Жан-Франсоа Реняр
Единственият наследник (5) (Комедия в пет действия)

Сцена І

 

ЕРАСТ, държейки портфейла на Жеронт:

1155 Мен, бедни ми Криспен, обзе ме отчаяние,

едва ли вуйчо ми ще дойде във съзнание.

Не ще са нужни тук ни доктор, нито лек,

уви, най-много час нещастният човек

ще диша. А това, което ще остави

1160 като наследство, мен богат не ще направи.

 

КРИСПЕН

С Лизета имаме свой план — той би успял,

ако се отреди на нас известен дял.

 

ЕРАСТ

Макар съдбата ни, като по зла прокоба,

да праща срещу нас стрели със адска злоба,

1165 да не изпадаме сега в обезверение!

Като отломъци от корабокрушение,

аз трийсет хиляди екю държа — ще бдим

над тях със цел да ги от бурята спасим.

У него само тях сполучих да открия.

 

КРИСПЕН, посяга да вземе банкнотите.

1170 Защо не поделим таз жалка прокопсия,

туй утешение в очакване на нещо,

което да смекчи тез удари зловещи.

 

ЕРАСТ

Да, драги ми Криспен, то би могло да стане,

но те са четвърт от голямото имане,

1175 което чаках с плам, ала не ме огря

туй завещание и пламът отгоря.

Постройки във Париж, земи, солидни връзки

извикваха у мен стремеж и мисли дръзки.

Не че за всички тез богатства аз ламтях,

1180 съзирах подлост и безчестие във тях,

но благородна цел над всичко връх бе взела —

да си осигуря женитба с Изабела.

И ще добавя тук, че само в този случай

аз бих от майка й съгласие получил.

1185 Без завещание, уви, ще съм лишен

от шанса чрез тоз брак да съм ощастливен.

 

КРИСПЕН

Да, доводите ви са ми пределно ясни.

От тези удари внезапни и ужасни

в изконната си чест мъжът е уязвен

1190 и разумът му е размътен, поразен.

Жестока Смърт, защо не поизчака, щом

ще водиш тоз старик във вечния му дом?

Да поживеем в мир, тъй както преди време,

и нашият живот в щастлив път да поеме!

 

ЕРАСТ

1195 Една надежда щом върху закон почива,

Криспен, във жалби тя не трябва да погива.

Не можеш ли отби ти удара нелек,

не можеш ли откри по-ефикасен лек?

Но щом решен си на рисковани неща,

1200 знай, че в опасности се пробва смелостта.

 

КРИСПЕН

Надявах се, че ще надмогна неуспеха,

ала се провалих. Днес никаква утеха

не виждам. Пък и кой не би се провалил

и кой ли дързост би в тоз случай проявил,

1205 за да измъкне туй завидно завещание,

обезпечаващо добро съществувание?!

Навярно бих могъл да пробвам с вещина,

със проницателност, със разум, с хитрина,

но страх ме е да не остана с пръст в устата.

1210 Та тук не би успял дори и сатаната.

И да пострада той възможно е… Все пак

нали не мислиш, че е дяволът глупак?

 

ЕРАСТ

Да ме отчаяш ли сега целиш? Защо?

Сцена ІІ

 

ЛИЗЕТА, на Ераст:

Нотариусите дойдоха току-що,

1215 във малкия салон и двамата оставих.

Кажете ми какво ще трябва да се прави.

 

ЕРАСТ

Объркването ми, Лизета, все расте.

Прави каквото щеш. Не знам дали са те

уведомени, че е вуйчо във несвяст,

1220 че не говори.

 

ЛИЗЕТА

                        Не. Поне до този час.

 

ЕРАСТ

Криспен.

 

КРИСПЕН

                Кажете.

 

ЕРАСТ

                                Ах!

 

КРИСПЕН

                                        Уви!

 

ЕРАСТ

                                                Уви!

 

КРИСПЕН

                                                        Простете.

 

ЕРАСТ

Какво да правим с тях сега?

 

КРИСПЕН

                                                        Каквото щете.

 

ЕРАСТ

Да си отидат ли?

 

КРИСПЕН

                                Какво да им речем?

