Жан Расин
Александър Велики (5)

Първа сцена

АКСИАНА, сама.

Безспирно викове победни отзвучават.

Кой враг упреква ме, че се стремя към слава?

Във тези тежки дни дали не бих могла

960 сама да мисля аз за свойта участ зла?

Преследвана съм от любовник неприятен

и към живота той ми сочи път обратен.

Пор, аз не вярвам, че ти би се доверил

на който мене би от твоя път отбил.

965 Сърцето ти, уви, не надживя злините,

по твоите следи ще тръгнат пак войските;

ала решат ли да те търсят, въобще

сред живите, царю, не ще те срещнат те.

Когато тръгна, ти със обич удвоена

970 предрече от какво ще бъда поразена.

В туй време твоят взор потиснат, натъжен

безспир ме питаше какво си ти за мен;

не чудех се дали успех войната носи,

а се тревожех от сърдечните въпроси.

975 Защо укрих от теб чрез толкоз хитрини

един зловещ проблем, заплашващ твойте дни?

А колко пъти аз отбягвах твоя взор и

сърцето ми не се реши да ти говори,

и колко често във ответ на твойта страст

980 нещастна чувствах се и все въздишах аз!

В победата ти се понякога съмнявах,

на жажда за триумф въздишките отдавах.

В триумфа ли се бях аз влюбила? Прости,

царю, но знай, че мой кумир си само ти.

985 Стократно казвах, че в духа ми връх ще вземе

победата, ала е вече крайно време

да си призная, че отнема се чужд трон

по примерите ти и по суров закон.

Ако друг някой бе тоз огън в мен запалил,

990 със моята любов не би се той похвалил.

А със въздишки как сега да се тешим,

щом ти не чуваш ги, щом чезнат като дим?

Ще трябва моята душа в земята черна

да ти се закълне в приятелство безмерно,

995 а от сърцето ми да бъдеш убеден,

че аз без теб не бих живяла нито ден.

Нима си мислиш, че приела бих хомота

на победителя, лишил те от живота?

Разбрах, че той държал към мен да се обърне,

1000 за да ме утеши и трона ми да върне.

Навярно мисли си, че моят стихнал гняв

ще служи за трофей на злобния му нрав…

Не! Ще ни види той погребани в гроб двоен

като царица — аз, ти — като цар достоен.

Втора сцена

 

АКСИАНА

1005 Тече порой сълзи подир войните ви,

царю! Нима това ще ви ощастливи?

Завиждате ли ми, затуй че съм свободна

да си оплаквам аз неволята безбродна?

 

АЛЕКСАНДЪР

Със основание, госпожо, в този ден

1010 скърбите по един цар доблестен, почтен.

Аз бях му враг, ала сега не укорявам

тоз, който тягостно смъртта му изживява.

Преди до Индия да бях се приближил,

със доблестта си Пор ме беше възхитил.

1015 Сред най-великите царе блестеше той.

Аз знаех…

 

АКСИАНА

                И все пак решихте се на бой?

Кажете ми защо навсъде по земята

причина търсехте да почнете войната?

Не ви ли заслепи с геройство той очите,

1020 та с дързост искахте духа му да сломите?

 

АЛЕКСАНДЪР

Да, търсих Пор, но кой каквото ще да каже,

ръката ми не бе решена го смаже.

На подвизите му премного завидях,

десницата си аз да проявя горях

1025 и щом дочуех, че Пор в бой непобедим е,

към нови подвизи ме тласкаше туй име.

Доскоро мислех си, че при военен спор

към мен вселената отправя своя взор,

ала установих, че воинската слава

1030 на този виден цар се с мойта изравнява,

и тъй като навред вселяваше той страх,

откри ни Индия за честен бой размах.

Със удоволствие бях виждал как надвива

царе, без те да му окажат съпротива.

1035 Окуражи ме на врага ми смелостта,

затуй потърсих аз триумф в опасността

и бях учуден, че такъв кураж той има…

Победата преди от мен бе неделима,

след туй заряза ме, реши да следва вас,

1040 та Пор и лаври ми оспорваше, и власт,

дори успяваше триж слава да спечели,

когато бяха му победата отнели

и при провалите тъй бе се извисил,

че ни веднъж за тях не беше съжалил.

 

АКСИАНА

1045 За съжаление от благородна завист

да се погрижи за живота си забрави.

Отвред предаван бе и бе преследван Пор

и той с оръжие с мнозина почна спор.

Ако е истина, че войнската му дързост

1050 ви предизвикваше да действате по-бързо,

защо не водихте със него бой почтен,

защо той в случая бе с хитрост победен?

Ако триумф не бе спечелил във сражение,

защо да претърпи от вас той поражение?

1055 Ликувайте, ала в сърцето си Таксил

за победител се е вече обявил.

Все пак във случая се чувствам утешена,

1060 че славата му е със вашта споделена.

 

АЛЕКСАНДЪР

Скръбта ви бори се със славата ми днес.

Излишно! Всеки път съм побеждавал с чест.

С коварен жест не съм врага си заблуждавал,

а винаги съм му с геройство надделявал.

