Молиер
Психея (4) (Трагедия — балет)

Първа сцена

 

ПСИХЕЯ

Царю, сълзите ви прескъпи са за мен,

но добрината ви изглежда прекалена,

щом бащината нежност наранена

575 във вашите очи напира в тоз момент.

Не устоявате на слабости човешки

в разрез със монархическите нрави.

Не бива горести и болки тежки

да вземат връх над мъдростта ви,

580 ни състрадателно към мен да се държите.

Оказвате ми чест със сълзи във очите,

а туй проява е на слабостта ви.

 

ЦАРЯТ

О, щерко, моите сълзи ще продължават,

скръбта ми безпределна е, обаче

585 естествена е тя. При загуба такава

дори и мъдрият не може да не плаче.

Това, че съм със златна диадема,

не може да ми потуши тъгата.

С утеха моят ум напразно се заема,

590 когато скъпи хора отнема ми Съдбата,

макар че туй не е върховна добродетел

и в чуждите очи не е добре прието.

Та как, щом труден миг за мен настане,

сърцето ми безчувствено да стане

595 и как да скрия болката в душата?

На мене ми е чужда суетата,

отхвърлям твърдостта, която днес минава

за нещо висше и се възхвалява.

Таз болка, както и да се нарича,

600 която ме засегна крайно тежко,

показал бих навред — да видят всички

във царското сърце сърце човешко.

 

ПСИХЕЯ

Не заслужавам тъй да страдате за мен,

напротив, издръжливост покажете

605 към болката, разяждаща сърцето,

понесло хиляди беди до този ден.

Заради мен, царю, от свойта издръжливост

недейте се отказва никой път.

Показали сте я със такт и предвидливост

610 и бедствия не са могли да ви сломят.

 

ЦАРЯТ

Не е чак толкоз трудно да си непоклатим.

Ни разните превратности съдбовни,

ни завистта и ревността отровни,

ни загубата на престиж значим,

615 ни дебненето час по час,

ни злобата ненавистна, зъбата,

не биха устояли на душата,

в която разумът е в пълната си власт.

Но има сили с мощ такава,

620 че неизбежно поразяват

със болки, тровещи сърцата.

Това най-вече са стрелите,

с които варварски Съдбата

ни удря право във гърдите,

625 отнемайки ни съществата,

които са ни скъпи на душите.

Безпомощен оказва се умът

пред яростта на боговете,

които имат огнеметни

630 стрели и могат с тях да ни сразят!

 

ПСИХЕЯ

Съдбата не от всичко ви лишава,

царю! Та бракът ви, освен със мен,

от боговете бе ощастливен

и с други, за да ви при нужда утешават

и загубата да не се усеща,

635 и болката да бъде поносима.

Не е Съдбата толкова зловеща,

щом бащината ви любов днес има

възможност и за други да гори…

Нали аз имам две сестри?

 

ЦАРЯТ

640 За мен не би могло да има утешение,

загубя ли те, все ще ме боли

и няма мойта скръб да намали.

Съдбата ме скова в мъртвешко вцепенение

и загубата тъй ме заслепява,

645 че аз не виждам туй, което ми остава.

 

ПСИХЕЯ

Царю, на волята на боговете

е всеки неизменно подчинен.

За сбогом ще ви кажа туй, което

изрекли бихте по-добре от мен.

650 Власт пълна боговете притежават

и със каквото щат, с това ще ни дарят;

а даровете им в ръцете ни остават

тъй дълго, колкото самите те решат.

А после те прибират ги обратно

655 и никой няма право да роптае,

че своеволие това е.

На вас, царю, било ви е приятно,

че с раждането си за вас дар техен бях.

Във случая нима беда е,

660 че трябва да ме върнете на тях?

 

ЦАРЯТ

Защо сърцето ти не ми предложи

по-приемливо утешение?

С туй неуместно разсъждение

ти, без да искаш, ме подложи

665 на допълнително мъчение!

Нима през твоя ум не мина

по-убедителна причина

за туй решение на боговете?!

Те тъй раниха ме в сърцето,

670 че страдам като тежко болен,

а ти държиш да съм доволен.

Едно е туй, което днес искат да ми вземат,

и друго — да̀рът, който получих преди време.

Туй, от което ме сега лишават,

675 е повече от туй, което те тогава

ми дадоха. Аз в твоето лице

получих дар, но моето сърце

не го прие с голям възторг.

Но за душата ми, за моя взор

680 все по-приятен почна той да става.

Петнадесет години оттогава

изминаха във грижи и в старание,

ограждах го със бащинско внимание,

със добродетели безброй

685 обогатих го аз и скъп ми стана той.

Аз в него вложих чрез безспирно бдение

и с благородно намерение

богатствата на мъдростта

и нему си отдадох нежността.

690 И изходният божи дар

доби с годините нов чар,

излъчваше за мен отрадно обаяние

и бе за старостта ми упование.

Щом боговете туй от мен отнемат днес,

695 как няма да скърбя, как да не съм злочест!

Те са всевластни, но съвсем неоправдан е

стремежът им да си играят с обичта ни.