Изгода можем ли от тях да извлечем?

 

ЛИЗЕТА

1225 Е да им кажа ли да си вървят тогава?

 

ЕРАСТ

Изчакай. Чувствам, че ме нещо задушава.

Криспен, след миг ще ме откриеш тук умрял.

 

КРИСПЕН

Аз също тъй не бих таз болка надживял.

 

ЛИЗЕТА

И аз… Но трябва ли да се оставим ние

1230 на злото, като гръм, от раз да ни убие?

 

КРИСПЕН

Един момент!… У мен… Особена идея…

Видение… Нима… Ах, май ще полудея…

За жалост виждам се във пълно неведение.

 

ЛИЗЕТА

Ах, дявол взел таз гад със нейното видение!

 

ЕРАСТ

1235 Кажи какъв проект в главата си градиш!

 

ЛИЗЕТА

Криспен, въпроса ни ти как ще уредиш?

 

КРИСПЕН

Да си помисля… Да… Не… Да… Не… Май се бавя…

Защо не? Би могло…

 

ЛИЗЕТА

                                Спри де! Недей забравя,

че трябва бързина, и смелост и умение.

1240 Нотариусите ни чакат с нетърпение.

 

КРИСПЕН

Но в мен нов замисъл току-що се роди —

и най-схватливия ум той ще победи.

Ти действаш винаги със лекота, със живост,

вложи във случая разсъдък, прозорливост,

1245 ума си покажи!

 

ЛИЗЕТА

                                Той би те улеснил,

нали по хитрост ти би всеки превишил.

От любовта ще се съвземе сръчността ти.

 

КРИСПЕН

По-тихо, че една свръхмисъл бог ми прати.

Сега съм във кресло.

 

ЛИЗЕТА

                                        Е, да.

 

КРИСПЕН

                                                Седя си аз…

 

ЛИЗЕТА

1250 Добре.

 

КРИСПЕН

        Мълчете де! Изпадам във екстаз,

със подплатѐн калпак, нахлупен до ушите,

с кепенци спуснати…

 

ЛИЗЕТА

                                        И ще ни изумите?

 

КРИСПЕН

Да, господин Ераст, наследник ще да сте

на стария Жеронт, щом толкоз ви се ще.

1255 А ние своето усърдие, Лизета,

ще съживим — любов зове ни към късмета.

Одежди на Жеронт ми донеси — поне

халат, чорапи, шал и нощното боне;

победа сигурна ни те обезпечават.

 

ЛИЗЕТА

1260 Освен това ще са трофей за твойта слава.

След миг се връщам с тях, разчитайте на мен.

Сцена ІІІ

 

ЕРАСТ

Та ти ще ме спасиш от явна смърт, Криспен.

Щом твоят мъдър план въпроса ми решава,

от все сърце щастлив живот ти обещавам.

1265 Със Изабела брак тогаз ще сключа аз,

а тя за мене е по-скъпа от елмаз.

Ах, ах, Криспен!…

 

КРИСПЕН

                Но смут във мене се обажда,

надига се, расте, душата ми разяжда.

Ами ако съдът разнищи тоз проблем,

1270 ще ни накажат, яд небивал ще берем.

Фалшивият параф най-вече ме тревожи

и моята ръка отказва да го сложи.

 

ЕРАСТ

Съвсем безпочвен смут! От месеци наред

Жеронт със тез ръце не е написал ред.

1275 Макар че подпис се под документ полага,

ще кажеш, че сега такъв не се налага,

и ще ги убедиш да мине без параф.

 

КРИСПЕН

След доводите ви, разбирам, че сте прав,

и чувствам, че във мен пак лумва силен пламък,

1280 така необходим за нашта цел голяма.

Сцена ІV

 

ЛИЗЕТА, хвърляйки пакета с дрехите:

От господин Жеронт, на едро и на дребно,

донесох ти това, което е потребно.

 

КРИСПЕН, разсъбличайки се:

Е, хайде, ни една минута не губете,

захващайте се с мен, тозчас ме облечете.

1285 Чорапи, риза, шал… Какъв ленив слуга!

По-бързо! Шапката подайте ми сега.

Ами пантофите, домашният халат!

