Бистра Петрова
Път към успеха (4)

Матю отиде в хотела, където бяха близките му. Всички го очакваха в пълна готовност с нетърпение. След него дойдоха и кумовете. Тъй като не бяха семейство, щяха да тръгнат от хотела с гостите от страната на младоженеца. Всъщност кумове станаха Наско, най-добрият приятел на Матю, и Кремена, най-добрата приятелка на Марая, която се бе прибрала в България специално за сватбата на приятелите си. Кремена се запозна с Матю по време на новогодишните празници и го прие за приятел, защото оцени любовта му към приятелката й. Кумовете се запознаха на рождения ден на Марая, защото Кремена все още си беше в България след новогодишните празниците. Тогава се запознаха и излизаха с приятелите си на заведение, но нямаха много време да общуват. По време на срещите си бяха притеснени и все намираха за какво да спорят. В крайна сметка се уговориха да се чуят, когато наближи сватбата, и да се срещнат, щом тя си дойде от Испания за тържеството.

Марая и Кремена бяха приятелки от детството си. След като завършиха гимназия, Кремена продължи да учи в Испания със специалност „Режисура“. После остана да работи там в една музикална телевизия. Занимаваше се с режисура на музикални клипове. Матю и Наско бяха гледали нейни клипове и определено харесаха работата й. Кремена бе общителна и лъчезарна личност. Двете приятелки много си приличаха по характер, но не и по външен вид. Марая бе естествена блондинка, със сини очи и бяла кожа, а Кремена — брюнетка, с тъмнокестенява дълга права коса, кафяви очи и по-тъмна кожа. Тялото й бе слабо, но с по-голям бюст. Имаше чаровна усмивка и когато се засмееше, се появяваха трапчинки на лицето й.

Когато Кремена и Наско се запознаха, между тях се появи напрежение. Тогава и двамата прецениха, че ще имат важна роля в живота на приятелите си, и от това са притеснени. Матю бе забелязал, че приятелят му се държи нетипично с Кремена. Той бе чаровник и винаги се бе справял с жените безпроблемно. С Кремена изпитваше несигурност и това не му харесваше, а приятелят му, гледайки ситуацията отстрани, си помисли загадъчно: „Е, приятелю, този път си намери майстора. Кремена може да ти даде добър урок“, и леко се усмихна.

Кремена от своя страна познаваше типа мъже като Наско, привлекателен и чаровен разбивач на женски сърца. Тя бе решила да се придържа към ролята си на кума, но да не се увлича по кума, за да не си създаде сърдечни проблеми. Марая пък, нали бе романтичка, реши, че Кремена и Наско изглеждат чудесно като двойка, а и след като имаше възможност до го опознае по-добре, разбра, че зад поведението му се крие чувствителна душа. Той бе добър приятел, винаги готов да помогне, ако някой има нужда, сърдечен и общителен. Тя знаеше, че приятелката й няма връзка в момента, така че, какво пък, нищо не се знае. Съдбата понякога е непредвидима.

Когато стана време за тръгване, семейството и приятелите на Матю, както и кумовете се отправиха към дома на Марая. Като пристигнаха, на входа ги посрещна Дани с приятели. Те бяха решили да затруднят Матю и да не го пускат лесно при булката. Първи започна да се пазари Дани, а след него и останалите пазачи.

— Хайде, да те видя сега, приятелю! Колко си готов да дадеш за сестра ми? Само си помисли, преди да платиш, защото тя е много ценна, а днес е направо зашеметяваща красавица.

В началото Матю се пазареше с Дани и приятелите му, за да стане забавен моментът на вземането на булката. Подхвърляха си шеговити реплики и всички, които ги слушаха, се смяха и се включваха в пазарлъка. След известно време Матю стана сериозен и каза:

— И двамата знаем, както и всички тук присъстващи, че моята любима е безценна, каквато и сума да ти дам, няма да е достатъчно. Ако трябва да плащам истинската стойност на Марая, опасявам се, че никога няма да видя толкова пари през живота си. Единственото, което мога да дам, и то лично на нея, е безкрайната ми любов и обещание да я направя щастлива.

Тогава Матю извади една солидна сума и давайки я на Дани, допълни:

— Това е, за да се почерпите за нашето щастие.

Дани взе парите и каза:

— Разбирам те много добре, въпреки че Марая ми е сестра и е нормално да я харесвам и ценя. Напълно осъзнавам какво означава тя за теб, и затова няма да се пазарим повече, тя е твоя. Добре си дошъл в този дом. Ти отдавна си заслужи правото да си неин съпруг, и аз ви пожелавам цялото щастие на света, защото и двамата го заслужавате.

— Благодаря — отвърна приятно изненадан Матю. Мислеше си, че ще бъде допуснат до любимата си с повече пазарлъци. Дани го допусна сравнително лесно и той припряно попита:

— Сега мога ли да отида при нея?

— Нямаш търпение, нали? Върви, тя те очаква.

Когато Матю влезе в стаята и я видя, остана без дъх. Тя си беше красавица по рождение, но сега, облечена и нагласена за този специален повод, изглеждаше приказно красива. Марая го погледна с прелестната си усмивка и влюбен поглед, предназначен за него. Той й се усмихна чаровно, мислейки си, че тази изумително красива жена, която носи неговото дете под сърцето си, е негова. Чувстваше се най-благословеният и велик мъж във Вселената. Стоеше пред нея и не смееше да я докосне, затова тя отиде до него и без да мисли за прическа и грим, се хвърли в прегръдката му. Матю я притисна нежно към себе си и след като я целуна, прошепна:

— Обичам те. Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал. Винаги си изглеждала прекрасно и не съм си мислил, че може да промениш нещо, за да си още по-прекрасна. Сега си като излязла от приказките — прелестна, величествена кралица.

— И аз те обичам повече от всичко на света. И ти изглеждаш невероятно, а щом аз съм кралица, ти си моят крал. Кажи ми сега какво става навън, защото нашите не ми дадоха да излизам от стаята си, докато не дойдеш. Трябвало да си стоя и да не мисля за нищо.

— Всички са весели и доволни. Брат ти и приятелите ти ме позабавиха на входа с искания да платя за теб, но сравнително бързо успях да ги убедя да ме пуснат. Най-разумно им обясних, че ти си безценна и всичките пари на света няма да стигнат, за да платя стойността ти. Дадох им достатъчно, за да си спретнат купон след сватбата, и ги убедих да ме пуснат, защото единственото, което мога да дам, и то лично на теб, е безграничната ми любов.

— Значи моето братче все пак е изпълнило дълга си да ме пази и да ме даде на този, който ме заслужава. Много имаме да му благодарим, затова няма да му се сърдя, че не те е пуснал веднага. Вече си при мен и това е най-важно в момента.

— Да, любима, вече никой и нищо няма да ме отдели от теб.

— Знам, любими мой, това е и моето желание.

Двамата си подариха още една страстна целувка и излязоха при останалите гости. Всички бяха запленени от красотата на булката. Родителите, сестрите и брат му я поздравиха лично и изразиха щастието си, че се свързва с Матю. Кумовете също я поздравиха, като я прегърнаха и целунаха. Наско се пошегува:

— Сега е моментът да нацелувам булката.

След което получи едно приятелско шеговито предупреждение от младоженеца:

— Внимавай, приятелю, тя е забранена за други мъже, така че мисли какво правиш.

