Молиер
Психея (3) (Трагедия — балет)

Първа сцена

 

АГЛАВРА

170 Ако си болките със теб не споделим,

те, сестро, по̀ ще ни болят.

Затуй сърцата си предлагам да сближим,

та те взаимно да се утешат.

Със тебе сме сестри и по несрета,

175 проблемът ни един ще се окаже,

тез болки можем да ги смесим даже

и от еднакъв гняв обзети,

да дигнем, възмутени, глас високо

срещу Съдбата подла и жестока.

180 Дали една фаталност непозната

обърка ни тъй, сестро, съдбините,

че всичко живо в необята

възславя на сестра ни красотите,

а никой принц не се прехласна

185 по нас? Ах, колко е ужасно

да наблюдаваш как се покоряват

на нея всички с почитание

и въпреки че все край нас минават,

на нас да не обръщат хич внимание!

190 Какво да радва нашите очи,

в какво пред боговете съгрешихме,

какво ни тъй обезличи,

та досега не покорихме

възлюбени сърца с възвишена наслада?

195 На другите ли само те се падат?

Сестрице, има ли по-тягостна немилост?

Днес никой не ни тачи прелестта,

а пък Психея си е присвоила

на цял куп ухажори почитта!

 

КИДИПА

200 Да, сестро моя, таз съдба несправедлива

нас може до полуда да докара.

Та има ли беда по-тъжна, по-горчива

от тази, дето се на нас стовари?

 

АГЛАВРА

И аз усещам, че сълзите ми напират,

205 че за душата ми мир вече няма.

Срещу такова зло как сили се намират?

А мъката ми е така голяма,

че все преследва ме триумфът на Психея

и чак ме хваща срам. Ти имаш ли идея

210 как дръзкият й лик не дава ми покой,

как нощем не заспивам дълго време,

как щом от него дрямка отърве ме,

в съня ми се явява мигом той

и пак успява да обземе

215 съзнанието ми — насън изкрясквам

и неминуемо се стряскам.

 

КИДИПА

Във думите, които произнасяш,

аз виждам своя образ отразен

и те буквално се отнасят

220 за туй, което става с мен.

 

АГЛАВРА

Предлагам да помислим по въпроса

в какво се крие чарът й, ей богу?

Каква е тайната му и защо са

очите й харесвани тъй много?

225 С какво ли тя сърцата покорява,

с какво в тях предизвиква страст?

Та красотата дава ли й право

над другите да има толкоз власт?

Е, да, тя хубава е и е млада —

230 това не ще оспорим на Психея.

Но следва ли, че прелестта ни спада

от факта, че по-стари сме от нея?

За присмех ли са ни лицата?

Та малко поне чар не е ли

235 скрит в погледа ни, в тена и в снагата,

тъй че поклонници да си спечелим?

Ти знаеш, че държа на твойто мнение,

и искам откровена да си с мене —

нима е нейното телосложение

240 от моето по-съвършено

и във какво конкретно отношение

аз й отстъпвам несъмнено?

 

КИДИПА

Да й отстъпваш ти? Я без такива!

При вчерашния лов се вгледах придирчиво

245 и в двете ви и, без да те лаская,

най-искрено ще ти призная,

че ти ми се видя далече по-красива.

И аз желала бих да споделиш с мен честно

дали не си въобразявам,

250 че съм устроена да мога все пак лесно

сърца да покорявам.

 

АГЛАВРА

Да, сестро, несъмнено имаш ти

туй, дето силна страст възпламенява;

тъй всяко твое действие блести,

255 че даже ти се възхищавам:

така са явни твойте красоти,

че мъж да съм, аз твой поклонник ставам!

 

КИДИПА

Защо тогаз пред нас я предпочитат,

защо ли взорът й извиква възхищение,

260 а никой прелестта ни не зачита,

не буди тя въздишки и копнение?

АГЛАВРА

За сведение дамите твърдят,

че най-посредствен чар откриват у Психея,

и аз разбрах защо се тъй тълпят

265 поклонници около нея.