В тез пъртушини съм наистина чудат.

 

ЛИЗЕТА

Покойникът стои пред нас и за тревога

1290 не виждам място аз. Та той е жив, за Бога!

Съмнение не би отникъде дошло.

 

КРИСПЕН

Ами във случай че това му облекло

ме с болест зарази?

 

ЕРАСТ

                                        Не се плаши! Не бива!

 

КРИСПЕН

Е, да, но чувствам, че мен тръпки ме побиват.

1295 Дали от дрехите, или от силен страх,

разстроен е съвсем горкият ми стомах.

 

ЛИЗЕТА

Ще те наметна със дебелото палто,

защото най-добре от студ предпазва то.

 

КРИСПЕН

Нотариусите повикай — завещание

1300 от мен да чуят те в това ми одеяние.

 

ЛИЗЕТА

Отивам. Тука те ще бъдат след момент.

 

КРИСПЕН

Нали ще съм от вас напълно подкрепен?

Сцена V

 

КРИСПЕН

Прозорци и врати надлежно затворете,

бутнете масата, креслото приближете,

1305 държа да бъде тъй стъмнена тази стая,

че ничии очи тук да не ме познаят.

Завесите да не пропускат светлината!

 

ЕРАСТ

Дано те подкрепи във твоя план съдбата!

Пък щом засяга таз екстремна цел и мен,

1310 на своя дълг ще съм изцяло подчинен.

Шум чувам…

 

КРИСПЕН, хвърляйки се рязко в креслото:

                Нужно е и малко церемония!

Помагайте ми, щом ме видите в агония!

 

ЕРАСТ

Амур носител е на безусловна власт

и той ще ми прости, изпадна ли в екстаз.

Сцена VІ

 

ЛИЗЕТА, на нотариусите:

1315 Влезнете, господа!

                        Това са господата,

с които вие ще оформите книжата.

 

КРИСПЕН, на нотариусите:

За мене, господа, е несравнима чест

в отлично здраве тук да ви посрещна днес.

Ех, ако бях сега на вашите години,

1320 ако се чувствах здрав, по никакви причини

не бих се аз заел да правя завещание.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

О, не изпадайте в подобно отчаяние!

Отдавна се е тоз обряд установил

и никому не е живота съкратил.

1325 Напротив, в случая самото утешение,

че на наследството законно разделение

осъществено е, в душата носи мир

и то като балсам въздейства по-подир.

И нещо повече — туй чувство се предава

1330 на органите ви и те по-здрави стават.

 

КРИСПЕН

Дай Боже и на мен така да ми спорѝ!

Седнете, господа!

                                Вратата затвори!

 

Г-Н ГАСПАР

Но нека най-напред ви кажем, господине,

че без свидетели държим тоз акт да мине.

1335 Затуй към двама ви отправям, със поклон,

молба да идете в съседния салон.

 

ЛИЗЕТА

Не го оставям сам и за минутка даже.

 

ЕРАСТ

Я мнението си сам вуйчо да изкаже!

 

КРИСПЕН

Тез мои близки са и мъдри, и потайни,

1340 на тях бих доверил аз всички свои тайни,

отнасям се към тях с респект незаменим.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

С желанието ви ще се съобразим.

Формулировката ще следва строга схема,

а после със стила аз сам ще се заема.

1345 Предвид… в лицето на… Жеронт… и тъй нататък…

Кажете ни сега как виждате нещата.

 

КРИСПЕН

За дълговете си аз мисля най-напред.

 

ЕРАСТ

За дълговете ли?… Там всичко ви е в ред.

 

КРИСПЕН

Петстотин франка дълг аз имам към винаря.

1350 Голям мошеник! Той съсед е на месаря.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

Ами къде ще е отвъдният ви дом?

 

КРИСПЕН

Това значение за мене няма, щом

от прокурорите ме погребат далече,

че всеки прокурор е изнудвач изпечен.

1355 Не ще пропуснат те да влизат в разпри с мен,

ще ме въвличат във процеси ден след ден

и трябва другаде да търся пребивание.

 

ЕРАСТ

Ще се съобразим със вашето желание.

За погребалния кортеж не ще спестим

1360 ни злато, ни сребро — ще бъде несравним.

