Мери Хигинс Кларк
Под кожата ми (7)

5.

Реджина Калари съжали, задето отиде до пощата и взе препоръчаното писмо от Лори Моран, продуцент в студио „Фишър Блейк“. Да участва в риалити шоу, което ще е възстановка на абсолвентската галавечер, помисли си тя смаяна и същевременно шокирана.

Писмото я разстрои толкова дълбоко, че пропусна възможността да осъществи продажба. Налагаше се да поглежда бележките си за предимствата на предлаганата къща и по средата на огледа потенциалният клиент решително обяви:

— Достатъчно. Определено не търся такъв имот.

Наложи се да се обади от офиса си на собственичката — шейсет и осем годишната Бриджит Уайтинг — за да я осведоми за развоя на събитията.

— Бях сигурна, че ще сключим сделка, но не стана — извини се тя.

Бриджит изрази безкрайното си разочарование.

— Не знам докога ще пазят за мен апартамента в комплекса за пенсионери, а точно такъв ми трябва. О, боже! Реджина, вероятно възлагах прекалено големи надежди, но не си виновна ти.

Но виновна бях аз, признаваше си вътрешно Реджина, стараейки се гневът й да не се долавя в тона й, докато се кълнеше на Бриджит, че бързо ще й намери купувач, а после — с пълното съзнание колко трудно ще бъде това при състоянието на пазара — се сбогува.

Офисът й представляваше преустроен гараж на някогашна фамилна къща. Намираше се на главната улица на Сейнт Огъстин, Флорида. Затлачилият се пазар на недвижими имоти се бе раздвижил, но не достатъчно и Реджина едва успяваше да свързва двата края. Отпусна лакти върху бюрото и с върховете на пръстите разтърка слепоочията си. Буйните къдрици й напомниха, че гарвановочерните й коси растат както винаги прекалено бързо. Явно се налагаше да се подстриже. Но непрестанното бъбрене на фризьорката я възпираше да си запише час; и цената на услугата, разбира се.

Този глупав факт накара Реджина да изпита раздразнение и към себе си, и към вечното си нетърпение. „Е, какво толкова, ако в продължение на двайсет минути устата на Лена не престане да мели? Само тя успява да придаде приличен вид на непокорната ми коса.“

Тъмнокафявите очи на Реджина се плъзнаха към снимката върху бюрото. Зак, деветнайсетгодишният й син, се усмихваше насреща й. Караше първата си година в Университета на Пенсилвания. Баща му, нейният бивш съпруг, бе поел изцяло образованието му. Снощи Зак й звънна. Колебливо попита дали ще му разреши да обикаля с раница из Европа и Близкия изток през лятото. Първоначално възнамеряваше да се върне вкъщи и да започне работа, но такава трудно се намираше в Сейнт Огъстин. Освен това пътуването нямало да струва много скъпо, а и баща му щял да го финансира.

— Ще се върна навреме, за да прекараме десет дни заедно, преди да започне семестърът, мамо — увери я той с умолителен тон.

Реджина обяви възможността за чудесна и го увери, че е редно той да се възползва. Не допусна в тона й да се долови огромното й разочарование. Зак й липсваше. Липсваше й малкото сладко момче, което, след като слезе от училищния автобус, нахлуваше в офиса й, защото нямаше търпение да сподели всеки миг от случилото се през деня с нея. Липсваше й високият плах юноша, който я чакаше с приготвена вечеря, ако се забавеше до късно с клиент.

След развода Ърл прибягваше до всевъзможни прийоми, за да я раздели със сина й. Започна се, когато изпрати десетгодишния Зак на лагер да кара лодки на Кейп Код през лятото. Последваха общи ваканции с Ърл и новата му съпруга на ски в Швейцария или в Южна Франция.

Знаеше, че Зак я обича, но малката къща и ограниченият бюджет не издържаха в съревнованието с живота на неимоверно богатия му баща. Сега щеше да отсъства почти цялото лято.

