Жан-Франсоа Реняр
Единственият наследник (4) (Комедия в пет действия)

Сцена І

 

ЖЕРОНТ

775 Ответ очаквам, но Ераст не се явява.

Това забавяне какво ли предвещава?

 

ЛИЗЕТА

Ах, моля ви, защо сте обезпокоен?

Не стига ли ви, че успяхте този ден?

Признавам, че не знам друг акт, по-героичен

780 от туй, че скъсахте с тоз брак трагикомичен.

 

ЖЕРОНТ

Във тоя случай съм съвсем задоволен,

а пък и Клисторел е прав наспоред мен.

Със камък на врата, надолу със главата

аз вече бях готов да скоча във водата.

 

ЛИЗЕТА

785 По-лошо бе за вас — над сто пъти дори.

Но краят е добър.

Сцена ІІ

 

КРИСПЕН, отвън, блъскайки вратата:

                                Ехей, я отвори!

Нима прислугата умряла ще я сваря?

Аз тропам и крещя, но никой не отваря.

По дяволите! Как домът е тъй заспал?

 

ЛИЗЕТА

790 Кой тропа в този час като обезумял?

Какво желаете? Кой демон ви е погнал?

Тук има болен. Тъй ли бихте му помогнал?

Прости ми Господи! Това било Криспен!

 

КРИСПЕН, тихо на Лизета:

Наистина сега, ти, мила, виждаш, мен.

795 Девойко, добър ден. Разпитвайки тъдява,

разбрах, че някой си Жеронт тук обитава.

Ще ме приеме ли?

 

ЛИЗЕТА

                                Как не? Това е той.

 

КРИСПЕН, раздрусвайки ръката му:

Как радвам се! Ръка ми дайте, аз съм свой.

Покорен ваш слуга. Ах, дявол да го вземе,

800 да знаете сега какъв възторг обзе ме!

Но как да го предам? Не стигат ми словата.

 

ЖЕРОНТ

Той да не е решил да ми строши ръката!

 

КРИСПЕН

Май изненадан сте. В туй няма нищо чудно.

Да ме познаете ще ви е крайно трудно:

805 не сте ме виждали до днес на този свят

и затова съм ви напълно непознат.

Баща ми, Бог да го прости, бе благородник,

в Нормандия живя сред ферми плодородни.

За вашата сестра отскоро женен бил

810 и ето че на тоз свят аз съм се явил,

преди да изтече и половин година.

Баща ми бил обзет от яд по таз причина,

но за жените той от свой другар разбрал,

че не било за тях то някакъв провал

815 и че се случвало това и на жена му —

и тя грешела, но в пресмятането само.

 

ЖЕРОНТ

В пресмятането ли?

 

ЛИЗЕТА

                                О, никоя жена

не вижда като мъж една величина.

 

КРИСПЕН

От спомена, че тя била така припряна,

820 на мен, признавам си, ми много срамно стана.

А пък щом мама е в действителност сестра ви,

това фактически ваш племенник ме прави.

 

ЖЕРОНТ

От чутото разбрах, дори то да е факт,

че, племеннико мой, сте истински глупак.

825 Сестра ми свястна бе. Кой би твърдял, че тази

безупречна жена честта си ще погази?

 

КРИСПЕН

Не възразявам, но дорде бе жива тя,

говореха навред, че куца й честта.

Дори и да не съм роден в нормален срок

830 и да съм смятан за извънбрачен отрок,

ваш племенник и ваш наследник си оставам.

Чак от Нормандия дойдох и заявявам,

че аз наследството държа да си получа.

 

ЖЕРОНТ

Чудесно! А пък аз бих искал да науча

835 кога си тръгвате.

 

КРИСПЕН

                                Със мен ли ще вървите?

Когато Бог реши да ви прекъсне дните.

Изрично казвам ви: бъдете убеден,

че ще си тръгна чак когато в гроб студен

ви видя — във ковчег под черен креп положен.

