Жан-Франсоа Реняр
Единственият наследник (6) (Комедия в пет действия)

Сцена І

 

Г-ЖА АРГАНТ, на Ераст:

Със този документ какво да правя аз,

1540 защо ли нужно е да бъде той у нас?

Ще ме заподозрат, че с някакво деяние

съм ви помогнала във тайно начинание.

Щом господин Жеронт чак толкоз зле е бил,

а след това се е съвсем възстановил,

1545 във неговия дом тогава отидете

и този важен акт веднага му върнете.

 

ЕРАСТ

Аз вашата душа познавам не от днес,

държите се навред с достойнство, с доблест, с чест,

ни вие, нито аз ще проявим желание

1550 към нещо, щом не е то наше притежание.

Задръжте този акт поне за кратък срок,

а пък за по-натам дано помогне Бог!

Свидетел ми е той, че всичко правя явно,

че любовта не е за мене цел най-главна.

1555 На вашта дъщеря, госпожо, аз държах

да се харесам и май свръх усърден бях.

Нали любовните копнежи се прощават?

В очите ви чета, че те ме извиняват.

 

ИЗАБЕЛА, на Ераст:

Понеже бракът ни от мама бе приет,

1560 ще чуете от мен най-откровен ответ.

Надявате се на наследство, но аз зная,

че не поражда то любовната омая.

Във вас самия аз сега, като жена,

откривам истинско богатство — без цена.

1565 И моето сърце не би се заслепило

от друго…

 

ЕРАСТ

                Туй сърце би ме ощастливило.

 

Г-ЖА АРГАНТ

Чудесни думи, но звучат като на книга,

сама по себе си една любов не стига.

Щом е семейството лишено от имот,

1570 как ще цари любов при просяшки живот?

 

ЕРАСТ

Сега самият факт, че вуйчо оздравява,

във мене радостни надежди съживява

и за наследството ще му напомня аз.

 

Г-ЖА АРГАНТ

Но няма ли да се засегне той тогаз?

1575 Щом документът му от нас не се приема,

ненавист, гняв и злост не ще ли го обземат?

ЕРАСТ

Та тъкмо затова бих искал да решим

известно време тук тоз акт да задържим.

Когато вуйчо ми пак договора види,

1580 той всичко би ни дал, без то да му се свиди.

Госпожице, за нас тоз риск не е голям

и заедно ще го надмогнем. Аз съм прям

и ви съветвам тук тоз акт да приберете.

 

ИЗАБЕЛА

Аз ли?

 

ЕРАСТ

        Защо не? Пък при нужда го върнете.

 

ИЗАБЕЛА

1585 Обаче питам се все още в тоз момент

да се заема ли със тоз ангажимент.

Имотните дела далеч стоят от мене

и в съучастие ще бъда обвинена.

 

ЕРАСТ

Дочувам шум.

Сцена ІІ

 

ЕРАСТ

                        Криспен отдолу се задава.

1590 Ти на кого си тъй сърдит? Какво ти става?

 

КРИСПЕН

Е, хайде, хайде! Знам, че трябва и кураж,

за да осъществим успешен абордаж.

Я! Господин Жеронт!

 

ЕРАСТ

                                        Госпожи, хайде! Щом

пристига вуйчо ми, да идем в моя дом,

1595 че бих се притеснил и от вида му само.

Да поизчакаме да мине яростта му,

а после заедно, в по-подходящ момент,

ще поработим над самия документ.

Ти тук стой, за да ми изпратиш съобщение

1600 да дойдем, след като той бъде в настроение.

Сцена ІІІ

КРИСПЕН, сам:

Изникна пак пред нас проблем непредвидим…

Дано помага Бог с успех да го решим.

Сцена ІV

 

ЖЕРОНТ, облегнат на Лизета:

Все тъй съм немощен. Таз слабост продължава.

Къде съм? Светлото ми болка причинява.

1605 Душата ми е в смут, в ушите чувам шум

и изпарения размътват моя ум.

Летаргията ми доколко дълго трая?

 

ЛИЗЕТА

Не много време, но ни разтревожи тая

отпадналост. Затуй със труд неуморим

1610 захванахме се куп неща да уредим.

Попитайте Криспен — той също ще ви каже,

че работата бе свръх силите ни даже.

 

КРИСПЕН

Дордето бяхте все във плен на болестта,

все пак надвихме си скръбта и горестта,

1615 работихме ведно безспир над документа

и, слава Богу, той завършен е в момента.

