Молиер
Психея (7) (Трагедия — балет)

Първа сцена

ПСИХЕЯ

1665 О, Ад с катран възврял,

о, ужасяващи талази жежки,

о, клети Иксион, о, ти, злочест Тантал,

обречени на мъки нечовешки,

о, еринии зли със ненаситна паст,

1670 кажете, има ли страдания при вас,

по-непосилни, по-зловещи

от тез, които тук Венера ми наложи

заради туй, че в мен пламти любов гореща?

Под нейна власт съм аз и страшно ме тревожи

1675 това, че ненавижда ме дълбоко,

че сила в мене не остава

да изтърпя това терзание жестоко,

извършвайки туй, що Венера повелява!

Да бях за миг поне любимия видяла,

1680 за да усетя истинска отрада,

със удоволствие бих всичко изтърпяла

и всички болки ще изстрадам.

Не ще го назова. За мое наказание,

показах се престъпно придирчива

1685 и недостойна. Туй убийствено страдание

ще бъде мойта смърт, ако, дорде съм жива,

със него не се видя вече!

Във яростта си той на мъка ме обрече

и продължи ли туй и в бъдещите дни,

1690 теглото ми със нищо не може се сравни.

Ако се нявга той смили над мен, която

обича го, аз няма да страдая,

а щом си укроти гнева в душата,

на мъките ми ще настъпи краят!

1695 Не ще усещам как ме майка му терзае,

ако очите му на мен за миг се спрат;

не се съмнявам аз, че нейният син знае

за моите беди — и нему те тежат.

От моя гнет и той е угнетен,

1700 но се стреми безспирно, нощ и ден,

напук на майка си, без строго да ме съди,

сред тез опасности опора да ми бъде

и моя дух да съживява.

Със нежността си вездесъща

1705 все повече надежди той ми дава,

като че ли живота ми възвръща.

Но ето че сред този мрак сгъстен

две сенки приближават.

Какво ли искат те от мен?

Втора сцена

 

ПСИХЕЯ

1710 О, вас ли, Клеомен и Агенор, в тоз мрак

съзирам аз? Защо дойдохте тук? И как?

 

КЛЕОМЕН

Заради вас сме тук, че безнадеждна мъка

гнети ни като грешници във пъкъл.

Доведе ни една жестокост безподобна,

1715 едно знамение злокобно,

което гибел ви вещаеше, принцесо.

 

АГЕНОР

Изпърво бяхме там, на зъбера, където

ви чакаше, уви, не сватбена процесия,

а змей, изпратен по повеля на Небето.

1720 Целта ни бе или да го убием

или пък да умрем ведно със вас и ние.

Щом забелязахме как яко дим

изчезнахте, веднага от скалата

се хвърлихме, за да ви проследим,

1725 решени да попречим на Съдбата

и в жертва, вместо вас, да се дадем на змея.

С любовна радост ни изпълни таз идея

и сякаш даде ни крила да полетим.

 

КЛЕОМЕН

За щастие, оназ прокоба не се случи,

1730 обаче друго чудо се получи.

Наместо змей, готов да ви разкъса в миг,

Амур се появи и този Бог велик

от красотата ви пленен бе отведнъж.

Но той не бе съгласен смъртен мъж

1735 да дръзне да ви обожава.

На нас ни нищо друго не остава,

освен заради вас със радост да умрем.

Защо животът ни да продължава,

ако на вас не го навеки обречем,

1740 ако не ви пак зърнем красотата,

щом туй не би било възможно на земята?

Една сълза от вашите очи

нещастието ни съвсем ще заличи.

 

ПСИХЕЯ

От плач очите ми пресъхнаха съвсем,

1745 но нека срещу таз съдба непоносима

въздишките си да сберем,

че те неизчерпаем извор имат.

Не искахте живот след моя сетен час…

Но по-добре да не въздишате по мен,

1750 неблагодарната, защото някой ден

ако умра, не би било заради вас.

 

КЛЕОМЕН

Въздишки да сберем?! Нима си заслужава,

щом разказът за нашта любов ви отегчава!

 

ПСИХЕЯ

Сърцето ми отдавна вие щяхте

1755 да имате, ако съперници не бяхте.