След тези реплики между младоженеца и кума хората, които ги чуха, се засмяха. Марая бе изведена от бащиния си дом от брат си, а родителите им вървяха до тях развълнувани. Пред блока изиграха едно традиционно българско хоро, на което се хванаха и младоженците, а след това се отправиха към ритуалната зала. Там баща й я заведе до Матю и предавайки му я, каза с развълнуван глас:

— От днес тя е твоя, обичай я, пази я и се грижи за нея така, както съм го правил аз досега — после прегърна и целуна дъщеря си, казвайки й, че я обича.

Марая също му каза, че го обича, и след това пое с ръце ръцете на Матю. Пред служебното лице на държавата двамата се заклеха в любов, вярност и уважение и си казаха „да“.

След ритуала всички присъстващи аплодираха младата семейна двойка и им пожелаха дълъг щастлив семеен живот. Когато всички поканени поздравиха младото семейство, се отправиха към местата си в ресторанта. Водещата на сватбата приветства младоженците и продължи с традиционното поднасяне на тортите на младоженците и кумовете. След което последваха танците с поднасянето на сватбените пити с пилета на родителите, на младоженците и кумовете. Когато минаха традиционните танци, младоженците вдигнаха наздравица. Благодариха на гостите за уважението и присъствието им, а след това им пожелаха приятно изкарване на празненството. След тях приветствие направиха кума и кумата. Дойде моментът и на първия валс и на дансинга първи започнаха да танцуват младоженците. Те се носеха по дансинга с усмихнати лица и лекота — все едно летяха в облаците, и излъчваха жизненост и щастие. След тях станаха да танцуват близките и приятелите им. Всички истински се забавляваха и се възхищаваха на красивата младоженска двойка. Организацията на сватбата основно бе дело на Матю. След успешната му организация на пролетното модно ревю тя го остави сам да се справи и със сватбата. Не че нямаше желание да се включи, но той реши, че това ще е допълнително натоварване за нея, и я убеди да запази за себе си момента на изненада. И той наистина я изненада. С избор на ресторант, украса, оркестър с водеща, избор на прибори и меню. Всичко бе изпипано до най-малките подробности. Сватбата бе грандиозна и съвършена. Когато младоженците бяха седнали след един танц, тя му изказа своята благодарност и признателност за това невероятно преживяване и за всичко, което е направил за нея. Той я целуна нежно и каза:

— Учих се от най-добрата — като визираше нея. После продължи: — Ти, моя любов, заслужаваш най-доброто. Нямам представа дали някога ще мога да ти дам всичко, което заслужаваш, но ще се постарая да си винаги щастлива.

— Аз, любими, имам всичко, което искам, а това си ти и малкото бебче, което расте в мен! Щастлива съм във всеки миг, прекаран с теб! Какво мога да искам повече от това! Виждам, че нашето щастие носи радост и на близките ни, а когато хората около мен са щастливи, аз съм доволна, че можем да споделяме щастието си.

Сватбеното тържество бе във вихъра си, когато Марая забеляза, че между кумовете прихвърчат искри. Те танцуваха и се забавляваха със сърце, но когато останеха насаме, започваха спор. Тя сподели с Матю:

— Не е в стила на Кремена да спори с някого, защото е много спокойна натура, но явно Наско успява да я предизвика.

— И аз съм учуден от поведението му. Ти го познаваш и знаеш, че той избягва да влиза в конфликтни ситуации.

— Явно е, че има привличане между тях, но тъй като никой не желае да го признае, са заели отбранителна позиция. Мислят, че като спорят, ще унищожат желанието си един към друг.

— Наско е най-добрият ми приятел и бих бил доволен, ако намери щастието като мен.

— Аз също бих се радвала да видя блясъка на любовта в очите на най-добрата си приятелка. Засега няма да се месим, ще ги оставим сами да се оправят. Ако трябва да се случи нещо, то ще се случи. Кремена е тук още две седмици, за да се види със семейството и приятелите си, така че ще имат възможности за срещи. Ние можем да организираме някой купон вкъщи или на заведение. Можем да им дадем съвет, но нека сами да решат искат ли да имат някакви отношения.

Вечерта, когато гостите си тръгваха, отново пожелаваха щастие на младоженците. Родителите на булката поканиха близките на младоженеца на късна закуска, преди да си тръгнат на следващия ден.

Младата семейна двойка се прибра в дома си изморена, но и много доволна от изминалия ден. Матю пренесе съпругата си на ръце през входа. Когото седна на дивана в хола заедно с нея, тя се отпусна на рамото му. Той започна нежно и успокояващо да я гали, а тя му каза:

— Ако продължиш така, ще ме приспиш, а преди да си легна, е по-добре да си взема душ.

Тогава Матю стана, сложи я на дивана и внимателно се зае да махне фибите и златното синджирче от косата й. След това свали и бижутата, а накрая съблече роклята й. Съблече и себе си, като внимателно закачи на закачалка роклята и костюма си. Взе съпругата си отново на ръце и я отнесе в банята. Там си свалиха бельото и заедно се изкъпаха. Тази баня ги освежи, но все пак решиха да си легнат. Матю я прегърна, а тя сложи глава на гърдите му.

— Как се чувствате като омъжена жена, госпожо Маринова — я попита, правейки се на сериозен, той.

— Щастлива съм и се чувствам прекрасно, и съм така не само от днес, а от момента, в който решихме да сме заедно и да обединим съдбата си в една. Още оттогава бях сигурна, че ти си моят мъж, а днес това стана законно.

— И аз се чувствам така. Щастлив и горд съм с факта, че си моя съпруга, а сега възнамерявам да се любя със законната си съпруга за първи път.

Матю я целуна нежно по устните, но с целувка, изпълнена със страст и изискваща пълно отдаване. С ръце я галеше, а после започна да я целува по цялото тяло, като се наслаждаваше на всеки милиметър от него. Тя започна да се извива от страст и възбуда в ръцете му, като го насърчаваше за още. Той засмука първо едната й гръд, като я масажираше нежно, а после се прехвърли и на другата и с нея направи същото. Продължаваше да масажира наедрелите й от бременността гърди, но устните му вече целуваха леко подутото й коремче. Беше към края на четвъртия месец и се усещаше леко трепване, когато бебето се размърда. Затова Матю обичаше да гали и прегръща с ръце корема й. Тогава бебето сякаш го усещаше и се размърдваше. Той изпитваше гордост, когато чувстваше движенията му. Марая се бе отпуснала блажено и наблюдаваше колко нежно любимият гали корема й. Той обаче се спусна с устни надолу и започна да целува най-интимното кътче от тялото й, предизвиквайки я да изживее върховен оргазъм. Когато бе на върха, тя се изви силно към него, жадувайки за още. Тогава той намери отново устните й и ги плени със страстна целувка, а мъжествеността му намери своята територия и навлезе с пълна сила. Двамата започнаха да се движат в ритъм, като Марая се опитваше да обхване колкото се може повече от мъжествеността на своя любим, и се надигаше и спускаше плавно, въпреки че той й казваше да е по-кротка заради бебето. Тя не можеше да се въздържи от страст и да е по-малко активна в любовната им игра. Двамата бяха като фурия в леглото — страстни и ненаситни един към друг. Бяха възбудени до краен предел и когато и двамата вече бяха на финала на любовната игра, Матю се задвижи по-бързо и заедно стигнаха до кулминация и извикаха от удоволствие.

— Обичам те! Обичам те! Обичам те!

Матю се отпусна сладко изтощен до любимата си, а тя както обикновено сложи глава на гърдите му и той я прегърна силно. И двамата въпреки изтощението не можеха да стоят отделени.