Защо изчакаха тоз техен дар да стане

за мен най-скъпото имане?

700 Защо със нещо те да ни дарят,

щом след това ще ни от своя дар лишат?

 

ПСИХЕЯ

Не предизвиквайте с тез думи яростта

на боговете — те, царю, сега ви чуват!

 

ЦАРЯТ

Изпитах им жестокостта

705 и няма от какво да се страхувам!

 

ПСИХЕЯ

О, татко, чувствам, че подтиквам ви към грях,

и почвам да се мразя аз самата.

 

ЦАРЯТ

Аз все покорен бях на небесата

и искам моят плач да бъде чут от тях,

710 Дано им стига туй, че в жертва те принасям

на варварския култ към техния престол.

Със страшна тегота едва понасям

суровия съдбовен произвол.

Не ще надмогна таз отчаяност ужасна,

715 аз искам все да ме боли сърцето,

да чувствам загубата ежечасно,

да се оплаквам от злините на небето,

да плача цял живот за туй, което

не ще ми върне никой в таз вселена!

 

ПСИХЕЯ

720 Ах, милост! Слабостта ми пощадете,

не искам да съм толкоз угнетена,

тревоги нови в мене не будете

чрез нежността си уязвена!

Сърцето ми дали ще бъде в състояние

725 да понесе и вашето страдание?

 

ЦАРЯТ

Ще ти спестя скръбта, дълбоко в мене скрита,

от теб да се откъсна се налага,

но как ще изрека таз дума страховита?

Уви, небето със жестокост ледовита

ме кара да се разделим веднага!

730 И затова, отчаян, преди да си вървя,

аз сетно сбогом ще ти промълвя.

Втора сцена

 

ПСИХЕЯ

Сестрици мои, царя придружете,

поутешете го и избършете

сълзите му, че щом се застоите,

735 тревогите му ще увеличите.

Аз чакам тука змей злокобен,

а той навярно е способен

и вас да порази — туй значи, че тогаз

смъртта за втори път ще срещна аз.

740 Небето лично мен избра

отровата му да изпитам,

а щом така е, за ненужно считам

да бъда насърчена да умра.

 

АГЛАВРА

Не ни отнемай таз възможност незавидна

745 на мъката ти с плач да отговорим,

въздишките ти със въздишки да повторим —

последен знак за близостта ни свидна.

 

ПСИХЕЯ

Напразно се погубвате така.

 

КИДИПА

Все пак във чудеса аз имам упование

750 и ние ще те придружим сега.

 

ПСИХЕЯ

Какви надежди след подобно предсказание?

 

АГЛАВРА

Но при оракула големи грешки стават.

Тоз, който го е чул, дали го е разбрал?

Защо пък да не ти е предвещал

755 успехи, щастие и слава?

О, сестро, а защо надежда да не храним,

че този смъртен страх ще се стопи съвсем?

Ако пък и на нас небето се закани,

защо и ние с теб да не умрем?

 

ПСИХЕЯ

760 Но чуйте как един природен глас свещен

при царя ви зове — при татковия трон.

Над вашата привързаност към мен

стои синовният закон.

За нашия баща налага се да бдите,

765 опора да сте му във старостта —

и зетьове, и внуци му дължите:

стотици принцове ще имат радостта

на вас да си предложат нежността.

Оракулът сама мен иска ме и аз

770 държа сама да срещна свойта участ.

И за свидетели не искам вас,

каквото и да ми се случи.

 

АГЛАВРА

Съчувствието ни нима те отегчава?

 

КИДИПА

Нима сме ти тъй чужди на сърцето?

 

ПСИХЕЯ

775 О, не, но туй ме притеснява

и може още да ядосате небето.

 

АГЛАВРА

Щом настояваш, тук не ще се маем.

Дано Небето е по-милостиво вече

и да ти прати туй, което ти желаем.

780 Със тебе свързва ни приятелство сърдечно,

затуй дано не му оракулът попречи.

 

ПСИХЕЯ

Е, сбогом! Никой бог, уви,

тез пожелания не ще осъществи.

Трета сцена

ПСИХЕЯ, сама

Най-сетне, тъй като сама оставам,

785 аз взор ще спра на жребия зловещ,

защото от върха на мойта слава

ще ме погуби той като презряна вещ.

Доскоро всеки цар бе като че за мен

роден — за всички аз богиня бях

790 и бях привикнала весден

да слушам славословия от тях.

Въздишките по мен ми бяха щедър дар,

плених безброй души със волност във душата,

сред толкова жени аз властвах над сърцата,

795 но на сърцето си сама бях господар.

О, богове, нима извърших престъпление

с безчувственото си и гордо поведение?

Дали тоз дял жесток Небето ми отрежда,

защото глуха бях към не една надежда?

800 Ако е нужно, аз успешно бих могла

да съблюдавам ваште правила.

Но след като не ги зачитах отпреди,

защо ли някой бог не ме предупреди?

Защо не вдъхнете на мен това, което

805 на други любовта е вдъхнала?… Ах, ето…

Четвърта сцена

Клеомен, Агенор, Психея

КЛЕОМЕН

Да, тук сме двамата съперници, защото

държим да ви спасим с риск за живота.