О, принцове с достойнства безгранични,

копнежът ви по мен, любовната ви страст

ви правеха тъй мили, тъй обични,

че как да подценя единия от вас?

 

АГЕНОР

1760 Все пак не бяхте груба спрямо нас,

щом за Амур ви бе сърцето отредено.

Ала Съдбата днес с Венериния глас

нарежда ни навек да бъдем разделени.

 

ПСИХЕЯ

Не можете ли да ми доверите

1765 как времето ви тук минава?

 

КЛЕОМЕН

Щом от любов умреш, любов те съживява,

живееш от любов в полята и горите

и дишаш, и въздишаш с любовта

по нейните закони благодатни,

1770 а пък лъчите й са тъй приятни,

че не прогонва ги дори нощта.

Амур и призраци привлича в свойта свита

и е за всички най-надеждната защита.

 

АГЕНОР

И вашите сестри са тук, но завистта им

1775 не навреди на вас, ами на тях самите

и те сега ведно със Иксион и с Титий^[1]

търпят мъчения безкрайни

и ту на колело разпъват им телата,

ту лешояди им кълват месата.

1780 Заради завистта им прекомерна

Амур възложил на зефирите крилати,

уж че при вас желаел да ги прати,

да ги издигнат, та след туй във бездна черна

телата им безпомощни да спуснат.

1785 Това предвиждал той като начало,

защото заради съветите им гнусни

такова зло ви е, принцесо, сполетяло!

 

ПСИХЕЯ

Ах, колко много аз ги съжалявам!

 

КЛЕОМЕН

Но всъщност за окайване сте вие.

1790 Е, хайде, сбогом, че премного продължава

тоз разговор. Все тъй за вас ще мислим ние,

дано да свършат ваште страхове,

дано Амур ви вдигне в небесата

и да ви срещне с други богове,

1795 дано неугасим плам лумне ви в душата,

та вашите очи така да заблестят,

че всичко покрай вас да осветят!

Трета сцена

ПСИХЕЯ

Горките! Любовта е все тъй жива в тях.

Макар и мъртви, те ме обожават,

1800 пък аз им грубо чувствата презрях…

Ти, който ме плени, недей ми подражава!

Любими, аз сега обичам те стократно;

не ме отбягвай и вдъхни във мен

надеждата, че някой ден

1805 ще се завърнеш тук обратно!

Тъй страдах, че дано сега съм ти по-мила,

доверие към мен дано във теб остава,

макар че тъй ме е тъгата загрозила,

че даже ме е страх да се надявам!

1810 Отчаяна, със взор забит в земята,

измъчена, унила,

с какво ли бих те възхитила,

ако не си възвърна красотата?

Днес имам със какво да го постигна аз.

1815 Това съкровище е за Венера дар

от Прозерпина^[2] — то е със божествен чар

и ще си задържа от него малка част.

То много хубаво ще се окаже,

щом ненагледната Венера даже

1820 ще си поддържа с него красотата.

Нима голяма ще ми е вината,

че искам един Бог от мойто обаяние

да бъде впечатлен и моето страдание

завинаги да спре. Та грях ли е това?

1825 Защо да не отворя таз кутия?

Но, Боже мой, какви са тия

задушни пари? Моята глава

замая се съвсем. Амур, ако над мен

не се смилиш, аз слизам в гроб студен!

Четвърта сцена

 

АМУР

1830 Гнева си укротих, не ща да ви загубя,

Психея, аз не съм престанал да ви любя.

Обидихте ме в най-ужасния момент,

но мен ме повече засегна яростта,

с която майка ми си изрази злостта.

1835 Страданията ви следях аз всеки ден,

плачът ви будеше във мен въздишки тежки,

но аз съм същият, вдигнете си очите

към мен — обичам ви, обичам ви лудешки…

А вие мен? Защо, Психея, тъй мълчите?

1840 Защо очите си затворени държите?

Какво отне им блясъка, кажете!

Ти, Смърт, защо ми ранга не зачете

и своята стрела престъпна към Психея

насочи днес, та стреляйки по нея,

1845 и мен, безсмъртния, целеше да сразиш?!

Богиньо непризнателна, та виж

аз колко жертви на надменност, на ненавист

и на жестокост изоставих

във твойто страшно царство на тъма!

