Джули Джеймс
През онази нощ (6)

6.

— Кайл! Кайл! Какви са плановете ти за бъдещето сега, когато имаш присъда за хакерство?

— Говорил ли си с Даниела от ареста си насам?

Седнал на банката на защитата в съдебната зала, Кайл не обръщаше внимание на въпросите и светкавиците на фотоапаратите зад себе си. Рано или късно, щяха да се отегчат от него, повтаряше си той. След по-малко от час отново щеше да бъде свободен и всичко това щеше да свърши.

— Възнамеряваш ли сега да вдигнеш мерника на Фейсбук? — провикна се някакъв репортер.

— Искаш ли да направиш изявление, преди съдията да е дошъл? — изкрещя друг.

— Ето ви изявление, щом толкова искате — изръмжа Кайл. — Да започваме най-сетне, та повече да не трябва да ви слушам тъпите въпроси.

Седнал до него, един от адвокатите му (необяснимо защо, днес имаше цели петима) се наведе и каза приглушено:

— Може би ще е най-добре ние да се оправяме с въпросите на пресата.

Вратата на съдебната зала се отвори и фотоапаратите защракаха трескаво. През множеството пробяга нисък шепот, който можеше да означава само едно — появата или на сестра му, или на баща му.

Погледна през рамо и видя Джордан да се приближава по пътеката с огромни слънчеви очила и кашмирено палто. Беше прибрала русата си коса (доста по-светла от неговата) в нещо като кок и без да обръща никакво внимание на репортерите, се настани хладнокръвно на първия ред в залата, точно зад него.

Кайл се обърна и примига, когато пред очите му изригна взрив от светкавици.

— Казах ти да не си вземаш свободен ден от работа заради това — измърмори той.

— И да пропусна големия ти финал? За нищо на света. — Джордан се усмихна широко. — Направо тръпна от вълнение^[1] да видя как ще се развият нещата.

Кайл отвори уста, за да отговори (преди пет месеца й беше дал позволение да се шегува на негов гръб и тя определено се беше възползвала), ала в този миг сестра му свали тъмните си очила, разкривайки отвратителна жълта синина на бузата си.

По дяволите.

Нямаше как да каже нещо саркастично сега. Кайл се съмняваше, че някога ще престане да се чувства виновен заради това, че сестра му беше получила тази синина, както и счупена китка (да не говорим, че за малко не беше убита), докато си сътрудничеше с ФБР като част от сделката да го изкара от затвора.

Пръстите му инстинктивно се свиха в юмрук. Добре, че копелето, отговорно за тези наранявания, беше зад решетките. Защото насинена буза и счупена китка щяха да са най-малкият от проблемите на Ксандър Екхарт, ако Кайл някога останеше насаме с него за пет минути. Да, Джордан може и да беше трън в задника, ала все пак… Кайл много ясно беше установил правилата още в шести клас, когато беше насинил окото на Роби Уилмър, задето беше смъкнал панталона на Джордан на игрището пред цялото училище.

Никой не можеше да тормози сестра му.

Така че сега той просто се усмихна в отговор на шегата й.

— Много смешно, Джордо. — След това се намръщи, видял един тъмнокос, добре сложен мъж да влиза в залата.

— Поканила си господин Висок-тъмен-и-саркастичен? — попита той сестра си, докато специален агент Ник Маккол се приближаваше към тях.

Въпреки че сестра му на практика живееше с него, Кайл и Ник все още се гледаха под око. Тъй като Кайл беше в затвора през цялото време, откакто Джордан и агентът на ФБР излизаха заедно, той не бе имал възможност да види как връзката им се развива. Единственото, което знаеше, бе, че Ник Маккол изведнъж се беше появил в живота им. Ето защо беше предпазлив, преди да го приеме като част от семейството.

— Дръж се прилично, Кайл — предупреди го Джордан.

— Какво? — попита той невинно. — Че кога не съм се държал ирилично с господин Висок-мургав-и-не-може-сериозно-да-излизаш-с-този-тип?

— Аз го харесвам. Така че свиквай.

— Той е от ФБР. Онези, които ме арестуваха, забрави ли? Къде ти е лоялността към семейството?

Джордан се престори, че мисли.

— Я ми напомни отново защо те арестуваха? А, да. Защото наруши около осемнайсет федерални закона.

— Шест федерални закона. И ставаше въпрос за туитър! — сопна се той може би малко по-силно, отколкото трябваше.

Виждайки как петимата му адвокати си разменят погледи, които казваха „ако този тип изригне, ще си получим ли все пак петте хиляди долара на час“, Кайл се облегна в стола и си оправи вратовръзката.

— Казвам просто, че на всички ни ще се отрази добре да погледнем нещата в перспектива.

— Хей, Сойър… съветвам те да не използваш довода „Ставаше въпрос просто за туитър“ пред съдията — подхвърли Ник със самоуверена усмивка, докато се настаняваше на мястото до Джордан.