1065 Макар че често бе по-многоброен той,

не съм се нивга крил, за да избягна бой.

Той за провала си ръката ми винеше,

ала триумфът ми в открит бой най личеше.

Но всеки разрушен ваш град за мен бе рана,

1070 смъртта на никой цар от мен не бе желана.

Да бяха следвали съвета ми тогаз,

и двамата царе от смърт спасил бих аз.

Повярвайте…

 

АКСИАНА

В това, че сте непобедим,

аз вярвам, но не сте, царю, непогрешим.

1075 Защо безброй царе във пранги оковахте

и безнаказано света в сълзи обляхте?

Какво ви сториха дворците на врага

и мъртъвците на Хидасп покрай брега?

Бих искала да знам каква ми е вината,

1080 че на герой прочут аз утежних съдбата?

Нима Пор Гърция реши да наводни,

нима размирици в страната причини

и предизвика гняв, заплашващ вашта слава?

Та кой не беше се от него възхищавал?

1085 Доволство истинско ни в таз земя събра

и чакахме съдба от вашта по-добра.

Пор искаше сърце да покори, без бой,

и да го счита то за победител свой.

Но благородна кръв, когато е пролята,

простъпката за акт чудовищен се смята.

1091 Не се ли чувствате, царю, злочест и клет,

че искахте да се лишим от тоз късмет?

С каквито добрини сега да се красите,

тиранин сте.

 

АЛЕКСАНДЪР

                        Нима? Как тъй ще ми внушите,

1095 госпожо, обладан от ярост, в този час

най-срамни упреци да ви отправя аз?

Днес добротата ми е толкоз уморена,

но мойта чест не се усеща уязвена.

От качествата ви и да не съм пленен,

1100 как ще воювате със цар обезвреден?

От мъката ви е душата ми пропита

и по-дълбоко тя ви горестта зачита.

Днес погледът ви е фатално замъглен

и затова съзря тиранин мерзък в мен.

1105 Признайте, че кръвта и сълзите едва ли

на войнската ми чест са мръсен цвят придали.

Ще видите.

 

АКСИАНА

                Не ща да видя никой път

достойнствата ви — те ще ме обезверят.

Нали постигахте победи все по-малки,

1110 която правеха достойнствата ви жалки?

Един ли скит или персиец, оцелял,

под вашия ярем се беше възгордял?

Пред всеки поданик ваш често те твърдяха,

че за живота ви триж по-грижовни бяха.

1115 Каква е ползата за пленника триклет

от туй, че с добрини прославят ви навред?

Не си представяйте, че спада ми враждата

към вас, ако навред целуват ви ръката.

Пор ще ми върнат ли доволните царе,

1120 и тези, дето с вас живеят уж добре?

Дваж по̀ ви мразя от тез, що ви обожават,

триж повече, ако от вас се възхищавах

или ако това налага ми светът.

Вас други никога не ще ви тъй презрат.

 

АЛЕКСАНДЪР

1125 Прощавам ви гнева. Знам любовта ви нежна.

Учуден съм, ала не съм във безнадеждност.

Ако от хората не съм аз заблуден,

от ничий поглед Пор не е бил поощрен.

Между Таксил и Пор разколебано беше

1130 сърцето ви: дорде Пор жив бе, то мълчеше.

Днес да ви чуе той, госпожо, няма как

и името му то повтаря пак и пак.

Но неговият прах, бидейки вече в гроба,

не иска вашето сърце до късна доба

1135 по него да гори. Безсмислена тъга!

За важни грижи ви светът зове сега.

Със плач зачетохте достойно паметта му,

а славата на трон и фронт се жъне само.

Осигурете на душата си покой!

1140 И на страната си!… Тъй я разклати той!

За царството си цар достоен изберете.

Таксил…

 

АКСИАНА

                На мене тоз предател не хвалете!

 

АЛЕКСАНДЪР

Я по въздържана бъдете. Та Таксил

с предателство към вас не се е проявил.

1145 Над своите царства той непрестанно бди

и ги от бурята успешно защити.

Ни клетва, нито дълг, ни остър дворцов спор

не го погубиха (тъй както стана с Пор).

Аз интерес съвсем естествен проявявам

1150 към този, който ви, госпожо, обожава.

Ако по избор ваш се Инд с Хидасп сберат,

по ваша воля те навеки ще текат.

Как лесно действал бих със мисълта за вас,

а бих разчитал и на цар Таксил тогаз.

1155 Той идва. Нека ви с въздишки той замае

и да ви обясни какво от вас желае.

Достатъчно сте ми търпели грубостта.

А влюбените все си търсят самота.

Трета сцена

 

АКСИАНА

Ела насам, царю, владетелю безспорен

1160 на Индия. За теб говорехме доскоро.

Желаят зарад теб гнева ми да сломят,

твърдят, че твоите мечти ще ме склонят,

че мойта грубост ще засили любовта ти,

и искат обич аз да ти даря в отплата.

1165 Но знаеш ли какво за твоя плам кроят

и за душата ми какъв капан тъкмят?

Готов ли си?

 

ТАКСИЛ

                        Госпожо, споделете

с мен туй, което ще ми възхити сърцето.