— Обичам те! Ти си най-прекрасната жена на света, въпреки умората и емоциите от деня имаше сили и желание да се любиш с мен и да ми позволиш да се наслаждавам на прелестното ти тяло!

— Обичам те! Ти си най-добрият съпруг на света и твоята любов ми дава сили. Желанието ми за теб е безкрайно, защото ме правиш много щастлива жена. Това, да съм толкова много обичана и желана от мъжа на живота ми, е една осъществена моя мечта.

— Няма жена като теб, която да дава толкова много любов, която да вдъхва сила и увереност във всяко отношение. Ти си единствена и неповторима, а когато си в ръцете ми, си неотразима. Всеки ден благодаря на Бог, че ми позволи да вляза в живота ти. Сега обаче, любима моя, имаш огромна нужда от почивка и сън, и колкото и да ми се иска да си говорим, ще замълча, за да заспиш. Лека нощ, любима — каза Матю и започна нежно да я милва по косата.

— Лека нощ и на теб, любими мой.

 

 

На сутринта Матю много внимателно се измъкна от леглото, за да може Марая да поспи. Той четеше списание, когато тя стана. Остави списанието и посрещна любимата с целувка.

— Добро утро, скъпа.

— Добро утро, мили мой, тази сутрин си внимавал много, когато си ставал, щом не съм те усетила.

— Успя ли да се наспиш!

— Да. Спала съм като бебе!

— Доволен съм, че успя да се наспиш, а сега сядай да закусваш, веднага слагам сандвичите да се пекат, а после ще направя кафе.

— Но нали ще закусваме с близките ни.

— Първо ще закусим тук, а когато отидем при семействата ни, ще се улисате в приказки за вчерашния ден и ще забравиш да се нахраниш, а и докато отидем и си поговорим, ще мине време, може да огладнееш отново.

— Знаеш, че не прекалявам с храната. Не е необходимо да закусвам по два пъти.

— Никой не те кара да прекаляваш с храната, само може да си опиташ.

— Ок. Така може, но ще кажа на мама, че ти си ми приготвил закуска, и няма да закусвам отново.

Когато пристигнаха в дома на родителите й, семейството на Матю се бе настанило и закусваше спокойно, а и обсъждаха преминалия сватбен ден. Пепа ги видя първа и стана да ги поздрави:

— Ето го и младото семейство! Здрасти, успяхте ли да се наспите? Как си, Марая?

— Здрасти на всички. Извинете за закъснението, но Матю не ме събуди навреме, а и когато станах, настоя да закуся и докато не го направих, не се съгласи да тръгнем.

— Точно така трябва, гордея се с теб, момчето ми — каза окуражително майка му. — Всеки мъж трябва да се грижи за съпругата си. Виждам, че той е от мъжете, които уважават жена си. Съжалявам, че сте далече от нашето семейство и не можем да ви помагаме при необходимост, но се радвам, че вашите са наблизо и ако има нужда, са до вас.

Марина се включи в разговора, като се обърна към сватята си:

— Не се тревожи за децата ни, те двамата се грижат един за друг много добре.

— Ами да, синът ти е в сигурни ръце. Преди все се ядосваше, че съм сам и не се грижа за себе си. Сега съпругата ми е до мен, грижи се за всичко, за дома, храната и ми осигурява спокойствие. Няма по-гледан и щастлив мъж от мен. Имам всичко, което искам, ще се чуваме и виждаме по скайпа, а и вие винаги сте добре дошли — допълни Матю.

— Разбира се — каза сърдечно Марая, — и двамата сте пенсионери, свободни сте и винаги сте добре дошли.

Тя си поговори и с двете си зълви Рени и Ивета, и с етърва си Лара. Четирите жени се разбираха много добре и обичаха да обсъждат различни теми, а сегашната бе сватбата. След късната закуска гостите се приготвиха за отпътуване. Благодариха за гостоприемството и още веднъж изказаха удивлението си от сватбата. Младоженците си взеха довиждане с всички и се разбраха, че ще ги посетят през следващия месец. Марина и Крис също се сбогуваха със сватовете си и когато всички си тръгнаха, останаха само те и младото семейство. Крис и Матю седнаха в хола, а Марая последва майка си в кухнята.

— Е, вече мина и сватбата. Ще можеш да се отдадеш на почивка и спокойствие — каза майка й. — Досега все мислеше за нещо, първо ревюто, а после и сватбата.

— Но, мамо, знаеш, че за всичко се погрижи Матю. Не знам как издържа на това напрежение. Да организира две важни събития с интервал от две седмици, и то в най-добрия вариант, аз на негово място нямаше да се справя толкова добре. А той направи ревюто и сватбата да изглеждат грандиозни и незабравими.

В този момент при тях влезе Матю за вода и бе чул думите на съпругата си. Отиде до нея и я прегърна през кръста:

— Скъпа, не се подценявай и ти щеше да се справиш отлично, ако не те бях убедил, че аз трябва да се заема с организациите, за да не се натоварваш с допълнително напрежение и емоции, само така можех да те предпазя.

Тогава тъща му го погледна с благодарност и каза:

— Ти също не омаловажавай това, което направи! Знам, че го правиш за дъщеря ми и тя е щастливка с грижовен съпруг като теб! Тя е силна и упорита и щеше да се справи, но организмът й нямаше да издържи на това напрежение. Ти пое цялата работа, за да й осигуриш необходимата й почивка и спокойствие. Благодаря ти, че я обичаш и се грижиш за нея. По-рано каза на майка си, че тя се грижи за теб. А истината е, че ти си този, който се грижи и трепери над нея.

— Марая е моят живот, а сега, когато очакваме и първото си дете, няма по-щастлив от мен. Тя се грижи за мен всеки ден и аз не правя нищо по-различно. Искам тя и детето ни да са добре и няма нищо по-нормално и естествено от това, дори не е необходимо да го обсъждаме.

Крис също влезе в кухнята:

— Какво стана, всички изчезнахте и ме оставихте сам.

— Говорихме си колко добре се справи Матю с организацията на сватбата — отвърна дъщеря му.

— Да, за това няма две мнения. Той е идеалният организатор — се съгласи Крис.

— Марая заслужаваше да има перфектна сватба и аз се постарах, колкото можах.

— Тате, Матю е скромен и не проумява колко е добър във всичко, с което се захване.

— А Марая ме идеализира прекалено много, защото ме обича — се възпротиви Матю.

— Младежи, не спорете, и двамата сте много добри. Най-хубавото от всичко е, че се обичате и подкрепяте, и не ви е необходимо да спорите кой какво е направил. Любовта е пълно отдаване към човека, когото обичаш. Вие, двамата, го доказвате с отношенията си един към друг — каза уверено Крис. — Сега идвайте с мен, за да ми разкажете какво сте планирали за екскурзията ви в Дубай.

Младоженците бяха решили след сватбата да си дадат почивка. Затова Матю направи сватбен подарък на Марая, като ги записа за екскурзия в Дубай. Предпочете тази дестинация, за да си направят почивката на топло и екзотично място. Така щяха да имат възможност да си отдъхнат след натоварените седмици, а и щяха да разгледат забележителностите на един от най-космополитните градове в света. Матю се консултира с любимата си и сметнаха, че сега е подходящо да отделят време само за себе си. След няколко месеца, когато станат родители, ще отделят цялото си внимание на бебето и ще е невъзможно да пътуват.

