Молиер
Психея (2) (Трагедия — балет)

Пролог

Със своята песен Флора приканва Венера да слезе на земята.

 

ФЛОРА

Войните свършиха най-сетне:

най-силният и храбър цар

след свойте подвизи несметни

мир на земята дал е в дар.

5 Слезни при нас, прославена богиньо

на любовта, и светли дни дари ни!

 

ХОРЪТ

Безмерен мир ни радва духовете,

играем волно и се веселим,

и своето ликуване дължим

10 на най-великия между царете!

Слезни при нас, прославена богиньо

на любовта, и светли дни дари ни!

 

ВЕРТУМНИЙ

Предайте се, о, коравосърдечни

красавици! Защо да ви е жал?

 

ПАЛЕМОН

15 Царицата на красотата вечна

любов ще вдъхне в земния ви дял.

 

ВЕРТУМНИЙ

Щом нещо е красиво, но студено,

то никого, уви, с любов не сгрява.

 

ПАЛЕМОН

Красивото привлича несъмнено,

20 но добрината всъщност ни пленява.

 

Красивото привлича несъмнено,

но добрината всъщност ни пленява.

 

ВЕРТУМНИЙ

Амур дано прониже ни с метежни

 

стрели — все някак ще ги изтърпим.

ПАЛЕМОН

25 Кому ли нужно е сърце без нежност?

За мене тоз недъг е непростим.

 

ВЕРТУМНИЙ

Щом нещо е красиво, но студено,

то никого, уви, с любов не сгрява.

 

ПАЛЕМОН

30 Красивото привлича несъмнено,

но добрината всъщност ни пленява.

 

ФЛОРА отговаря на диалога на Вертумний и Палемон с менует, а в това време другите божества танцуват.

Не се хвали

със мъдрост ти,

не любиш ли,

докле си млад!

35 Не се хич май,

а опознай

насладите в тоз свят,

че мъдростта

на младостта

40 е в тоя принцип свят.

Амур весден

държи ни в плен

и според мен,

повярвайте, не бива

45 във никой час

Амур у нас

да среща съпротива,

че под властта

на любовта

50 духът крила добива!

 

ХОРЪТ НА ВСИЧКИ ЗЕМНИ И РЕЧНИ БОЖЕСТВА

Безмерен мир ни радва духовете,

играем волно и се веселим,

и своето ликуване дължим

на най-великия между царете!

55 Слезни при нас, прославена богиньо

на любовта, и светли дни дари ни!

 

ВЕНЕРА, в колесницата си

Не ме прославяйте със тия волни песни,

не съм заслужила такава висша чест.

По-редно ще е тез приветствия чудесни

60 да ги отправите към друга прелест днес.

Отдавнашен е обичаят

да съм ухажвана навред,

но всичко следва своя ред —

дойде и за Венера краят.

65 Уви, днес хората решават

от друга да се възхищават.

Измести ме красивата Психея —

възторгва се вселената от нея.

В немилост съм сега, душата ми е свита,

70 макар че някои все още ме зачитат.

Но мнозинството е решило несъмнено

коя от двете е със повече заслуги —

от много грации се виждах оградена,

със грижи и любов те щедро ме дариха,

75 а пък сега, уви, до мене няма други

освен тез двете — те над мене се смилиха

и затова ме придружиха.

Сърцето ми дано една обител тиха

намери посред тоз потискащ мрак и там

80 да скрие свойта скръб и своя срам!

 

ЕГИАЛИЯ

Богиньо, ти си тъй потънала в тъга,

че чудим се какво да сторим:

от почит е добре да помълчим сега,

ала дългът ни кара да говорим.

 

ВЕНЕРА

85 Спестете си съветите към мен,

че тоз момент е зле избран!

Пък и не казвайте, че беше прекален

гневът ми — той бе оправдан.

Такова тежко оскърбление

90 не беше ми нанасяно друг път,

но ще последва отмъщение,

ако ме боговете подкрепят!

 

ФАЕНА

Сравнена с нас, ти по̀ си прозорлива,

достойнствата си най-добре цениш

95 и според мен съвсем не ти отива,

Богиньо, чак така да се гневиш.

 

ВЕНЕРА

И тъкмо на това дължи се моят гняв —

по-лют е ударът, щом рангът по-висок е.

Но ако моят сан не бе тъй величав,

100 не бих усетила таз болка тъй дълбоко.

Та аз на Юпитер съм дъщеря,

а моят син е бог на любовта;

та аз родих се чар навред да възцаря,

да няма ни една несбъдната мечта;

105 та аз ликувах, че мнозина с ясен глас

отправят благослов към моя свят олтар;

та аз от памтивека имам власт

над целия всемир, над всяка жива твар;

удостоена бях със приз за красота

110 във спор със две богини съвършени,

а смъртна някаква днес има наглостта

да спори за правата ми свещени!

Безумният инат дотам отиде чак,

че със девойка земна ме сравняват

115 и съм принудена безспир да слушам как

у нея ред достойнства подчертават

и как твърдят мнозина не от вчера,

че тя е по-красива от Венера!

Как бих търпяла, щом така ме унижават?!

 

ЕГИАЛИЯ

120 Какво да чакаме от хора своеволни,

освен сравнения обидни?

 

ФАЕНА

Те хвалят пошлостта, а личности най-видни

очернят със нападки долни.

 

ВЕНЕРА

Но тез жестоки думи срещу мене

125 възмездие са за Юнона^[1] и Палада^[2],

които бяха смъртно уязвени,

че аз получих ябълка в награда!

Злорадстват те, че тровят ме бедите,

избухват час по час в ехиден смях,

130 вторачено ме гледат във очите,

за да открият смут във тях,

и безподобна болка ме пробожда,

като че ли им чувам завистта:

„Хвали, Венеро, свойта красота

135 и вярвай, че ни превъзхождаш,

защото днес светът уверено твърди,

че с чар над теб блести една девойка земна.“

Това е удар с нож във моите гърди,

това е болка всеобемна!

140 Злорадството на тез съпернички надменни

по-тежки прави моите беди.

Ако в мен, сине мой, си имал нявга вяра,

ако към мен изпитваш милост ти,

ако усещаш как страдание без мяра

145 на майка ти сърцето днес гнети

(на таз, която все била ти е закрила),

честта й безрезервно защити,

като използваш цялата си сила:

със своите стрели ти пронижи Психея,

150 така че мойта мъст да сполети и нея!

Сразяващ удар за да нанесеш,

ще трябва най-отровната стрела

за случая да избереш,

та от гнева ти да не би могла

155 да се спаси тя и за наказание

да пламне от любов, любов до отчаяние,

по най-ужасното на този свят създание…

Най-лошото дано да й се случи —

любов в ответ да не получи!

 

АМУР

160 Та кой не се стреми Амур да злепоставя?

Безбройни грехове приписват ми отвред,

по мой адрес нелепости безчет

наляво и надясно се разправят.

Но аз ще проявя заради тебе воля…

 

ВЕНЕРА

165 Недей отказва, щом аз, майка ти, те моля,

и вместо да умуваш, уточни

кога ще отмъстиш, затуй че опетнена

бе мойта чест, и тука се върни

едва когато бъда възмездена!