Усърдието ни ще ви озадачи

и във очите ви туй дълго ще личи.

 

ЖЕРОНТ

А племенникът ми Ераст сега къде е?

 

КРИСПЕН

1620 Горкият! Мисля, че неизлечимо зле е.

 

ЖЕРОНТ

Какво говориш?

 

КРИСПЕН

                                Щом той гаснещия плам

в очите ви съзря, от ужас тъй голям

обзет бе, че тозчас се хвърли слепешката…

 

ЖЕРОНТ

Как тъй? Добре ли чух? Къде? Нима в реката?

 

КРИСПЕН

1625 Не! В своето легло… И, цял в сълзи облян,

все още там лежи покрусен, разридан.

 

ЖЕРОНТ

Иди тозчас да му успокоиш сърцето,

веднага му предай, че щедро е небето

и връща вуйчо му съвсем възстановен,

1630 че много го ценя и искам в този ден

да му докажа, че безкрайно го зачитам.

 

КРИСПЕН

Дано е по-добре! След миг ще се опитам

да го изпратя тук.

Сцена V

 

ЖЕРОНТ

                                Как ще ми се да знам

дали бе този риск наистина голям!

 

ЛИЗЕТА

1635 А мислехме цял час, че сте издъхнал даже.

 

ЖЕРОНТ

Последна воля аз ще трябва да изкажа,

че завещание е нужно пред съда.

Нотариусите тук идваха ли?

 

ЛИЗЕТА

                                                        Да.

 

ЖЕРОНТ

Отново ги викни, защото се налага

1640 по мойте думи акт да натъкмят веднага.

 

ЛИЗЕТА

Ще дойдат ей сега.

Сцена VІ

 

КРИСПЕН, на Ераст:

                                Бог прати го при вас.

 

ЕРАСТ

Такъв голям късмет не съм очаквал аз.

Небето се смили над мен, то вуйчо върна

и много ми се ще в тоз миг да го прегърна.

1645 Пред мен стои, а пък го смятах за умрял.

 

ЖЕРОНТ

Уви, аз от смъртта не съм се отървал.

Хвала на Бога, че ми продължи живота

и че ми позволи да си даря имота

на теб, като ти дам и документ надлежен.

 

ЛИЗЕТА

1650 Тоз момък е към вас така учтив и нежен!

Да знаехте какви тревоги преживя

горкият, от какви бодежи се скова,

от мъка вашата душа би се стопила!

 

КРИСПЕН

И ние двамата останахме без сила.

 

ЛИЗЕТА

1655 Все пак добре е, че над нас се Бог смили.

Сцена VІІ

 

ЛИЗЕТА, тихо на Криспен:

Един нотариус върви насам, нали?

 

ЖЕРОНТ

Добър ден, господин Скрюпюл.

 

КРИСПЕН, настрани:

                                                        Каква провала!

 

ЖЕРОНТ

Предълго чакахме да дойдете в таз зала.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

Ах, как се радвам, че не мина се и час

1660 и вече оздравял ви срещам тука аз.

Приключихме във срок със вашто завещание

и можете сега със пълно основание

да сте доволен. Щом спокоен е умът,

и тялото е в ред.

 

ЖЕРОНТ

                                Това за кой ли път

1665 изпитвам го.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

                        Днес аз, според ангажимента,

ви връчвам заверен съдебно документа.

 

ЖЕРОНТ

Съдебен документ? Не ви разбирам аз.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

Сам завещание представихте пред нас.

 

ЖЕРОНТ

Аз завещание да съм представил?

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

                                                                Да.

 

ЛИЗЕТА, тихо:

1670 Обзе ме страх, Криспен.

 

КРИСПЕН, тихо:

                                                И мен! Каква беда!

 

ЖЕРОНТ

Бълнувате ли? Как да се оправя в тая

обърканост? От вас в момента се нуждая.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

Не, не бълнувам аз! И е безспорен факт,

че с целия си ум диктувахте тоз акт.

1675 Май разкаяние отрано ви обхвана…

Пред господина и пред госпожата стана

съставянето му — под зоркия им взор.

 

ЕРАСТ, тихо:

Ами сега?

 

ЛИЗЕТА, тихо:

                        Леле!

 

КРИСПЕН, тихо:

                                        Какъв голям позор!

 

ЖЕРОНТ

С вас беше ли Ераст?

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

                                        Не би отрекъл той.

