо общо с евреите. По-късно тези юдеи се смесват с дошлите от юг черни арийски племена и чак тогава се обособяват като ново самостоятелно племе под името атиняни, но не гърци.“

Именно тези атиняни, (нямащи нищо общо с днешните гърци) построяват гр. Атина, останал под същото име и до днес, където Партенона в него, останал до днес, е построен в чест на богиня Бастет — дъщеря на прабългарския бог — Ра.

Преди тяхното появяване около втората половина на 4-то столетие пр.н.е. островите били населени с племена под името критяни.

От персийските летописи и Шах-Номе — Книга на царете на легендарния فردوسی / Фердоуси научаваме за египетската, критската и древногръцката цивилизации, но всички те са се появили много по-късно от критската. Те са плод не на една чисто обособена раса от един народ, а смесица от много различни народи.

Въпреки че няма свещени книги, гръцката религия упорито отхвърля чужди божества.

А съвременните археологически находки доказаха, че доста от имената на гръцките божества, описани в митологията им, са заимствани (ако ли не присвоени) и не са от гръцки, а са с етиопски произход, възникнали много преди гръцките.

Древните литературни произведения като „Илиада“ и „Одисея“ също доказаха несъответствията в гръцката митология.

Голяма вина за неточностите в човешката история има и религията и съвременната християнска църква с наложения култ на вяра в еднобожието — Христа, т.е. с култа към личността Христос!

Състои се в това, че всички религиозни канон-съблюдатели, заслепени от култа на монотеистичната вяра, превърната в бого-аллахски култ към личността, ревностно отхвърлят всичко съществувало преди Христа и Аллаха, определяйки го за езичество.

С цел налагане на монотеизма, т.е. култ към личността, с бого-аллахската вяра, се започват жестоките религиозни инквизиции и войни за надмощие. А по-късно и поголовните Кръстоносни походи, заличили доста от праисторическите културни и духовни ценности на тракийско-българската духовно традиционна, политеистична култура, опустошавайки и ограбвайки почти всичко по него време.

Археологията неопровержимо доказа, че за да се стигне най-близко до най-ранния период от възникването на даден народ, много е важно да се обърне сериозно внимание на легендите и народните предания, останали в летописите за него.

Факт, който бе забравен и умишлено пренебрегван досега. Така, търсейки доказателство на стари народни предания и легенди, останали записани само в летописите, съвременната археология откри и продължава да открива много исторически артефакти от историята на българите.

Това са:

„Мадарският конник“, открит и в Афганистан;

„Руничните керамични плочици“ и „Фестоският диск“ с най-старото писмо, дадено на човека от прото-бълазгите тракийци;

„Варненското златно съкровище“ — (първото обработено злато в света), последните египетски открития за произхода на „Сфинкса“ и много други.

Съпоставяйки дадено историческо събитие, записано в повече от един, независим даже по време, летопис, ще се приближим максимално до истината на случката и времето му.

Такъв пример давам по-долу с няколко събития от историята на прабългарите, останали в три независими по време летописа.

В противен случай няма да може да запълним белите петна в историята си, а камо ли и да изправим умишлено скритите истини преди всичко чрез гръцката митология. За нас до момента са много важни тези полета, както за всеки, захванал се с темата „История“, независимо на кой народ.

Абсолютно погрешно е да се записват енциклопедично и статистически точно дати, имена и събития от историята на човека, без да се коментират, макар и на кратко причините за резултатите им.

В момента повечето учебници по история са сухи и безинтересни за младото поколение, със статистики, точно сортирани, исторически дати и събития, но необясняващи причините и подбудите за повечето от тях.

Това води до пълен безинтерес на повечето обучаващи се по предмета, както и тихата косвена кражба на родолюбието им.

Ето защо и учебниците по история и най-вече учителите имат огромното задължение едновременно с обучението и преподаването, избягвайки педагогически формата на пропаганда, да учат и възбуждат чувството на Родолюбие у младото поколение.

Светът в момента е приел гръцката митология за „достоверна“, и вярва сляпо за жалост на всичко казано в нея.

Полит-идеологиите също са допринесли и допринасят с не малка част за изопачените или присвоените исторически факти.

С дълбок поклон обаче пред величието на бащата на човешката история — Херодот (484 — 425 г. пр.н.е.), ще цитирам малка част от многото факти в неговия труд, които безпристрастно опровергават „елинските“ и съвременните гръко църковни фалшификации на човешката история, преписали си плагиатски и незаслужено даже българското старшинство на живота на планетата за свое.

Така например:

В Книга втора от „История“ (с. 144–177) Херодот говори за тракийския цар Финей (с етиопско име) и брат му цар Цефей (с етиопско име), женен за борейка от северните славяни — Борейци, който е живял в град Салмид в югоизточна Тракия, в подножието на планината Хемимонт — днешна Странджа планина.