 

ПСИХЕЯ

Току-що, господа, отпратих си сестрите

и вие идвате със цел да ме спасите,

810 като на страшен змей сами се предадете.

С такъв отчаян ход не ще се отличите.

Да искате със мене да умрете,

това би значило да умножите

страданията на едно сърце триклето.

 

АГЕНОР

815 Едва ли има змей непобедим.

Как Кадъм^[1] умъртвил на Арес^[2] змея сам?

Обичаме и щом подир Амур вървим,

той със стрелите си ще удря там,

където ние му внушим.

 

ПСИХЕЯ

820 Ще подкрепи ли той едно сърце злочесто,

избягвало му досега стрелите?

Не ще ли отмъсти на мене, вместо

да ви съдейства, за да ме спасите?

Да ме спасите — туй услуга свръхголяма

825 ще е за мен, но полза за вас няма,

щом дарба да обичам нямам аз.

 

КЛЕОМЕН

Не чакаме такваз примамлива отплата.

Най-важното за нас

е да изпълним на сърцата

830 дълга, каквото и да става,

но без да мислим, че тогава

ще ви харесаме, или да се стремим

с ответен жар да ви възпламеним.

Отдайте се на друг, красавице чаровна!

835 Било би по-добре от ревността отровна,

принцесо мила, да умрем,

наместо вашта смърт да понесем.

Пък ако не умрем за вас в туй изпитание

и друг зарадвате със вашето внимание,

840 то нека ни срази любовното страдание!

 

ПСИХЕЯ

Любезни принцове, недейте

да мислите за мен! Не се месете

във моята съдба, живота си живейте.

Напомням ви, че в мен прицелва се Небето.

845 Като че ли дочух свистенето ужасно

на змея, който бързо приближава.

Страхът ми вече ми го очертава

и чувствата ми завладява властно.

Привиждам го там горе на скалата

850 и в себе си не чувствам сила аз,

смразяващ страх сковава ми душата…

Отивайте си. Той е страшен и за вас!

 

АГЕНОР

Не виждаме оттам ужасен змей да слиза.

Но въпреки че сили не ви стигат

855 и мислите, че краят ви е близо,

надеждата духа ни тъй повдига,

че нашите очи пред никого не мигат!

Дали съперник наш със злато е платил

на някой за подобно предсказание?

860 Щом бог мълчи, не бих учуден бил,

че упражнява друг тук своето влияние.

За жалост, изненада няма

в това, че лошите нерядко са във храма.

 

КЛЕОМЕН

Срещу коварния ви похитител,

865 комуто в жертва ще ви принесат,

Небето е избрало за спасител

нас — тез, които ви обичат и ценят.

Макар че чарът ви не ни принадлежи,

на нашите сърца безкрайно ще тежи,

870 ако те своя плам на вас не отдадат.

 

ПСИХЕЯ

За други своя плам пазете,

макар да казвате, че той за мен гори.

О, щедри принцове, на моите сестри

тоз плам небивал подарете.

875 След мойта смърт за тях живейте,

за мен скърбете, но недейте

тях да тревожите със разни глуми.

Това са моите последни думи —

човек е винаги приемал със внимание

880 предсмъртното желание.

 

КЛЕОМЕН

Принцесо…

 

ПСИХЕЯ

        Отсега за тях се погрижете.

Послушайте ме, щом в любов ми се кълнете,

и в мен към себе си омраза не будете!

Не искам преданото си държание

885 да го превръщате в непослушание.

Тук нека сам-сама издъхна в изнемога

и със отпаднал глас да кажа „сбогом“.

Ах, ето че отвличат ме и вече

не ще се чуе моят гаснещ глас.

890 На гибел е животът ми обречен

и сетно сбогом днес ви казвам аз.

 

АГЕНОР

Не я съзирам вече… Да вървим

накъм скалата. Да я проследим…

Дано успеем…

 

КЛЕОМЕН

895 Защо ли да я надживеем?

Пета сцена

АМУР (във въздуха)

Съперници, очаква ви смъртта!

С това, че бяхте в плен на чара на Психея,

разпалихте ми ревността.

Вулкан, върви дворец да изградиш за нея,

900 сълзите й за да избърша там,

да й спечеля любовта

и на Психея аз, Амур, да се предам!

Втора интермедия

 

За Амур този двор подгответе

и не се с нищо друго бавете!

905 Нека всеки така се старае,

че добре всичко нужно да стори.

Щом като бог Амур го желае,

подгответе тоз двор час по-скоро!

Проявявайки си сръчността,

910 нека никой от вас не се бави,

че Амур не търпи леността!

Щом това ще му радост достави,

той труда ви по-лек ще направи.

 

Втори куплет

За Амур — за тоз бог тъй чаровен

915 майсторлък проявете върховен!

Нека всеки така се старае

че добре всичко нужно да стори.

Щом като бог Амур го желае,

подгответе тоз двор час по-скоро!

920 Проявявайки си сръчността,

нека никой от вас не се бави,

че Амур не търпи леността!

Щом това ще му радост достави,

той труда ви по-лек ще направи.