Бистра Петрова
Път към успеха (8)

След две седмици в списание „Хайлайф“ се появи историята на Сияна. Момичето, което се справя с трудностите на живота. Не се поддава на отчаяние и самосъжаление, а успява да извлече поука от всичко, което й се случва. Момичето, което със самоувереност, труд и шанс успява да се изгради като една стойностна личност. Авторът, успял да проникне в истинската й същност, показва как едно младо момиче, гледащо реалистично на живота и стъпило здраво на земята, постига мечтите си. За да подчертае добротата й, той вмъква в историята й случка, в която прави подаръци на децата от детски дом, без да има определен празник, и изрично подчертава, че не е получил информацията от нея самата, а съвсем случайно е попаднал на благодарствената картичка, която децата сами направили и й подарили.

Когато Сияна прочете тази част от историята, остана учудена. Как Матю е успял да я научи, но много бързо се сети, че Дани бе видял картичката в магазина й. Тогава той не реагира. Само я бе погледнал нежно с любов, явно е замълчал, за да я изненада, когато го прочете. Дани прочете статията и изпита гордост, че точно той е мъжът до тази невероятно добра и прекрасна жена. Толкова млада, а в същото време изключително прозорлива и човечна. В този момент му се прииска да я прегърне. Предупреди баща си, че излиза, и отиде в магазина при нея. Търпеливо изчака да излязат всички клиенти, и прегръщайки я, се завъртя с нея, а после я целуна и каза:

— Дойдох лично да те поздравя за статията и да ти кажа, че се гордея с теб и много те обичам.

— Благодаря за поздравлението, но ти също имаш заслуги. Предоставил си на Матю информация, с която изтъквате моята добрина. А целта на статията бе с различно естество.

— Преди време бях разказал на близките си за деня на запознанството ни. За впечатлението, което ми направи тогава, подарявайки игра на едно дете. Матю искаше да покаже, освен всичко останало, и твоето добро сърце. Тогава си сетих за картичката, която бях видял, и подсказах на Матю откъде си я получила. С него се срещнахме с децата. Подарихме им лакомства и играчки. Между другото попитахме за теб. Нямаш представа с каква любов и благодарност говориха за добрата кака, която им подарила игри и играла заедно с тях, показвайки им как се играе.

— Нямах представа, че сте ходили. Не искам по никакъв начин да изтъквам нищо, което съм направила, за да зарадвам няколко деца.

— Знам, любов моя. Но няма нищо лошо в това, да се покаже на хората, че много малко е нужно, за да направим щастливи хората около нас.

— Добре направи, че дойде. Имах нужда от прегръдката ти.

— Не можех просто така да те поздравя само по телефона. Затова дойдох веднага щом Матю ми се обади, че списанието е излязло.

— Той е добър журналист. Знае как да предразполага хората да говорят свободно и откровено. Сигурно това е и причината работата му да е толкова успешна.

— Напълно си права. Той е добър не само в професията си, но и като човек. Сестра ми го боготвори, а той я обожава. Освен родителите си не бях виждал двама души да се обичат така, както се обичат те, но се оказа, че и аз съм благословен с такава любов.

— Да, забелязах, че във вашето семейство любовта е над всичко, и съм щастлива, че съм сред вас. Сега отивай да работиш. На обяд ще се видя с мама и брат ми, а довечера ще ти приготвя специална вечеря и двамата ще отпразнуваме престрашаването ми да се появя в пресата.

— Ок. Тръгвам. Виждам, че има клиенти, няма да преча на работата ти.

— Присъствието ти не ми пречи, но и ти трябва да изпълняваш задълженията си, нищо, че си шеф.

— Тръгвам. Обичам те. Чао — каза набързо Дани и още по-неочаквано и бързо я целуна, и излезе от магазина.

Сияна му помаха с усмивка и си помисли: „Нямаш представа аз колко те обичам“, и обърна внимание на момичето, което искаше да плати федербала, който държеше в ръцете си.

Същата вечер, докато вечеряха, на Дани се обади приятел от университета с покана за рожден ден. Той благодари за поканата, но каза, че ще му даде отговор по-късно. Когато приключи разговора, се обърна към любимата си:

— Обади ми се приятел и ни покани на рождения си ден. Не му дадох отговор, защото не съм сигурен дали трябва да ходим. Ти не познаваш още никой от приятелите ми и нямам представа как ще се държат с теб. В последно време не съм излизал с тях, а и предполагам, че Мира, момичето, което ме притесняваше, ще присъства. След като прекратих опитите й да бъдем заедно, тя се държеше по-резервирано с мен, но пак излизахме с общите си приятели. Сега обаче не знам как ще реагира, а не искам някой да те нарани. Не бих понесъл заради мен да страдаш.

— Те са твои приятели и аз рано или късно ще се срещна с тях. От два месеца сме заедно и няма да се учудя, ако обвинят мен, че не си излизал с тях. Може би е време да изтърпя наказанието си, че съм те отделила от тях.

— Ако още веднъж кажеш нещо подобно, ще затворя прекрасните ти устни с моите и няма да те пусна, докато не върнеш думите си назад. Ти не си виновна, че не съм излизал. Аз просто нямах желание, а и ти никога не си ми пречила или спирала да правя каквото и да било.

— Вярно е, че не съм те спирала, но и не съм проявявала желание да излезем и да ме запознаеш с приятелите си. Не съм свикнала да ходя на бар, но заради теб трябваше отдавна да го направя. Затова сега приеми поканата, а какво ще се случи, никой не знае.

Рожденият ден бе в едно столично заведение. Приятелите на Дани се запознаха със Сияна, а рожденикът я покани сърдечно и благодари, че са уважили поканата му. Тя изказа искрени пожелания и помоли за извинение, че досега не са се запознали. Приятелите му й отвърнаха, че сега, когато са се запознали с нея, напълно разбират защо приятелят им не ги удостоявал с присъствие. На празника имаше и момичета, които с любопитство гледаха Сияна. Тя беше прихванала с шнола буйната си огнена коса, а оранжевият й елегантен костюм, състоящ се от тясно сако, снежнобяла копринена риза и прав панталон, подчертаваше стройната й фигура. Всичко, в комбинация с прелестната й усмивка, излъчваше слънчево сияние. Някои момичета я харесаха, но други като Мира и най-близката й приятелка веднага погледнаха завистливо. Приятелите на Дани се държаха дружелюбно, обръщаха й внимание и я канеха на танци. Тъй като тя обичаше да танцува, не отказваше на никой и наистина се забавляваше. Момичетата също й обръщаха внимание и Сияна напълно забрави за първоначалното си безпокойство. След един много изтощителен бърз танц седна да си отдъхне. Дани беше седнал на другия край на масата и разговаряше с един от приятелите си. Тогава Мира и приятелката й използваха момента да я наранят. За Сияна беше ясно, че Мира все още има амбиции към Дани, въпреки че той изобщо не проявяваше интерес. Тя не можа да избегне разговора им, предназначен за нея.