 

ЛИЗЕТА, тихо на Жеронт:

840 Не струва си да сте чак толкоз разтревожен,

че воля давал той на своите слова.

 

ЖЕРОНТ, тихо на Лизета:

Та мен обзема ме страх тъкмо от това.

 

КРИСПЕН

По погледа ви аз могъл бих да заключа,

че целокупното наследство ще получа,

845 че злато ще греба със ненаситен глад,

защото вие сте скъперник всепризнат.

За просто су^[1] сте бил готов насред площада

да понесете бой без призив за пощада.

Със право се твърди навред от млад и стар,

850 че бил сте изнудвач, мошеник и лихвар.

 

ЖЕРОНТ

А да ви кажа ли, мой племеннико злобен,

че с тези две ръце аз още съм способен

да ви изхвърля през прозореца!

 

КРИСПЕН

                                                        Как? Мен?

ЖЕРОНТ

Да, вас! Не майте се! Излезте!

 

КРИСПЕН

                                                        В тоз момент

855 заканването ви изглежда ми забавно.

Пък аз ще ви река: излезте незабавно!

Тоз дом е мой и аз все пак ви бих търпял,

дордето видя, че най-сетне сте умрял.

 

ЛИЗЕТА

Нахал!

 

ЖЕРОНТ

        Къде съм аз?

 

КРИСПЕН

                                Е, мила, най-накрая

860 в покоите му ти води ме. Твойта стая

нали е близо? Щом не се възпротивиш,

със мене тази нощ могла би да преспиш.

Ще можем през нощта със теб да поговорим,

а за вечерята вратата ще отворим

865 на избата — без страх ще грабим и мезета,

и хубави вина и чудни питиета.

А пък освен това ще трябва, чичо мой,

да ми дадете днес сто луидора в брой.

Ако откажете, без нищо да пожаля,

870 аз утре сутринта таз къща ще запаля.

 

ЖЕРОНТ, настрани:

Май няма друг такъв нахалник в таз страна!

 

ЛИЗЕТА, тихо на Жеронт:

Не племенник, туй е същински сатана.

Той само със добро оттука би излязъл.

 

ЖЕРОНТ

Мой сроднико, защо със толкова омраза

875 мен, клетия болник, измъчвате тъй днес?

О, нека свърши в мир животът ми злочест,

та моите блага тогаз да наследите!

 

КРИСПЕН

Но аз държа да знам кога ви свършват дните.

 

ЖЕРОНТ

На всяка крачка мен преследва ме смъртта,

880 след два-три дена аз ще съм във вечността.

 

КРИСПЕН

Добре! Оставям ви. Шест дена ще изтрая

все пак, но знайте, че могъл бих най-накрая

в гроб мъртъв или жив да ви положа аз.

Ако не спазите обета си, тогаз

885 ще спазя своя.

Сцена ІІІ

 

ЛИЗЕТА

                        Ах, той хич не ви зачита,

пък племенник ваш бил! Кой тъй го е възпитал?

 

ЖЕРОНТ

Какъв ти племенник? Сестра ми бе тъй свястна

и във дома й тоз нахал не би израснал.

По-луд от всеки друг! Брутален тип! Мръсник!

 

ЛИЗЕТА

890 Но аз чертите ви и в неговия лик

откривам — във носа, в челото, във очите…

Безспорно е, че към общ род принадлежите.

 

ЖЕРОНТ

Дори да е така, той непочтен чешит е.

Нахален племенник!

 

ЛИЗЕТА

                                Нима ще му дарите

895 тез двайсет хиляди екю и то във брой?

Какъв аристократ тогава би бил той!

 

ЖЕРОНТ

Как тъй ще му ги дам! В пръстта ще ги зарина

за вечни времена.

 

ЛИЗЕТА

                                Път дълъг е изминал

напразно тоз умник, защото с пръст в устата

900 ще си се върне той обратно във страната.