 

КИДИПА

И в моя ум върти се мисълта,

че на мистерия тоз факт дължи се;

това, че куп сърца възпламенява тя,

не е природен дар — изобщо не лъжѝ се.

270 Тук тесалийското изкуство има пръст —

изглежда някой чародей чевръст

придал й е измамна красота.

 

АГЛАВРА

А според мене чарът, със който тя пленява

сърцата, другаде е скрит:

275 той е във нейния приветлив вид,

в усмивката, която покорява,

във погледа й, с доброта пропит,

в това, че всекиму ръка подава

и радости на всички обещава.

280 На нашта слава времето отмина,

за благородството и гордостта

сега припомнят си малцина

а пък на влюбените верността

на изпитание не се подлага.

285 Това ни гордостта болезнено засяга,

но този век отпрати я в забвение

и ни остави само участта

на нечий мъжки врат да виснем с омерзение.

 

КИДИПА

Наистина умът ти по-добре

290 успял е в тази тайна да прозре.

Най-важно бе за нас доброто поведение,

но кандидатите то настрани държеше,

грешехме, че най-много се ценеше

моминската ни чест и знатното рождение.

295 Мъжът очаква от жената в наше време

усмивки, смях — не обич всеотдайна.

И затова Психея ни отнема

любовниците — в туй е цялата й тайна.

Със времето във крак ще трябва да вървим

300 и да ценим годините си млади.

Със стария морал не се ли разделим,

той все ще ни лишава от наслади.

 

АГЛАВРА

Съгласна съм със теб и мисля, че ще можем

тозчас идеята ти да приложим

305 към принцовете, дето се явяват

последни. Сестро, те ме запленяват.

Видя ли как добре е всеки сложен?

 

КИДИПА

О, да. Та те са толкова чудесни,

че аз… Какво изящество телесно!

 

АГЛАВРА

310 Защо любов от тях, без риск за нашта чест,

да не получим? Тъй изящни те са!

 

КИДИПА

Така е. Всяка прелестна принцеса

сърцето си отдала би им днес.

Втора сцена

 

АГЛАВРА

А, ето ги. Виж само как изглеждат.

315 И двамата в мен будят възхищение.

 

КИДИПА

Какви лица, какви одежди!

Съгласна съм със твойто мнение.

 

АГЛАВРА

Ах, принцове, защо от нашата поява

смутихте се? Нима тук нищо не ви спира?

 

КЛЕОМЕН

320 Разбрали бяхме, че тъдява

принцесата Психея се намира.

 

АГЛАВРА

Известен чар не виждате ли вие

по тез места, макар и да я няма?

 

АГЕНОР

Не спорим, че цари тук красота голяма,

325 но ние искаме Психея да открием.

 

КИДИПА

Навярно нещо неотложно

ви кара да я търсите навред.

 

КЛЕОМЕН

Наистина, защото без нея е възможно

животът ни на зле да тръгне занапред.

 

АГЛАВРА

330 Ще си призная, че ако държим

да знаем всичко, май ще прекалим?

 

КЛЕОМЕН

Днес можем с вас да споделим все пак

туй, що, и без да щем, ще се узнае.

Когато нещо любовта касае,

335 да го опазим в тайна няма как.

 

КИДИПА

Разбрахме всичко: то се е видяло,

че двамата обичате Психея.

 

АГЕНОР

О, да, сърцата ни са в нейна власт изцяло

и своя плам държим да споделим със нея.

 

АГЛАВРА

340 Съвсем необичайно е това, че

съперници сте, пък другарство ви сближава.

 

КЛЕОМЕН

Да, рядко случва се, обаче

между добри приятели то става.

 

КИДИПА

Тук само тя ли е красавица? Какво

345 ви пречи, че са дамите различни?

 

АГЛАВРА

Сред доблестното дамско общество

тя само ли сърцата ви привлича?

 

КЛЕОМЕН

Щом пламне в теб любов, ти търсиш ли тогава

съвет, избираш ли кого да заобичаш?

350 Когато в обич другиму се вричаш,

ти питаш ли дали го заслужава?