— Тая за каква се мисли. Да не би да си въобразява, че Дани я обича и ще е неин. Ще се позабавлява малко и ще я зареже — каза злобно Мира.

— Да, той не може да бъде дълго време само с една жена. Свикнал е с женското внимание и когато му омръзне да се прави на примерно момче, ще възвърне стария си имидж — допълни другото момиче.

Сияна ги изслуша спокойно и точно когато двете приятелки очакваха, че тя ще си тръгне сърдита и разочарована, се случи неочакван обрат. Тя съвсем спокойно се обърна и каза:

— След като сте в една компания и се смятате за приятелки на Дани, не е редно да го обиждате в негово отсъствие, след като не може да се защити. А колкото до мен, не се тревожете за моя живот. Аз мога сама да се грижа за себе си, а и вас не ви интересува връзката ни.

В този момент до Сияна застана рожденикът и я покани на танц. Тя му се усмихна прелестно и тръгна към дансинга. Разговора бе чут от едно момиче, което бе в близост до Мира и също не одобряваше злобния й коментар. Тъй като то бе наясно с каква цел се проведе разговорът, реши да предупреди Дани. Разказа му какво се е случило и как е реагирала Сияна. След което приятелски го поздрави за избора му на достойно момиче. Дани й благодари за приятелското отношение, обяснявайки й, че Сияна знае за предишната му връзка с Мира. Допълни, че дори и да не е знаела, пак нямаше да й обърне внимание. Защото бе твърде интелигентна и добра и не обръща внимание на интриги. Каза й също, че ако бяха говорили само за нея, дори нямаше да ги отрази. Но когато някой го обижда, не може да си мълчи и, макар миролюбиво, им е дала да разберат, че нищо не са постигнали със злобните си приказки.

Сияна забрави за неприятната случка веднага щом затанцува, но Дани изчака танца да завърши, и я покани за следващия. По време на танца я попита:

— Как се чувстваш, любов моя. Виждам, че си желана танцова партньорка, не мога да се вредя от приятелите си. Надявам се да ти е приятно.

— Чувствам се добре, а и мога ли да се оплача след такова мъжко внимание. А ти да не би да ревнуваш от приятелите си.

— Разбира се, че не ревнувам, и то е защото имам доверие на теб. Колкото до тях, със сигурност има такива, които с удоволствие биха нарушили приятелството си с мен, за да бъдат с красавица като теб. Знаеш, че съществуват и такива „приятели“.

— Да. Наясно съм, че има хора, които предпочитат да създават проблеми и конфликти. Затова не бива да се вярва на всичко, което се говори. Мира и приятелката й вече се опитаха да те представят във възможно най-лоша светлина. Искаха да ми направят добро, информирайки ме какво ме очаква с теб, но, уви, аз не приех съвета им. Още по-малко не задоволих очакванията им да си тръгна сърдита с подвита опашка. Колкото до това, да бъда привлечена от твой приятел, е невъзможно. В момента, в който усетя дори и най-малък намек, превръщам флирта в шега и така, без да има обидени, се измъквам от ситуацията.

— Не се съмнявам, че си успяла да се справиш, а и разбрах за случилото се с Мира и съжалявам, че е трябвало да изтърпиш този негативен момент. Впечатлила си с поведението си Райна, която е била наблизо, и чувайки разговора, се притеснила за теб. Тя ме информира какви ги вършат Мира и приятелката й.

— Всичко е минало и забравено и не заслужава да му се отделя внимание.

— Толкова си прелестна, че ми се иска да те завъртя във въздуха и да изкрещя на целия свят колко много те обичам. Не искам да има и най-малко съмнение сред приятелите ми. И по-точно тези, които са злонамерени и по някакъв начин се опитват да развалят отношенията ни, че ти си най-важният човек в живота ми.

— Това не е необходимо, не е важно другите да знаят за чувствата ни. Важно е, че ние самите чувстваме силата на любовта.

След този рожден ден за приятелите на Дани нямаше съмнение, че той е съвсем сериозен и отговорен в отношенията си с жената до себе си. Особено когато разбраха, че повече от месец двамата живеят заедно, съвсем се убедиха в сериозността на връзката им.

 

 

В началото на юни Марая, в съвсем напреднала бременност, ходеше по-рядко на работа. Не беше напълняла, само растеше на корем. Чувстваше се добре, но все пак реши, че не е необходимо да изкарва по цял ден в офиса. Въведе в работата една от доверените си служителки. Възнамеряваше от вкъщи да се информира какво се случва във фирмата. Служителката щеше да изпълнява задълженията й, а и когато бебето се родеше, искаше да посвети цялото си внимание на него и съпруга си.

Матю успешно продължаваше с рубриката си „Път към успеха“, а и сега, когато с Марая повече си прекарваха времето вкъщи, работеше сериозно върху книгата си и тя бе почти завършена. Оставаха много малки поправки и щеше да я представи на редактор.

Наско и Кремена поддържаха интернет връзка и след двумесечна раздяла между Испания и България решиха, че любовта им е по-важна от работата. Точно когато Наско бе решил да напусне списанието и да замине за Испания, тя му съобщи, че си е намерила работа в Българска телевизия и се прибира в България. Освен Наско и Марая бе много щастлива от завръщането на приятелката си. И след като се съобрази и остави няколко романтични дена само за тях, двамата влюбени, организира вкъщи тържество по случай завръщането й, на което освен Кремена и Наско покани брат си и Сияна. Трите двойки си спретнаха такъв купон, че когато стана прекалено късно и трябваше да се разделят, по-точно в малките часове на нощта, просто не им се щеше да свършва тази приятелска среща. Кремена и Сияна се запознаха същата вечер, но много си допаднаха и стана ясно, че ще станат добри приятелки. След тази изпълнена със смях и забава вечер двойките решиха, че по-често трябва да си организират такива купони.