 

ЖЕРОНТ

1680 Нима ще потвърдиш ти, племеннико мой?

 

ЕРАСТ

За завещание със мен не говорете,

че моето сърце със нож ще прободете.

 

ЖЕРОНТ

Лизета, ти кажи!

 

ЛИЗЕТА

                                Попитайте Криспен,

защото моят глас съвсем е изтощен.

 

КРИСПЕН, на Жеронт:

1685 Знам истината аз: тоз случай се заплете,

но всичко ще е в ред, спокоен останете.

 

ЖЕРОНТ

Аз завещание пред вас да съм направил?

 

КРИСПЕН

Май вие в писмен вид не сте ни го представил.

Но сигурен съм, че сега седите тук,

1690 а мястото тогаз заето бе от друг,

облечен като вас. Ще спомена и факта,

че на нотариус диктуваше той акта.

Сега съм убеден в това, че преди час

тук бяхте вие май, а може би бях аз.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ, на Жеронт:

1695 Твърдя, че бе така. Залагам на честта си.

 

ЖЕРОНТ

Дали пък аз не съм загубил паметта си.

Летаргията…

 

КРИСПЕН

                        Тя виновна е все пак.

 

 

ЛИЗЕТА

Не се съмнявайте. Не помните ли как

на мен заръчахте да ида да се срещна

1700 с нотариуса, тъй като ви трябва спешно…

 

ЖЕРОНТ

О, да.

 

ЛИЗЕТА

        … как той дойде с мастило и перо,

как седна във кресло до вашето бюро,

как вие взехте да диктувате?

 

ЖЕРОНТ

                                                        Уви,

не помня го.

 

ЛИЗЕТА

                        Зарад летаргията ви.

 

КРИСПЕН

1705 Не помните ли, че ваш племенник нормандски,

с приятен вид, ала с обноски шарлатански,

пристигнал бе у вас, че благородна дама

го придружаваше, че врява свръхголяма

те вдигнаха?

 

ЖЕРОНТ

                        Е, да, тъй беше.

 

КРИСПЕН

                                                        И от вас

1710 той от наследство бе лишен, а малка част

предвидихте за мен или пък скромна рента.

 

ЖЕРОНТ

И спомен нямам аз сега за документа.

 

КРИСПЕН

Ах, таз летаргия!

 

ЖЕРОНТ

                                Май в нея е вината.

 

ЛИЗЕТА

И Клисторел ли ви изчезна от главата?

 

ЕРАСТ

1715 Тоз разпит няма ли най-сетне тук да спре?

Та вуйчо нашите твърдения прие —

за господин Скрюпюл и за наследството.

 

ЖЕРОНТ

Щом всички го твърдят, изглежда вярно то.

Но прочетете ми какво ви казах аз.

 

КРИСПЕН, настрани:

1720 Същински дявол е!

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

                                Е, слушайте тогаз.

Присъстващият днес пред нас Матьо Жеронт,

удобно настанен в кресло от махагон,

със разум здрав и със безукорно съзнание,

което прояви чрез своето държание,

1725 макар че беше той със тяло изтощено,

след размишление съвсем задълбочено

над нестабилността на хорските съдби…

 

КРИСПЕН

Трогателни слова! Кое сърце не би

се пукнало при тез умилни описания?

 

ЛИЗЕТА

1730 Как бих могла да спра аз своите ридания?

 

ЖЕРОНТ

Говоренето ви ме много натъжи,

Я успокойте се! Та аз съм още жив.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ, продължавайки да чете:

Живеейки с едно-единствено желание

да не умре без да остави завещание…

 

КРИСПЕН

1735 Без завещание!

 

ЛИЗЕТА

                        Каква беда!… Как може?

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

Я спрете за момент с въздишките, госпожо!

Живеейки с едно-единствено желание

да не умре без да остави завещание…

 

КРИСПЕН

Без завещание!

 

ЛИЗЕТА

                        Беда!…

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

                                Най-сетне спрете!

1740 Как мога да чета, когато тъй ревете?

… Диктува ни, за да оформим документа

в надлежен писмен вид съгласно регламента.

 

ЖЕРОНТ

От този преамбюл, прочетен ни уж вещо,

убийте ме тозчас, ако си спомням нещо.

 

ЛИЗЕТА

1745 Летаргията ви!

 

КРИСПЕН

                        Да, всичко бе така.

Но репликите ви объркват ме сега.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ, четейки:

Но дълговете ми изпърво ще платите.