 

АГЕНОР

Сърцето щом се на любов обрича,

възможност няма да избира,

а следва туй, което го привлича.

355 То няма нужда да разбира

защо обичано е и обича.

 

АГЛАВРА

На мен ми става тъжно на душата,

че затруднение изпитвате сега.

Обичате чаровница, която

360 ви вдъхва и надежда, и тъга,

ала сърцето й, уви, не изпълнява

това, което тя с очите обещава.

 

КИДИПА

Тя с пестеливи думи ще излъже

надеждата ви, че с любов ще ви дарява;

365 непостоянството си много бърже

ще прояви и все беди ще ви създава.

 

АГЛАВРА

Разбирайки, че сте достойни и сърцати,

скърбим, че таз любов ви води към провал,

а всеки би открил красавица, с която

370 щастливо свойте дни би изживял.

 

КИДИПА

Затуй по-лесен избор направете,

приятелството си от любовта спасете;

безспорни качества откриваме във вас

и ако вземете съвет от нас,

375 сърцата си от зло ще отървете.

 

КЛЕОМЕН

Това ви щедро предложение

трогателна развръзка обещава,

но жалко, че небесно повеление

от таз възможност ни лишава.

 

АГЕНОР

380 Стремите се да ни освободите

от любовта, която на изпит ни подлага.

Но щом приятелството не помага,

не виждам вие как ще ни спасите.

 

КИДИПА

Психея може би… Тя тъкмо приближава.

Трета сцена

 

КИДИПА

385 Ах, сестро, радост днес на теб ще ти се случи.

 

АГЛАВРА

И твоят чар небивал ще получи

признание, каквото заслужава.

 

КИДИПА

Тез принцове на твоя чар са в плен —

удостои ги със внимание!

 

ПСИХЕЯ

390 Но аз не мисля, че дължат на мен

това си състояние.

Щом разговарят с вас във тоз момент,

те значи имат друго основание.

 

АГЛАВРА

Не сме дарени с красота такава,

395 че да събудим в тях особен интерес.

Те просто ни оказват чест

с туй, че споделят с нас какво ги притеснява.

 

КЛЕОМЕН

Пред дивния ви чар, госпожо мила, аз

ще ви направя днес нечувано признание;

400 с риск даже да умрат мнозина като нас

ще предизвикат с туй у вас негодувание.

Но вие сдържате гнева си в този час

и не прибягвате до наказание.

        Тъй случи се, че още от детинство

405 приятелство голямо нас сближи ни —

под тежестта на дни и на години

по-здраво стана то и от роднинство.

От ударите на суровата съдба

и от страха пред смърт и изтезания

410 по-силни станахме в съвместната борба

и издържахме на върховни изпитания.

Приятелството ни, сред клюки и лъжи,

показа си жизнеността,

а днес налага се да издържи

415 проверката на любовта.

То устояло е на натиск многолетен

и се осланя на взаимно уважение;

молбата ни е днес да изберете

един от нас по свое усмотрение.

420 Ще бъде този избор от значение

за двама ни, но той не ще ни скара:

приятелството ни ще ни накара

земите си в едно да слеем

и заедно щастливо да живеем.

 

АГЕНОР

425 Със този избор бихте завладели

и двама ни, така че пламъка в душите

ведно с богатствата ни и земите

ще ви дарим, та с тях да ви спечелим.

За влюбените ни сърца ще бъде лесно

430 пред вашия баща да сторят този жест:

щастливецът ще има висша чест

на вас да поднесе тоз дар чудесен.

А другият не ще се чувства ощетен,

щом първом с него е въпросът уточнен.

 

ПСИХЕЯ

435 Тоз избор, който чакате от мен,

най-гордата душа доволна ще направи,

проблемът ви така ми се представи,

че трябва най-добре да бъде разрешен.

Приятелството ви, честта ви, любовта ви

440 във моите очи ви извисяват.

Кой тез достойнства би могъл да съпостави

с туй, на което се сърцата ви надяват?