През този месец Марая и Матю бяха поканени и присъстваха на два годежа. На годежа на най-добрите си приятели и кумове Кремена и Наско, които се бяха срещнали и влюбили покрай приятелството си с тях. Другият годеж беше на Дани и Сияна. Те също решиха да обявят официално връзката си, след като почти от три месеца живееха заедно. Дани беше предложил брак на Сияна. Обичаше я повече от себе си. Вярваше, че тя е единствената жена, която го обича и прави щастлив. Това си беше самата истина, защото тя го боготвореше и даряваше с много любов, нежност и топлина.

След тези щастливи събития Марая влезе в деветия месец. С всеки изминал ден както тя и Матю, така и близките й очакваха с нетърпение да се появи новият човек в семейството. На тринадесети юли рано сутринта Марая се събуди от неспокойното движение на бебето. Матю също се събуди. Усети, че съпругата му е неспокойна, и се завъртя на другата страна. В последно време в очакване на бебето спеше леко и при най-малкото движение се будеше. Той разтревожено я погледна, защото разбираше, че нещо не е наред.

— Как си, скъпа? Да не би нещо да те боли.

— Не, само че бебето много се движи. Ще стана за малко да се разходя, дано се успокои.

— Чакай аз да ти помогна.

Той стана и придържайки я през кръста, й помогна да стане. Докато тя отиваше към тоалетната, усети, че водите й изтичат, и започнаха леки контракции. Върна се в спалнята и опитвайки се да е спокойна и да не притесни съпруга си, каза:

— Скъпи, мисля, че е време да ме закараш в родилното отделение.

— Ти добре ли си? — каза притеснено Матю.

— Да, но е време да се запознаем с нашето бебе. Затова е било толкова неспокойно, защото иска да излезе вече от малкото пространство, в което се намира — му отговори спокойно Марая, но после изведнъж се преви от последвала контракция.

Матю се облече по най-бързия начин. Помогна внимателно и на нея да се облече. Взе приготвения й предварително багаж и я откара в болницата. По пътя тя го предупреди да не се обажда на никого, докато не роди. Усещаше притеснението и тревогата му и смяташе, че ако повика родителите й, всички ще се притесняват още повече и той ще се чувства още по-зле. Матю разбираше, че тя в момента се тревожи повече за него, отколкото за себе си, и се опита да я успокои:

— Не се безпокой, всичко ще е наред. Мисли единствено за себе си и за това, което ти предстои. Аз съм добре — а в мислите си се молеше всичко с любимата му и бебето да е добре.

След няколко часа се появи малката Памела. Марая бе изтощена, но и щастлива, гледайки как къпят, преглеждат и повиват малката й дъщеря. Една от сестрите излезе да съобщи и честити радостното събитие на таткото.

— Благодаря ви — каза развълнувано той. С насълзени от емоции очи и разтреперани устни попита: — Как е съпругата ми и бебето? Мога ли да ги видя?

— Съпругата и дъщеря ви са добре. Всичко мина спокойно и нормално.

Матю влезе в стаята. Веднага отиде до Марая и я целуна по челото. Погледна с гордост и възхищение към бебето. После се обърна към съпругата си, гледайки я с онзи поглед, с който гледаше само нея и който й казваше колко я обича, без да казва и една дума дори, но този път каза:

— Благодаря ти, любов моя, за прекрасната дъщеря, с която ме дари! Обичам те и не мога да изразя с думи щастието, с което винаги си ме дарявала. С раждането на дъщеря ни ти ме дари и с възможността да стана щастлив горд баща на това малко прелестно момиченце.

— Наистина е прекрасна, нали? — му отвърна Марая трогната от чувствата, които четеше по лицето му.

Той бе чувствителен и нежен винаги с нея, но сега излъчваше благоговейно чувство, гледайки дъщеря си! Тя бе толкова малка и беззащитна, а той се гордееше, че е неин баща.

— Тя е най-красивото бебе, което някога съм виждал!

— Сега вече можеш да се успокоиш. Обади се на родителите ни и ги поздрави с раждането на внучката им.

— Какво нещо е животът! — каза замечтано Матю. — Само преди няколко часа беше в прегръдките ми, а сега си тук и вече сме родители! Обичам те, Марая. Обичам и двете ви. Обичам ви повече от всичко на този свят.

— Знам, любими мой! И аз те обичам. Ти и Памела сте най-важните същества в моя живот. А сега върви и се обади на близките и приятелите ни.

През това време влезе сестрата да провери дали всичко е наред. Матю целуна отново Марая и излезе от стаята щастлив и спокоен. Двете най-важни жени в живота му са добре и се грижат за тях. Излезе от сградата, влезе в колата и започна с обажданията. Обади се първо на родителите й, а след това и на своите, от които получи най-искрени поздравления. Нямаше как да не се обади и да не сподели радостта си с Кремена и Наско. Те дори изявиха желание да отидат при него. Той ги спря, като им каза, че родителите на Марая ще отидат всеки момент и едва ли ще могат всички да я посетят. Уговориха се по-късно той да мине до тях, за да се видят и да ги почерпи. Тъкмо приключи с телефонните разговори, когато видя Марина и Крис да отиват към него. Той им се усмихна и те видяха щастието, което изпитваше на лицето му.

— Честито, синко! — му каза Марина, прегръщайки го, а после даде възможност и на съпруга си да поздрави зет си.

— Честито и от мен! — каза Крис и също го прегърна. — Още не мога да повярвам, че моето малко момиче е майка!

Матю отвърна на сърдечните им поздрави, като също им честити щастието да са баба и дядо на най-прелестната внучка. Разказа им набързо, че раждането е преминало нормално и че и двете — майката и бебето, се чувстват добре и са прекрасни. От думите му се усещаше гордостта, която изпитва като баща. Обясни им, че не им е звъннал по-рано по желание на Марая, за да не се тревожат. Родителите го слушаха и силните им емоции на радост и щастие се отразяваха в насълзените им очи. В това време Марая му звънна.

— Кажи, мила. Родителите ти са тук и много искат да видят теб и дъщеря ни.

— Затова ти се обаждам, вече сме настанени с Памела в самостоятелна стая и можете да дойдете.

— Добре, скъпа, идваме веднага. Нямам търпение да ви видя отново!

Когато той каза, че Марая ги очаква, майка й, въпреки че копнееше да види дъщеря си и внучката си, го отпрати да влезе първо сам. Матю й благодари, кимайки за разбирането, и влезе в стаята. Отиде до Марая, а тя го очакваше с разтворени обятия. Двамата се прегърнаха и останаха така известно време. После устните им се намериха и се сляха в жадувана страстна целувка. Когато се разделиха, щастливи погледнаха към дъщеря си.

