Молиер
Психея (6) (Трагедия — балет)

Първа сцена

 

АГЛАВРА

1280 Виж колко чудеса градината разкрива

пред нас! Наистина е необикновена!

И слънцето не е съглеждало такива,

макар че е вижда то безкрайната вселена.

Но на душата ми навяват те тъга:

1285 блестящият дворец, уредбата прекрасна

на мен предлагат зрелище ужасно

и ме изпълват с гняв и срам сега.

Как недостойно с нас отнася се Съдбата

и с колко щедрост неприкрита

1290 съкровищата си прахосва слепешката,

за да направи горда и честита

сестра ни, давайки й в дар палата!

 

КИДИПА

И аз споделям, сестро, твойта мъка,

и аз изпитвам яд сред пищността завидна —

1295 тя теб изпълва с гняв, а мен ме хвърля в пъкъл.

Което е за теб противно и обидно

и предизвиква чувство завистливо,

за моята душа от жлъч е по-горчиво!

 

АГЛАВРА

Цариците, сестрице моя, нямат

1300 във никоя страна власт толкова голяма,

каквато има днес Психея в този кът!

Тук всички слушат я безпрекословно,

желанията й във взора й четат

и във очите гледат я любовно.

1305 Красавици безброй обгрижват я вежливо

и сякаш казват ни с надменен глас:

„Психея е от нас безспорно по-красива,

ала пък ние сме по-хубави от вас“.

Каквото тя рече, това се изпълнява,

1310 не дръзва никой да й възразява.

Виж Флора как върви подире й безспирно

и туй, което е най-нежно, най-ефирно,

разпръсква щедро тя около нея.

Зефир насам-натам прелита, без да спира,

1315 и вместо своята любима да задиря,

слугува най-покорно на Психея.

 

КИДИПА

За нея боговете се грижат с умиление,

олтари много ще си има тя,

а ние с хората държим се с уважение,

1320 пък те, показвайки си наглостта,

внимание не ни обръщат

и на желанията ни отвръщат

с мърморене, с презрение…

 

АГЛАВРА

Не стигаше й туй, че толкоз кандидати

1325 я предпочитаха пред нас преди това,

че множество мъже й падаха в краката

и тя надменно виреше глава,

а след като се утешихме вече,

защото гибел й оракулът предрече,

1330 на нас изпрати тя покана от палата,

за да й видим тоз дар чуден от Съдбата,

и ето че пред погледа ни беше

това, което най не ни се щеше!

 

КИДИПА

Но най-отчайващо за мен

1335 е туй, че нейният любим е съвършен

и я безкрайно обожава.

От всичките царе на белия свят ние

едва ли можем да открием

такъв мъж, който го по прелест надвишава.

1340 Когато имаш прекален късмет,

със себе си беди той води някой път.

Разкошният живот, богатствата безчет

неволи могат да ти причинят.

Но ако твоят мил е с ненадминат чар

1345 и ако искрено те той обича,

такова щастие, такъв безценен дар

със думи, сестро, те не се изричат!

 

АГЛАВРА

Я стига сме говорили за нея,

защото прекомерно ми додея,

1350 а да й отмъстим, като ги разделим,

като разкъсаме интимната им връзка.

Ах, ето я. У мен роди се мисъл дръзка,

замислям удар — той ще е неустоим!

Втора сцена

 

ПСИХЕЯ

Дойдох при вас, за да ви кажа сбогом…

1355 Любимият ми се измъчва много,

че му отнемате от времето, което

би с мене изживял със радост на сърцето.

В един мой поглед мил, в едничка дума само

наслади винаги открива любовта му,

1360 ала от тях го аз лишавам

в моментите, в които с вас оставам.

 

АГЛАВРА

Изискана изглежда ревността,

в тез чувства много финес има

и е нормално да живееш с мисълта,

1365 че този, на когото си любима,

достойнства най-високи притежава.

Говоря ти така, но аз не го познавам

и ти не знаеш той какъв е, откъде е

и тъкмо затова тревога ни владее.

1370 Аз мисля го за принц със власт голяма,

по-висша от властта на който да е цар,

че състояние по-крупно нийде няма

от туй, което той на теб предлага в дар.

Привързали сте се един към друг

1375 в очарование любовно.

Но щастието ти ще е върховно,

ако ти знаеше с кого оставаш тук.

 

ПСИХЕЯ

Ако ме люби той, туй само мен засяга,

щом аз от ден на ден му ставам все по-мила,

1380 щом на душата ми наслади той предлага,

преди да съм си ги все още наумила.

