Жан Расин
Александър Велики (2)

Първа сцена

 

КЛЕОФИЛА

Нима ще водите бой с цар, чиято сила

спечели си дори небесната закрила,

с тоз, който ред царства азийски покори

и на Съдбата се възпротиви дори.

5 Пред Александър си очите отворете,

изпепелените престоли погледнете

и постъпете тъй към него, братко мой,

че повече беди да не нанася той.

 

ТАКСИЛ

Не си мислете, че страх низък ме обзема

10 и ще си пъхна сам главата във ярема,

за да ме укори народът, възмутен,

че пранги изковах за него и за мен.

Как принцовете, как цар Пор да изоставя?

Нали те нашите народи ще избавят!

15 Та аз съм убеден, че те ще изберат

или да са на трон, или в бой да умрат.

Щом чуе името на Александър, никой

не ще се предаде, от страх не ще извика.

Дори да стане той световен господар,

20 покорен роб не ще му стане никой цар,

от подвизите му не ще се разтрепери,

а за отпор и мощ, и смелост ще намери.

А вие, сестро, днес желаете Таксил

да проси помощ, пред тирана гръб превил?

 

КЛЕОФИЛА

25 Но императорът на вас сега разчита

и в тоз момент държи до вас да се допита.

Когато мълния внезапно затрещи,

тогава най-напред той вас ще защити.

 

ТАКСИЛ

Защо ли ще щади гневът му мене само?

30 Единствен аз ли съм заслужил милостта му?

Та той отвъд Хидасп е вперил стръвен взор!

Защо не избере за свой приятел Пор?

Навярно вижда, че от самоуважение

не ще приеме Пор туй срамно предложение.

35 Той търси някой цар по-мек, по-отстъпчив

и затова към мен показва се грижлив.

 

КЛЕОФИЛА

Не го винете, че си търси роб покорен,

напротив смята ви за цар с престиж безспорен.

И от оръжие да ви лиши дори,

40 той вярва с вас триумф да си осигури.

Тоз избор със какво ще ви опозорява?

Приятелството му не ще ви ощетява.

Макар под свойта власт да иска да държи

вселената, тоз цар със роби не дружи.

45 А щом пък опетни със нещо вашта слава,

на добрината ви аз как ще се надявам?

С безспирни грижи той отнася се към мен,

от вас зависи те да секнат някой ден.

Сам виждате, че над душата му власт имам,

50 писма ми пише той със жар неугасима.

Въздишки огнени ми праща — никой път

два стана вражески не могат да ги спрат.

Не му отвръщате с омраза ядовита,

а недоволствате, че аз съм упорита.

55 Все пак страстта му ще изстрадам зарад вас

и още повече ще го обичам аз.

 

ТАКСИЛ

Но вашата душа не е днес притеснена,

макар че сте съвсем от него покорена.

Та вие без проблем със чара си ще може

60 да го накарате оръжие да сложи.

От днеска Индия в решителна борба

обвързва своята със моята съдба.

Съветът ви цели да свия знамената,

но аз държа да си освободя страната.

65 Тревога със това на вас ще причиня,

но, сестро, своята любов и аз ценя.

Та мен красивите очи на Аксиана

подтикват ме безспир към бой и към отбрана.

Над всичките сърца царува властно тя,

70 за свободата ни воюва с красота.

Щом види пранги, тя от яд се изчервява,

но на очите си свободна воля дава.

На нейния свят гняв аз всичко бих отдал.

Аз тръгвам…

 

КЛЕОФИЛА

                        Накъде? Към гибелен провал?

75 На скъпите очи към тежката присъда?

На конкурента ви съюзник те ще бъдат,

със лаври ще му е главата увенчана…

За Пор се бийте — тъй желае Аксиана.

Подкрепяйте си я чрез подвизи безброй,

80 но над сърцето й ще властва гордо той.

 

ТАКСИЛ

Да не допускате, че цар Пор я обича?

 

КЛЕОФИЛА

А мислите ли си, че той е безразличен

към нея? Виждате със колко жар и страст

за качествата му говори тя пред вас.

85 Ако с доверие й слушаме хвалбите,

във битките все той ще бъде победител.