Какво да сторя?

 

АКСИАНА

Щом си влюбен в мен, тогаз

1170 почитай славата, както ценя я аз.

Цар Александър без задръжки ти презирай,

а на мечтите си премного не се спирай.

Угрози има, но недей изпитва страх.

Не победиш ли в бой, тогаз те чака крах.

1175 И в себе си, и в Пор се вгледай с взор обстоен —

държа да знам кой бе за мене по-достоен.

Сърцето ми греши — не е като кантар,

но прави разлика то между роб и цар.

Тъй го обичах, но съдбата бе ревнива

1180 и му попречи да изпита радост жива.

Царю, щом ти си му свидетел на честта,

дано в плача ми му пребъде паметта.

В каквато и печал духът ми да изпада,

за него аз ще ти говоря със наслада.

 

ТАКСИЛ

1185 Душата ви е лед — напук на моя плам.

Че как ликът на Пор изтрил бих аз оттам?

Дори към оня свят сега да се отправя,

ще се загубя и не ще ви се понравя.

 

АКСИАНА

Измий със вража кръв ти свойто престъпление,

1190 за да се радваш пак на мойто уважение.

Пор в гроба е. На тоз момент се довери,

под знамената му войската му сбери,

че сянката му би им бягството възпряла.

И твоята войска, срам тежък изживяла,

1195 след като тласна я ти към престъпен акт,

разкайва се и днес от тоз позорен факт.

Иди и огъня им съживи в душата,

иди и отмъсти, царю, за свободата.

На Пор наследник най-достоен ти стани

1200 и троновете ни от врагове брани.

Мълчиш си, но това за мене означава,

че тоз възвишен план куража ти стопява.

Напразно соча ти аз пример на герой…

Стани слуга. Върви! Тук трябва ми покой.

 

ТАКСИЛ

1205 Май че забравяте, госпожо, че съм цар,

че бих се с вас държал и като господар,

че вечно аз не бих търпял ненавистта ви,

че в моите ръце са вашите държави,

че горда прави ви днес почитта към вас.

1210 Но…

 

АКСИАНА

        Пленница, уви, ще си остана аз.

Ще завладееш ли сърцето ми стръвнишки,

за да отвърне то на твоите въздишки?

Таз мнима доброта, царю, изостави,

страха и ужаса на помощ призови,

1215 като тиран се дръж към мен, не ми прощавай,

ще секне мойта злост, не се разколебавай.

Ала ненужните закани ми спести.

Аз от сестра ти чух какво да сториш ти.

Ако се довериш на моята тревога

1220 и на съвета й, съдействай ми да мога

при Пор да ида.

 

ТАКСИЛ

                                Как?

Четвърта сцена

 

КЛЕОФИЛА

                                        С царицата тозчас

се раздели! Вражда изпитва тя към нас

и непрестанно се стреми да те отчая.

За нея забрави!

 

ТАКСИЛ

                                Към нея аз питая

1225 любов безпримерна. Ако на обичта

с ненавист тровеща и с жлъч отвръща тя,

дори пред теб да се от нея уж отричам,

със риск за себе си все пак ще я обичам.

Ако отправя ми тя поглед ядовит,

1230 на себе си ще съм, а и на теб сърдит.

Ако в съвета ти план скрит не бе прозирал,

тя нямаше да ме сега чак тъй презира.

Ще бдя над нея аз, защото за момент

петимен съм да е тя между Пор и мен,

1235 за да почувствам, че се в миг разколебава…

Представяш ли си как бих бил щастлив тогава?

С омразата й как живял бих отсега?

Било би по-добре пред нейните крака

да падна, за да й се укрепи враждата

1240 към Александър, а пък и към вас самата.

Знам, че изгаряте от страст и ти, и той.

Но да си жертвам ли днес личния покой

заради вас? Държа да съм щастлив, дори

ако налага се светът да изгори.

 

КЛЕОФИЛА

1245 На бойното поле върни се, че не бива

в сърцето ти жарта пламтяща да изстива.

Върви. До тука ли ти стига смелостта?

Пор чака те. Не си показвай слабостта.

 

ТАКСИЛ

Не е ли Пор убит? Как тъй се появява?

 

КЛЕОФИЛА

1250 Тъй силно тропа, че веднага се издава.

С внезапната си смърт шум щял да вдигне той

и да смути един свръхдоверчив герой.

Пор щял да стресне на врага си дързостта,

за да не вкуси на триумфа сладостта.

1255 За любовта си той решен бил да загине

или със своята любима да замине.

От Аксиана е и твоят стан пленен

и да последва Пор изглежда той решен.

Върви при Пор да си покажеш щедростта,

1260 макар че той ти е съперник в любовта.

Пета сцена

ТАКСИЛ, сам.

Съдбата зла как е могла да възкреси

съперника ми Пор, та той да ме срази,

да срещне пак онез очи, сълзи пролели

по него, щом са го пред мене предпочели?

1265 Съдба, какво ли би приготвила за мен,

кому тоз висш триумф ще бъде отреден?

Да не изчакваме сърдити, разгневени,

тез спорове да са от някой друг решени!