На следващия ден отидоха на работа, за да почерпят колегите си по повод сватбата. Марая остави инструкции на заместника си със задачи за изпълнение, докато отсъства. Проведе и няколко важни служебни разговора, а след обяда се прибра вкъщи. За вечеря бяха поканили Кремена и Наско. На сватбата нямаха много време да си поговорят, затова решиха да се съберат в домашна обстановка и да се видят на спокойствие. Матю също, след като приключи със служебните си ангажименти, се прибра вкъщи. Двамата приготвиха вечерята, като той се справи със салатите, а тя с основното ястие. За десерт щяха да си хапнат сладки от сватбата, които младоженците така и не бяха опитали, но мама Марина бе отделила специално за тях. Всичко бе готово за вечерта и двамата седнаха на дивана, като Марая веднага се сгуши в прегръдката на съпруга си, казвайки доволно:

— Ако можеше, бих останала така няколко дена, само така се чувствам най-добре.

— И аз бих стоял така с дни, но моята съпруга е неуморна. Преди ден сватба, днес ще посреща гости, утре пътуваме за Дубай! Тя е неуморна, не може да е на едно място, трябва да е винаги в движение!

— Не ми се подигравай, след месец, два ще съм дебела и тежка. Сигурно няма да ми се прави нищо, така че ме остави сега да се забавлявам.

— Ти не можеш да стоиш мирна на едно място. Това и да го видя, няма да го повярвам, а и като те гледам как се храниш, няма опасност да надебелееш. По-скоро се опасявам, че ще работиш, докато не вземеш да раждаш, но няма страшно, нали съм до теб. Все някак ще се справя с енергичната си любима.

Вечерта Кремена пристигна по-рано, за да имат време двете приятелки да си поговорят по женски. Матю тактично се изнесе от стаята, като заяви, че има работа. Отиде в другата стая, която засега използваха за работен кабинет, но в най-скоро време щяха да превърнат в детска стая. Двете приятелки си споделяха последните моменти от живота. При предишното гостуване, когато Кремена се запозна с Матю, Марая й бе разказала за запознанството им и развитието на отношенията им. Сега Кремена сподели:

— За момента съм сама и нямам връзка с мъж. Изцяло съм отдадена на работата си, а и все попадам на неподходящи мъже. Срещам ги покрай режисьорската си професия и повечето са такива, които все търсят забавления, но не и сериозна връзка.

Тогава Марая я попита:

— Какво мислиш за Наско.

— Ами като че ли е от типа мъже, от които именно гледам да стоя настрани. Не мога да отрека, че е чаровен и интелигентен. Има подход към жените, но не и към мен. Наблюдавах го как флиртува с момичета на рождения ти ден, след това, когато излизахме с вас преди сватбата, а и на сватбата. Учудвам се само защо с мен се държи различно. Все се случва така, че мненията ни се разминават, и при срещите ни все стигаме до спор.

— А не се ли замисляш, че точно защото го привличаш, се държи по-различно с теб. Той е много общителен и добър, но мисля, че е изживял разочарование и не смее да рискува отново. Затова избягва сериозни отношения и предпочита неангажиращ флирт. Приятел е на Матю, знаеш поговорката, че по приятелите можем да познаем човека. В случая поговорката отговаря на истината. Наско е всеотдаен и добър колега и приятел. Не искам да ти се меся в живота, но ако изпитваш нещо към някого, е хубаво да разбереш причината. Неговото поведение към теб е различно и това е добър знак. Ти го притесняваш и предизвикваш, това означава, че обръща внимание на всичко, каквото казваш и правиш, и както ти си го наблюдавала, така и той обръща внимание на теб.

— Благодаря за съвета, ще се опитам да проумея чувствата си и да разбера защо той се държи по-различно с мен.

Жените тъкмо бяха приключили с разговора си и гледаха музикален клип, режисиран от Кремена, когато Наско дойде, и Матю го покани да се присъединят към дамите. Домакините подредиха бързо приборите, питиетата и салатите и седнаха при гостите. Матю предложи всеки да си налее безалкохолно, кой каквото предпочита, а той наля на всички уиски. На себе си и на съпругата си наля по съвсем малко, колкото да се чукнат за здраве. В началото тема на разговор бе отминалата сватба. Смяха се и се забавляваха на по-интересните моменти. Наско припомни на Матю как Дани го бе притиснал с пазарлъка за булката.

— Да знаеш, и брат ти си го бива. Каза, че няма да ни пусне, докато не получи за теб толкова, колкото заслужаваш, но и Матю не му остана длъжен. След като се позабавляваха с пазарлък, последва една дълга и вълнуваща реч от страна на младоженеца. Всички бяхме впечатлени. Дани остана без думи и го пусна да влезе.

— Да, разбрах за брат ми и приятелите ми, ще си спретнат голям купон за сметка на Матю.

— Нека да се забавляват. Аз съм щастлив, че много хора те обичат, закрилят и държат на теб. Моята мечта се изпълни. Сега си моя съпруга, любима, приятелка и майка на децата ни. Не искам нищо повече. Сега може и да не ме разбираш, приятелю, но когато срещнеш жената на живота си, ще проумееш за какво говоря.

Наско, който обикновено бе много приказлив и забавен, изведнъж се замисли и се отнесе нанякъде. Досега се забавляваше с влюбения си приятел, а сега се развълнува от думите му. От седмици се опитваше да разбере какво се случва с него и защо Кремена го вълнува и го кара да се държи с нея различно. Трябваше да разбере какво става, преди тя да си отиде в Испания. Матю разбра, че нещо измъчва приятеля му, и се опита да го разведри:

— Хей, приятелю, какво ти става? Отнесе се нанякъде и не ме слушаш. Не мога да повярвам, че си ти! Обикновено, когато ти говоря романтични неща, все се смееш и се бъзикаш, а сега като че ли си започнал да ме разбираш. Как стана това и откога? Да не би да се развълнува от сватбата и да започна да мечтаеш. Много бих се радвал, ако вече си проумял, че да обичаш и да си обичан, е нещо прекрасно и когато срещнеш подходящия човек, ще го разбереш.

Приятелките се спогледаха и мислеха за по-раншния си разговор.

— Може и да ми влияеш — каза замислено Наско. — От месеци те слушам, говориш ми само за любов и романтика. Трябва да стоя по-далеч от теб. Добре, че ще отсъстваш една седмица.

Изведнъж всички започнаха да се смеят. Когато се успокоиха, Матю каза:

— Сега станах и виновен, че обичам съпругата си, и с това влияя зле на приятеля си! — и се засмя отново, а после продължи: — Ще те видя и тебе, когато се влюбиш.

— Как ще ми влияеш на мен? — тогава Наско хвърли бомбата. — Може вече да съм влюбен и да е късно да се пазя от влиянието ти. Двамата с Марая сте толкова харизматична двойка, че човек, като ви гледа, започва да мечтае да има поне малко от това, което имате вие. Много ви се възхищавам.

Кремена се престраши да каже и тя нещо в това отношение:

— За първи път съм съгласна с Наско. Вие сте невероятни! С излъчването и отношението ви един към друг показвате, че истинската любов съществува, и правите хората около себе си по-позитивни и романтични!

— Ето, сега дори и Кремена мисли като мен. Стана прецедент, като се има предвид, че двамата сме все с различни мнения — каза малко подигравателно Наско, защото бе доволен, че успя да я накара да каже нещо.

Откакто бе дошъл, тя все си мълчеше. Сякаш се страхуваше да говори с него, за да не започнат отново да спорят пред приятелите си. На нея й се искаше да му се нахвърли заради подигравателното му отношение, но Марая овладя положението:

— Креми, би ли ми помогнала да сервираме вечерята. Когато жените се отдалечиха в кухнята, Матю подхвана Наско:

— Защо се държиш така с Кремена. Ти винаги си бил внимателен с жените. Дори и с тези, които са ти създавали проблеми.