Единствено чрез вас, без него, няма как

да стане Индия земя свободна пак;

врагът царствата ни в разруха ще остави

90 и само Пор ще се със Александър справи.

Не вярвате, че тях ги свързва любовта,

но все пак знайте, че за бог го счита тя.

 

ТАКСИЛ

Съмнявах се до днес, жестока Клеофила.

Макар че моята заблуда сте разкрила,

95 не ми рисувайте тоз самозван кумир,

а помогнете ми да видя най-подир,

че Аксиана е красавица надменна

и че за всички е съблазън неизменна.

Надежда дайте ми…

 

КЛЕОФИЛА

                                Как не! Щом сте мой брат!

100 Но само гол стремеж не дава резултат.

Една победа бой с противник предполага,

а Александър сам победа ви предлага.

Не с него трябва да захванете лют бой,

а с Пор — противникът във случая е той.

105 Не само Александър е редно да възславям

и армията му не бива да забравям.

Но той със подвизи над всички най блести,

на враговете най-отявлено мъсти.

За предводител щом туй име ви допада,

110 и в Персия ще го похвалят, и в Елада.

А цар Пор срещу вас света ще събере

и ще ви оковат с вериги сто царе.

Обаче никой цар окови не ще влачи

при Александър — той достойнство и чест тачи.

115 При Пор ще сте слуга, При Александър — цар.

Надменният враг би ви взел за долна твар

и вместо да сте на цар на Пор слуга послушен,

ще сте… Ах, ето го врага великодушен.

 

ТАКСИЛ

Съперникът! Със смут ме днес изпълва той.

120 Обича го! Сърце, ще найдеш ли покой?

 

КЛЕОФИЛА

Е, сбогом! Предстои ви, брате, избор ясен:

другар — на Александър или на Пор — подвластен.

Втора сцена

 

ПОР

Царю, не знам дали врагът ни възгордян

не ще осъществи днес своя пъклен план.

125 Войниците ни днес горят от нетърпение

а по челата им чете се настървение.

Те насърчават се и всеки храни блян,

че с лаври почетни ще бъде увенчан.

Видях войниците от дързост завладени

130 и викове дочух с плам буен заредени.

Те се оплакват, че безделието им

изсмуква им мощта, а ние си търпим.

Как ще оставим тез смелчаци да линеят,

та враговете ни над нас да надделеят?

135 Врагът е още слаб и за да ни възпре

Хефестион твърди, че би било добре

да разговаря с нас…

 

ТАКСИЛ

                                        Добре ще е да знаем

цар Александър в тоз момент какво желае.

Не е изключено мир да предложи той.

 

ПОР

140 Мир ли? А кой би го приел? Не виждам кой.

Нали той наруши с безброй войни ужасни

спокойствието на полята ни прекрасни,

във нашите страни брутално влезе с меч

и мирните царе заплаши с дива сеч.

145 Нали видяхме как плячкоса ни земите

и как със наша кръв препълни ни реките.

А щом оставят го всевишните при нас,

от него ли, царю, да чакам прошка аз?

 

ТАКСИЛ

Не казвайте, че те на нас го изоставят,

150 когато толкова добро за него правят.

От неговата власт треперят ред царе,

но той не им е враг. Че кой ще го презре?

 

ПОР

Не мразя го, царю. Възславям му куража,

а за престижа му с възторг ще се изкажа.

155 Но бих желал и аз да съм възнаграден,

заради туй, че е от мен възвеличен.

Щом съм склонил да го издигнат в небесата,

защо пък да не го сваля аз на земята?

Ще го прогоня до олтарите му аз,

160 издигнати с труда на смъртни като нас.

Уж с почести безброй зачете ни царете,

а пък им завладя богатите полета.

Дори и да му е внушавал Дарий страх,

предсмъртно той призна, че претърпял е крах!

 

ТАКСИЛ

165 Но Дарий ако бе си силата познавал,

той своята страна и днес би управлявал.

Уви, надменността смъртта му причини,

но случаят му вас не ще ви извини.

Цар Дарий името дори не бе узнал

170 на своя враг и бе в дълбок покой заспал.

