Хенинг Манкел
Момчето, което заспа под снега (8)

7

Досега такова нещо не се беше случвало.

Йертрюд да се появи до къщата му. Нито денем, нито нощем. Юел я помисли първо за привидение. Нещо, което се вижда, но не съществува. Ала тя се раздвижи и попадна под светлината на лампата. Изведнъж я видя съвсем ясно. Юел долепи лице до студеното стъкло. Да, тя беше. Гледаше нагоре към неговия прозорец, ала оттам не се виждаше дали вътре има някого. Стаята на Юел тънеше в мрак. Той виждаше Йертрюд, но тя него — не. Самотната й фигура в тъмнината изглеждаше някак плашеща. Все едно пред Юел стоеше последният човек на света. Сигурно така изглежда Денят на Страшния съд, за който им говори госпожа Недерщрьом. Последният човек на света стои под улична лампа в късна нощ в малко, неугледно, скандинавско градче.

Юел трудно би могъл да си представи по-страшна самота. Реши незабавно да слезе при нея. Никой не бива да остава толкова сам. Обу си панталон, облече пуловер над пижамата и нахлузи гумените ботуши, оставени в кухнята. Самюел хъркаше непробудно.

На улицата Юел изведнъж изпита смущение, но беше твърде късно да се отказва. Йертрюд го видя да излиза. Нямаше как да се върне или да се престори, че не я е забелязал. Двамата стояха от двете страни на притихналата улица под звездното небе. Студът се просмукваше в ботушите на Юел. Пресече улицата с колебливи, провлачени крачки.

— Какво правиш тук? — попита той.

— Строши чаша в кухнята ми — отвърна Йертрюд. — Не ти се сърдя. И аз съм го правила. Но искам да разбера защо го направи. Затова дойдох.

— Почти бях заспал.

Защо я излъга? Това ли беше най-остроумното, което му хрумна? Почувства се още по-объркан.

— Ела да се качим горе — подкани я той. — Не съм си обул чорапи и краката ми замръзват.

Съвсем се смути. Как можа да я покани в апартамента? Ами ако Самюел се събуди? Но казаното — казано. Нямаше връщане назад.

— Освен ако не бързаш да се прибираш — додаде колебливо той.

— Разполагам с цялото време на света — увери го Йертрюд. — А и ми е любопитно да видя къде живееш.

— Само не бива да вдигаме шум, за да не събудим Самюел — предупреди я Юел.

Тръгнаха по стълбите.

— Кои стъпала скърцат? — попита тя.

— Четвъртото, петото и дванайсетото.

Влязоха в апартамента съвсем тихо. За първи път Юел канеше гост в дома си посред нощ.

— Мирише много хубаво — прошепна Йертрюд, когато влязоха в кухнята.

— На херинга — поясни Юел.

Самюел хъркаше. Двамата влязоха в стаята на Юел и затвориха вратата. Той сложи предупредително показалец пред устните си:

— Тук всичко се чува.

— Старите къщи имат услужливи уши — съгласи се тя и седна върху леглото му.

Юел се чувстваше неспокоен. Боеше се да не събудят Самюел. Как ще реагира, ако влезе и види Йертрюд?

Мислите му отпреди малко се завърнаха. Отново виждаше само кърпичката в носа й. На гости му бе дошъл несъществуващ нос. Предпочиташе да го бе посетила новата продавачка в магазина на Енстрьом. Представи си я седнала на леглото му, облечена в нормални дрехи. Отваря уста и заговаря на стокхолмски.

Ала сега в стаята му бе не продавачката, а Йертрюд.

Тя отново прочете мислите му.

— Защо хвърли чашата? — попита.

Юел сведе поглед и се вторачи в краката си. Левият му крак беше по-мръсен от десния — както винаги. Така и не разбираше как става това. Дали пък двата крака нямат способността да привличат различно количество мръсотия?

— Не знам — промърмори в отговор. — Не исках.

— Напротив, искаше да я хвърлиш. Защо иначе ще я запратиш в стената с всичка сила?