Нима сърцата ви яд трябва да разяжда,

затуй че всеки тук ме с добрини обгражда?

 

АГЛАВРА

Какво им струват добрините,

1385 щом ти не знаеш как се казва твоят мил?

Заради теб тоз факт нас тъй е притеснил,

че нищо в любовта не бива да е скрито.

Какво, че всички с теб вежливо се държат,

щом той нарочно името си крие?

1390 Ами ако след туй го в нещо укорят

или пък друга му ума завие?

Та кой във любовта е постоянен?

Да, твоето лице със рядък чар блести,

но на света не си красива само ти

1395 (туй нека между нас да си остане!).

Ако по други той започне да залита

и ако ти тогава се окажеш

сама в ръцете му, без ничия защита,

ако насилие към теб приложи даже

1400 и позволи си да те поругава,

то царят на кого ще отмъсти тогава?

 

ПСИХЕЯ

О, сестро, ти изплаши ме съвсем!

Ах, Господи, нима ми щастието свърши?

 

КИДИПА

Не знам доколко брачният ярем…

 

ПСИХЕЯ

1405 Ах, спри, че в мене всичко се прекърши!

 

АГЛАВРА

Аз още нещо ще прибавя само:

ако тоз принц велик командва ветровете,

ако снабди ни на Зефир с крилете

и с радост те дарява щедростта му,

1410 и ако той в реда природен се намесва,

дали към любовта коварство не примесва,

не крие ли тоз двор магьосно светотатство,

дали позлатата, несметното богатство,

с които принцът ти купува нежността,

1415 не ще изчезнат от реалността?

Кой знае до какво магиите довеждат?

 

ПСИХЕЯ

Ох, как изпадам във тревожна безнадеждност!

 

АГЛАВРА

Но ние само мислим ти доброто.

 

ПСИХЕЯ

Я стига сме говорили, защото

1420 любимият ми ме очаква с нетърпение.

Е, сбогом, пък ако се срещнем утре с вас,

ще видите дали добре се чувствам аз

или във плен съм на обезверение!

 

АГЛАВРА

Но ние дотогаз на царя ще вестим,

1425 че от Небето си била ощастливена.

 

КИДИПА

Ще му разкажем как била е променена

съдбата ти от твоя принц любим.

 

ПСИХЕЯ

Не тревожете го със свойте подозрения,

чаровният палат за него не е важен…

 

АГЛАВРА

1430 Не ни са нужни твойте наставления,

не ни учи кому какво да кажем.

Трета сцена

 

АМУР

Оттеглиха се те със своята досада.

Тук вече сме сами и за пореден път

ще кажа, че ме в плен очите ви държат,

1435 че изключителна наслада

предлага чистият любовен плам,

когато две сърца сближи чрез връзки нежни,

и ще ви обясня аз сам

на своята душа любовните копнежи.

1440 Заклевам ви се, че душата ми пленена

ще чака моят плам във вас плам да запали

и че най-важното желание за мен е

да стане туй, що бихте пожелали,

и радостите ни да бъдат споделени!

1445 Но откъде се взе тоз тъжен облак,

та ясният ви взор е замъглен?

Кой ваш стремеж не бе задоволен,

не нрави ли ви се таз китна област?

 

ПСИХЕЯ

Напротив.

 

АМУР

                Но защо ме нещо притеснява?

1450 Скръб явно вашите въздишки причинява.

Дали прикривано страдание изтри

в миг розовия тен от вашето лице?

Едва се скриха вашите сестри

и завъздишахте със горестно сърце.

1455 Горят ли две сърца с еднакъв плам,

въздишат за едно и също двете.

Щом двама влюбени сберат се, аз не знам

за своята рода кой в тоз миг би се сетил?

 

ПСИХЕЯ

Причината не е в родата.

 

АМУР

1460 По мой съперник ли тъй страда ви душата?

Заради него ли ме пренебрегна?

 

ПСИХЕЯ

Туй подозрение така ми жегна

сърцето — то от вас е запленено

и затова е силно възмутено!

1465 Достойнствата си вие не цените,

щом мислите, че аз ви подценявам.

Обичам ви… Откакто осъзнавам

живота, за света отворих си очите,

от никой цар не бях до днеска покорена

1470 и ще ви заявя, бидейки откровена,

че вие, а не друг, достоен сте за мен!

Но чувствам се обзета от тъга

и да го премълча не бих могла сега.