Дано злощастният хитрец да разбере,

че там да е стоял било е по-добре.

 

ЖЕРОНТ

Ако на моето богатство той разчита,

наскоро ще умре от глад и аз се питам

905 как би ми се присмял. Туй няма да се случи.

 

ЛИЗЕТА

За всеки ще да е добре да се научи

как да живее тук. Тез хищници дори

да искат, своя нрав лукав не могат скри.

Преди да смажат свой роднина престарял,

910 без срам твърдят, че им дължи наследствен дял.

Но ето че Ераст се връща — ще узнаем

какво е станало.

Сцена ІV

 

ЖЕРОНТ

                                Кажи къде се маеш!

Ти знаеш ли, че аз във чудо се видях?

От племенник проклет, уви, нападнат бях.

 

ЕРАСТ

915 Задъхан срещнах го преди минути само

и той ми довери каква била целта му.

 

ЖЕРОНТ

Как стори ти се той?

 

ЕРАСТ

                                        Побъркан, луд дори.

Твърди, че щял да ти дома опожари.

 

ЖЕРОНТ

Аз тъкмо затова от тебе се нуждаех,

920 на теб разчитах тоз глупак да обуздаеш.

Лизета тъй ли бе?

 

ЛИЗЕТА

                                Да, несравним нахал!

А господин Жеронт му беше обещал

имота си.

 

ЖЕРОНТ

                Как не! Помнете мойта дума,

че няма да му дам дори и дребна сума.

 

ЕРАСТ

925 Пък аз задачата, с която се наех,

изпълних, при това със несъмнен успех.

Писмото свойта цел постигна. Отначало

от двете дами то прието беше вяло:

прочетоха го с вид измамно ядовит,

930 в което аз съзрях триумф едвам прикрит.

Но щом им казах, че единствен ваш наследник

ще съм, те станаха и от платно по-бледни,

(нали ми рекохте тъй да говоря с тях…)

 

ЖЕРОНТ

Така е. Лично аз това ти обещах.

 

ЕРАСТ

935 Показаха се те дотолкоз изумени,

че пет-шест месеца ще са съвсем сломени.

 

ЖЕРОНТ

В това съм сигурен.

 

ЕРАСТ

                                        Ала от нещо аз

бях удивен и то ще изуми и вас.

Понеже госпожа Аргант сега зачита

940 вас и родата ви, пред мен се тя опита

да ни даде съвет: аз да й стана зет,

за да изпълните и първия обет.

 

ЖЕРОНТ

И как посрещна ти таз хубава идея?

 

ЕРАСТ

Отвърнах й, че аз пред вас благоговея,

945 че трябва във това да съм ви посветил

и вие да сте се отрано съгласил.

 

ЖЕРОНТ

Не бива отсега да се запрягаш в брак,

от моя пример ти вземи урок все пак!

 

ЛИЗЕТА

Но, колкото до мен, аз тоз брак одобрявам:

950 на господин Ераст напълно подобава

да се ожени — той е млад, а вие май

се доближавате до своя жизнен край.

 

ЖЕРОНТ

Че как така? Та аз не съм умрял, нали?

 

ЛИЗЕТА

Въпросът е висящ. Наистина, знам ли?

955 По мрачния ви вид мнозина заключават,

че като сянка сте, която се снишава

над гроб, че сте били от нещо защитен

и затова не сте в земята в тоз момент.

 

ЖЕРОНТ

Тез твои остроти за мен са оскърбление

960 и ме изкарват вън от всякакво търпение.

 

ЛИЗЕТА

Не чакайте лъжа от моята уста,

аз откровено си изказвам мисълта.

Сцена V

 

 

ЛАКЕЯТ

Вън, господин Жеронт, дошла е ваша близка

роднина, в траур е и много й се иска

965 да я приемете.

 

ЖЕРОНТ

                        Роднина! Ах, пак ли?

