Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (9)

7.

— Е, реши ли дали ще ходим?

Този въпрос чу Нина Крейг, когато отвори вратата на апартамента си в Западен Холивуд. О, боже, пак е в едно от онези състояния, помисли си тя и прехапа устни, за да не отговори грубо на шейсет и две годишната си майка. Наближаваше пет и половина. Значи Мюриъл Крейг, макар и все още по нощница и роба, вече бе изпила или няколко мартинита с ябълка, или бутилка вино.

По което и време да беше станала, явно се бе събудила с една от обичайните си депресии. Очертава се дълга вечер, помисли си Нина мрачно.

— Претендентката за наградата на Академията няма ли да ми отговори? — изстреля майка й саркастично, докато изливаше остатъка от бутилката в чашата си.

Преди десетина години Нина спря да таи надежди един ден да стане преуспяваща актриса и се включи и гилдията на статистите и участниците в масовки, наемани спорадично. Работният й ден, започнал в пет сутринта, премина изцяло на снимачната площадка — снимаха филм за някаква революция. Тя бе една от стотиците статисти, които развяваха знамена. Снимаха и пустинята близо до Палм Спрингс. Беше безмилостно горещо.

— Не знам как ще постъпя, мамо — отвърна Нина, като се постара да запази безизразен тон.

— Защо да не отидеш? Триста хиляди долара не са малко пари. И аз ще дойда с теб. Нямам нищо против отново да се видя с милия стар Робърт Никълъс Пауъл.

Нина погледна майка си. Косата й, някога естествено наситеночервена подобно на нейната, сега бе боядисана в ярък риж нюанс, неособено подходящ за лицето на Мюриъл. В резултат на дългите години пушене около устните и очите имаше дълбоки бръчки, а кафеникави петна покриваха кожата й. С отпуснати рамене се наведе напред и взе чашата с две ръце.

Трудно беше човек да си представи някогашната красива жена, която по едно време дори имаше рядкото щастие да е от актрисите с постоянни ангажименти. Тя притежава талант, не аз, помисли си Нина с горчивина. А виж я само как изглежда сега!

„Не поемай в тази посока — предупреди се отново. — Краят на деня е, горещо ти е и ти е писнало от всичко.“

— Мамо, ще взема душ и ще облека нещо удобно — подхвърли тя, — а после ще ти направя компания за чаша вино.

— Вземи тристате хиляди — просъска майка й. — Ще ги използваш да ми купиш апартамент. И ти като мен нямаш никакво желание да живея при теб.

Преди време Мюриъл започна да получава все по-рядко и по-рядко предложения за роли в Ню Йорк. Тогава последва Нина в Калифорния. Небрежно изпусната цигара подпали килима в наетия й апартамент в Лос Анджелис и тя едва не изгоря. Отстраниха щетите, но собствениците отказаха да я приемат отново.

— Какво пречи същото да се повтори посред нощ? — попита с неприкрит гняв собственикът. — Няма да се изложа на подобен риск.

Майка й живееше при нея вече близо от година. Сега и тя работеше като статист, но по-често не намираше сили да се нагърби с конкретен ангажимент.

Няма да издържа още дълго, каза си Нина и заключи вратата на спалнята си. Нямаше да се учуди, ако в това си състояние майка й я последва, за да продължат разговора за писмото от продуцентката.

Уют на хладната стая придаваха белите стени, лъснатият под, белите килимчета от двете страни на леглото и светлозелените пердета на прозорците. Релефът на бялата кувертюра се подчертаваше от нахвърляните отгоре й светлозелени и бели възглавници. Леглото с балдахин и шкафът в същия стил бяха останали след десетгодишния й брак с умерено преуспяващ актьор, настроен безогледно да изневерява при всяка възможност.

Разведоха се преди три години. „Готова съм да си намеря някого — помисли си Нина, — но едва ли ще успея, докато съжителствам с майка. Но кой знае? Все още съм привлекателна. Участието ми в предаването може да ме върне отново към истинска роля или в риалити шоу. Подобна непретенциозна роля не е толкова трудна за изпълнение.“

Какво ли ще е отново да види Клеър, Реджина и Алисън? „Бяхме още деца и толкова изплашени. Ченгетата изопачаваха думите ни; мама изнесе представлението на годината, когато я попитаха дали е вярно, че са имали сериозни намерения с Пауъл, преди той да срещне Бетси.“

— Излизах поне с трима по онова време — бе отвърнала Мюриъл. — Той беше един от тях.

„Не такива ги разправяше пред мен — помисли си Нина мрачно. — Майка ми ме обвиняваше, че аз съм запознала Бетси с Пауъл; не спираше да ме обвинява. Само това чувах от нея — припомни си тя, — била съм съсипала живота й.“

Мюриъл бе отказала ролята, която щеше да я превърне в звезда, защото Пауъл не искал да е обвързана с договор, когато се оженят. Точно това бяха думите й: „Когато се оженим“.

През годините достатъчно често ги бе повтаряла на Нина.

Нина усети как я обзема гнева, който тези спомени неизменно предизвикваха. Замисли се за абсолвентската галавечер. Майка й отказа да дойде на празненството.

— Аз трябваше да живея в онази къща! — изсумтя тогава тя.

Бетси си бе дала труда да издири Нина на събирането.

— Къде е майка ти? Още ли не може да преглътне, че изпусна Роб?

„Радвам се, че никой не чу въпроса й тогава — помисли си Нина. — Щеше да е злепоставящо на другата сутрин, когато Робърт Пауъл откри трупа на съпругата си. Но в момента, докато стоеше пред мен, ако имах възглавница подръка, с радост щях да я притисна към лицето й.

През онази нощ прекалих с пиенето. Дори не си спомням как съм си легнала. Вероятно обаче не ми е личало, защото никой не го спомена; включително и любопитната икономка, която подхвърли, че според нея Алисън е била пияна.“

Когато Нина и приятелките й се появиха, Пауъл се бе строполил на пода, а икономката отместваше възглавницата от лицето на Бетси.

Майка й натискаше дръжката на вратата.

— Искам да говоря с теб! — крещеше тя. — Настоявам да участваш в шоуто.

С върховно усилие Нина успя да скрие гнева си и да отвърне:

— Мамо, влизам под душа. Всичко е наред. Ще приема предложението. Така ще успея да ти купя апартамент.

Преди да те убия, добави тя наум. После отново се замисли какво ли друго не помни от нощта, в която Бетси Пауъл бе удушена.