Жан Расин
Александър Велики (3)

Първа сцена

 

ХЕФЕСТИОН

345 Госпожо, докато царете ви се сбират

по належащ въпрос ответ да формулират,

ще разрешите ли да споделя със вас

защо тъй тайнствено пристигнах тука аз.

Дойдох да ви предам от моя император,

350 че силен плам по вас гори му във душата,

че той готов е без отлагане да спре

нелепите войни със вашите царе.

Безспир въздиша той… Друг изход не намира…

Щом брат ви си призна, тогаз какво ви спира?

355 Със отказа си ще принудите дори

сърцето му да се с тоз жребий примири.

Дали в краката ви света да сложи той,

дали да сключи мир или да води бой?

Кажете ми какво би ви задоволило:

360 да ви заслужи ли или да действа силом?

 

КЛЕОФИЛА

Но как да вярвам, че един прославен цар

е още пленник на оскъдния ми чар,

че той, печелейки победа след победа,

по мен въздиша и с любов към мене гледа?

365 Такива пленници сърдечните окови

трошат и втурват се към придобивки нови,

а пък в сърцата им пресеква любовта

на лъчезарния триумф под тежестта.

Нали във двора му бях пленница. Дордето

370 бях там, навярно аз му заплених сърцето,

но щом като свали веригите от мен,

отхвърли своите във същия момент.

 

ХЕФЕСТИОН

Той с нетърпение и със голяма мъка

броеше дните на предългата разлъка.

375 С любов в сърцето, той си хода ускори

и все вас търсеше в окопите дори.

Заради вас царства големи завоюва,

войската му във ред провинции бушува,

със огън домове безброй унищожи

380 със цел да се до вас по-скоро приближи.

Там знамената ни победно се развяват,

той от окопите и ваште съзерцава

и въпреки че се със смелост отличи,

страх чувства да не се от вас отдалечи.

385 Но щом за него си затваряте душата,

защо насам-натам да тича по земята?

Съмнявате се във сърдечния му плам

и чувствата му не споделяте… Не знам

дали духът ви във униние изпада…

 

КЛЕОФИЛА

390 Съмненията ви не са за мен пощада.

Излишни грижи на сърцата ни тежат,

и те съмняват се в туй, дето най ценят.

Щом той душата ми държи да се отвори,

ще се заслушам в туй, което ми говори.

395 Но време липсва ни… А бих желала аз

да ме обича чак до сетния си час.

Когато мина той през границата ни

и близо до Омфис^[1] реши да ме плени,

си рекох, „щом светът е негово владение,

400 в оковите му ще намеря утешение“.

Срещу съдбата си тогаз не възроптах,

а свикнах с нея и дори доволна бях;

от свободата тъй ми стана неприятно,

че аз не щях да ми я върне той обратно.

405 Ако се срещнем пак, би ме ощастливил,

но ще го стори ли, щом с кръв се е покрил?

Дали като мой враг ще се тогаз представи,

дали ме търси с цел злини да ми направи?

 

ХЕФЕСТИОН

О, не, госпожо! Не! От чара ви пленен,

410 той спира всякакви сражения в тоз ден

и мир предлага на царете заслепени

със обещание да бъдат пощадени.

И все пак страх го е, че неговият флаг

ще стигне без проблем до град Таксила чак.

415 А той не би желал там лаври да спечели,

които със сълзи горчиви сте полели.

Госпожо, дайте път на грижите към вас

и облекчете му тъгата с нежен глас,

тъй че царете да приемат щедростта му

420 и мир, за който ще са длъжни на вас само.

 

КЛЕОФИЛА

Не се съмнявайте. Аз неспокойна бях,

пък и във тоз момент изпитвам силен страх —

страх, че от свиден враг с ръка окървавена

смъртта на моя брат ще бъде причинена.

425 Защо се противя на неговия плам?

Аксиана и Пор измъчват го. Аз знам,

че красотата й и примерът му ценен,

щом спомена за тях, са упрек срещу мене.