Не бе допускал, че е Александър мощен,

че мълнията бе във облака все още.

Но скоро го позна, оказа се лабилен

духът му, който бе тъй твърд и толкоз силен,

175 и беше повален във ръкопашен бой.

Но блесна мълния и взор отвори той.

 

ПОР

Известна ли ви е на този мир цената,

която Александър ще иска за отплата?

Попитайте, царю, народите, които

180 мирът му е сковал във пранги страховити.

От него доброта вредителна не щем,

приятелството му за нас ще е ярем.

Да си полуслуга при него няма как —

не си ли негов роб, ще бъдеш негов враг.

 

ТАКСИЛ

185 Царю, възможно е да го спечелим бързо,

без да покажем страх или излишна дързост.

Я да му зачетем с похвали гордостта,

дордето другаде зове го алчността.

Като порой е той — чевръсто се оттича

190 и всякакви неща по пътя си отвлича,

прииждайки, гнети народи разни той

и над света ехти със ужасяващ вой.

Наместо грубо и с безумна горделивост,

да го посрещнем със подхождаща учтивост,

195 отстъпките след туй ще си възстановим

и дан ще му дадем, без да се ощетим.

 

ПОР

Без да се ощетим? Нима? Какво остава

от мен, царю, ако загубя свойта слава?

Та наште две царства прескъпо ще платят,

200 ако за моята страхливост ми простят.

Нима допускате, че цар със хищни нрави

оттук ще мине, без разруха да остави?

Един ли властелин наивен, доверчив

натъквал се е на подводния му риф?

205 Реши ли нашите корони да владее,

върху главите ни той ще ги разлюлее

и скиптрите си ще изпуснем, щом уста

отвори, без да си стаи ненавистта.

Провинциите той завзема със войската

210 и на царете им не връща свободата.

За да държи един народ под свой закон,

налага свой човек на неговия трон.

Но действията му вреда не ще ми сторят,

заради вас, царю, затуй така говоря

215 и този разговор по-важен е за вас.

Щом слава ме зове, не чувам друго аз.

 

ТАКСИЛ

На мене също днес честта ми повелява

със враг да вляза в бой за своята държава.

 

ПОР

Ако и вашта цел ще е да се спасим

220 от Александър, в бой ще го обезвредим.

 

ТАКСИЛ

Злостта и дързостта на хубаво не водят.

 

ПОР

Резилът и страхът един подир друг ходят.

 

ТАКСИЛ

Щом бди за хората, монархът е ценен.

 

ПОР

Царува ли добре, той е боготворен.

 

ТАКСИЛ

225 Чудесни максими, но за души предвзети.

 

ПОР

Царици и царе ценят таквиз съвети.

 

ТАКСИЛ

Царицата във вас е впила своя взор.

 

ПОР

За нея робът е за срам и за позор.

 

ТАКСИЛ

А да не виждате във любовта си сгода

230 със вас да жертвате и нея, и народа?

Признайте си, царю, че днес не любовта

ви води, а ви е водач ненавистта.

 

ПОР

Е, да, признавам си, че тъй ценя войната,

както за вас мирът е ценен за душата,

235 и че, изгаряйки от благороден плам,

на Александър аз добър урок ще дам.

От безпокойство и от гордост бях обзет,

затуй превърнах се във негов враг заклет,

на подвизите му шумът ме отегчава,

240 мига очаквам на щастливата разправа,

обаче мисля, че ще се забави той,

дордето в Азия с царете води бой.

На щастието на персийците завиждах,

държах да видя как с войските си приижда.

245 Ако докрай не си покажа смелостта

и той опита да напусне тез места,

ще видите, че аз оръжие ще взема,

за да го спра, и че мир няма да приема.

 

ТАКСИЛ

Щом в действията ви плам дързък проличи,

250 историята вас с триумф ще отличи,

но планът ви ако въз вас се сгромоляса,

поне ще паднете под оглушаващ трясък.

Царицата! Към нас! Хвалете си жарта

и си разкрийте сам пред нея гордостта!

255 Е, сбогом. Пък дано си всичко изясните!

Не ща заради мен от срам да се червите.

Трета сцена

 

АКСИАНА

Нима заради мен Таксил търчи натам?