Във нежността ми скръб прониква всеки ден,

1475 скръб черна, упорита.

Но за причината недейте пита.

Ще ме накажете, ако ви я призная,

и ако след това си нещо пожелая,

дали ще ме направите честита?

 

АМУР

1480 А да не би да се от моя гняв боите?

И вие своите достойнства не цените.

Не си мислете, че ви липсват поначало,

и знайте, че съм аз под вашта власт изцяло.

Не се съмнявайте, открито говорете.

 

ПСИХЕЯ

1485 Обидно ще ми е, не се ли отзовете.

 

АМУР

Хранете повече доверие към мен:

не се ли убедихте досега,

че съм ви безрезервно подчинен?

Ако пък клетва искате, тогаз

аз клетва пред очите ви ще дам —

1490 на тез очи дължа божествения плам

в душата си… А стига да речете,

заклел бих се и в Стикс^[1] — подобно боговете.

 

ПСИХЕЯ

Страхът ми постепенно се стопява.

Аз виждам във какъв разкош съм потопена

1495 и всеки ден все по̀ ви обожавам,

душата ми от вас е запленена,

ала във таз среда прекрасна,

любими мой, усещам се нещастна,

защото името ви аз не зная.

1500 Ще кажете ли кой сте най-накрая?

 

АМУР

Дали добре ви чух, Психея?

 

ПСИХЕЯ

Да зная кой сте — за това копнея.

Ако запазите го в тайна, скъпи…

 

АМУР

Аз врекох ви се и не искам да отстъпя

1505 от тоз обет, но знайте, че е важна

таз тайна и ако на вас я кажа,

ще стане страшно зле за нас,

загубени ще сме един за друг.

 

ПСИХЕЯ

Това покорство ли дочаках аз?

 

АМУР

1510 Но вие сте всевластна тук!

Щом нашата любов цените, не пречете

на връзката ни! Иначе веднага

принуден ще се видя да избягам.

И себе си, и мене пощадете

1515 и този свой въпрос напълно забравете!

 

ПСИХЕЯ

Подлагате ме на голямо изпитание.

За тайната ви има навярно основание,

но все пак мисля, че ще е добре

да знам причината, зарад която

1520 отхвърлих любовта на толкова царе.

 

АМУР

Това ли ви гнети?

 

ПСИХЕЯ

                                Все то ми е в главата.

 

АМУР

Да знаехте в какъв овраг

опасен ще се озовете!

 

ПСИХЕЯ

Не ме отчайвайте, не ме плашете!

 

АМУР

1525 По-трезво помислете си все пак.

 

ПСИХЕЯ

Как лесно ви било да се вречете!

 

АМУР

Тогава знайте, че и тук, и на небето

аз съм най-силният сред боговете;

и въздух, и вода държа под свойта власт,

1530 с една реч — бог Амур съм аз.

Раних се с моя лък заради вас

и щяхме да живеем в брак честито,

но вашата фатална упоритост

превърна в гняв любовната ми страст!

1535 Изпълнено е вашето тежнение

и знаете кого с чар бяхте запленила

и към кого бе любовта ви, мила,

но ме доведохте до положение,

че трябва сам по свой път да поема,

1540 и ме накарахте да ви отнема

постигнатото с вашата победа!

Капризът ви от всичко ви лишава —

от замък, от градини и от слава.

Не ме послушахте, а толкоз бях ви предан!

1545 Но всичко от Съдбата се решава —

от моята любов тя по̀ е властна,

враждата й към вас ще е ужасна,

а мене ще прогони надалече

и вашите очи не ще ме видят вече!

Четвърта сцена

ПСИХЕЯ

1550 О, варварска Съдба, о смутна пустота,

о, любопитство с гибелен обрат,

о, безпризорна самота,

защо отнехте мойта благодат?

Обичах знатен бог и той бе влюбен в мен,

1555 със всеки час се чувствах по-честита,

а съм злочеста днес — като пребита —

на тоз пустинен бряг обезлюден!

Амур изчезна, но усещам, че нарасна

любовният копнеж, а споменът чаровен

1560 сега за мене е хем сладък, хем отровен

и тежко той гнети сърцето ми нещастно,

подложено на страшно изпитание.

О, Небеса, защо Амур замина вече

и ме на моята любов обрече?

1565 Чист извор на блага, божествено създание,

на богове и хора господар,

ще дойдете ли пак във мойто полезрение?