 

КРИСПЕН

Не, племеннико, не! За мойто погребение

не бих се съгласил да има разхищение.

Една смърт би могла човек да разори,

пък аз в живота си не съм пилял пари.

1365 Едно екю на мен достатъчно се види.

 

ЛИЗЕТА, настрани:

Горкият! Тъй живя, и тъй ще си отиде.

 

Г-Н ГАСПАР

Кажете, моля ви, кому какви блага

ще завещаете, та в списъка сега

да бъдат включени.

 

КРИСПЕН

                                Не ще се никак бавя.

1370 Член І. Аз един наследник ще оставя

и туй ще е Ераст, мой племенник най-скъп.

Единствен ще е той.

 

ЕРАСТ

                                        Ах, как обзе ме скръб!

 

КРИСПЕН

Оставям му пари, блага неоценими,

посуда, мебели, фотьойли и килими,

1375 като лишавам от наследство всеки друг,

дошъл след мойта смърт имот да търси тук.

И неродените в това число аз слагам,

и копелетата. Пък Бог да им помага!

 

ЛИЗЕТА, с престорена болка:

Раздиращи слова! Жал мъчи ни! Без вас,

1380 о, господарю мой, какво ще стане с нас?

 

ЕРАСТ, в същия тон:

А пък наследството мен хич не ме вълнува

в момента, щом на нас то вашта смърт ще струва.

 

КРИСПЕН

Член ІІ. Аз сега дарявам на Лизета

(от пет години тя в дома ми е наета

1385 като прислужница)…

 

ЛИЗЕТА

                                        Ах!

 

КРИСПЕН

                                                … с цел да сключи брак

с Криспен

 

ЛИЗЕТА, падайки, като че губи съзнание:

                Ах! Ах!

 

КРИСПЕН

                                Ераст, поизправи я!… В знак

на почит искрена за всеотдайността,

с която служеше безспир в дома ми тя…

 

ЛИЗЕТА, преструвайки се, че плаче:

Безценен господар аз губя, Боже, мой!

 

КРИСПЕН

1390 … две хиляди екю и при това във брой.

 

ЛИЗЕТА, в същия тон:

Ах! Ах!

 

ЕРАСТ, настрани:

                Две хиляди! Та той се подиграва!

 

ЛИЗЕТА, в същия тон:

Ах! Как ще издържа? Скръбта ме задушава.

От мъка ще умра!

 

КРИСПЕН

                                Две хиляди… Тя лично

да ги получи от паричната наличност.

 

ЛИЗЕТА, на Криспен:

1395 Бог на душата ви да дава вечен мир

за туй, което ми дарихте най-подир.

Държи се той към мен тъй, както обеща ми.

 

ЕРАСТ, тихо:

Мошеник! Ах, какъв лош номер изигра ми!

Аз предполагам, че приключихте с това…

 

КРИСПЕН

1400 Не. Ще прибавим там три-четири слова.

Член ІІІ. На Криспен ще завещая…

 

ЕРАСТ, тихо:

                                                                Как?

И на Криспен? Какво замисля тоз глупак?

 

КРИСПЕН

… затуй че бе почтен и предан…

 

ЕРАСТ

                                                                Ренегат!

 

КРИСПЕН

към своя господар, бе честен и сърцат…

 

ЕРАСТ

1405 Но вие, вуйчо, зле познавате Криспен.

Та той е лош слуга, коварен, извратен,

пияница… Криспен това не заслужава.

 

КРИСПЕН

Не, не! Той моя жест напълно оправдава.

Познавам го така добре, че съм решен…

 

ЕРАСТ, настрани:

1410 Какво предателство!

 

КРИСПЕН

                                        … да бъде възмезден

с една двухилядна целоживотна рента.

 

ЕРАСТ, настрани:

Негодник! Кучи син!

 

КРИСПЕН

                                        Това е за момента

желанието ми. Ще бъде твърде жалко,

ако ти смяташ, че това е твърде малко

1415 или нечестно.

 

ЕРАСТ

                                Как?

 

КРИСПЕН

                                        Така! Без този член

не може актът ми да бъде утвърден.