Юел не вдигна очи. Нищо не му хрумваше. Как да й каже, че изведнъж му се е сторила ужасно противна, а дупката в носа й го е извадила от равновесие. Погледна я крадешком. Луната осветяваше лицето й. Йертрюд изглеждаше тъжна. Юел се разкая за постъпката си.

— Просто така — смотолеви.

Погледна я в очите.

— Според мен започваш да възмъжаваш — заключи тя.

Юел хареса обяснението й, но нещо в тона й го притесни. Защо го отбеляза точно сега? Възрастните често постъпват така. Той се досещаше, че при тях важното е не какво казват, а кога го казват.

— Напротив — възрази момчето. — Държа се ужасно детински.

Тя поклати отрицателно глава.

— Порастваш — повтори тя. — И някой ден ще забравиш за съществуването ми. Вероятно дори ще престанеш да ме поздравяваш по улицата и ще минаваш на отсрещния тротоар.

— Защо да го правя? — изненада се Юел.

— Защото ще станеш срамежлив.

— И от какво ще ме е срам?

— Защо запрати чашата в стената? — отвърна тя с въпрос.

В този миг на Юел му идеше отново да запрати чаша по стената. Щеше да го направи, ако имаше подръка, без изобщо да го е грижа дали ще събуди Самюел. Въпросите на Йертрюд го ядосваха. Кипна, защото тя беше права.

— Не исках да чупя чашата — повтори той. — А ти защо стоеше на улицата? Какво щеше да правиш, ако не те бях видял?

— Щях да хвърля снежна топка по прозореца ти. Нали веднъж ми показа къде се намира твоята стая.

— Лоша идея — отбеляза Юел. — Така щеше да събудиш баща ми, а на него не му допада да каня момичета в стаята си толкова късно.

Идеше му да си отхапе езика. Даде си сметка що за глупост изръси. Още дори не бе играл „истината или предизвикателството“. Сега Йертрюд щеше да го разкрие. Но тя не го направи. Мълчеше. Стана рязко. Юел се сепна.

— Е, поне вече разбрах защо строши чашата — заключи тя.

— Не съм ти отговарял на въпроса. Само казах, че не исках да става така.

— И този отговор ми стига. Време е да се прибирам, а ти заспивай.

Юел я изпрати до антрето на пръсти. Йертрюд пък умееше да се движи напълно безшумно. Той остана до вратата. Тя явно бе запомнила кои стъпала скърцат, защото слезе съвсем тихо. Юел я видя през прозореца. Появи се на светлината като кучето и после изчезна. Вече не му се струваше толкова противна.

Тази вечер нещо сякаш се промени. Юел не можеше да определи точно какво. Сякаш изчезна нещо старо и на негово място се появи друго, неясно.

Съблече се и се мушна под завивката. Чувстваше се безкрайно изморен.

Мислеше за Йертрюд. Представи си я как стига до моста, но изведнъж се задава още една фигура. Разминават се. Йертрюд не я забелязва. Първоначално Юел не успява да разпознае фигурата, ала постепенно се досеща коя е — новата продавачка в магазина на Енстрьом в неизменната прозрачна туника. Отдолу е гола въпреки студа. Юел се сепна. Беше се унесъл в мечти. Стана от леглото и се приближи до прозореца. Под лампата нямаше никого. Нито следа от жива душа, още по-малко от гола жена.

Върна се в леглото си. Мъчеше се да прогони мислите за Йертрюд.

Твърдо реши още утре да разбере как се казва и къде живее тази продавачка.

Сигурно държи ефирните си одежди на закачалка от злато.

 

 

Сутринта Юел стана късно, както винаги. Самюел се принуди да го вдигне от леглото, за да го събуди.

— Ако не побързаш, ще закъснееш за училище — предупреди го той.

— Ще успея да стигна навреме.

Изми се и седна на кухненската маса пред чаша мляко и два сандвича. Всъщност не усещаше глад, но ако не хапнеше нищо, щеше да огладнее още след сутрешния псалм.

— В кухнята мирише на нещо особено — отбеляза неочаквано Самюел.

— На херинга, на какво друго — отвърна Юел.

— Не, на парфюм. Замалко да си помисля, че през нощта е идвала жена — засмя се той.