— Не знам, когато е наблизо, събужда в мен непознати досега чувства. Това ме прави несигурен. В същото време искам да я виждам и да разговарям с нея, да я опозная. Но става така, че все изтърсвам някоя глупост и съвсем съзнателно, когато чуя мнението й, аз й ставам опонент.

— Добре дошъл в отбора. Ти си влюбен и не знаеш как да се държиш. Точно ти, който можеш с приказки да омаеш всяко момиче, не знаеш как да се държиш с това, което харесваш истински. Не мога да повярвам. И сега какво ще правиш? Ще я оставиш ли да си отиде, без да знае за чувствата ти?

— Нямам представа какво ще направя. Ние не се познаваме много. Привличането ни е явно като за особено романтични хора като вас. Но не намираме пътя или се страхуваме да го намерим. Тя живее и работи в Испания, а аз съм тук. Трудно ще се поддържа връзка на толкова километри, а и изобщо за какво говоря. Нямам никаква представа за нейното мнение по въпроса.

— Желателно е да разбереш, защото досега не съм те виждал толкова отнесен и разсеян.

— Ще се опитам да говоря с нея.

Марая се опита да повлияе на Кремена положително:

— Не се връзвай на предизвикателните думи на Наско. Той е объркан като теб. И двамата се държите нетипично за характерите си. По-добре се съсредоточи и намери отговор на дилемата. Защо, когато сте в една компания, се правите на такива, каквито всъщност не сте. И двамата сте вироглави, докога ще се измъчвате и ще бягате от чувствата си. Срещнете се насаме и изяснете положението. Наши кумове сте и на всички важни събития в живота ни ще присъствате. Желателно е да сте в приятелски отношения, за да се забавляваме на срещите ни и да не изпадаме в неловки ситуации.

— Права си, приятелко. Тук съм още известно време и наистина трябва да решим как ще продължим да общуваме. Това положение не е приятно за никого. Вие утре пътувате за Дубай, но какво ще кажеш, след като се приберете, да си организираме и да изкараме два дена на някоя вила. Аз ще се заема с приготовленията, вие само ще дойдете и ще прекараме заедно, преди да си тръгна за Испания.

— Това е чудесна идея. Хайде да сервираме вечерята и да съобщим идеята на мъжете. Нали нямаш против и Наско да е с нас.

— Не. Ние сме възрастни хора и е крайно време да се разберем. Като ваши приятели трябва да сме в приятелски отношения и да се разбираме. Не се безпокой, всичко ще е наред.

След като сервираха и седнаха да вечерят, приятелките споделиха с мъжете идеята да отидат на вила извън София. Матю погледна към Наско и каза въодушевено:

— Чудесна идея, тъкмо времето се затопля и можем да си направим барбекю! Ти какво мислиш, приятелю?

— Аз също мисля, че идеята е страхотна! Откакто сте заедно с Марая, не си идвал на вилата ми. Сега е идеално да отидем всички заедно.

— Наистина не съм идвал от лятото. Не мога да повярвам, че е минало толкова време. Скъпа, семейството на Наско има вила в Панчарево. Тя е в най-високата част и от нея се вижда езерото. Много ще ти хареса, като знам колко обичаш да си сред природата. Преди да те срещна, често гостувах на Наско и семейството му през уикендите. Няколко пъти е правил и приятелски купони и сме си изкарвали чудесно. Имат градина и кът с барбекю, а и мястото е невероятно красиво.

— Прекрасно! Значи се разбираме, след като се върнем от екскурзията, да се чуем и уговорим за уикенда, преди Кремена да си тръгне за Испания — каза развълнувано Марая.

Вечерята премина в разговори за преживени моменти на забавления както на приятелките, така и на приятелите. Всички се бяха ентусиазирали за това, да си направят сбирка и да прекарат по-приятелски един уикенд. Кремена и Наско се отпуснаха и също много се забавляваха, защото след разговорите с приятелите си бяха решили да са себе си. По-късно щяха да проведат сериозен разговор, за да не се чувстват неловко, когато се срещат.

Беше почти полунощ, когато станаха да си ходят. И двамата пожелаха на приятелите си приятно изкарване на пътешествието до Дубай. Кремена прегърна Марая и допълни:

— И да се пазиш — после се обърна към Матю: — Грижи се за нея. Не й позволявай да се преуморява. Познавам я и знам, че ще иска да посети всяко кътче от Дубай. За да спира, по-добре й вземи материали за рисуване, така поне ще сяда от време на време.

— Бъди спокойна. Няма да позволя да се преуморява. Ако не ме слуша, ще я нося на ръце. Тогава, ако не иска да ме изморява, ще се съобразява и всички ще сме доволни.

Наско се включи в разговора, успокоявайки Кремена:

— Щом Матю е с нея, няма начин да има проблеми. Той я гледа като писано яйце. Познавам го от години и винаги е бил внимателен към хората, но през последните месеци е толкова чувствителен по отношение на Марая. Да я обича, да се грижи за нея, да й осигурява спокойствие, му е приоритет. За него няма нищо по-важно от нея. Той е пример за перфектен мъж и съпруг и по-интересното е, че да е такъв, му доставя удоволствие. В началото го подигравах за това, но откакто познавам Марая, започнах да го разбирам. Възхищавам се на взаимното им доверие, разбиране и голямата им любов. Хайде, да си тръгваме, защото станах романтик като вас.

Обърна се към Кремена и каза:

— Ела, ще те закарам.

— Откъде знаеш, че съм без кола.

— Не знаех, просто предположих, че си дошла с такси. Приятелите ни не пият алкохол и аз, когато съм с тях, нямам желание да пия. По принцип също не съм фен на алкохола, когато съм на бар или в някой клуб, пия по малко за настроение.

— Върви с Наско, ще съм по-спокойна. Няма нужда да хващаш такси — се намеси Марая.

— Ок. Убедихте ме, щом смятате, че с него съм в безопасност. Да вървим — каза малко загадъчно Кремена.

Когато си тръгнаха, Матю прегърна съпругата си, повеждайки я към спалнята, и замислено, като че говори само на себе си, каза:

— Ще има продължение тази история. Държат се като малки деца. Наско не е на себе си. Не мога до го позная, винаги е имал подход към жените, а сега, когато е влюбен, се държи сковано и неадекватно.

— И с Кремена положението е такова, въпреки че не е излизала с много мъже, е общителна и завързва разговор с всеки, но когато става дума за Наско, блокира.

— Това доказва, че се харесват прекалено много. Не знам защо, но и двамата са предпазливи, и се страхуват да рискуват.

— Времето ще покаже какво ще се случи с тях двамата. Имам усещането, че ако се престрашат, кумовете ни може да са заедно за раждането на детето ни.

— Каквото и да се случи, те са най-добрите ни приятели и ако имат нужда от нас, ние ще им помогнем.

— Обичам те, Матю. Толкова съм щастлива, че искам всички хора около мен да са щастливи.

— И аз те обичам, мила моя. И моите чувства и желания се преплитат с твоите — отвърна той и започна да я съблича. — Сега ти е време за сън, защото вече е доста късно. Утре вечер пътуваме и трябва да се наспиш, никакво ранно ставане. Ще имаме достатъчно време да оправим всичко до вечерта и да си нагласим багажа.