 

ЕРАСТ

С такъв завиден дял дарявате слугата?

Помислихте ли?

 

КРИСПЕН

                        Да. Във ред ми е главата.

Не съм аз изкуфял, ни луд, ни уродлив.

 

ЕРАСТ

1420 Но…

 

КРИСПЕН

Ще ме хване яд и щом сте все против,

аз двойно ще му дам.

 

ЛИЗЕТА, тихо, на Ераст:

                                        Мълчете, че ще стори

това, което той току-що изговори.

 

ЕРАСТ, тихо, на Лизета:

Добре. Ще си мълча. Изглеждам май ревнив,

но моят гняв си е напълно справедлив.

 

КРИСПЕН

1425 Дано аз някой скъп приятел не забравя,

че никой свой без дар не бива да оставя!

 

ЕРАСТ

Присмива ми се той и няма да престане…

Подлец! Едно екю за мен не ще остане!

 

Г-Н СКРЮПЮЛ, на Криспен:

Привършихте, нали?

 

КРИСПЕН

                                        О, да.

 

ЛИЗЕТА, настрани:

                                                Сполайти, Боже!

 

Г-Н ГАСПАР

1430 Туй завещание в момента вече може

да се подпише.

                        Ще… благоволите ли?

 

КРИСПЕН

Да, магистрате, но не бих могъл. Нали

парализирана, уви, ми и е ръката.

 

Г-Н ГАСПАР

Ще действаме тогаз съгласно правилата.

1435 Тук завещателят пред всички нас доложи,

че подпис под тоз акт не би могъл да сложи.

 

КРИСПЕН

Туй завещание бе тегоба за мен,

едва се отървах, така съм изпотен.

 

Г-Н СКРЮПЮЛ, на Криспен:

Аз смятам, че не сме ви нужни за момента.

 

КРИСПЕН, на г-н Скрюпюл:

1440 А може ли да ми дадете документа?

 

Г-Н СКРЮПЮЛ

Не, господине! Той остава си при нас

като оригинал. Но бих могъл след час

от него копие на вас да предоставя.

 

ЕРАСТ

Ще ни зарадвате. Но вуйчо ви отправя

1445 молба да кажете какво тоз акт ви струва.

 

Г-Н ГАСПАР

Най-малко тоз проблем ни днес интересува.

 

КРИСПЕН

Лизета, придружи ги!

Сцена VІІ

 

КРИСПЕН, поставяйки масата и столовете на предишното им място.

                                        Видя ли, че успях,

че ролята си аз чудесно изиграх?

И актът е готов!

 

ЕРАСТ

                                Нещастнико, дали

1450 в старанието си към мен не прекали?

Туй завещание ме всъщност ощетява,

а сума ти пари Лизета получава.

 

КРИСПЕН

О, не, не прекалих.

 

ЕРАСТ

                                        Два бона!?! Ти си долен

измамник!

 

КРИСПЕН

                Аз държах да няма недоволен.

1455 По-малко ли да дам на таз девойка клета?

 

ЕРАСТ

Подлец!

 

КРИСПЕН

                Нали в това семейство е Лизета!

Да, вуйчо ви се е със алчност проявил,

но цял живот не е все импотентен бил.

Затуй помислих си за нейната прехрана

1460 и с чиста съвест аз държех да си остана.

 

ЕРАСТ

Ти с чиста съвест? Ти, комуто е изгодно

пожизнен приход да добива ежегодно

в двухиляден размер? Нима си завеща

таз рента с цел да си изчистиш съвестта?

 

КРИСПЕН

1465 Но струваше ли си такава глъч да вдигнем,

щом в миг съгласие ще можем да постигнем?

Ако наистина на вас не ви се нрави

туй завещание, с което ви направих

наследник, без проблем ще можете дори

1470 да го запалите.

 

ЕРАСТ

                                И то да изгори?

Опазил ме Бог! Не!

 

КРИСПЕН

                                Я нека спрем дотам,

додето вуйчо ви бе вече стигнал сам!

 

ЕРАСТ

Било би триж по-зле от всякакво мъчение!

 

КРИСПЕН

И аз в сърцето си усещам угризение

1475 и остри упреци… Обзет съм от уплаха

дотолкоз силна, че присвива ми стомаха.