 

ЛАКЕЯТ

Да се качи ли?

 

ЖЕРОНТ

                        Не! Добре ме чу, нали?

 

ЛИЗЕТА

Но, господине, аз си мисля, че не бива

да й отказвате. Туй хич не ви отива.

Иди я доведи.

Сцена VІ

 

ЛИЗЕТА

                        Не смятам, че сте прав.

970 Таз дама може би е по-добра по нрав

от племенника ви. Сред вашите роднини

навярно срещат се и хора твърде фини.

Сцена VІІ

 

КРИСПЕН (прави реверанси пред лакея на Жеронт, който му отваря вратата. Слугата излиза)

О, позволете ми във тоз съдбовен час

в знак на нечут възторг да ви прегърна аз.

975 Най-сетне виждам ви. Такваз любов в душата

не съм изпитвала към себе си самата.

 

ЛИЗЕТА, тихо на Ераст:

Туй всъщност е Криспен.

 

ЕРАСТ

                                        Да, да. Аз също знам.

Таз тайна току-що ми довери той сам.

 

ЖЕРОНТ

Ах, колко мила е! Сами я преценете!

980 По-бързо, моля ви, кресло й предложете.

 

КРИСПЕН, на лакея на Жеронт:

О, не! Такъв разкош пред чичо не върви.

И табуретката е сгодна, моля ви.

 

ЖЕРОНТ

С каква възхита тя изпълва ми душата!

 

ЕРАСТ

Хем много свястна е, хем прелестна в снагата.

Сцена VІІІ

 

КРИСПЕН

985 Я стига! Я не си правете с мен шега!

Чаровният ми стан е спомен мил сега.

Семейната жена изцяло се отдава

на своите деца и туй се отразява

на красотата й — отлита тя вовек.

 

ЛИЗЕТА

990 И за мома дори днес би ви взел човек.

 

КРИСПЕН

Когато овдовях, бях двадесет годишна

и траурът взе връх над хубостта предишна.

Най-неочаквано почина моят мъж

и прелестта си аз изгубих изведнъж.

995 Навярно можех брак да сключа втори път,

но спомен тягостен остави ми мъжът.

Неволи и печал преглъщам аз все още,

но мойте тъжни дни, безсънните ми нощи,

вдовишкият живот проклятие от мен

1000 не ще изтръгнат. Как очаквам онзи ден,

когато във ковчег под траурен покров

ще отнеса искра от първата любов.

 

ЕРАСТ

Такава преданост, такива чувства знойни!

За Артемизия^[2] единствено достойни!

 

ЖЕРОНТ, на Криспен:

1005 Нали съпругът ви не ви остави с много

дечица?

 

КРИСПЕН

        Девет са на брой те, слава Богу.

Като вдовица куп горчивини изпих,

но две години след смъртта му аз родих

десетото дете.

 

ЛИЗЕТА

                        Каква невероятна

1010 отдаденост! Кому била би тя понятна?

 

ЖЕРОНТ, на Криспен:

Сега един въпрос се породи у мен —

какво накара ви да тръгнете от Мен?

 

КРИСПЕН

Да имам среща с вас е първата причина,

а втората — дела нелепи таз година

1015 се водят срещу мен за обща пещ с вложение

оспорвано, а тя е в моето имение

и исках тоз въпрос от раз да се реши,

ала защитникът процеса наруши

и ме обърка.

 

ЛИЗЕТА

                        Ах, защо да ви обърка?!

1020 Каква обида! Той целял да ви побърка.

Да се побърква тъй една жена със чест!

 

ЕРАСТ

Защо се чудите? Така говорят днес

в съда.

 

ЛИЗЕТА

        Съдете сам. Не ща да ви се бъркам,

но никой съдия не ще ме с друга сбърка.

1025 Несмислени слова! Ума ми те разбъркват,

но няма да търпя така да ме побъркват.