 

 

На следващия ден отлетяха за Дубай. И двамата не бяха ходили на това екзотично място. Още със слизането от самолета бяха впечатлени от сградата на самото летище. Всичко в нея лъхаше на лукс и разкош. Когато тръгнаха за хотела, успяха от автобуса да разгледат невероятно красивите сгради и им направи впечатление, че около всяка сграда имаше много палми и зелена растителност, която допълваше облика й. Заедно с групата екскурзианти и екскурзовода се настаниха в луксозен хотел. Той беше с художествена архитектура, раздвижен на различни нива. Луксозно обзаведен и оборудван с всички екстри, които се предлагат в добрите хотели, с голям спа център. Самото обзавеждане на хотела бе в азиатски стил, луксозно, блестящо и цветно. Хотелската стая — просторна, с голяма спалня и кът за гледане на телевизия, слушане на музика и хранене в интимна обстановка. След като се настаниха и разгледаха хотела, вечеряха и се прибраха в стаята си.

На сутринта в програмата на групата бе включена панорамна обиколка на Дубай. Дубай е второто по големина емирство, което, обединено заедно с още шест емирства, образува Обединените арабски емирства. Столицата на тези емирства е Абу Даби, най-голямото емирство. Докато автобусът обикаляше по улиците на Дубай, местен екскурзовод разказваше историята на местността. Марая и Матю, а и останалите екскурзианти бяха изумени. Как от една пустиня и малко рибарско селище може да бъде създаден такъв рай, какъвто представляваше Дубай! С откриването на нефтените находища и предприемчивостта на управниците за петдесет години Дубай се превръща в един от най-космополитните градове в света! С художественото архитектурно строителство на небостъргачи, луксозни хотели и колоритни търговски центрове, създаването на изкуствени острови с различни форми насред водата и екзотични забележителности. Всичко това води до стремително развитие на туризма и търговията и Дубай се превръща в една от най-желаните дестинации. От невероятната панорамна обиколка всички се прибраха с удивителни впечатления и изумление. Какво може да постигне човек с желание и амбиция! Всичко в Дубай е създадено от човека. С много умения и труд. Дубай е пример как може от нищото да се създаде рай. Всичко, построено там, е доказателство, че няма нищо невъзможно и мечтите могат да се сбъдват, стига човек да има силно желание.

Когато Марая и Матю се прибраха в стаята си, споделиха впечатления.

— Не вярвах, че ще бъда толкова впечатлена! Винаги досега съм се възхищавала на природните забележителности, на това, което природата е създала! Сега се възхищавам на красиви острови и забележителности, създадени от човешка ръка! Невероятно е да видиш на едно място, в един град толкова красиви сгради и кътчета! Тук е най-високата кула в света „Бурдж Халифа“, най-високият хотел във вид на платноходка „Бурдж Ал Араб“, построен във водата, и на покрива му може да се играе тенис на корт. Прекрасните, изкуствено направени, Палмови острови, като най-впечатляващи са Палм Джумейра и островът. Светът, изобразяващ земното кълбо.

— И аз като теб съм впечатлен от невероятната архитектура на тези забележителности. Освен тях има да разглеждаме и още много невероятни места — отвърна на силното въодушевление на съпругата си Матю.

— Идеята ти да дойдем в Дубай и да се насладим на това екзотично място, се оказа чудесна. Благодаря ти за този прекрасен подарък. Всъщност всичко, което си ми подарявал досега, е изумително и изключително прекрасно!

— Ти си прекрасна, любов моя! Ще посветя живота си на това, да те правя щастлива и да се любувам на прелестната ти усмивка, която озарява всичко около теб, когато си доволна.

— Така ще ме разглезиш, а колкото до щастието и усмивката, откакто те познавам, съм все щастлива и усмихната.

Двамата си легнаха и се прегърнаха доволни и щастливи от близостта си и изкарания изпълнен с емоции и впечатления ден. На следващия ден им предстояха още много приключения, затова те си пожелаха лека нощ и се пренесоха в прегръдката на съня.

След закуска се отправиха към прекрасната цветна градина на Дубай — „Миракъл Гордън“. В нея имаше толкова много видове цветя, подредени в интересни фигури, че човек, гледайки ги, имаше усещането, че се намира в рая. Сред тях имаше и много екзотични и рядко срещани видове. Те се любуваха на тази красота и не можеха да повярват, че е възможно да има толкова голямо разнообразие от цветя. След това разгледаха Дубайския музей, а после посетиха и най-големия МОЛ, който бе известен с изградената в него ски писта.

Вечерта се прибраха отново изумително впечатлени, но и доста изморени. Матю малко се притесни за Марая и на няколко пъти й предлагаше да се прибират в хотела, но тя толкова оживено разглеждаше и коментираше видяното, че и дума не даваше да се каже да се прибират. Успокояваше го, че се чувства чудесно и изобщо не е изморена. Вечер се хранеха в хотела и си лягаха, за да добиват сили за следващия ден.

В два от дните ходиха на плаж, където се препичаха под жаркото слънце и плуваха в кристалночистата вода на Персийския залив. Марая си беше взела скицник и молив и докато Матю се препичаше, тя нахвърли на блоковия лист това, което виждаше около себе си. Успя в творбата си да включи необятната морска шир, а над нея и част от красивите сгради. По-късно, когато се приберяха вкъщи, щеше да оцвети пейзажа и да му предаде чрез художествена техника екзотичен вид. Щом им омръзнеше да стоят на едно място, се разхождаха хванати за ръце по плажната ивица и се наслаждаваха на спокойствието и красотата на всичко, което ги заобикаляше. Единия ден се прибраха по-рано от плажа и си отпочиваха в прохладната хотелска стая, защото бяха планирали да си направят вечерна обиколка на Дубай. Разхождаха се необезпокоявани по улиците. Отделиха много време да гледат и заснемат с видеокамера невероятното шоу, което правеха танцуващите фонтани с постоянно променящи се форми и светлинни цветове. Прекрасно изглеждаха нощем и облените в светлини Палмови острови. Среднощен Дубай с разноцветните си светлини изглеждаше като един огромен увеселителен парк. Прибраха се в хотела поизморени, но и заредени с много положителни емоции и спомени от изключителното впечатление, което имаха от среднощната си разходка.

Дните в Дубай минаха неусетно. Останаха още места за посещение и разглеждане. Както и неизживени емоции като сафари в пустинята и пътешествие на гърба на камила. Но състоянието на Марая не й позволяваше да се впусне в този вид приключения. Двамата решиха, че ще трябва някой ден да се върнат отново и да изживеят моментите, които сега пропуснаха. Когато си тръгнаха от това райско кътче на света, създадено от човешкото въображение и дързост, бяха преизпълнени с много силни чувства и емоции. Това бе техният меден месец и в тяхното съзнание завинаги щеше да остане незабравим спомен за невероятно изживените моменти заедно в Дубай.

Слизайки от самолета на летище „София“, имаха чувството, че са отсъствали с месеци. За няколко дена бяха посетили и разгледали толкова много екзотични места, сякаш не бяха в реалността, а в приказния свят на рая, където всички мечти се сбъдват. Взеха си колата от паркинга и се прибраха вкъщи.

— Най-после у дома — каза изморено Марая и след като си остави дамската чанта и си наплиска лицето, да се освежи, седна отпуснато на дивана в хола.

— Да, скъпа! Където и да ходим, колкото и красиви места да посетим, вкъщи, където сме си само ние и където сме създали семейството си, е нашето райско пристанище.

— Напълно си прав. За един човек, където и да ходи, колкото и добре да се чувства на посетеното място, винаги ще е най-спокоен, когато се прибере у дома! В Родината си! В уюта и спокойствието на собствения си дом! Сред близките и приятелите си!