По него време траките са граничели с островните библейски, морски племена — Филистимяни, заселили се постоянно в южната част из островите на Леванта в Средиземно и Егейско море, много преди елени, византийци и гърци да се появят по тези места като племена.

Освен доказаната историческа връзка между прото-бълазгите-траки с борейските славяни, Херодот исторически достоверно опровергава старшинството на елини и гърци на това место, което са си преписали в гръцката митология за свое.

Също така историците митолози елинисти и до ден-днешен крият истината за етническия произход с бълазго-тракийски корени на образите като:

Орфей, Зевс, Омир, Менелай, Атина Палада и много други.

Факт е, че много преди появата на елините богът на Земята на прото-бълазгите тракийци се е казвал Елил, останал и в шумерско-акадските летописи като един от главните бълазго-тракийски божества.

Гръцките елинисти недоказано твърдят, че от името на бога на Земята на прото-бълазгите тракийци — „Елил“, са произлезли имената „елини“ — на племето и гръцката дума — „елида“, значеща на гръцки — равнина.

Ето защо човечеството до момента вярва сляпо в предгръцката мистика на легендите за връзката на човека с боговете.

Както и мистиките, че животът на човека е започнал от „елините“, т.е. от „децата на Земята“, преписвайки си плагиатски и първопроизхода и на европейската цивилизация.

Херодот исторически достоверно в своята „История“, книга втора, част първа — (с. 140–150) опровергава гръцката митология относно произхода на елините и връзката им с боговете, които на времето са живеели заедно с жреците си и са се „обоготворили“, но не в Европа, а много, много по-рано в Етиопия от „Етиопците Почтенни“.

Като казва, че:

„Етиопците Почтенни“ — са племената с най-древен човешки, духовен мироглед и първоизточник на всички богове и названия на съзвездия и планети, останали до днес.

Чрез археологически находки Чарлз Ленард Уоли — (17 април 1880 — 20 Февруари 1960) — Charles Leonard Woolley, доказа неопровержимо, че най-голяма вина за унищожения историко-житейски човешки мироглед имат гръцката митология и църква.

Археологът оценява високо приноса на „Шумерите“, т.е. на прото-бълазгите-тракийци като най-голям за световната култура.

Това са много важни подробности, които най-авторитетно историците специалисти трябва да документират и в българските учебници.

Също така, не маловажен е и фактът за мистификациите около гръцката азбука, основно взаимствала клинописа „Руни“ на прото-бълазгите-тракийци, възникнал около 7,000 г. пр.н.е. като в региона на Балканите (а не в Гърция) са открити и първите писмени артефакти на човечеството — руничните плочици. По произход те са много по-стари даже и от египетската писменост!

След разчитането на археологическите рунични плочици от Караново (4,000 г. пр.н.е.), Градешница — Врачанско (5,000 г. пр.н.е.), Криводол, Сълкуца — (България) и от Винча — (Румъния), тракологът д-р Стефан Гайд заедно с етнографките Ренета Джунова и Мила Салахи неопровержимо доказаха, че: траките бълазги и племето белуджи (от алано-иранската група), са имали писменост и че надписите на тези плочки (разликата във възрастта, на които е 1000 години) принадлежат на една и съща писменост — древното тракийско пиктографско (образно) рунично писмо.

Тази писменост е с 2,000 години по-древна от шумерската и египетската!

Нещо повече, за да бъдат разтълкувани „руничните“ текстове на плочиците, изследователите използвали древноегипетското пиктографско писмо, което се оказва идентично с това на плочиците от Градешница и Караново.

Сензационното в тях е и факта, че текстът на плочиците би могъл да разчете всеки египтолог, твърди д-р Стефан Гайд.

Няма съмнение, че от пиктограф-руничното писмо на траките-бълазги се развиват „Линейният А“ и „Линейният Б“ клинописи, финикийската, фригийската, етруската и иберийската писменост.

Въпреки названието „гръцка азбука“, по-горните факти доказват неопровержимо митологически мистифицираното й название — гръцката азбука.

Такава азбука не е имало и не е създавана от гърци!

Тя е заимствана от писмеността на трако-бълазгите, т.е. потомците на днешните българи.

Нито Херодот, нито Тукидид, Страбон, Павзаний, Платон или който и да е било друг стар гръцки автор не са създавали някога азбука.

От Плиний знаем, че Кадъм е този, който пръв донася в Гърция азбука от 16 рунични знака.

Това е станало малко преди Троянската война — 1193–1183 пр.н.е. а по-късно Паламед добавил 4 нови знака и още 4 знака били добавени от Симонид Кеоский — 556 пр.н.е.

Всичките са, с доказан тракийско-бълазги руничен корен.

От Аристотел знаем, че най-ранната гръцка азбука е имала 18 букви, като Ψ и Ζ са добавени от Епихарм, а не Паламед, както грешно твърдят днешните митозащитници, ЕЛЕ-нисти.