Във изблик на любовна жар

прогоних ви от вашето владение,

1570 защото непристойно подозрение

душата ми загриза като звяр.

Сърце неблагодарно с бледен пламък!

Обичаш ли, друг избор нямаш,

освен да се стремиш към всичко, към което

1575 стреми се на любимия сърцето!

Изгубих всичко. Гробът ми остана…

О, Богове, та за кого ли да живея

и заради кого мечти да храня?!

Река, водите ти все тъй се тъжно леят,

1580 в тях погълни вината ми навеки,

и за да дойде край на мъките ми, нека

в студеното ти ложе да изтлея!

 

РЕЧНИЯТ БОГ

Не ще ти позволи Небето да го сториш,

водите ми ще омърси смъртта ти;

1585 но ако днес ти е тъй тежко на душата,

възможно е да те очаква друга орис.

Но у Венера ти омраза предизвика,

защото бог Амур — синът й — те обикна.

Избягвай я, тръгни тозчас оттук, Психея,

1590 пък аз ще я възпра… Дано успея!

 

ПСИХЕЯ

Със страшната й мъст не ме плашете —

за мен е все едно, каквото и да прави.

Решен ли е да мре, човек ще се изправи

дори срещу гнева на боговете!

Пета сцена

 

ВЕНЕРА

1595 О, мен ли чакате с надменност непристойна?!

За своите черти и дарба да лъстите

получихте похвали, за които

единствено съм аз достойна!

От прелестите ви се всички смъртни блазнят

1600 и храмовете ми те скоро ще опразнят,

за да ви славят със слова превзети,

с нечувани до днес хвалби,

и никой нивга може би

не ще се за Венера сети!

1605 С вид дързък искате да ми внушите,

че хич не ви е страх от справедлива мъст,

и тъй ме гледате в очите,

като че нямате в неволята ми пръст!

 

ПСИХЕЯ

Ако мен някой мъж обича ме горещо,

1610 ако от прелестта ми заслепен е

и с вас не се е нивга срещал,

нима вината е във мене?

Небето мен ме е такваз създало,

красива съм с това, което ми е дало.

1615 Щом ви гневи това, че заплених мнозина,

защо със своя чар пред тях не се явихте,

защо със своя лик, по хубост ненадминат,

сърцата им не покорихте?

Ако се към поклонници стремите,

1620 показвайте си красотите.

 

ВЕНЕРА

Пред вас аз виждах по-достоен път —

да не приемате тез почести и слава,

та всички след това да разберат,

че аз единствено ги заслужавам!

1625 Хареса ви това им заблуждение.

То трябваше у вас да буди възмущение,

а стигнахте дотам, че след като открито

със хиляди царе се подиграхте,

и боговете пожелахте

1630 да покорите със безсрамна упоритост!

 

ПСИХЕЯ

Вините ме в нечист стремеж към боговете?

 

ВЕНЕРА

Ах, вашето нахалство е безкрайно!

Да пренебрегнете царете —

туй значи към Олимп да гледате потайно!

 

ПСИХЕЯ

1635 Аз бях забравила небето,

защото мен Амур обсеби ме изцяло.

Виновно ли ми е сърцето,

което в чудна жар бе запламтяло,

та искате да бъде вечно клето?

 

ВЕНЕРА

1640 А трябваше навреме умът ви да разкрие

той кой е и коя сте вие!

 

ПСИХЕЯ

За размисъл не ми той даде миг дори

и моето сърце веднага покори.

 

ВЕНЕРА

Той значи каза ви „обичам ви“ и вие

1645 усетихте как в миг свят взе да ви се вие?!

 

ПСИХЕЯ

Та как да устоя на този бог, чиято

мощ пали любовта в сърцата?

Нали синът ви е тоз покорител мой,

а знаете какви заложби притежава!

 

ВЕНЕРА

1650 Е, да, наистина мой син е той,

ала ми служи зле и ме вбесява.

Постъпва тъй, че ме мнозина изоставят,

и, поощрявайки любовния ви плам,

към хората стрели той вече не отправя,

1655 та идват те при мен подкрепа да им дам.

Той стана твърдоглав под вашето давление,

но знайте, че ви чака отмъщение:

не бива един Бог да пада във нозете

на простосмъртна — туй поне ще разберете!

1660 Тръгнете подир мен и ще се уверите,

че в лудостта, уви, сте търсела съвети,

желанието си за да задоволите.

Но нужно ще ви е да имате търпение

наспоред вашето високо самомнение!

Четвърта интермедия