Матю беше оставил багажа в коридора и след като се освежи, седна до Марая, прегръщайки я, и продължи нейните думи:

— Така е. Аз съм най-спокоен, доволен и щастлив, когато сме си у дома както сега и мога да те прегръщам и да целувам необезпокояван от никого.

Двамата се изкъпаха заедно и щом си легнаха, се прегърнаха нежно и се отдадоха на съня, за да си възвърнат силите и енергията от изтощителното пътуване. Призори Марая се събуди свежа и енергична. Тъй като Матю я пазеше от допълнителни емоции, не я бе любил на пътуването, с изключение на една нощ, в която тя просто го съблазни и той не издържи на ласките й. Сега тя отново пое инициативата. Той спеше сладко, като я бе прегърнал, и тя едвам можеше да мръдне. Погледа го как спи, и му се любува известно време. После го целуна и когато се опита да се измъкне от прегръдката му, за да продължи да го целува и на други места, обект на нейното желание, Матю се размърда и здраво я хвана точно в момента, когато тя бе започнала да гали нежно мъжествеността му. Въпреки че беше сънен, се възбуди от ласките й. Така, изгарящи от страст и с желание да слеят телата си, се отдадоха един на друг. Хвърлиха се с див копнеж в любовна игра, която продължи дълго и ги накара да изживеят поредния триумф, изкачвайки се заедно до мига на върховното удоволствие. Задоволени и изтощени от любов, се унесоха в сън.

Събудиха се към обяд и прегладнели се отправиха към кухнята да си приготвят спагети, защото след отсъствието им само това беше останало в кухнята. Матю предложи да се справи с приготвянето на спагетите, а тя да се обади на родителите си, че са се прибрали. Поради късното прибиране предишната вечер не посмяха да ги безпокоят, а знаеха, че ще се тревожат.

— Ало, мамо, здрасти. Снощи се прибрахме късно и затова не ви се обадихме. Днес се успахме, но исках да ви кажа, че всичко е наред. Пътуването мина безпроблемно и изключително приятно, когато се видим, има много да ви разказваме.

— Здрасти, момичето ми. Вече съм спокойна, след като чух радостния ти глас. Знаеш, че с баща ти се притеснявахме как ще ти се отрази пътуването. След като сте добре, сме доволни, че все пак си организирахте такова пътуване. Кога ще можем да се видим? Заповядайте на вечеря. Ще приготвя по някое от любимите ви ястия.

— Мамо, поздрави всички, но днес няма да дойдем. Сега ставаме, а и имам да оправям багажа, и да си отдъхнем малко. Можем да дойдем утре вечер, ако е удобно.

— Разбира се, утре ще ви очакваме с нетърпение и да донесете снимките и видеозаписите, които сте направили. Само изчакай, баща ти иска също да те чуе.

— Здрасти, дъще, радвам се да те чуя. Поздрави и Матю и утре ви чакаме. Обичаме ви.

— Здрасти, тате, и аз се радвам да те чуя. При нас всичко е наред. Ние също ви обичаме. До утре.

Двамата се нахраниха и след като си изпиха кафето, се свързаха по скайпа с родителите на Матю. Поговориха си с тях и се разбраха да си отидат след две седмици за рождения ден на Рени, сестра на Матю. После излязоха, за да напазаруват хранителни продукти и други необходими неща. Останалата част от деня разопаковаха багажа, пуснаха пералнята и разгледаха сувенирите и снимките, които си бяха купили и направили на пътешествието. Когато си пуснаха и видеото с всички посетени от тях места, се развълнуваха и сякаш изживяха отново това незабравимо пътешествие. Вечерта Марая приготви любимото ястие на Матю. Пилешко с богато разнообразие от зеленчуци. Докато вечеряха, гледаха музикалното шоу по телевизията. Тази вечер си легнаха по-рано и след като задоволиха страстта си един към друг, се пренесоха в света на съня.

На следващия ден започваха работа и трябваше да са свежи и бодри. През деня Марая доби представа за всичко, което се е случило, докато е отсъствала. По обяд се обади на Кремена и се разбраха да се срещнат. Когато пристигнаха в ресторанта и си поръчаха обяд, приятелката й каза:

— Вечерта, когато Наско ме изпрати, ме целуна. Целувката се оказа завладяваща и пленителна и за двамата. Тогава се уговорихме да се срещнем на следващия ден и да изясним отношенията си. От този ден започнахме да се срещаме. Вече се държим нормално. Всеки от нас сподели чувствата си и сега се разбираме, и ни харесва да прекарваме времето си заедно.

Марая изслуша приятелката си и възхитено се изказа:

— Това е чудесна новина, знаех си, че между вас може да се получи нещо!

— Не се вълнувай толкова! Още не се знае какво ще се случи, но наистина харесвам Наско. Когато не се заяждаме и не спорим, всичко между нас е спокойно. Разговаряме, чувстваме се спокойно и приятно заедно. Все още се притеснявам, че е много свободолюбив и обича да флиртува с момичета. Засега сме само приятели и може да живее живота си, както на него му харесва, аз не мога да му се меся.

— Чаровен е и наистина се държи свободно с хората. Въпреки това мисля, че ако някоя жена плени сърцето му, ще бъде верен и отдаден само на нея. Все пак е приятел на Матю, а знаеш, че за него съществувам само аз. Може и да ти е странно, и да се чудиш на вярата в съпруга ми, но това чувствам със сърцето и душата си. Вярвам му така, както вярвам и в себе си.

— На кого вярва толкова моята любима — я прегърна в гръб Матю и изненадвайки я с присъствието си, я целуна по врата, а до него стоеше и Наско.

— Я виж ти, за вълка говорим, а той в кошарата — се засмя Марая. — Как се отзовахте тук? Това беше женска среща. Вие откъде знаете, че сме в този ресторант?

— Имаме си вътрешен човек — каза на майтап той, а после допълни: — Кремена е казала на Наско, че имате среща, а ние се чудехме къде да обядваме. Дано не ви пречим, но след като разбрах, че мога да те видя на обяд, не можах да се въздържа.

— Разбира се, че няма проблем. Не знаех колко ще си зает през първия ден след отпуската! Затова не ти се обадих. Не исках да те притеснявам, а и когато се чухме с Кремена, съвсем импровизирано решихме да се видим на обяд.

Тогава Кремена допълни:

— Да, а аз, когато тръгнах за срещата си с теб, по телефона ми се обади Наско. Искаше да се уговорим за довечера. Тогава му казах, че ще се виждаме. Хубаво е, че се събрахме, тъкмо ще се разберем за планирания уикенд. Между другото отложих прибирането си в Испания с една седмица.

— Това е чудесно! — искрено се зарадва Марая. — Сега ще имаме повече време, за да прекараме заедно. Така ще си организирам работата във фирмата, че ще излезем по женски на шопинг някой следобед. Малко ми беше мъчно, че няма да имаме достатъчно време.

— Така и така ще ходим на вилата, защо не останем там поне три дена. Какво ще кажете? — предложи Наско. — Ще се запасим с храна и ще си изкараме добре. Времето го дават да е топло, така че ще сме повече навън.

— Предложението ти е чудесно! За мен не е проблем, но за Матю не знам. До вчера беше отпуска. Може ли да отсъства? Какво мислиш, скъпи — го попита Марая.

— Мисля, че може да отида на работа в петък до обяд. След това те вземам и заминаваме на вилата. Наско и без това от утре излиза в отпуск. С Кремена ще могат да отидат по-рано, а ние ще отидем по обяд.