— Обичам те и нямам думи, с които да изразя щастието си.

— И аз те обичам. Благодаря за този прекрасен подарък, защото ти си баща на дъщеря ни. Ти и тя сте моят живот. Добре е, че влезе само ти. Имах нужда да те почувствам и да те прегърна. Мина ми през ум, че откакто сме заедно вече почти година, не сме се разделяли дори и за една вечер. Остана при мен и преди сватбата, а тази вечер ще сме разделени.

— Дори не ми припомняй! И аз си мислих за това, и ще ми е много трудно да се прибера. Но ще издържа няколко дена, само вие да сте добре. Благодарен съм на майка ти, че предложи да вляза сам. Имах нужда от силната ти прегръдка.

— Да, мама винаги мисли първо за нас! Въпреки че съм сигурна, че няма търпение да ни види, знае, че имаме нужда да сме сами. А сега ще се престрашиш ли да вземеш дъщеря ни и да ми я дадеш.

Матю отиде до кошчето на бебето и го взе на ръце. Гушна го нежно и го целуна по малкото чело. Постоя известно време с дъщеря си на ръце и се любува. Не можеше да се нагледа на това крехко малко създание, което бе плод на любовта им с Марая. После внимателно даде бебето на майка му и гледайки ги двете, изпита много силни емоции и очите му овлажняха от сълзи на щастие. Наведе се и целуна и двете, а после каза:

— Време е да разрешим на бабата и дядото да видят внучката си. Ще погледна дали са дошли и Дани и Сияна. Когато им се обадих, ги събудих, нали е неделя, а и снощи са били на парти с приятели. Зарадваха се и казаха, че щом се приготвят, ще дойдат. Имаш много поздрави и от моите родители, и от Кремена и Наско. Не успях да звънна на сестрите си и брат си. Майка ще им се обади и предполагам, че те ще ни потърсят. Пак се увлякох в приказки, а вън има хора, които с нетърпение очакват да влязат.

— Да. Кажи им да влязат, а аз как изглеждам — попита изведнъж Марая.

— Ти си най-красивата жена. Но имаш вече конкуренция, защото в тази стая са двете най-прелестни жени във вселената, и двете са мои.

Марина и Крис влязоха в стаята и поглеждайки към дъщеря си с бебето на ръце, чувствата им взеха връх и се разплакаха от щастие. Толкова много се бяха развълнували, че само ги гледаха и не казваха нищо. Първа се опомни Марина и отиде и целуна и прегърна Марая, като внимаваше да не пипне бебето. После отстъпи място и на съпруга си, да целуне и прегърне дъщеря си. И двамата гледаха малкото бебче и не смееха да го докоснат. Марая също се разчувства от вълнението на родителите си:

— Мамо, тате, това е внучката ви Памела! Можете да я вземете, докато е будна, защото скоро ще яде и ще спи.

Не се страхувайте! Отгледали сте две деца, защо се притеснявате?

— Аз ще я взема! Я да видя моето малко момиченце! Ела при баба да те гушне! Нямам търпение да се приберете и да имам много време да се радвам на внучката си — и поглеждайки бебето в ръцете си, продължи: — Да знаеш само колко песни ще ти пея и как ще си играем.

— Да, всички знаем, че отсега нататък Памела ще е най-глезеното бебе на света, но ще позволиш ли и дядо й да я подържи.

— Да, скъпи, разбира се. Ето, вземи я. Милата ми, тя днес ще има да се чуди какво се случва. Но какво да се прави, като искаме да й се порадваме. А как е младата майка? Имаш ли нужда от нещо? Ако нещо определено ти се яде, да ти го приготвя.

— Не, мамо. Засега нямам нужда от нищо. А и за днес си взех храна от вкъщи, преди да дойда. За утре може да ми приготвиш, каквото решиш. Пък и за три дена все ще изкарам на по-суха храна. Ще пия повече сокове и мляко. Дано да имам достатъчно кърма.

— Добре, ще видя какво ще измисля. Ще ти донеса прясно мляко с овесени ядки и други ядки, от които се увеличава кърмата. А сега те оставяме, за да може за малко да те видят и брат ти и Сияна, защото също са тук, но ще ги предупредя по-бързо да излизат. Все пак имаш нужда от почивка. Довиждане и ще се видим утре, а ако нещо ти се прияде, само ми звънни.

— Добре, мамо. Не се притеснявайте за нас. Обичам ви.

— И ние те обичаме момичето ни, а вече обичаме много и малката си внучка — отвърнаха родителите й.

 

 

Същата вечер Матю, преди да се прибере вкъщи, купи бонбони, сладки и напитки и се отби в дома на Наско. През деня Кремена се беше обаждала на Марая, за да честити първата й рожба. Сега, когато видя и Матю, отново му честити и го поканиха да остане с тях на вечеря. Тя и Наско бяха много щастливи от раждането на бебето.

— Скъпи, вече си имаме кръщелница — обърна се към Наско Кремена. — Да, и много ще я глезим! Още утре ще отидем да я видим. Днес послушахме баща й, защото майка й бе изморена от раждането, но утре никой няма да ни спре да видим и двете.

— Да, непременно ще отидем! Нямам търпение да видя приятелката си и любимата си кръщелница! Толкова се радвам, че не знам как ще издържа до утре.

— На мен ми кажи как ще издържа? С Марая установихме, че откакто сме се събрали, не сме се разделяли за нито една нощ. И на двамата ще ни е трудно, докато си ги прибера у дома.

— Казаха ли кога ще ги изпишат?

— Ако не възникнат проблеми, след три дена.

— Нали каза, че всичко е минало нормално. След като и двете са добре, няма да има проблеми.

— Надявам се на това! Много ще ми е трудно да се прибера у дома и да знам, че Марая ще я няма. Толкова много ще ми липсва, че не знам дали изобщо ще мога да заспя.

— Разбирам те напълно, приятелю! — му отвърна Наско. — Докато Кремена беше в Испания и аз страдах, ти беше до мен и знаеш колко много ми липсваше, а при това бяхме малко време заедно. Мога да си представя как се чувстваш.

Кремена се трогна от признанието на Наско, прегърна го и каза:

— Спокойно, скъпи, вече съм до теб. Никъде няма да ходя, а ти, вместо да успокоиш Матю, го натъжаваш повече. И двамата слушайте! Марая отсъства, защото е станала майка. Най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена. Тя е добре и бебето е добре. Трябва да се радваме и да празнуваме, и да мислим за тях с много любов. Ще се приберат вдругиден, само трябва малко търпение.