 

ПОР

Май че държи от вас да скрие своя срам.

Той на случайности не ще да се излага

260 и заради това от погледа ви бяга.

Е, нека да върви, ако е тъй решил,

при Александър, щом той толкоз му е мил.

Защо ни е? Да си върви във своя стан,

на своя господар за да кади тамян!

 

АКСИАНА

265 Какво ви каза той?

 

ПОР

                                        Тоз роб май прекалява

и господаря си пред мене възхвалява.

Уж трябвало и аз да съм му подчинен.

 

АКСИАНА

О, аз ще го възпра. Разчитайте на мен.

Той обожава ме и смятам да говоря

270 наскоро със Таксил, нали съм му изгора.

Но нека да не го припираме, дордето

решение, царю, навярно не е взето.

 

ПОР

Съмнявате се в мен, поклонник ваш най-верен,

и вярвате на тоз любовник лицемерен?

275 Ще ви хариже той на своя господар,

от него за да ви получи като дар.

Подпомогнете го, но той ще ви измами

и с подлости ще ви лиши от любовта ми.

И да ме ощети, ще си запазя аз

280 стръвта да вляза в бой и да умра за вас

 

АКСИАНА

Не смятайте, че туй държане непочтено

с приятелство от мен ще бъде наградено.

Не, аз сърцето си не ще му поднеса

и да търгува с мен не ще се съглася.

285 Нима бих сторила такова престъпление,

кога съм гледала на него с уважение?

Духът ми никога не би се двоумил

дали да избере — вас ли или Таксил.

Аз зная, че е той с душа неустойчива,

290 че неговият страх над любовта надвива.

Стеснителен и плах той винаги е бил

и пред лъжите на сестра си би склонил.

На Александър все превива врат, обаче

ще се завърне пак тез дни при свойто братче,

295 та своевременно да се погрижи тя

да не попадне той в капан на любовта.

 

ПОР

Та вие още ли при нея ще стоите?

Защо не се със таз злодейка разделите?

Защо се грижите за тоз цар чак така?

 

АКСИАНА

300 Бих искала да го спечеля аз сега

заради вас. Как сам му бихте надделели,

щом са войските му безброй царства завзели?

Ако направя ваш съдружник от Таксил,

срещу натрапника той също би се бил.

305 Във вас подобен плам към мене не гори!

Ако единни сме, по-твърд ще сте дори.

Дано достойна смърт спаси го от забвение,

а другото ще е за него без значение.

Не жертвайте ме на Таксил на любовта,

310 на Александър на гнева и яростта,

че щом те победят, Таксил ще ме застави

любов да му даря с цената на смъртта ви.

На завистта, царю, недейте дава глас,

воювайте, без да треперите за вас,

315 и забравете, че небето справедливо

ще ви възнагради със бъдеще щастливо.

А може би и аз, омаяна така…

Царю, отивайте при вашата войска:

тоз дълъг разговор ще ви навее скука,

320 а доста време май ви задържах аз тука.

 

ПОР

Царице, в мен пламти по вас любовна жар,

на моята душа сте вие господар.

Аз знам, че в славата се крие много сила,

но дивния ви чар не би тя помрачила.

325 Ако се нашите две армии сберат,

те Александър със геройство ще сразят.

Ала изпитал бих аз радост непозната,

ако противника надвия във войната.

Аз млъквам. Вие сте на ред. Залагам днес

330 пред вашите нозе сърце и дълг, и чест.

 

АКСИАНА

Царю, не бойте се. Сърцето на приятел

не ще се озове в ръцете на предател.

Прославен сте, но туй не буди ревност в мен,

не ще ви спра, щом към триумф сте устремен.

335 Срещу врага превзет със по-бърз ход вървете

и от съюзника и миг не се делете.

Не тревожете се! Бъдете с мене мил,

та с грижите си да въздействам на Таксил.

Ако и вие го зачитате, тогава

340 ще му внуша при бой за вас да се сражава.

 

ПОР

Царице, тъй да е! Съгласен съм със вас,

но със Ефестион налага се тозчас

да разговаряме. Не бива да протакам.

Той идва. Битката — тя може да почака.