Как да не чувствам страх във тоз объркан свят

430 за Александър и за моя роден брат?

От Александър сто царе са съкрушени,

но знам, че и от Пор мнозина са сломени.

Народите на бой поведе Пор така,

че и персийската, и скитската войска

435 отблъснаха и се със лаври увенчаха

и с него пак да се сражават обещаха.

Страхувам се…

 

ХЕФЕСТИОН

                        Защо? Надвийте своя страх.

Пор нека да върви към неизбежен крах.

И цяла Индия дори да му помага,

440 Таксил назад ще го принуди да избяга.

Но ето ги.

 

КЛЕОФИЛА

        Ах, тъй сторете този ден,

че страшният тайфун да бъде укротен.

Но ако той не би могъл да се избегне,

дано тогаз не нас, а други да засегне.

Втора сцена

 

ХЕФЕСТИОН

445 Надвиснала е бран над вашите глави,

но Александър е готов страните ви

да пощади и ви предлага мир пореден,

но този път ще е наистина последен.

Доверие във вас народите таят

450 и победителя надяват се да спрат.

Сега войските ви се край Хидасп строяват,

но наши знамена се по брега развяват.

В окопите дори те щяха да плющят

и щяха трупове в полята да лежат,

455 ако водачът ни, покрит със лаври бойни,

не бе решил да спре сърцатите си войни.

След като с меча си е царска кръв пролял,

не ще нахлуе той при вас като вандал,

не ще се изкуши да блесне с подвиг жалък,

460 на царски гроб да се опива от възхвала.

Но от надежда за победа съблазнени,

не предизвиквайте му страстите стаени

и щом по своя гняв не се е той увлякъл,

задоволете се все пак, че е изчакал,

465 и чест заслужена отдайте му тоз път.

А щом сърцата ви куража му ценят;

срещнете го, ако ви помощ предостави,

като надежден страж на вашите държави.

Велик цар своя план ви праща отдалеч,

470 готов да хвърли и да вземе своя меч.

Избирайте: или мира му приемете,

или със своето навеки се простете.

 

ТАКСИЛ

Но ние, заради таз варварска надменност,

не пренебрегваме една човешка ценност.

475 Ще чуете сред нас все горди гласове,

но туй не значи, че сме ваши врагове.

Със почит тачим днес бойците ви чутовни,

а боговете ви — със храмове вековни.

Героите при вас са смъртни с войнска жар,

480 а дойдат ли при нас, им вдигаме олтар.

Напразно хората се за юначни считат,

щом не поклонници, а роби предпочитат.

Възможно е да се от блясък заслепят,

но не допускат те тамян да им кадят.

485 До днеска множество държави сте завзели

и техните царе глави пред вас са свели.

Не трябва ли сред тез, които покори,

да търси вождът ви приятели добри?

Макар че цял народ пред властника трепери,

490 подкрепа твърда той едва ли ще намери.

При вас врагът, дори да е прикрит, личи,

затуй народът е с отворени очи

и плаче тайно за царете си свалени.

Ръждясват вашите окови закалени

495 и скитите ще ги строшат с метежен глас.

Излишно е да ги подготвяте за нас.

Приятелството си ви даваме в залог,

без да ви се кълнем, а с вярата във бог

ви молим: дайте на народите такава

500 възможност, че да ви куража възхваляват.

Като най-виден цар във своята страна

аз Александър бих приел на таз цена.

И той би завладял, щом вред се е прославил,

сърцето ми, но не и моите държави.

 

ПОР

505 Когато град Хидасп бе принцове събрал,

към общи действия ги беше призовал

и аз си рекох, че със нашта помощ смята

врага ни да държи далече от страната.

Щом тегли някой цар към място най-позорно

510 сред наште врагове, за мене е безспорно,

че всячески аз бих онези защитил,

които бе предал безсъвестно Таксил.