 

ЖЕРОНТ

Аз нищо не дължа.

 

Г-н СКРЮПЮЛ

                                Та вие сам твърдите:

„Петстотин франка дълг аз имам към винаря.

1750 Голям мошеник! Той съсед е на месаря…“

 

ЖЕРОНТ

Петстотин франка? Туй е пъклена измама!

 

КРИСПЕН

От болестта ви е. Причина друга няма.

Не знам дали му ги дължите или не,

но искал ми ги е сто път той поне.

 

ЖЕРОНТ

1755 Тоз изверг по-добре в каторга да изтлее!

 

КРИСПЕН

И всички да са там, кому ще домъчнее?

 

Г.Н СКРЮПЮЛ_, четейки:_

Член І. Аз един наследник ще оставя

и туй ще е Ераст.

 

ЕРАСТ

                                Ах, как да си представя?

 

Г-Н СКРЮПЮЛ_, четейки:_

… Като лишавам от наследство всеки друг,

1760 дошъл след мойта смърт имот да търси тук.

И неродените в това число аз слагам,

и копелетата. Бог нека им помага!

 

ЖЕРОНТ

И незаконните?

 

КРИСПЕН, на Жеронт:

                                Да, в чисто правен стил.

 

ЖЕРОНТ

Щом за наследник бях Ераст определил,

1765 тогаз по този пункт направил бих признание,

че съм диктувал аз пред вас туй завещание.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ, четейки:

Член ІІ. Аз сега дарявам на Лизета

(от пет години тя в дома ми е наета

като прислужница) със цел да сключи брак

1770 с Криспен две хиляди екю…

 

КРИСПЕН, на Жеронт:

                                                        Със мен ли? Как?

Но, господине… Ах!… Тъй ли?… Какво ще става?

Та таз признателност ме толкоз притеснява!

Та говори!…

 

ЛИЗЕТА, прегръщайки Жеронт:

                Ах, господин…

 

ЖЕРОНТ

                                        Я стига вече!

Такива глупости не мога аз изрече.

1775 Две хиляди екю!

 

ЛИЗЕТА

                                И бихте съжалили,

че добротата си към мен сте проявили?

Една девойка със живот пределно клет,

но с оправдан стремеж към простичък късмет,

от милостта си да лишите? Боже! Боже!

 

ЖЕРОНТ

1780 Как тъй две хиляди?… До двайсетина може.

 

ЛИЗЕТА

Достойните мъже се търсят днес така,

че с двадесет екю кого ще привлека?

 

ЖЕРОНТ

С каквото имате, с това се задомете.

Девойки всякакви. Я, моля, довършете.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

1785 „Член ІІІ. На Криспен…

 

КРИСПЕН

                                        Зачетен съм все пак…

Но ще отпадна…

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

                        … затуй че беше…

 

ЖЕРОНТ, поглеждайки към Криспен:

                                                        Как?

Г-Н СКРЮПЮЛ

и предан, и учтив към своя господар,

и че му служеше с отдаденост, със жар…

 

ЖЕРОНТ

Какви възторжени слова!

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

                                                … Аз съм решен

1790 въпросният Криспен да бъде възмезден

с една двухилядна целоживотна рента.“

Това бе вписано накрая в документа.

 

КРИСПЕН, просвайки се в краката на Жеронт:

Аз, господин Жеронт, кълна ви се в тозчас,

че докато съм жив ще моля Бог за вас.

1795 Тъй щедро тез пари оставяте на мен!

Това се казва мъж достоен, съвършен!

 

ЖЕРОНТ

По дяволите! Пак изпадам в неведение.

Ще ми дадете ли по-точно обяснение?

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

За обяснение въпроси пак се чуват.

1800 Та аз записвам туй, което ми диктуват.

 

ЖЕРОНТ

Нима твърдите ми, че бил съм завещал

такава рента на един нечут нахал?

Той щеше от Ераст да бъде вън изгонен.

 

КРИСПЕН, все така на колене:

Не съжалявайте! Бъдете благосклонен

1805 към своите! Защо на прага на смъртта

да се показвате във плен на алчността?

 

ЖЕРОНТ

А кой открадна ми банкнотите от джоба?

Треперя целият. Туй ще ме вкара в гроба!

Да се пребърквам ли?

 

ЕРАСТ, настрани:

                                        Ах! Душегубна страст!

1810 Не се пребърквайте! Та те не са у вас.