Кайл вдигна очи към тавана и преброи до десет.

— Кажи на приятелчето си от ФБР, че не отговарям на това име, Джордо. — В действителност направо ненавиждаше този прякор, който беше получил в затвора заради предполагаемата си прилика с един герой от „Изгубени“.

— Е, да, ама „Роудс“ вече беше заето. — Ник улови ръката на Джордан, онази с гипса, и нежно я помилва по пръстите, а погледите им се срещнаха.

Когато видя Джордан да се усмихва на агента, тайна усмивка, като на шега, която само те двамата знаеха, Кайл бе принуден да признае, макар и неохотно, че те като че ли наистина бяха страшно увлечени. Странно бе да е принуден да ги гледа как дават израз на любовта си (странно и малко смущаващо, при положение че тя му беше сестра), ала едновременно с това бе и мило.

В този миг през множеството отново пробяга шепот и всички замръзнаха по местата си, гледайки как бизнесменът и милиардер Грей Роудс пристъпва в залата, облечен в ушит по поръчка тъмносин костюм.

— Надявам се, че не съм пропуснал нищо — каза той, докато се настаняваше до Джордан. — Цяла сутрин тръпна от вълнение.

Джордан се разсмя.

— Това си го биваше, татко.

Кайл поклати глава и се обърна обратно към предната част на съдебната зала. Честно, имаше моменти, в които му се струваше, че семейството му ще бъде разочаровано, когато цялата тази бъркотия свърши. Почти очакваше да ги види как изваждат пуканки и кока-кола, докато чакат началото на шоуто „Този Кайл определено е забавен задник“.

И като стана дума за задници, Кайл си провери часовника и хвърли поглед към празната банка на обвинението.

— Къде е Морган? — попита той своите адвокати.

Имаше предвид помощник-прокурора, който го беше нарекъл „терорист“ и бе поискал максималното наказание. Не че Кайл бе очаквал да му се размине с мъмрене или нещо такова. Не беше обаче глупак — от Прокуратурата бяха раздухали случая му, възползвайки се от възможността да си създадат име, като очернят неговото. Силно се съмняваше дали щяха да поискат максимална присъда, ако той не беше син на милиардер… нещо, което адвокатите му бяха потвърдили.

— Всъщност Морган няма да дойде днес — отвърна Марк Уайтхед, главният адвокат на защитата. — Има друго дело по същото време. Вчера ни съобщиха, че вместо него ще присъства някакъв нов тип; не си спомням името, Райн Някой си.

— Значи, няма да имам възможност лично да се сбогувам с Морган? Колко жалко. Между нас се бе създала толкова специална връзка… не всеки ден срещаш някой, който те нарича „киберзаплаха за обществото“.

Вратата на съдебната зала се отвори рязко.

Кайл се обърна, любопитен да види загубеняка, когото прокуратурата бе успяла да изнамери в последния момент, и…

Я гледай ти.

Това определено не бяха краката на загубеняк.

Погледът на Кайл се плъзна нагоре, по високите токчета, стройните крака, черния костюм с пола, закачливите перли и най-сетне спряха върху две невероятни — и шокиращо познати — кехлибарени очи.

Очи, които задържаха неговите развеселено.

Майко мила.

Райлин.

Кайл гледаше как тя се приближава по пътеката. Изглеждаше убийствено секси в костюма и високите си токчета. Беше променила прическата си — нямаше я симпатичната къса черта. Вместо това по раменете й бяха разпилени гъсти гарвановочерни къдрици.

— Добро утро, господа — поздрави тя, спирайки се до банката на защитата. — Защо сте само шестима днес?

Кайл преглътна усмивката си. О, да, все така саркастична, както винаги. Петимата му адвокати начаса скочиха на крака. Миг по-късно той също се изправи бавно.

Райлин се представи, докато се здрависваше с Марк.

— Райлин Пиърс.

Пиърс. След девет години Кайл най-сетне разполагаше с фамилия.

Тя се ръкува с петимата му адвокати, а после се приближи до него. Протегна му десница, а крайчетата на устните й се извиха в усмивка. Гласът й беше нисък и гърлен и в него се долавяха същите закачливи нотки, както и в нощта, когато се бяха запознали.

— Господин Роудс.

Кайл пое ръката й в своята. Най-невинно докосване, ала с нея то му се струваше направо греховно.

— Госпожо адвокат — отвърна той ниско и толкова интимно, колкото смееше да си позволи, като се имаше предвид къде се намират.

Тя наклони глава на една страна.

— Е, да започваме.

Едва след като Райлин се обърна и отиде в противоположната част на залата, Кайл си даде сметка, че беше говорила на адвокатите му, не на него.

Тя остави куфарчето си до банката на обвинението в същия миг, в който вратата към кабинета на съдията се отвори.