1850 Ще си признаеш и сама,

че множество сърца, едно на друго верни,

изпратих в твоите селения безмерни!

Реших да спра да стрелям тук и там,

единствено стрели с божествен фин балсам

1855 ще пращам — да разгарят вечна жар

в сърцата и пред божия олтар

да правят влюбените богоравни.

А вие, майко, с неприязън явна

смъртта накарахте да ме лиши

1860 от туй, което днес за мене е най-свидно,

но моя гняв не ще го нищо задуши!

Налагате на мен властта си, а е видно,

че трябва с мойта власт да се съобразите!

Завиждате ми, че наслади в туй намирам,

1865 а вие също към наслади се стремите —

но аз така ще ви пронижа със стрелите,

че ревността не ще ви дава мира.

Ще ви подготвя най-противния сюрприз:

във отговор на вашите копнежи

1870 да се обвържете с Адонис^[3] и с Анхис^[4] —

с омраза да ви срещнат тез младежи!

Пета сцена

 

ВЕНЕРА

Заплахата респект внушава.

А колко е гневът самонадеян,

щом срещу майка си едно дете въстава…

 

АМУР

1875 Не съм дете!… Като дете не ще живея

и със неправдите най-гневно ще се боря!

 

ВЕНЕРА

Гневът ти е добре да бъде укротен

и да не се бунтуваш, а по-скоро

да помниш, че от мене си роден!

 

АМУР

1880 Но не забравяйте и вие никой път,

че вашето сърце и прелестта ви

на мойта сила се дължат

и че от моя лък поддържа се мощта ви!

Без моите стрели не е възможна тя.

1885 И ако най-достойните сърца

чрез вас пожънали са слава,

а вие ги задържате в свой плен,

не би било възможно туй без мен!

Това, че съм ви син, изобщо не ви дава

1890 права сърцето ми в покорство да държите!

Спомнете си, че ми признателност дължите

и тъй ще си въздишките спестите,

защото вашите наслади, блясък, слава

благодарение на мен се получават!

 

ВЕНЕРА

1895 А я кажете, как ме надарихте

с таз слава, за която споменахте,

и със какво я защитихте?

Когато ми олтарите видяхте

плячкосани, а храмовете — осквернени,

1900 и мойто име, и честта ми опетнени,

в тез издевателства не бяхте ли замесен?

Ами какво възмездие понесе

Психея, затова че станах аз за смях?

Затуй най-долния от смъртните избрах —

1905 да я омая чак дотам,

че във сърцето й да лумне силен плам,

а той да й отвърне със презрение!

Към нея вие също изпитвахте влечение,

дори безсмъртни взехте във свойто начинание:

1910 Зефирите напук на мен от мен я скриха

и Аполон те заблудиха

с преиначено предсказание,

но тя пък любопитство прояви,

обхваната бе от съмнение

1915 и даде път на мойто отмъщение,

та от гнева ми не можа да се избави.

До този край фатален любовта ви

докара вашата възлюбена Психея

и ще се отдели душата й от нея!

1920 Ако у вас все тъй е жива любовта,

въздишката й сетна приемете —

напук на вас днес ще издъхне тя.

Не можете със нищо да ме спрете,

достатъчно нахалство проявихте

1925 и мен да страдам принудихте,

че на стрелите ви всесилна е властта!

 

АМУР

На страшния ви гняв обрича я Съдбата,

богиньо деспотична, безпощадна,

но не бъдете тъй жестока към душата

1930 на своя син, пред вас на колене в плач паднал!

За вашите очи навярно е приятно

да гледат ту Психея как умира,

ту как синът ви плаче, без да спира,

и своята молба повтаря многократно:

1935 Богиньо, моля ви, Психея ми върнете,

за мене на любов и мъка тя е извор,

за моето сърце — най-хубавият избор,

а за очите ми — най-прелестното цвете!

 

ВЕНЕРА

Каквато и любов да вдъхва тя у вас,

1940 не чакайте от мен да я спасявам!

Съдбата щом на мен я поверява,

на нейната съдба ще я оставя аз.

Не ми досаждайте! Я нека тя самата

оправя се — да си осъществи мечтата

или да мре!

 

АМУР

1945                 Нима аз зле съм ви говорил?

Да можех да умра, не бих го сторил.