Реджина бавно посегна към писмото на Моран и го препрочете.

— Ще плати петдесет хиляди долара, а могъщият Робърт Никълъс Пауъл ще даде на всяка от нас по двеста и петдесет хиляди — промърмори тя. — Олицетворение на Господин Доброжелателство.

Замисли се за приятелките си, в чиято чест бе организирана абсолвентската галавечер. „Клеър Бонър — красавица, но тиха и бледо подобие на майка си. Алисън Шефър — толкова умна; на нас, останалите три, не ни идваше на ум да се мерим с нея. Все си я представях като следващата мадам Кюри. Омъжи се през октомври в годината, когато Бетси умря, а после Род, нейният съпруг, претърпя катастрофа. Доколкото подразбрах, оттогава ходи с патерици. Нина Крейг — наричахме я Огнената червенокоска. Още от първи курс помня, че ако ти се ядоса, трябва да си нащрек. Влизаше в пререкания дори с преподавателите, сметнеше ли, че оценката й е незаслужено ниска.

И аз — заключи Реджина. — На петнайсет отворих вратата на гаража, за да прибера колелото си, и заварих баща си увиснал на въжето. Очите му бяха изскочили, а езикът се бе провесил до брадичката. Ако е искал да се обеси, защо не го стори в офиса си? Бил е наясно, че именно аз ще го открия в гаража. Толкова много го обичах! Защо ми причини това?!“

Кошмарите й така и не секнаха. Всичките започваха с това как слиза от колелото.

Преди да звънне в полицията и в къщата на съседите, където майка й играеше бридж, тя взе предсмъртното писмо, оставено от баща й; беше го забол с карфица към ризата и прикрил със сакото. Пристигналите полицаи обясниха за навика на повечето самоубийци да оставят предсмъртно писмо за близките си. Без да престава да плаче, майка й претърси къщата, а Реджина се преструваше, че й помага.

След това момичетата се превърнаха в моя спасителен пояс — бродеше из спомените си Реджина. — Бяхме толкова близки приятелки. Клеър, Нина и аз станахме шаферки на Алисън след галавечерта и смъртта на Бетси. Доста глупава постъпка — беше прекалено скоро след кончината на Бетси. Таблоидите превърнаха сватбата в посмешище, във всички заглавия неизменно се споменаваше убийството след абсолвентската галавечер. Именно тогава си дадохме сметка, че вероятно до края на живота си и четирите ще продължим да сме заподозрени.

Така и повече не се събрахме — натъжи се Реджина. — След сватбата всяка пое по своя път, избягвахме да контактуваме помежду си, преселихме се в различни градове.

Какво ли ще е отново да ги видя, да сме под един покрив? Бяхме толкова млади. Толкова шокирани и изплашени, когато откриха тялото на Бетси. А и как само ни разпитваше полицията, първо — всички заедно, а после поотделно. Като помня безмилостния разпит, цяло чудо е, дето никоя от нас не се срина и не призна, че я е удушила. Направил го е някой, който е бил в къщата! Коя от вас го е извършила? Ако не си ти, може да е някоя от приятелките ти. Защити се. Кажи какво знаеш.

Реджина се сети за подозренията на полицаите дали изумрудите на Бетси не са послужили за мотив. Преди да си легне, ги оставила на стъклен поднос върху тоалетката. Допускаха възможността да се е събудила, докато са я ограбвали, и крадецът да се е паникьосал. Една от обиците била на пода. Дали Бетси я е изпуснала при свалянето, или някой с ръкавици се е сепнал, когато тя се е събудила?