— Всички да станат! — провикна се съдебният служител. — Заседанието ще ръководи почитаемият Реджиналд Батиста.

Всички в залата се изправиха на крака, докато съдията се настаняваше на мястото си, след което съдебният служител обяви:

— Съединените щати срещу Кайл Роудс.

Райлин се приближи до подиума заедно с главния адвокат на Кайл.

— Райлин Пиърс от името на Федералната прокуратура, ваша чест.

— Марк Уайтхед, за защитата.

Съдията вдигна поглед от молбата, която държеше в ръцете си.

— Тъй като и двете страни, както и всички медии в Чикаго са тук, можем да започваме. — Той остави документите настрани. — Събрали сме се тук, за да се произнеса по едно доста необичайно искане по постановление номер 35, подадено от Федералната прокуратура и молещо присъдата на обвиняемия Кайл Роудс да бъде намалена до размера на вече излежаното време. Доколкото разбирам, господин Роудс е излежал четири от осемнайсетте месеца, на които бе осъден от този съд. — Съдията се обърна към Марк за потвърждение. — Така ли е, господин адвокат?

— Да, ваша чест — отвърна Марк. — Преди две седмици, съгласно уговорка с Федералната прокуратура, господин Роудс бе освободен от Чикагския федерален затвор и оттогава излежава присъдата си под домашен арест.

Съдията свали очилата си за четене и се обърна към Райлин.

— Госпожице Пиърс, разбирам, че до днес не сте били част от това дело. Трябва обаче да отбележа, че съм мъничко изненадан от това искане. По време на процеса колегите ви разпалено настояваха господин Роудс да получи максималното наказание, предвидено от закона. Ако не се заблуждавам, „терорист“ и „киберзаплаха за обществото“ бяха два от изразите, които господин Морган използва, за да опише подсъдимия. А сега, едва четири месеца по-късно, вие искате да намалите присъдата до вече излежаното време.

Кайл хвърли неспокоен поглед към четиримата адвокати, които седяха на банката на защитата. Това, което чуваше, никак не му харесваше — беше останал с впечатлението, че молбата е само формалност.

А после един красив глас заговори в негова защита.

— Обстоятелствата се промениха, ваша чест — каза Райлин. — Федералната прокуратура заедно с Федералното бюро за разследване сключиха споразумение със сестрата на обвиняемия Джордан Роудс. В замяна на сътрудничеството на госпожица Роудс в едно разследване под прикритие ние се съгласихме да се обърнем към съда с молба присъдата на господин Роудс да бъде намалена. Госпожица Роудс изпълни своята част от уговорката и сега бихме искали да сторим същото.

— Отбелязвайки, че този съд не е обвързан от каквото и да било споразумение, сключено от представителите на властта и засягащо обвиняемия, аз все пак ще удовлетворя искането ви — заяви съдията. — Присъдата на Кайл Роудс се намалява до размера на вече излежаното време.

Кайл примигна. Просто така той беше свободен.

А после съдията се обърна и впери пронизващ поглед в него.

— Направете услуга на всички ни, господин Роудс, стойте настрани от туитър. Защото, видя ли ви отново в съдебната ми зала, никакво споразумение няма да е в състояние да ви спаси. — Той удари със съдийското си чукче. — Закривам заседанието.

— Всички да станат! — провикна се служителят и всички в залата се изправиха на крака.

Надигна се развълнувана глъчка, светкавиците на фотоапарати заслепиха Кайл, докато множество тела, включително адвокатите му, Джордан и баща му, се скупчиха около него. Репортерите се втурнаха напред, нетърпеливи за коментар от него, ала Кайл си проправи път покрай тях, видял как Райлин вдига куфарчето си от пода и се обръща, за да си тръгне.

Срещнаха се по средата на пътеката в същия миг, в който неколцина репортери тикнаха микрофони в лицата им.

— Госпожице Пиърс! Федералната прокуратура има ли някакъв коментар за това, че господин Кайл Роудс отново е на свобода?

Когато очите на Райлин срещнаха неговите, на Кайл му се стори, че всеки нерв в тялото му бе разтърсен от електричество.

Погледна я дръзко, спомняйки си прекрасно жената, която бе успяла да му влезе под кожата — по повече от един начин — само с едно изпращане до дома й. Зачака тя да каже нещо, някаква шега, намек, загатване за това, че двамата имат история. Ала тъкмо когато устните й се отвориха, без съмнение готови да му сервират нещо дръзко и остроумно, проблесна светкавица на фотоапарат.

Тя примига… и пламъчето в очите й изчезна, отстъпвайки място на делово изражение, докато се обръщаше към репортерите.

— Единствено това, че сме доволни от завършека на този случай.

А после, без дори да погледне към него, тя мина забързано покрай репортерите и излезе от съдебната зала.