 

ВЕНЕРА

Таз болка много странна е, щом тя

един безсмъртен тласка към смъртта.

 

АМУР

Това показва колко е силна мойта страст!

1950 Та няма ли над мен да се смилите?!

 

ВЕНЕРА

От любовта ви трогната съм аз,

успяхте яростта ми да сломите.

Психея пак ще види светлината.

 

АМУР

Пък аз ще ви въздам хвалби до небесата!

 

ВЕНЕРА

1955 От чара й ще се отново възхитите

във отговор на вашето желание,

но пък респект и послушание

ще ми дължите — аз възнамерявам друга

да ви предложа за съпруга.

 

АМУР

1960 Отказвам се тогаз от милостта ви,

от дързост триж по-силна съм обзет,

Психея искам аз, че тя щастлив ме прави,

държа със нея да живея занапред!

Пък вие казвайте, обзета от ненавист,

1965 че друга някоя на вас се нрави!

А, ето Юпитер!… Той трябва да реши

от двамата ни кой е прав и кой греши!

Последна сцена

 

АМУР

О, Юпитер, баща на боговете,

а пък на смъртните — изконен господар,

1970 понеже сте всесилен, укротете

на майка ми гнева, че никакъв олтар

без моя помощ тя не би добила!

Тя не разбира, че щом аз търпя несгоди,

не може ни един в тоз свят щастлив да ходи!

1975 От сълзи и от скръб останал съм без сила

и в случай че с Психея се разделим, тогаз

същинският Амур не ще съм вече аз!

Ще счупя своя лък, стрелите си ще скърша,

сам факела си аз ще изгася

1980 и краят на Природата ще свърши.

Но ако някои стрели не са

строшени, златните им остриета

ще пусна срещу вас, та вие, боговете,

по смъртни дами да се увлечете!

1985 Но тъпи ще да са стрелите,

които ще отправя към жените,

и те ще ги направят завистливи,

неблагодарни, груби, избухливи.

И вече няма да съм ви тъй предан,

1990 не ще печелите победа след победа,

ако по моя път изконен ме възпрете!

 

ЮПИТЕР

О, щерко, не бъди към него толкоз строга.

Съдбата на Психея сега ти е в ръцете

и Парка^[5], щом речеш, ще й прекъсне дните.

1995 Но този гняв те би довел до изнемога,

а ти си с майчинско сърце в гърдите.

Нали не се стремиш светът по-лош да става,

във него да цари безредие и завист,

а богът, който с плам сърцата съюзява

2000 и който хората щастливи прави,

да стане бог на жлъч и на ненавист?!

Та виж сама какви сме ние на небето,

какви пристрастия ни завладяват;

ако от жад за мъст са хората обзети,

2005 то боговете трябва да прощават!

 

ВЕНЕРА

Прощавам на сина си вироглав…

Но да не искате да бъда укорена,

че не възпрях таз смъртна твар надменна —

нахалната Психея, предмет на моя гняв,

2010 понеже грозна не била все пак,

със моя син да сключи брак

и да му оскверни божественото ложе!

 

ЮПИТЕР

Тогава правя я безсмъртна, за да може

да бъде твоят син по ранг с жена си равен.

 

ВЕНЕРА

2015 Щом тъй е, вече злост не чувствам аз към нея

и нека сключат брак по обред стародавен.

Излезте пак на светлина, Психея,

и никой да не ви наложи път обратен!

От Юпитер дойде тоз изход тъй приятен.

2020 Надменно се държах до днес, но нищо вече

на вашия копнеж не ще попречи.

 

ПСИХЕЯ

О, значи връщате, прославена богиньо,

към нов живот сърцето ми невинно!

 

ВЕНЕРА

На Юпитер дължим, че моят гняв угасна —

2025 живейте във любов… Венера е съгласна.

 

ПСИХЕЯ на АМУР

Най-сетне пак се срещаме, любими!

 

АМУР на ПСИХЕЯ

О, радост! Вашето сърце принадлежи ми!

 

ЮПИТЕР

Елате, влюбени, и сватба в небесата

достойна, възхитителна вдигнете.

2030 Ела, красавице Психея, че Съдбата

отрежда ти место сред боговете.

 

ПЕСЕН НА АПОЛОН

Тук нека се сберем, безсмъртни божества,

че бог Амур честит жених сега е!