 

 

След три дена Матю прибра жена си и дъщеря си вкъщи. С помощта на Марина беше приготвил всичко необходимо за посрещането й. Неговите родители също бяха дошли, за да видят снаха си и внучката си. Сияна бе приготвила празничен обяд и го бе занесла в дома на младите родители. Тя и Дани изцяло бяха поели ангажимента да се грижат за храната и напитките. В късния следобед всички си тръгнаха. Дори родителите на Матю бяха отседнали у сватовете си, за да оставят родителите да се погрижат за дъщеря си и да си отдъхнат на спокойствие. Вечерта, след като малката Памела бе изкъпана, нахранена и приспана. Матю, който през цялото време не се отделяше от съпругата си, я прегърна и не помръдна няколко минути.

— Толкова много ми липсваше! Тази нощ няма да спя, а ще те прегърна и гледам, докато дъщеря ни огладнее. После ще ти я дам да я нахраниш и ще ви гледам и двете, за да изтрия липсата, която чувствах, докато ви нямаше.

— И ти ми липсваше много, любими мой, но с малката се разсейвах и успявах да притъпя неприятното чувство, че не си до мен.

— Добре, че бяха приятелите ни, а после дойдоха и нашите.

— А те защо не останаха вкъщи?

— Защото още вчера, когато дойдоха, майка ти ни покани у тях. После им предложи да нощуват там. И аз си помислих, че е по-добре да сме сами, за да не се грижиш и за тях.

— Добре, този път се съгласявам! Но искам да знаеш, че нямам нищо против да се грижа и за повече хора.

— Знам, но моментът не е подходящ. За мен е важно твоето спокойствие. Имаш нужда от почивка. Ако мога с нещо да ти помагам, искам да ми казваш. Защото досега не съм се грижил за бебе. Искам да се включа пълноценно в грижите за дъщеря ни.

— Тогава ще се учим заедно. Ще следваме инстинкта си и наученото от книгите, които четохме. Памела е спокойно бебе. Храни се и през повечето време спи.

— Е, в такъв случай, докато тя спи, аз ще се погрижа и майка й — да спи и да се храни, за да има храна и сили да се грижи за нея.

Матю я взе на ръце и я отнесе в спалнята. Там двамата се съблякоха и си легнаха, като внимаваха да не събудят дъщеря си, а тя спеше спокойно в креватчето си.

Когато Марая се отпусна на леглото, прошепна, въздишайки:

— Най-после съм си у дома и съм там, където се чувствам най-щастлива и най-спокойна — в твоите обятия. Нямаше ме две нощи, а сякаш съм отсъствала седмици.

— И аз най-после съм спокоен и съм много щастлив. Чувствам се най-добре, когато си до мен, а сега и детето ни е с нас. Какво повече мога да искам от това.

Първите няколко дена Матю си взе отпуск. Марая се справяше с бебето, а и майка й ги посещаваше всеки ден, но той също помагаше. Ходеше да пазарува, справяше се с някои домакински задължения. Когато дъщеря му беше будна, я гледаше и се радваше на движенията й. Тя беше жизнено бебе и отрано започна да се усмихва, и много обичаше да рита с крачка и маха с ръчички. А щом баща й протегнеше ръце, веднага му се усмихваше и махаше с ръчички към него. Той обожаваше дъщеря си. Съпругата му все му правеше забележки, че прекалено много я глези, а в същото време и тя я глезеше. Двамата се справяха безпроблемно с отглеждането й. Бяха намерили баланса между отглеждане на детето си, справяне със служебни и домакински ангажименти и време за самите тях. Матю много помагаше на съпругата си. Успяваха така да подредят нещата, че когато вечер дъщеря им заспеше, те се отдаваха само на вниманието си един към друг. Споделяха си изминалия ден, обсъждаха въпроси, свързани със семейството им. Най-много време отделяха да се насладят на любовта си. Тя бе все така силна и всеотдайна, никога не пренебрегваха страстните си желания. Нямаха насищане и любовната им игра бе безкрайна. За Матю Марая винаги е била изключителна жена, истински професионалист в работата, напълно отдадена любеща съпруга, а сега бе и най-грижовната майка. Вече два месеца, откакто бе родила, тя не се отдели от детето си. Хранеше се с всевъзможни храни, за да има достатъчно кърма за бебето.

Фирмата й бе поверена на доверена служителка и тя се информираше за нея единствено по телефона. Ако нямаше какво да прави, когато бебето спи и съпругът и е на работа, отиваше в стаята, която двамата използваха като кабинет, и твореше. Създаваше нови модели, които да използва в бъдеще. Засега за нея най-важно бе отглеждането на дъщеря им, а и държеше да има достатъчно свободно време и за съпруга си. От преуспяла бизнес дама се бе превърнала в грижовна майка и домакиня, но в нито един момент не съжаляваше, че временно е оставила работата си. Съпругът й се възхищаваше за пълната й всеотдайност. Но я познаваше и знаеше, че работата й липсва. Тя му бе показала моделите, направени в свободното й време. Тогава той й каза:

— Скъпа, от два месеца не си ходила във фирмата си. Ако искаш, можем да ангажираме жена да гледа дъщеря ни по няколко часа на ден, и ти отново да поемеш част служебните си отговорности. Разбери ме правилно. Казвам ти това, защото искам да си щастлива. Въпреки че с нищо не си показала желание да се върнеш на работа, ти казвам, че имаш пълната ми подкрепа, ако пожелаеш да го направиш.

— Разбирам какво имаш предвид. Работата ми липсва наистина, но има нещо, много по-важно от нея, и то е семейството ни. Памела и ти сте по-важни от всичко. Мога да работя винаги, но няма да мога да върна времето, в което дъщеря ни расте. Аз ще се грижа за нея, а след време, когато реша, че има нужда от мен във фирмата, мама ще идва за час, два и така ще се справяме. Мога да работя спокойно и от къщи. Тази есен няма да правя ревю. Имам нови модели, които ще предложа на клиентите си с презентация, която ще изпратя на имейлите им. Така ще могат да видят моделите и да поръчват това, което харесват.