— Значи така се разбираме. Днес е вторник и довечера сме в нашите на вечеря, а и не сме се виждали, откакто се прибрахме. Утре и в четвъртък ще си свърша работата, за да не ходя в петък. Когато Матю се прибере, идваме при вас. Отсега се вълнувам, защото ще имаме достатъчно време с Кремена да си поговорим, и много обичам да ходя сред природата. Сега е краят на март. През пролетта въздухът е чист, дърветата се раззеленяват и започват да цъфтят, всичко е прекрасно. Преди две седмици с Матю си правихме пикник и прекарахме един невероятен ден край язовир „Искър“.

— Това е моето момиче! Радва се и се вълнува на всичко, свързано с природата. В началото, когато започнахме да излизаме, тя предпочиташе разходките в парка, вместо да сме на заведение. Учудвах се на искрената й радост, когато си правехме пикник или отивахме на разходка в планината. Но сега знам. Сред природата получаваме истинско спокойствие и сила за духа и тялото — каза нежно Матю и прегърна Марая.

— Какво правиш? В ресторант сме — му прошепна засрамено тя.

— Не мога да стоя далеч от теб, когато си наблизо.

Кремена и Наско се спогледаха усмихнати, възхищавайки се на любовта на приятелите си, и той подхвърли:

— Вие още не сте приключили с медения месец!

Матю го погледна и му отговори:

— Ние и не мислим да го приключваме! Колкото повече време сме заедно, толкова повече разбираме, че не можем да сме далеч един от друг. Днес не й звъннах по обяд, за да не й досаждам. Реших да не я безпокоя, да обърне внимание на работата и подчинените си. В мига, в който разбрах, че мога да я видя, тръгнах насам, без да се замислям. Понякога си мисля, че прекалено много я обсебвам и не й оставям въздух да диша на спокойствие. Разбирам, че има нужда от свобода, и се опитвам да се съобразявам, но се опасявам, че не се справям много добре с това.

Когато съпругата му го чу да говори така, се разчувства и успокоително му каза:

— Моля те, скъпи, не говори така. Изобщо не ме притесняваш, аз бих могла да кажа същото по отношение на теб. Ние се търсим, защото прекалено много се обичаме. Преди да дойдете с Наско, казвах на Кремена, че вярвам в теб така, както вярвам на себе си. Това, че искаме да сме все заедно, не е, защото се ревнуваме или страхуваме някой от нас да направи нещо нередно. Просто се чувстваме най-добре, когато сме си двамата.

Четиримата приятели си поговориха още малко. Кремена подсети Марая, когато тръгнат за Панчарево, да вземат снимките от екскурзията и че ще очаква подробен разказ на преживяванията им, тъй като днес не им е останало време за това.

— Няма никакъв проблем. Знаеш колко обичам да разказвам, а и имаме много снимков материал и видеофилм. Много ми се искаше да имахме повече време в Дубай, за да мога да нарисувам някоя от забележителностите. Но времето ни бе ограничено и въпреки това пак имам рисунки от плажа, но още не съм ги завършила, както трябва.

— Как, нима Матю не ти е предложил да се отдадеш на творчество.

— Разбира се, че ми предложи. Той най-добре ме разбира и чувства страстта ми към рисуването. Аз се съобразих, че ще загубим ценно време, през което можем да разгледаме повече нови места. Затова единствено си позволих да рисувам на плажа. Имам само няколко рисунки на това, което виждах от пясъчната ивица към залива, Палмовите острови и няколко сгради.

— Знаех си, че няма начин да се въздържиш! Винаги, когато ходехме някъде, тя не пропускаше момент да нарисува нещо интересно и Матю е разбрал, че предпочита природата пред заведенията и купоните. Тя си е просто Марая. Никога няма да се промени.

— Няма нужда да се променя. Моята съпруга е идеална и за мен тя е единствена на света.

— Когато ви слушам как говорите, за пореден път се убеждавам, че истинската любов все пак съществува — каза замечтано Кремена, а после набързо добави: — Тръгвайте, че закъсняхте за работа.

— Да, и аз тръгвам — каза Марая. — Въпреки че сама съм си шеф, пак трябва да вървя. Имам да проведа няколко разговора с клиенти. Докато отсъствах, всичко е било нормално. Жената, която ме заместваше, се е справила перфектно. Започвам да свиквам да прехвърлям работата на служителите си. Скоро ще се наложи да отсъствам за по-дълъг период от време. Затова трябва да свикна друг да изпълнява моите задължения. Когато бебето се роди, цялото ми внимание ще е за него и съпруга ми. Работата ще остане на заден план. Семейството ми е преди всичко, защото това е смисълът на живота.

Всички станаха от масата и тръгнаха към изхода на ресторанта. Матю отиде с Марая до колата, целуна я и се разбраха да се чакат вечерта вкъщи, за да отидат с едната кола у родителите й. Щом тя тръгна, Матю повика Наско, но той му каза да тръгва, защото Кремена ще го закара.

— Ок, приятелю, ще се видим в офиса — тръгвайки, каза Матю и махна с ръка на Кремена за довиждане.

Когато Кремена и Наско останаха сами, се запътиха към нейната кола и тя каза замечтано:

— Нашите приятели са красива двойка. Дано да запазят любовта си така силна и да са винаги щастливи. Марая е най-добрата приятелка, която имам. Тя е добра по природа и заслужава да е щастлива.

— Бъди спокойна, познавам Матю. Никога не се е влюбвал и не е обичал така, както обича нея. За него тя е най-важната жена в живота му. След като я опознах, разбирам, че и тя го обича с цялото си сърце. Можем само да им се радваме и да желаем и нас да ни сполети такава любов.

Тогава изведнъж се обърна към нея:

— Креми — каза Наско и хвана ръцете й в своите. — Аз съм темпераментен и енергичен човек. Обичам да се забавлявам и досега живеех свободен живот. Радвах се на сладостите на живота и никога не бях се замислял за създаване на сериозна връзка. Не съм си представял дори, че може да се влюбя и да държа на някоя жена толкова много, че да започна да гледам на живота по друг начин. Не знам защо, но откакто се запознахме, се промених. С теб се чувствам различно и това ми харесва. Излизаме от седмица, а имам усещането, че те познавам отдавна. С всеки изминал ден се привързвам към теб и не ми се мисли какво ще стане, когато си заминеш. Въпреки това искам да съм до теб и да прекарам времето си с теб, докато си тук. Няма да те лъжа, страхувам се от чувствата си. Затова им се съпротивлявах и те дразнех, като все заставах срещу теб. Но не мога да крия повече желанието си. Може би досега не съм срещал жена, която да ме вълнува толкова, че да искам повече, нуждая се от теб.

— И аз се чувствам различно с теб и също осъзнавам, че между нас се случва нещо специално. Осъзнавам също, че ни делят хиляди километри, но искам да изживеем мига, който ни предлага съдбата.

— Ще приемеш ли да ми дойдеш на гости? Досега се срещахме все навън, но ми се иска да останем насаме. Обещавам, че ще се държа прилично и няма да правя нищо, с което да те нараня. Ще бъда домакин и ще се държа като джентълмен.

— Да, ще ти дойда на гости, а ти ще се справиш ли с вечерята, или ще имаш нужда от помощник.

— Този път ще се справя сам, благодаря ти за доверието — каза развълнувано Наско.

— Аз благодаря за поканата, а сега те оставям да работиш. Ще се видим довечера.