Венера всички ни приканва към това —

2035 тя по природа все така добра е.

Амур понесе куп страдания нелеки,

дано в тоз брак намери той щастие навеки!

 

ВСИЧКИ БОЖЕСТВА пеят заедно в прослава на Амур

Да честваме тоз ден,

тоз чуден, бляскав празник,

2040 да стигне тази вест чрез песента до разни

страни, да отзвучи във свода озвезден!

И нека с песента на всички да внушим,

че колкото да е една душа корава,

Амур е вездесъщ, могъщ, неустоим!

 

АПОЛОН продължава

2045 Амур изрично повелява:

тоз, който е решил при него да отива,

да не забравя, че сърцето му не бива

с ума да се съобразява!

Щом дойде вечерта, е редно да наченат

2050 наслади волни за душите,

а пък самата нощ да бъде посветена

на любовта и на игрите!

И трябва да се съжалява,

ако едно сърце от леност просто дреме

2055 и на игри не се отдава.

За удоволствия все пак намирай време!

Щом дойде вечерта, е редно да наченат

наслади волни за душите,

а пък самата нощ да бъде посветена

2060 на любовта и на игрите!

 

ПЕСЕН НА МУЗИТЕ

Първа строфа

Пазете се безспир, красавици пристойни,

от любовта, че грижи тя създава,

на ничий чар недейте се поддава!

Надигат ли се в теб въздишки неспокойни,

2065 измъчва те любов… Това не е приятно,

но щом признаеш,

че се терзаеш,

ще следва изпитание стократно!

 

Втора строфа

Ще страдаш много, щом ти истински обичаш,

2070 окови леки май не са възможни —

обичащите вечно са тревожни.

Въздишаш тежко ти, когато се обричаш

да любиш цял живот… Това не е приятно,

но щом признаеш,

2075 че се терзаеш,

ще следва изпитание стократно!

 

ПЪРВА ПЕСЕН НА БАКХУС

Възможност щом ти се удава

една след друга чашки да изцеждаш,

начесто тъй се получава,

2080 че виното до лудост те довежда.

Това усещане ден само продължава,

но щом опиеш се от любовта,

пиянството държи те до смъртта!

 

ПЕСЕН НА МОМОС

Навсякъде стремя се да злословя —

2085 и по земята, че и по небето;

със своите обиди остри тровя

живота даже и на боговете.

На всеки бих могъл да се присмея,

но на Амур, признавам си, не смея,

2090 че от Амур до този ден

не е бил никой пощаден!

 

ВЛИЗА БАЛЕТ,

 

ВТОРА ПЕСЕН НА БАКХУС

Да славим сока на лозата!

Ах, колко сладък е, ах, как омайва той!

Когато сме във мир, възторгва ни душата

2095 и прави чудеса, когато сме във бой.

Но трябва всеки да признае,

че най-полезен той за любовта е!

 

ПЕСЕН НА МОМОС

Я дайте всички да се веселим,

да не забравяме и присмеха, понеже

2100 е изключително необходим

за прелестта на нашите брътвежи.

Как удоволствие ти сам ще си доставиш,

ако не знаеш как да се присмееш?

Най-чудно чувстваш се, щом някого успееш

2105 за смях и срам да го направиш.

Сега са подигравките на мода —

да не пестим закачки и шеги.

Когато прекалиш с хвалбите към народа,

рискуваш да се заплетеш в кавги.

2110 Как удоволствие ти сам ще си доставиш,

ако не знаеш как да се присмееш?

Най-чудно чувстваш се, щом някого успееш

за смях и срам да го направиш.

 

ПЕСЕН НА МАРС

От днеска трябва мир да има по земята,

2115 за радост отпуснете си душите!

И нека всички тук да знаят, че войната

е допустима само във игрите.

 

ПОСЛЕДЕН БАЛЕТ НА СЦЕНАТА

 

ПОСЛЕДЕН ХОР

Таз чудна сватба да възпеем с песни,

че влюбените тя ощастливи,

2120 и нека всяко същество небесно

да дойде тука да ги поздрави!

Да отпразнуваме тоз хубав ден,

в един глас да прославим радостта.

Да отпразнуваме тоз хубав ден

2125 и да възпеем дружно любовта!