— Възхищавам ти се! Все си мисля, че те познавам добре и няма какво повече да науча. И точно тогава отново ме изненадваш. Обичам те. Ти си добра във всичко, с което се захванеш. Правиш всичко със сърце и душа. И въпреки това не преставаш да ме изумяваш. Въпреки големите грижи, които имаш покрай дъщеря ни, нито веднъж не си ме пренебрегнала. Стараеш се вкъщи всичко да е наред и не желаеш чужда помощ. А освен всичко това намираш време и за работата си, така че да не лишаваш от присъствието си детето ни. Измислила си как да представиш новата си колекция и фирмата ти да действа и без твоето присъствие. Благодаря ти, че си моя любима, съпруга и майка на детето ни. Не мога да си представя друга жена на твое място да се справи с всичко това без нечия помощ. А ти не само се справяш, но го правиш по най-добрия начин. Както аз съм щастлив като твой съпруг, така и дъщеря ни е щастливка, че има такава всеотдайна майка.

— Любими мой, защо пренебрегваш себе си? Ти си винаги до мен и ми помагаш за всичко. Без теб и любовта ти нямаше да мога да се справя. Ти си този, който ми дава сили и ме зарежда само с положителна енергия. Благодарение на твоята подкрепа и помощ имам време за всичко. А да се грижа за дъщеря ни, е истинско удоволствие. Тя се променя с всеки изминал ден. Времето, в което я кърмя, е най-вълнуващо, защото тогава е най-близо до мен. За нищо на света не бих се отказала от това, само се моля по-дълго време да мога да я храня така, защото за нея това е най-добрата храна, а аз искам само най-доброто за нея.

— Обичам те, Марая. Ти и дъщеря ни сте най-важни в моя живот. Благодаря на Бог, че ви имам.

— И аз те обичам. За мен ти и Памела сте на първо място. И аз съм благодарна на Бог и съдбата, че ме срещна с теб, а ти ме дари с толкова много любов и щастие, че няма какво повече да желая.

В края на септември се състоя сватбата на Кремена и Наско. Марая и Матю присъстваха на това важно за приятелите им събитие. Тя, която се ограничаваше от танци на собствената си сватбата, сега танцуваше с голямо удоволствие. Малката Памела в този ден бе поверена на грижите на баба и дядо.

През октомври Матю направи представяне на книгата си. Събра близки, приятели и журналисти. Преди да опише накратко съдържанието на книгата, той изказа благодарност към човека, помогнал най-много в създаването й.

— Идеята да напиша тази книга, ми хрумна паралелно със започването на статиите, които пиша на тема „Път към успеха“. Винаги съм искал да направя по-подробно проучване за човешките взаимоотношения и да разбера отговорите на много въпроси, свързани с тях. Така започнах да пиша. Работата ми е такава, че общувам с много хора, и това ми помогна до известна степен да получа представа за същността на темата. Но истината е, че разбрах много за човешките взаимоотношения и по-скоро за положителното, което може да се постигне с доброта и разбирателство между хората, от Марая, моята прекрасна съпруга. Без нея нямаше да успея да представя истинската идея, която имах. Исках да покажа на хората, че с добро чувство и искрени взаимоотношения могат да се постигат много по-добри резултати, повече положителни емоции и светът ще е по-добър. Моята съпруга ми показа как в действителност това може да се осъществи. Как добрите намерения могат да са реални. Щастлив съм с професията си. Обичам да общувам с хората и да представям живота им такъв, какъвто е. Но най-голямото щастие е семейството ми. Когато човек има близки, които го подкрепят и обичат, може да успее във всичко. Родителите ми, брат ми и сестрите ми ме подкрепиха да осъществя мечтата си да стана журналист, за което винаги ще съм им благодарен и ще ги обичам вечно. Когато срещнах съпругата си, усетих истинската сила на любовта и всеотдайността към човека, когото обичаш. Тя не само ме дари с много любов и с най-прекрасната дъщеря, но направи животът ми пълноценен във всяко отношение. Целият ми живот се промени и открих какъв е истинският смисъл да се живее. Без нея аз пак щях да съм човекът, който съм, но нямаше да разбера стойността на истинското щастие. Нямаше да знам, че любовта е най-важната движеща сила. Тя дава възможности, вяра, подкрепа и увереност във всяко начинание. Благодаря ти, Марая. Обичам те. Посвещавам тази книга на теб, защото ти ми помогна да я създам точно такава, каквато си я представях. Ти ми помогна да открия истинското значение и смисъла на искрените и реалистични взаимоотношения между хората.

Последваха бурни аплодисменти, при които Марая, която държеше на ръце малката Памела, отиде до съпруга си и гледайки го с любов с влажните си от сълзи очи, прошепна:

— Отново успя да ме разплачеш от щастие. Обичам те. Той прегърна двете най-важни жени в живота си. Целуна съпругата си, а след нея и дъщеря си.

 

 

Матю постигна небивал успех с книгата си. Още преди да я представи официално и първият тираж да излезе от печат, Наско й направи рецензия, която представи на части в няколко последователни броя на списание „Хайлайф“. От нея читателите добиха представа за съдържанието на книгата „Човешки взаимоотношения“. Когато книгата излезе в продажба, първият тираж се изкупи за много кратко време и последва следващ тираж. Отзвукът от книгата бе впечатляващ и невероятен. Всеки ден той четеше отзивите и коментарите на хората във фейсбук страницата си и не можеше да повярва на успеха си. Марая, която бе винаги до него, с гордост заяви:

— Всичко, което постигна, е реално, скъпи, и ти заслужаваш този успех.

— Успях, защото ти беше до мен през цялото време. Помагаше ми и ме подкрепяше във всеки момент. Без теб тази книга нямаше да е това, което е.

— Аз бях до теб, защото те обичам и не мога да съм далеч от теб, особено ако си у дома. Успехът, който постигна, е благодарение на ума, възгледите и усета, които имаш, да изразяваш мислите и чувствата си с думи.

Освен официалното представяне на книгата в София Матю бе гост и на няколко телевизионни предавания. Уважи поканите и на градовете, в които също направи презентация на книгата си и даде много автографи. На пътуванията го придружаваше съпругата му, когато не се налагаше да се остава втори ден в посетения град. През деня за Памела се грижеше баба й, но майка й държеше вечер да си е вкъщи, а и все още я кърмеше. За Матю бе още по-трудно, защото също не искаше да оставя семейството си. В повечето случаи отказваше да остава втори ден. До Коледа времето мина бързо и неусетно. Покрай грижите за Памела и представянето на книгата Марая и Матю живееха динамично и забързано ежедневие. Това все пак не им попречи да намират време и за самите себе си, и за любовта си.