Реджина бавно се изправи и се огледа. Опита се да си представи какво ли ще е да има триста хиляди долара в банката. Почти половината ще бъдат погълнати от дължимите данъци, предупреди се тя, но независимо от това щеше да е невероятно голям принос към финансовото й състояние. Или щяха да й напомнят за времето, когато баща й преуспяваше и те — подобно на Робърт и Бетси — разполагаха с огромна къща в Сейлъм Ридж с всички екстри: икономка, готвач, градинар, шофьор, първокласна фирма за кетъринг от Ню Йорк за честите събирания, които организираха…

Реджина огледа офиса. Дори със светлосините стени, облицовани с имитация на копринени тапети, за да кореспондират на бялото й бюро и фотьойли със сини възглавнички за потенциалните клиенти, помещението приличаше на онова, което си беше: отчаян опит да прикрие един доста скромен бюджет. Гаражът си е гараж и винаги ще остане гараж, помисли си тя. Изключение правеше единственият лукс, който си позволи, когато закупи имота след развода.

Той беше в края на коридора, след тоалетната. Без обозначителен знак и с винаги заключена врата, представляваше лична баня с джакузи, парен душ, хубава мивка и вграден дрешник. Именно тук понякога в края на деня тя взимаше душ, преобличаше се и излизаше на среща с приятели или отиваше да вечеря сама, след което гледаше препоръчан филм.

Ърл я напусна преди десет години, когато Зак беше деветгодишен. Не можа да се примири с пристъпите й на депресия.

— Потърси помощ, Реджина. Писна ми от настроенията ти, от кошмарите ти. Не се отразяват добре на сина ни, ако не си забелязала.

След развода Ърл, по онова време продавач на компютри, чието хоби бе да пише песни, най-после успя да ги продаде на голяма звукозаписна компания. Следващата му стъпка бе да се ожени за изгряващата рок певица Соня Майлс. Соня попадна начело на класациите с албума, написан й от Ърл, а Ърл се превърна в знаменитост в света, за който копнееше. Потопи се в новия си живот, а той му прилегна както водата приляга на патицата, помисли си Реджина, докато се насочваше към кантонерката в далечния край на помещението.

Отвори я. Под различните рекламни материали за недвижими имоти в картонена кутия се намираха всички вестникарски писания във връзка с убийството след абсолвентската галавечер.

Не съм ги поглеждала от години, помисли си Реджина, докато отнасяше кутията към бюрото си, където я отвори. Краищата на някои от изрезките се ронеха, но тя откри каквото търсеше. Снимка как Бетси и Робърт Пауъл вдигат тост за четирите абсолвентки — за Клеър, Алисън, Нина и за нея.

„Всичките бяхме толкова красиви — поклати глава Реджина. — Заедно отидохме да си купим рокли. Бяхме се справили добре в колежа, имахме планове и надежди за бъдещето; и всичко беше унищожено през онази нощ.“

Върна всичко в кутията, отнесе я до кантонерката и я постави в най-долното отделение, където я прикри с рекламни материали. „Ще взема проклетите му пари — мина й през ума — и тези от продуцентката. Дано тогава успея да продължа напред с живота си. Ще използвам част от парите да заведа Зак на интересна ваканция, преди отново да започнат лекциите му.“

Затръшна вратичката, сложи надпис „Затворено“ на прозореца на офиса, изгаси осветлението, заключи вратата и отиде в банята. Там, докато пълнеше джакузито, се съблече и се огледа в окаченото на вратата огледало. „Разполагам с два месеца до шоуто и трябва да отслабна десетина килограма — прецени тя. — Искам да изглеждам добре, когато се появя и им заявя, че не съм забравила. Искам Зак да се гордее с мен.“

Неприятна мисъл се прокрадна в ума й. „Знам, че Ърл винаги се е питал дали аз не съм убила Бетси. Дали е посял това съмнение и у Зак?“

Реджина не обичаше вече Ърл, не го желаеше, но най-силно от всичко жадуваше да се избави от кошмарите си.

Джакузито беше пълно с вода. Тя стъпи вътре, изтегна се и затвори очи.

Докато краищата на навлажнените й черни къдрици се изправяха, тя си помисли: това е шансът ми да убедя всички, че не аз съм убила онази гадна никаквица.