 

ЖЕРОНТ, на Криспен:

Тя смахната си е и вредом се навира,

а пък от правните въпроси не разбира.

 

КРИСПЕН

Освен съдебните афери мен и друг

1030 мотив накара ме да дойда бързо тук.

От хора сигурни, в които вяра имам,

научих новина, уви, неоспорима!,

че се отдавате на не един порок —

хазарт, пиянство…

 

ЖЕРОНТ

                                Я! И по какъв предлог?

 

КРИСПЕН

1035 Да посещавате места, где нощем, денем

потъпкват честността, а свянът угнетен е.

 

ЖЕРОНТ

Твърдите, че това отнася се за мен?

 

КРИСПЕН

Да, чичо мой, за вас. Нима сте огорчен?

Щом туй е истина, защо ви огорчава?

 

ЖЕРОНТ, настрани:

1040 Какъв позор за мен!

 

КРИСПЕН

                                        А някои добавят,

че с таз госпожица в предълъг период

сте водили нечист, непозволен живот,

че даже и деца сте имали от нея.

 

ЛИЗЕТА

Аз ли? Клеветници! Дано да онемеят!

1045 Къде се пъха таз коварна, долна гад?

 

ЖЕРОНТ

Не знам какво и кой възпира моя яд.

 

КРИСПЕН

Изслушахме подред свидетели достойни,

събрахме вашите роднини многобройни

и с цел да ви възпрем да се опропастите,

1050 а заедно със вас и нас да разорите

задружно се реши, със оглед на това,

да ви лишим съвсем от вещните права.

 

ЖЕРОНТ

От моите права?!

 

ЛИЗЕТА

                                Каква рода, мой Боже!

 

КРИСПЕН

От ред събития разбрах, че с нея може

1055 да се ожените, но ние ще държим

плануваният брак да стане немислим.

 

ЖЕРОНТ, ставайки:

Госпожо, вън! Тозчас! Изрично забранявам

до моя дом да се кракът ви приближава!

 

КРИСПЕН

Заплашвате със бой една вдовица! Кой

1060 ще ми помогне? Ах, ще ме убие той!

Съседи, тичайте насам да ме спасите!

 

ЖЕРОНТ

Негодница!

 

КРИСПЕН

                С таз злост и свойта кръв петните!

С това заслужихте да киснете в затвор.

 

ЛИЗЕТА

В затвор да кисне? Ах, какъв голям позор!

 

КРИСПЕН

1065 Но щом един затвор ви толкоз унижава,

в Салпетриера^[3] ще отидете тогава.

 

ЛИЗЕТА

В Салпетриера ли?

 

КРИСПЕН

                                Да, драга моя, да!

С безпътството ви ще ви помнят навсегда.

 

ЕРАСТ

Каква мистерия, хем тъмна, хем нечиста!

1070 Ще я разсея, но ще трябва някой пристав.

 

КРИСПЕН

За мене ли? Защо? Ще кажеш ли най-сетне!

Той за престъпница ли искаш да ме сметне?

 

ЕРАСТ

Надяваме се, че ще научим подир малко

каква сте точно, но наистина е жалко,

1075 че с много шум, с език, изпълнен със злина,

обиждате без срам тез хора без вина.

Спокойно, вуйчо! Я сега се приберете,

за случилото се след туй ще разберете.

 

ЖЕРОНТ

Лош ден, ти слагаш край на мойте старини!

 

ЛИЗЕТА, на Криспен:

1080 Убиваш чичо си, нахалнице. Млъкни!

Таквиз фамилии живеят в Кан и в Мен,

че заслужават те окови, според мен.

Сцена ІХ

 

ЕРАСТ

Туй ти ли си, Криспен? Та твойта явна страст…

 

КРИСПЕН

Чрез пристав ли държиш да го доказвам аз?

1085 Добре. Ще чакам тук.

 

ЕРАСТ

                                        Да, ти си, очевидно.

И грешка няма.