Но ще призная, че сърдечното влечение

не е достатъчно — дългът ми повелява

445 да се съобразя със татковото мнение,

а и предимство на сестрите си аз давам.

Дори и всичко да зависеше от мен,

и двамата сте тъй достойни за внимание,

че съм изправена пред страшно колебание

450 и изборът ми е безкрайно затруднен.

Изгаряте по мен… Обаче как, ей Богу,

ще се надяваме на обич споделена,

щом две сърца за мен са прекалено много,

а пък едно за вас е малко? Несъмнено,

455 приятелството ви поддържа вашта вяра,

но то ще ме изложи на мъчение,

ако животът някак ме накара

към някого да чувствам съжаление.

О, принцове, повярвайте, че аз

460 ви предпочитам днес пред всеки друг.

Но как сърцето ми единия от вас

да избере, та той да стане мой съпруг?

На тоз, когото бих избрала най-невинно,

ще принеса във жертва свойта нежност,

465 но другият ще сети неизбежно

несправедливост безпричинна.

Великодушни сте и двамата, обаче

единият ще си проклина участта

заради мен. Защо не сторите така, че

470 и двамата да сте щастливи в любовта?

Бъдете, принцове, достатъчно добри,

за да приемете от мен един съвет:

вземете мойте две пленителни сестри

и с тях ще сте щастливи занапред.

475 Аз бих добавила, че много ги ценя

и връзката ви с тях ще улесня.

 

КЛЕОМЕН

За мене би било ужасно,

ако едно сърце остави

таз, дето то обича страстно,

480 със него дар на друг да прави!

На вас отдаваме си днес сърцата,

за да сте им навеки господар.

Но имайте, госпожо, добрината

да ги не давате на друга в дар.

 

АГЕНОР

485 За вашите сестри ще бъде горък срам,

обидно ще е те да вземат като дял

остатъците от един сърдечен плам,

плам, който преди туй за друга е горял.

Единствен първият любовен жар ти дава

490 възможността да си честит изцяло

и според мене всяка заслужава

сърце, за нея първом затуптяло.

 

АГЛАВРА

О, принцове, за мен е доста странно как

набързо се отказвате от нас.

495 Изчакайте да чуете все пак

какво пък ние мислим си за вас.

Сърцата ни не са тъй податливи чак,

че непременно за съпрузи да ви вземем.

А питате ли се дали ще ви приемем?

 

КИДИПА

500 Достатъчни са ни честта и гордостта,

        че за сърцата ви с упорство да се борим.

        Мечтаем си да ви спечелим любовта,

        без никакви усилия да сторим.

 

ПСИХЕЯ

Аз мислех, че за вас, сестрици, туй е чест

505 и много бих желала да предваря…

Четвърта сцена

 

ЛИКАС

Госпожо!

 

ПСИХЕЯ

                Да?

 

ЛИКАС

                        Елате!…

 

ПСИХЕЯ

                                        Ала къде?

 

ЛИКАС

                                                        При царя.

 

ПСИХЕЯ

Сред тази суетня какво да чакам днес?

 

ЛИКАС

След малко ще го разберете.

 

ПСИХЕЯ

За царя ли ми носиш лоша вест?

 

ЛИКАС

510 О, не за царя, не! За себе си мислете.

 

ПСИХЕЯ

Е, слава Богу, че не с царя, а със мен

е неприятност станала в тоз ден.

Какво се случи? Та кажи най-сетне!

 

ЛИКАС

Тоз, който ме изпрати тук, госпожо,

515 ще сподели със вас, каквото сметне

за нужно. Ах, и мене то тревожи!

 

ПСИХЕЯ

Сега ще разбера тревогата каква е.

Пета сцена

 

АГЛАВРА

Кажи какво е станало във двора,

ако забраната не ни касае?

 

ЛИКАС

520 Уви, за злото днес говорят много хора.

Оракулът подир поредното гадание

на царя довери ужасно предсказание.