Тоз, който праща ви, какво от нас желае,

какъв е планът му и помощта каква е?

515 Ще се превърне ли в закрилник мил и драг

на хората, щом той е техен пъклен враг?

Преди да бе завзел света скоропостижно,

индийците във мир живееха безгрижно.

Когато дръзваше съсед да ги смути,

520 все се намираше кой да ги защити.

Защо той плаши ни? В какво е виноват

народът ни, та тъй на него го е яд?

Кога тоз тих народ коварно и потайно

опустошавал е страната ви незнайна?

525 Пустини, планини, реки и водопади,

не са ли между нас те сигурни прегради?

Не можем ли в тоз край далечен да си траем,

без името му и хомота му да знаем.

С достойнство странно е — щом почне да блести,

530 пожари пали то и вредом пакости.

Надменността му е и правило, и право,

държи тоз свят да е държан в окови здраво,

да стане господар неоспорим вовек

и да направи роб от всеки жив човек.

535 Държави и царе за него няма вече,

а всеки е в хомот и всеки е обречен.

Тъй хищен е, че ще ни живи одере,

а само ние с вас все още сме царе.

Как „само ние с вас“? Единствено у мене

540 остатъкът от цар достоен съхранен е.

В тоз случай нужен е куражът ми, без спор.

Светът трепери, но чрез острия ми взор

ще видят всички, че ръцете ми са годни

да ги направят пак честити и свободни.

545 Пък нека хората тогава да мълвят:

„От Александър би бил покорѐн светът,

обаче храбър цар съзря го отдалече

и на парчета му оковите насече“

 

ХЕФЕСТИОН

На истински кураж разчита този план,

550 но късно е — бучи, настъпва ураган,

а щом от вас светът очаква избавление,

и той, и вие сте, уви, за съжаление.

Към господаря ми не ще ви никой спре,

аз искал бих да го познаете добре,

555 и щом научите и половинка само

от подвизите му, от героичността му,

ще видите…

 

ПОР

                Нима ще разбера тогаз,

че по-нищожен съм от Александър аз?

Та той нима без труд персийците помете?

560 От зверствата нима не ви болят ръцете?

Похвално ли е да надвиеш слабостта

на цар изнемощял, сломен от болестта,

и на един народ, когато изтощен е

и жаловито под товар от злато стене,

565 когато вместо с меч на своя собствен бряг

посреща с мъртъвци великия си враг?

А заслепените от неговата слава

го молят пълзешком закони да им дава.

В жреци се вслушват те, обхванати от страх,

570 и вярват, че е той всесилен бог за тях.

Известно ни е кой как води боевете

и знаем, че не са тирани боговете.

И както и да е от робите наричан,

синът на Юпитер^[2] за нас е мъж обѝчен.

575 Не ще е пътят му застлан с цветя безброй.

С оръжие в ръка ни вижда вредом той,

макар че спират се войни по ред причини.

Но грижи повече една скала^[3] му чини,

и повече щети в бойци и във коне

580 от всички тези, що му Персия отне.

Персийското нехайство на нас е непознато,

душите ни съвсем не блазнят се от злато

и най-значителна е славата за нас,

по слава искал бих да го надмина аз.

 

ХЕФЕСТИОН

585 И Александър е цял устремен към слава,

за други ценности не ще се унижава.

Заради нея той напуска своя мир,

за да си присвои короната на Кир^[4],

на най-могъщата страна да надделее,

590 да я завземе и до гроб да я владее.

Но гордостта ви щом не счѐте за добре

да го послуша и мира му не прие,

ще видите, царю, че както побеждава,

така той пламенно ще жъне бойна слава.

595 Щом тръгне с меч на бой, не се пред нищо спира.

 

ПОР

Добре. Ще чакам тук. Или ще го подиря.

Трета сцена

 

ТАКСИЛ

Нетърпелив сте. Скъп за вас е всеки час.