И тази година по традиция семейството му прекара заедно Коледа в Лясковец. Близките им много се радваха и ги отрупваха с грижи и внимание, защото рядко се виждаха, особено откакто се роди Памела. Тя беше вече на пет месеца и бе много жизнено и усмихнато бебе. Сестрите на Матю го гледаха и не можеха да повярват, че малкото им братче се справя толкова добре с дъщеря си. Той без проблем й сменяше памперса, преобличаше и хранеше. И на двамата им личеше, че се обожават. Малката, като видеше баща си, веднага се усмихваше и започваше да пери ръчички и да рита с крачка. Тогава баща й я целуваше и я гушкаше в скута си.

За Новата година се прибраха в София и я посрещнаха в дома си с приятелите си и Дани и Сияна. Кремена изненада всички с приятната новина, че с Наско очакват дете и че радостното събитие се очертава да бъде около рождения ден на Памела. Всички бяха щастливи и доволни от живота си. Посрещнаха годината с усмивки и танци. Забавляваха се и си пожелаха и през новата година да са щастливи поне толкова, колкото са сега. Памела, която спеше, се събуди от гърмежите и фойерверките, тогава родителите й я гушнаха, всеки от тях я целуна и й пожела Щастлива Нова година. Тя се успокои при вида на усмихнатите си родители и отново заспа.

През февруари Марая с голямата подкрепа и помощ от страна на съпруга си успя да направи ревю и да представи новата си колекция, която бе създала в дома си, грижейки се същевременно за дъщеря си. Организирането на събитието бе направено отново от Матю. Той се бе погрижил всичко да изглежда съвършено и грандиозно. От избора на зала, подиума с бял килим, разноцветни светлини, които да предадат блясък на цялата обстановка, покани за гостите и медиите, които щяха да отразят събитието, до коктейла след ревюто. Винаги изпитваше гордост от съпругата си, а сега гордостта му бе двойно по-голяма, защото тя бе успяла да направи колекция от модели въпреки грижите около дъщеря им и дори за миг не бе пренебрегнала нито дъщеря си, нито него. Новата колекция бе интригуваща и впечатляваща. Марая получи силни аплодисменти и адмирации за работата си. Постигайки поредния си триумф, тя се яви на подиума с елегантен костюм и благодари за аплодисментите и уважението. Срещу нея в публиката стоеше с дъщеря им в ръцете си съпругът й. Той й се усмихваше влюбено и окуражително, изразявайки с поглед любовта и възхищението си към нея.

След ревюто имаше повече служебни ангажименти. Срещи с нови клиенти, сключване на договори. С помощта на родителите си и Матю, които се грижеха за Памела, когато й се налагаше да отсъства от къщи и да ходи до фирмата, успя да се справи. Служителката, която бе назначила да я замества, присъстваше на срещите с клиентите и така и бе по-лесно да изпълнява задълженията си и да се справя с дейността на фирмата. Така Марая се грижеше спокойно за дъщеря си.

 

 

През пролетта, когато времето се затопли, младите родители и дъщеря им редовно излизаха на разходки, а през почивните дни заедно с приятелите си организираха пикници сред природата и всички обръщаха внимание на малката. Кремена и Сияна много обичаха да си играят с нея и отменяха майка й, докато тя играеше с мъжете на карти като четвърти човек.

След големия успех на Матю с издаването на първата му книга, се зароди идея за втора книга. Вдъхновен от голямата си любов към съпругата и дъщеря си, любовта към всички от неговото семейство и семейството на Марая, любовта към приятелите, реши тема на следващата книга да бъде „Силата на любовта“. Когато сподели идеята със съпругата си, тя се зарадва и въодушевено го насърчи и окуражи:

— Любими мой! Новата ти идея е чудесна! Удивително е, че реши да създадеш книга за това вълшебно чувство! Сигурна съм, че ще постигнеш невероятен успех.

Така той с божията благословия и с голямата подкрепа на любимата си започна да пише новата книга.

 

 

През юни се състоя сватбата на Дани и Сияна. На сватбеното тържество, освен младоженците най-забележителна бе малката калинка. Памела през този месец беше проходила и сега крачеше важно до булката с прелестната си бяла рокличка, която бе ушита от майка й специално за сватбата. Вуйна й Сияна много я обичаше и внимаваше постоянно да не се препъне в дългата й рокля. На сватбеното тържество присъстваха Наско и Кремена. Въпреки че тя бе в напреднала бременност, държеше да присъства на празника на приятелите си. През последната година между трите семейства цареше искрено и истинско приятелство. Те постоянно си организираха сбирки, излети с пикници, разходки и много забавления. Често гостуваха на Марая и Матю, за да могат да се радват на малката Памела. Сватбата на Дани и Сияна бе грандиозна. Той бе синът в семейството и родителите му се бяха погрижили тържеството на младоженците да е незабравимо.

Майката и братът на Сияна бяха приети като част от семейството. Всички се отнасяха с уважение към тях. Сияна, освен че бе открила любовна на живота си, се сдоби с голямо и сплотено семейство.

Времето, откакто живееше с любимия си, бе най-щастливият период в живота й. Дани бе пример за идеален мъж. Семейството му се гордееше с него, защото той се доказа както в професионалния, така и в личния си живот.

На сватбата цареше истинско забавление с много музика и танци. Всички присъстващи на тържеството успяха да танцуват и да се веселят от душа и сърце. Младоженците бяха неотразими. Излъчваха неописуемо щастие и с това създаваха истинско удоволствие и на хората около тях.

 

 

Месец след разкошната сватба на Дани и Сияна на голямото семейство му предстоеше друго тържество. Това бе първият рожден ден Памела. За нейния ден бе организирано тържество, на което се събраха семействата на Марая и Матю и кумовете. Децата от семейството на Матю обръщаха голямо внимание на малката рожденичка. Измисляха игри, с които да я забавляват. Големият му племенник Иво беше вече на девет години, а близнаците — на седем, затова се държаха кавалерски с малките дами. Мая, дъщерята на Рени, беше на пет години и постоянно стоеше до Памела. Родителите на Памела бяха все до нея и играеха заедно с децата. Подхвърляха си балони, надуваха свирки и танцуваха на детски песнички. Явно Кремена много се е вълнувала на рождения ден на кръщелницата си, защото на следващия ден роди дъщеря си Ванеса.