 

ЖЕРОНТ, на Ераст:

А где са?

 

ЕРАСТ

                Но нали по вашата повеля

занесох ги преди обяд на Изабела.

 

ЖЕРОНТ

Аз тъй съм повелил?

 

ЕРАСТ

                                        О, да.

 

ЖЕРОНТ

                                                И съм забравил?

 

ЕРАСТ

Летаргията ви…

 

ЖЕРОНТ

                А как ли бих се справил

1815 без помощта ви в тез батаци страховити?

Летаргията ми съвсем ме разнебити.

Тозчас предай й, че с ума си зле съм бил,

и затова онез пари съм й дарил.

Сцена VІІІ

 

ИЗАБЕЛА, на Жеронт:

Не безпокойте се. Вземете си парите.

 

ЖЕРОНТ

1820 Ах!

 

ЕРАСТ

        Трябва вие с нас да се съобразите.

 

ЖЕРОНТ

Какво туй значи?

 

ЕРАСТ

                                Аз ви моля с тон почтен

да се подпишете под този документ.

 

ЖЕРОНТ

Къде ти е умът? Да не държиш да дам

на таз прислужница дар толкова голям?

 

ЛИЗЕТА

1825 А знаете ли как ще ви възслави Бог?

Щом дарът е голям, престижът е висок.

 

ЖЕРОНТ, на Криспен:

И на подлеца ли пари ще се дадат?

 

КРИСПЕН

Спокойно! До добро те нас ще доведат.

Със нищо тоз дар не ще ви притеснява.

 

ЖЕРОНТ

1830 Естествено. Не ще ме има мен тогава.

 

ЕРАСТ

И друго: вижте туй красиво личице!

Как няма да плени то мъжкото сърце?

Всесилния му чар навярно сте изпитал.

От нея запленен, сега ви бих попитал

1835 дали съгласен сте жена да ми е тя.

 

ЖЕРОНТ

Ах, племеннико мой!…

 

ЕРАСТ

                                        Разкривам си страстта,

понеже виждам, че по-трезво увлечение

променя вашето предишно намерение.

 

Г-ЖА АРГАНТ

Аз нищо по-добро за в бъдеще не знам.

 

ЖЕРОНТ

1840 Почакайте! Преди да стигнем чак дотам,

държа парите си да имам.

 

ИЗАБЕЛА

                                                О, вземете

обратно своите банкноти.

 

ЛИЗЕТА, изпреварва Жеронт и взема портфейла.

                                                Моля, спрете!

Да видим най-напред нещата докъде са.

 

ЖЕРОНТ

Върни ми ги или аз всички ще избеся!

 

ЕРАСТ, коленичейки:

1845 О, вуйчо, моля ви, на колене пред вас

да не отчайвате с тез думи всички нас.

 

ЛИЗЕТА

Ах, господине!

 

КРИСПЕН

                        Ах!

 

ЖЕРОНТ

                                Туй трогва ми сърцето.

А някой да е взел неща от портмонето?

 

ИЗАБЕЛА

Не, господин Жеронт. Залагам си честта,

1850 че непокътнати са вашите неща.

 

ЖЕРОНТ

Приемам. Щом като ми връщате парите,

ще ви докажа, че ще действам деловито:

туй завещание със подпис потвърждавам

и за женитбата съгласие ви давам.

1855 Парите?

 

ЛИЗЕТА

                Ето ги.

 

ЕРАСТ

                                Ах, колко щедър жест!

 

ЖЕРОНТ

Такваз признателност не ми е нужна днес.

А вие двамата законен брак сключете

и в недалечен срок деца си народете —

по права линия те вас да наследят,

1860 а хищната рода далече да държат.

Пък племенниците — и мански^[1], и нормандски —

отдето и да са, презирайте ги адски.

Ужасно дръзка е таз напаст, таз злина,

тя по-опасна е от чума, от война.

Сцена ІХ

 

1865 Подведохме Жеронт. Било какво било,

наследници сме с теб. Ти моето чело,

Лизета, ще красиш със лаври, не с рога.

 

ЛИЗЕТА

При тоз късмет ще съм разумна отсега.

 

КРИСПЕН, обръщайки се към зрителите:

Аз, господа, до бряг мечтан се приближих,

1870 заради живите мъртвеца съживих.

Днес сбъднаха ми се мечтите до една:

освен наследство, аз ще имам и жена,

но не получа ли от вас аплодисменти,

ще се откажа от имоти и от ренти.