 

ПОР

На вашия съюз не ще попреча аз.

Ефестион към мен е само злонамерен

600 и ще доложи, че единствен сте му верен.

И Аксиана е готова за война —

войските й ще са под мойте знамена,

пък аз за трона й ще бдя като за свой,

а вие бихте бил арбитър в този бой,

605 освен ако не е сърцето ви готово

да се обвърже със приятелство по-ново.

Четвърта сцена

 

АКСИАНА, на Таксил.

Царю, какво врагът говори днес за вас?

Че уж подкрепяте и неговата власт,

че с близък цар не ще подхванете сражение…

 

ТАКСИЛ

610 Щом казва го врагът, то буди подозрение,

царице. Скоро той ще разбере това.

 

АКСИАНА

Опровергайте таз язвителна мълва!

Със сквернодумците се бързо разправете

и им, подобно Пор, устата затворете,

615 разкрийте им, царю, от силен гняв обзет,

че недвусмислено сте техен враг заклет.

 

ТАКСИЛ

Ще ида своята войска да разположа,

а вас тоз вреден слух не бива да тревожи.

Пор има своя дълг, но имам дълг и аз.

Пета сцена

 

АКСИАНА

620 Не казва нищо таз студенина на нас.

Страхливец! Та нима тъй нас ще убеди

цар, който твърдо е решен да победи?

Уви, предаде ни, а на сестра си дава

и своята страна, и спорната си слава.

625 С ненавистта си той цели да ви срази,

но чака тя да се във битка разрази.

 

ПОР

Не губя с него ни опора, ни защита,

познавам го добре, на него не разчитам.

Непостоянен е, аз лесно го разбрах,

630 и слабоволев — туй у мене буди страх.

Но който заради сестра си ни зарязва,

от лош защитник по-безвреден се показва.

 

АКСИАНА

Какво решавате да сторите сега,

като не знаете с каква на брой войска

635 е Александър? Та нима срещу вразите

възнамерявате самичък да вървите?

 

ПОР

Нима, постъпвайки по примера на друг

предател, господар нов ще приемем тук?

Как Пор на бойното поле ще се откаже

640 заслужено със меч врага си да накаже?

О, не, царице, не! Прекрасно вече знам,

че пали славата във вас небивал плам.

Да ви припомням ли сега как прелестта ви

да водят бой за вас царете ни застави?

645 А вие казвахте, че ще принадлежите

на царя, който в бой излезе победител

над Александър. Днес аз твърдо съм решен

не в плен да падна, а да си остана в плен

на вас. На мен тоз плен дотолкоз ми е нужен,

650 че, жив или умрял, държа да е заслужен.

Жадувайки да се до слава добере,

сърцето ви, уви, не схващаше добре

въздишките ми. Но с победа величава

реших в неравен бой да си спечеля слава;

655 ведно със славата сърцето ви тогаз

и победителя приело би с екстаз.

 

АКСИАНА

Отивайте, царю. Таксил навярно има

войници в своя стан със храброст несравнима.

Ще ги подтикна аз за сетната борба

660 в очакване на вест за вашата съдба

а пък за моята душа не се грижете.

Победно бийте се с врага!

 

ПОР

                                                Не ме мъчете!

Нима не бих могъл да чуя днес от вас

дали ви трогнах със въздишките си аз?

665 Нима желаете, ако реши съдбата

със подъл ход да ни раздалечи сърцата,

да бъде тайна за един цар, падащ в бой,

със колко слава щял да се гордее той?

Кажете.

 

АКСИАНА

Но какво?

 

ПОР

                Божествено творение,

670 ако изпитвате към мене уважение,

ако сърцето ви почита ме, защо

и мъничко любов към мен не чувства то?

С въздишки тягостни не го ли трогнах аз?

 

АКСИАНА

Я по-добре с врага почнете бой… Тогаз,

675 царю, войската ви войската му ще смаже,

щом от сърцето ми по-слаб се той окаже.