Не гърци, не маи, не шумери или египтяни, а прото-българите са по-стари по възраст от тях.

Прото-бълъзгите (т.е. българи) са създателите на най-старото клинографно писмо — „руни“ на планетата!

От Черноризец Храбър знаем, че думата „Куниг“ е тази, с която българите са наричали своята писменост. И докато много рунични знаци грешно били приемани за езически и премахнати от християнството, то българските рунични знаци и черти стоят непокътнати до днес. Това е един не малък триумф на българската култура над религиозната, доказала силата си и като наднационална. В никой учебник по история не пише за това! Неслучайно първи прабългарите осъзнават истината, че:

„За пълното си щастие човек трябва да има славно отечество“

Симонид Кеоский, 5 в. пр.Хр.

Многото исторически артефакти за прадедите ни доказват неопровержимата истина, че: за да има родина, да е щастлив и силен и за да просъществува един народ, трябва заветно да пази суверенитета си!

(Днешните глобал-раболепни жизнени условия ни задължават срочно да приемем „Закон за защита и гаранция на националния суверенитет и РОДОЛЮБИЕ“ като над общонационален!)

Българите се славим и като народ с най-старата история в Европа, и един от най-старите народи на планетата.

Според форси-дарийския летопис „Джагфар Торихи“ — сборник на стари български летописи, българите са създали първата в света държава — „Идел“ през 18,000 г.пр.н.е. по-късно — „Балхара“ (първата градска цивилизация) с централно ръководство — (КАН, ХАН) и закони.

Държавата „Идел“ (подробно описана по-долу) е била конфедерация от седем племена, в която се говорело на няколко диалекта: български, асирийски, алански и алтайски.

Нейни преки наследници са: шумери, персийци, индийци, критяни, микенци, троянци, етруси, хуни, киевци, волжци, хазари, унгарци и много други.

Наследници на българската държава „Идел“ са още и Великата Уйгурска империя, маите, ацтеките и инките в Америка.

А Хамурапи (1750 — 1686 г. пр. Хр.) е шумерския цар от рода на бълъзгските алани (протобългаро-иранци), който създава „Законника на Хамурапи“, смятан и за най-старата „конституция“, която има висока правна стойност, защото в нея най-рано е засвидетелствана появата на „клетва“ в наказателния процес като гаранция за „честност“ или на юридически език казано „Презумпция за невинност“.

Българите се славим като народ, сътворил и първата религия в света „Заратустра“

„Заратустра“ или „Зороастра“ е първата религия, създадена от българо-белуджи или Балучи в днешен Афганистан, персидски алани, (прадедите на днешните българо-осетинци и иранци). Тя е най-древната политеистична вяра в природни явления, основно (слънцето, огъня и луната), зародила се в гр. Рей, в близост до днешен Техеран.

Зороастризмът е религията на поклонниците на Огъня, който олицетворява Светлината, която побеждава Тъмнината.

Най-доброто доказателство за това е древната традиция останала до сега като — сирни заговезни.

Празникът се пада седем (7) седмици преди Великден (седем заради това, че в жизненото НАЧАЛО седем племена се побратимили и образували държава с името ИДЕЛ, по-късно преименували на БОЛГ).

Великият празник Сирни Заговезни се празнува седем дни, в които се показват седем различни обичаи и ритуали, свързани с празника. Трапезата се отрупва с различни ястия — млечни и яйчни, а в неделята се иска прошка от по-възрастните с думите „Прощавай!“ и отговорът е: „Простено да ти е от мене и от Господа“. Празникът се свързва с различни ритуали, свързани с огъня — нестинарските танци, прескачането на огнените клади, само Хамкането не е свързано с огъня, но си е в реда на празника и се почита.

Така историята на човечеството започва от седемте родови племена

ИДЕ-ЕЛ, където ИДЕ значи седем, ЕЛ значи род;

ИДЕЕЛ = СЕДЕМ РОДА = ИДЕ-ЕЛ на прото-бълъзгски!

И следва:

7 рода, 7 континента, 7 са дните от седмицата, 7 са нотите в гамата.

Това не са случайни съвпадения. Това е закономерност, която българите първи сме усвоили и сме го предали на другите народи чрез българския календар, който е най-старият в света и според него отбелязваме в 2022 г. / 7530 г.

Създаден е в начало през 5,504 г. а завършен в 5,508 г. пр.Хр. докато популярният календар на маите е едва от 9-10 век след Христа.

Така, като прибавим към 5,508 г. още 2,022 г. се получава точно годината 7530 г.!

5,508 е годината, която трябва да увековечиме като дата произход на Българската държава, а не 681!

Даже и последните резултати от генетичните изследвания доказаха, че единствено прабългарите лежат и генетично, в основата на живота, на много народи по света.

Генетични резултати от изследванията и за произхода на европейските народи безусловно поставиха не други, а българите в зародиша на всички индоевропейски, че и даже задокеански народи.