 

КРИСПЕН

                        Би било за мен обидно,

ако бе искрено туй твое подозрение.

 

ЕРАСТ

Подложих свяна ти на силно оскърбление.

 

КРИСПЕН

От преданост към вас одеждите смених

1090 и в своя замисъл аз явно не сгреших.

Със думи причиних небивала стихия,

на двама сродници успешно аз самият

изпълних ролите в такива хитри сцени,

че от наследството ще бъдат те лишени.

 

ЕРАСТ

1095 Нима?

 

КРИСПЕН

        Да бяхте ме видели току-що

със филцово бомбе, закичен със перо

като нормандски граф, запасал меч извит,

аз бих ви възхитил, макар със селски вид.

Ще ви призная, че бомбето ми придава

1100 кураж неизразим и че респект внушава.

Така преобразен, добих блескавина

и се изпълних с ум, със сръчност, с хитрина.

Ах, как одеждите проникновен ме правят!

 

ЕРАСТ

Тъй сродниците на Жеронт се злепоставят,

1105 че обещава той на мен да завещае

имота си. Какъв голям късмет това е!

Сцена X

 

ЛИЗЕТА

Ах, господин Жеронт предаде богу дух!

Ужасна новина!

 

ЕРАСТ

                        Какво? Добре ли чух?

 

КРИСПЕН

Починал вуйчо ви?!

 

ЛИЗЕТА

                                Ах, боже, колко жалко!

1110 Горкият грохнал бе и сили все по-малко

оставаха му. Той привлякъл се едвам

до своето легло и се отпуснал там

със сгърчени ръце и с неподвижно тяло,

а дишането му напълно бе замряло.

1115 Опитах се да му помогна, но за жалост,

усилията ми отидоха нахалост.

 

ЕРАСТ

Отчаян съм! Криспен, таз смърт бе причинена

май от последната кавга ожесточена.

 

КРИСПЕН

Не казвайте, че той е зарад мен умрял.

1120 В действителност съвсем зле беше ме разбрал;

Във репликите си не за живота му

повдигнах аз въпрос, а за имота му.

 

ЕРАСТ

Тревоги мними май в момента ни гризат,

човек в летаргия изпада някой път

1125 и ни довежда до пределно отчаяние.

 

ЛИЗЕТА

И да допуснем, че пак дойде във съзнание,

за кратко ще е то. Уверена съм аз,

че трудно би живял той повече от час.

 

ЕРАСТ

Какъв печален край! Уви! Какво терзание!

1130 Та вуйчо ми не е оставил завещание!

Таз смърт за мене е убийствена. Та как

ще сключа някой ден със Изабела брак?

Съдба, защо към мен си тъй ожесточена?

 

ЛИЗЕТА

Аз трябва да скърбя. Аз по̀ съм ощетена.

 

КРИСПЕН

1135 Деца обични, я, било какво било,

да срещнем бурите със вдигнато чело!

Не бива в тоз момент сълзи да се проливат,

Таквиз нещастия със смелост се надвиват.

 

ЕРАСТ

Със смелост! Та с какво ще ни помогне тя?

 

КРИСПЕН

1140 Изпърво трябва да надмогнем горестта,

във каси и в бюра е нужно да надзърнем,

наопаки дома ще трябва да обърнем.

Лизета, стой си със затворена уста

и заключи тозчас крайпътната врата,

1145 за да се защитим от външно нападение.

 

ЛИЗЕТА

Не ще тук стъпи крак без мое разрешение.

 

КРИСПЕН

Дано страстта ви към печалба и грабеж

не помрачи тоз ваш безпримерен стремеж.

Съдбата явно е против туй завещание,

1150 за да я победим, ще трябва ум, дерзание.

Аз на покойника ще призова душата

да пази зорко от двуличници благата.

Ераст, не клюмвайте пред завист и тревога,

разчитайте на нас, на Луцифер, на Бога.