Юел пламна от смущение. Дали Самюел не е усетил Йертрюд? Но нали хъркаше през цялото време?

Юел очакваше продължението тревожно. Понякога баща му кипваше изведнъж. А този път само се засмя и не каза нищо повече. Приготви се за работа, махна на Юел и излезе.

Момчето остана замислено на масата. Йертрюд винаги ухаеше на парфюм, но той толкова бе свикнал с нея, че изобщо не го забелязваше.

Какво намекна Самюел? Дали е усетил присъствието на Йертрюд вкъщи?

Юел дълго си блъска главата над този въпрос. Улисан в мисли, закъсня за училище. Госпожа Недерщрьом го изгледа неодобрително. Ото се ухили, както винаги. Юел го прокле пред него никога да не танцува жена в прозрачна туника.

— Ако продължаваш в същия дух, ще се наложи да разговарям с баща ти — предупреди го учителката. — Напоследък закъсненията ти зачестиха.

Юел не отговори. Седна си на мястото.

— Защо не идваш навреме?

— Успах се.

— Нямаш ли будилник?

— Развален е.

— Баща ти не те ли събуди?

— И той се успа.

Учениците се закискаха сподавено. Юел се почувства хванат натясно. Струваше му се, че ако госпожа Недерщрьом му зададе още един въпрос, ще избухне и ще запрати в лицето й не просто чаша, а целия свят. За щастие тя престана да го разпитва и продължи урока по математика. Юел непрекъснато допускаше грешки при решаването на задачите, защото мислеше само за началото на тазвечерната си експедиция. Възнамеряваше да се спотаи до бакалницата малко преди да я затворят и да изчака продавачката да излезе.

От време на време хвърляше скришом поглед към Хрътката. Тя винаги смяташе безпогрешно. Юел се опитваше поне всяко трето число да му е вярно и го преписваше от нея.

В сряда вечер Самюел обикновено вечеряше у Сара и оставаше да спи при нея. Сара, приятелката на баща му, работеше в бирарията на Луде, непосредствено зад читалището. Вътре винаги се виеше гъст дим и се разнасяше миризма на мокра вълна и на вмирисани гумени ботуши. По-рано, в началото на връзката им, Юел не искаше да я приеме. Боеше се да не му отнеме Самюел. Първо мама Йени го бе лишила от майка, а сега Сара се канеше да го лиши и от баща.

Ала с времето нещата се подредиха. Самюел вече не пиеше толкова често и не ставаше посред нощ да лъска с маниакално старание до блясък пода в кухнята. Юел най-много се страхуваше от слабостта на баща си към алкохола. Непрекъснато се тревожеше за него и очакваше поредния пристъп. Но напоследък Самюел не се бе прибирал пийнал. Явно Сара имаше заслуга.

Днес беше сряда и Юел се зарадва: спокойно ще обмисли плановете си, седнал на кухненската маса. Няма да готви за вечеря. Ще хапне няколко филийки със сварени яйца. Бакалницата на Енстрьом затваря в шест. Ще се спотаи до вратата от по-рано. Достатъчно е да тръгне след половин час. Очакваше с нетърпение какво ще се случи. Юел не знаеше да има нещо по-забавно от проследяването на човек.

Преди няколко години го правеше редовно. Тайно следеше свещеника, аптекаря, дори началника на гарата Книф. Не се пробва да следи само госпожа Недерщрьом. Но тя почти не излизаше. Сновеше само от къщи до училище и обратно. Досега никой от преследваните не бе забелязал Юел. Сам не знаеше защо му доставя такова удоволствие да се промъква зад хората. Да не би така да се чувстваше по-силен?

Дойде време да тръгва. Завърза си ботушите и излезе. В шест без пет се намираше на пост в сенките срещу бакалницата. През осветената витрина се виждаше, че вътре има още няколко клиенти. Постепенно се изнизаха един подир друг. Щората пред входа се спусна. Затворено. Юел чакаше тревожно. Ами ако новата продавачка не е вътре? Но тя излезе от задната врата и се изгуби зад ъгъла до мебелния магазин. Юел тръгна след нея.

Приключението започна.