Такива страшни думи той му каза,

че всяка като нож в душата му се вряза:

525 „Да се изключи всякаква идея

за предстояща сватба на Психея,

а в траурен кортеж на връх във планината

да бъде тя заведена и всички

обратно да се върнат, та самичка

530 съпруг да чака. Туй, по воля на Съдбата,

ще е чудовище със злостен взор неведом,

змей, пръскащ своята отрова вредом

и стряскащ в своя яд небето и земята.“

Предадох ви тез думи безпощадни

535 и ви оставям тук, пък вие преценете

защо със удари тъй злобни и тъй ядни

днес своя гняв над нас изливат боговете!

Шеста сцена

 

КИДИПА

Ти, сестро, как прие вестта, че таз злина

тъй ненадейно е Психея сполетяла?

 

АГЛАВРА

540 А ти как срещаш тая новина?

 

КИДИПА

Ще си призная, че не ме е завладяла

все още горест непреодолима.

 

АГЛАВРА

Пък аз усещам в тоз момент, че има

в душата ми май нещо като радост.

545 Съдбата праща тук злина неизразима,

но със това доставя ни отрада.

Първа интермедия

РИДАНИЯ НА ИТАЛИАНСКИ,

 

 

ОПЕЧАЛЕНА ЖЕНА

Deh! piangete al pianto mio,

Sassi duri, antiche selve,

Lagrimate, fonti e belve

D’un bel voto il fato rio.

 

ПЪРВИ ОТЧАЯН МЪЖ

Ahi dolore!

 

ВТОРИ ОТЧАЯН МЪЖ

Ahi martire!

 

ПЪРВИ ОТЧАЯН МЪЖ

Cruda morte!

 

ВТОРИ ОТЧАЯН МЪЖ

Empia sorte!

 

ТРИМАТА

Che condanni a morir tanta beltà!

Cieli stelle, ahi crudeltà!

 

ВТОРИ ОТЧАЯН МЪЖ

Com’ esser puô fra voi, o Numi eterni,

Chi voglia estinta una beltà innocente?

Ahi! che tanto rigor, Cielo inclemente,

Vince di crudeltà gli stessi Inferni.

 

ПЪРВИ ОТЧАЯН МЪЖ

Nume fiero!

 

ВТОРИ ОТЧАЯН МЪЖ

Dio severo!

 

ЗАЕДНО

Perchè tanto rigor

Contro innocente cor?

Ahi! sentenza inudita

Dar morte a la beltà, ch’altrui dà vita.

 

ОПЕЧАЛЕНА ЖЕНА

Ahi ch’indarno si tarda,

Non resiste a li Dei mortale affeto,

Alto impero ne sforza,

Ove commanda il Ciel, l’huom cede a forza.

Риданията на български език:

ОПЕЧАЛЕНА ЖЕНА

Редом със мене горко плачете,

чуки гранитни, хълми гористи,

сълзи ронете, извори чисти,

550 че от Съдбата този обет е!

 

ПЪРВИ ОТЧАЯН МЪЖ

Ах, каква мъка!

 

ВТОРИ ОТЧАЯН МЪЖ

Каква печал!

 

ПЪРВИ ОТЧАЯН МЪЖ

Смърт безпощадна!

 

ВТОРИ ОТЧАЯН МЪЖ

Орис злорадна!

 

ТРИМАТА

555 С гибел грозейки таз красота,

ти си показваш жестокостта!

 

ВТОРИ ОТЧАЯН МЪЖ

О, богове, кому от вас допада

таз дивна красота да погребе

с жестокост? О, безмилостно Небе,

560 такава не се среща и във ада!

 

ПЪРВИ ОТЧАЯН МЪЖ

О, Боже строг!

 

ВТОРИ ОТЧАЯН МЪЖ

О, Господи жесток!

 

ЗАЕДНО

565 Защо постъпваш безпощадно

срещу сърцето безотрадно?

Нима у теб такваз жестокост има,

че да погубиш хубост несравнима?

 

ОПЕЧАЛЕНА ЖЕНА

Тоз, който действията си протака,

от боговете милост да не чака.

570 Където се Небето разпорежда,

човекът губи всякаква надежда!