 

ЕРАСТ

Да се прибираме! Аз целият треперя,

че вкъщи вуйчо си жив няма да намеря,

че вероятно той издъхва във момента.

 

КРИСПЕН

1480 Затуй бе нужно да изготвим документа.

 

ЕРАСТ

Е, да, челото ти е с лавър увенчано,

но за цената му сега е твърде рано

да съдим.

 

КРИСПЕН

        Дайте ми едногодишен срок

да ползвам рентата и, с помощта на Бог,

1485 изгоди и на вас цял куп ще предоставя.

 

ЕРАСТ

Добре. Ще чакаме. Дано не се забавят!

Сцена VІІІ

 

ЛИЗЕТА, строполявайки се в едно кресло:

Ах, милост, Господи! Ах! Край! Не издържах!

 

ЕРАСТ, на Лизета:

Защо така крещиш? Какъв е този страх.

 

ЛИЗЕТА

Уф! Задушавам се! Не мога да говоря.

 

КРИСПЕН, на Лизета:

1490 От виене на свят ли е? Какво да сторя?

 

ЛИЗЕТА

Жеронт…

 

КРИСПЕН

                Какво му е? Кажи да разбера!

 

ЛИЗЕТА, ставайки внезапно:

Ах, помощ!

 

КРИСПЕН

                За какво говориш?

 

ЛИЗЕТА

                                                Ще умра.

Фантом! Голям и чер!

 

ЕРАСТ

                                        Къде е? Обясни!

 

ЛИЗЕТА

Добре! Ще ви предам какво ме притесни.

1495 До улицата аз изведох господата

и чух, че из града е плъзнала мълвата,

че бил умрял Жеронт, и даже глашатай

говореше навред за неговия край.

Но шум дочух оттам, где вуйчо ви лежеше,

1500 помислих си, че друг във стаята му беше,

по стълбите поех без бавене и щом

се изкачих и там, досущ като фантом,

се появи Жеронт и се към мен обърна.

 

КРИСПЕН

Страхът от мъртвия в зъл дух го е превърнал.

 

ЛИЗЕТА

1505 О, не! Гласа му чух…

                        Ах! Ах!

 

КРИСПЕН

                                                Защо крещиш?

 

ЛИЗЕТА

Аз взех те за Жеронт. Нали не ме виниш?

Тъй тичах и крещях, че дъх не ми остана,

и затова при вас пристигнах запъхтяна

да ви предам, че той в летаргия е бил

1510 и че от болестта се е възстановил.

 

ЕРАСТ

Съдбата с яд и злъч върти си колелото

и ме люлее, но безспир ми мисли злото.

 

ЛИЗЕТА

Надежди и мечти, родени във екстаз,

защо пропаднахте, какво се случи с вас?

 

КРИСПЕН

1515 Превратната съдба покойника ни връща,

гладникът Ахерон сърдит му гръб обръща!

Не искате ли го, велики богове?

Какво ще стане с мен? Несрета ме зове!

 

 

ЕРАСТ

Ти, който току-що бе тъй великодушен,

1520 една превратност те направи малодушен.

Свести се! Своето достойнство възвърни!

Със вяра и кураж опасността срещни!

Случайност би могла да ни оправи бърже.

 

КРИСПЕН

И със нотариус май трябва да се свържем.

 

ЕРАСТ

1525 На Изабела аз тоз документ ще дам

с надеждата, че той ще е с ефект голям —

хем не един проблем успешно би решил,

хем нашия годеж би много улеснил.

Сега при вуйчо ми иди да постоиш,

1530 лекарства и храна да му осигуриш.

А пък на връщане аз дилижанс ще взема,

че с вас държа да съм, без хич да губя време.

Сцена ІХ

 

КРИСПЕН

С туй завещание съвсем съм ощетен.

Как доживотен дял от раз ще е платен?!?

 

ЛИЗЕТА

1535 Едва две хиляди за служба дълголетна!

 

КРИСПЕН

Ами ако в съда ме за измамник сметнат?…

Аз сам подложих се на тежко изпитание,

изготвяйки си туй предсмъртно завещание.