През това лято Марая и Матю заведоха Памела на море. С тях бяха Дани и Сияна. Изкараха една приятна и спокойна почивка. Забавляваха се с малката на плажа, правеха си разходки в курорта, а вечер, след като Памела заспеше, младите родители се отдаваха на любовта си. Дани и Сияна вечер ходеха на бар и се смесваха с туристите, друг път само се разхождаха, а после се прибираха в хотела и се наслаждаваха един на друг. След сватбата двамата обсъждаха желанието си да имат дете, въпреки че Сияна все още бе студентка. Тя сега бе по-свободна, след като най-после се съгласи с предложението на Дани да назначи продавач-консултант за магазина си. Пак прекарваше много време там, но имаше и повече време за семейството си. Виждаше се редовно с майка си и брат си и им помагаше финансово, а и често ги канеха с Дани в дома си. Той се разбираше много добре с брат й, говореше си с него по мъжки и му даваше съвети, ако момчето се интересува от нещо.

Кремена и Марая се виждаха редовно, когато ходеха в парка на разходка с дъщерите си. А през почивните дни трите семейства прекарваха повечето време заедно на пикник или на гости в някое от семействата. Често се събираха на вилата в Панчарево, а понякога ходеха на гости на баба си и дядовците в Горна баня. Там къщата беше голяма и побираше всички семейства, а и по-възрастните бяха доволни да има млади хора край тях, и си играеха с правнучката си.

През есента Марая продължи с традицията на фирмата си и направи ревю. Този път представи и нещо ново. Заедно с дамската и детската мода представи и облекла за бременни. С тази новост привлече още по-голяма аудитория от клиенти. Организирането на ревюто бе отново дело на Матю. За него беше чест, че съпругата му харесва организацията му, и възприемаше всичко като приятен ангажимент и с удоволствие се грижеше за детайлите. Този път и Марая имаше възможност да се занимава с изпълнението на някои задачи, свързани с ревюто. Памела бе по-голяма и много харесваше да гостува на баба си и дядо си, а те я обожаваха и глезеха. Играеха си с нея, все едно и те са малки деца.

След ревюто, на което Марая постигна отново успех, докато се бе оттеглила в гримьорната, да се освежи преди коктейла и интервютата, усети, че и прилошава. Беше доволна, че е сама, и никой не разбра за неразположението й. Не искаше да тревожи съпруга си, а и вече знаеше със сигурност, че е бременна, защото сутринта си бе направила тест. След края на коктейла двамата с Матю се прибраха доволни от успеха и уморени от дългия изтощителен ден. Памела щеше да нощува в родителите й, затова те решиха да си лягат, след като си вземат душ. След банята Марая се изсуши и с нетърпение очакваше Матю, защото възнамеряваше да му каже за състоянието си. Щом той влезе в спалнята, тя каза:

— Днес постигнахме голям успех и мисля, че новите модели, както и облеклата за бременни се приеха идеално, така че мога спокойно да си работя от къщи.

— За дъщеря ни и мен е чудесно да си винаги у дома. А и тя се чувства най-добре с теб, но мислех, че ще искаш да я дадеш на детски ясли пролетта. Знаеш, че каквото и решение да вземеш, аз съм с теб.

— Знам, че предпочиташ аз да се грижа за Памела. Въпреки че ще ме подкрепиш и ако реша да се върна на работа. Само че аз скоро няма да се върна на работа, защото ще се грижа за дъщеря ни, а заедно с нея и за още едно малко човече, създадено от двама ни.

Матю, както си триеше косата, спря и я погледна. После много бързо остави хавлията и прегърна съпругата си:

— Бременна ли си? — с развълнуван глас я попита той.

— Да, любов моя, и съм много щастлива. От няколко дена имах съмнения, но вече съм сигурна.

— Но как! Нали те пазя, въпреки че, като се замисля, от доста време не го правя. Защото ми каза, че няма проблем, и аз си помислих, че взимаш хапчета. Не си вземала хапчета?

— Не съм вземала предпазни мерки. Знаех, че искаш да имаме още деца. В същото време толкова ме обичаш, че не искаш да ме натоварваш с повече отговорности. Затова, без да правя нещо, оставих на съдбата да реши какво да се случи. И тя реши отново да сме родители. Когато разбрах, че съм бременна, ми идваше да летя от щастие. Едвам дочаках вечерта да мине, но не ти казах през деня, защото щеше да се притесняваш за мен по време на ревюто. А не исках да се тревожиш излишно. Чувствам се прекрасно.

— Обичам те, мила. Обожавам те. Няма друга като теб, която да се отдаде на семейството и майчинството си, а в същото време да постига успех след успех на модния подиум.

 

 

След седем месеца в последния ден на април се появи синът им Кристиян. Матю този път се престраши и присъства на раждането на сина си. Държеше Марая за ръка и милвайки я по косата, изживяваше случващото се заедно с нея. За него тя бе най-красивата и смела жена, която правеше всичко необходимо, за да може синът му да се роди по нормалния начин. В първите дни, след като прибра жена си и сина си вкъщи, не се отделяше от тях, а се грижеше и за дъщеря си. Памела подскачаше край бебешкото креватче и викаше:

— Имам братче, имам братче!

Родителите й я гледаха с любов и се радваха на щастието си. Когато бебето спеше, Марая се занимаваше с дъщеря си. Матю й помагаше както в домакинството, така и в грижите за децата им. Така им оставаше време да обърнат внимание и на себе си. Докато бебето беше малко, го извеждаха само в близкия парк. Матю караше количката, а Памела вървеше с майка си и подскачаше около родителите си и бебето.

Три месеца след като Марая роди, брат й Дани и снаха й Сияна също станаха родители. Сияна роди момче, което кръстиха Константин. Трите майки се разхождаха с децата си в парка и прекарваха много време заедно. Когато съпрузите им бяха свободни, се присъединяваха към тях, а във времето на отпуските ходеха заедно на море, на планина и много се забавляваха. Памела и Ванеса станаха най-добри приятелки, а братовчедите Кристиян и Константин също бяха много добри приятели, а се разбираха и с малко по-големите от тях момичета.

Марая и Матю имаха възможност и пътуваха с децата си както в България, така и в чужбина. Показваха им света, възпитаваха ги на човешки ценности. Стремяха се да ги научат да бъдат добри хора и да могат да разпознават доброто от злото. Прекарваха много време заедно, бяха щастливи, че семейството им е сплотено и има разбирателство между децата им. Както отделяха много време за децата, така отделяха време и за себе си. Винаги имаха време един за друг и никога не се пренебрегваха, както и не позволиха на любовта им да намалее или да се превърне в рутина. За двамата семейството, децата им и самите те бяха на първо място. Професионалните им успехи бяха бонус към щастливото им семейство.